Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-73 16.07.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На осемнадесети
юни
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 770 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от адвокат Таня Тодорова от БАК със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Л. Каравелов“ 5, вх. А, ет.1, ап.1, процесуален
представител на С.К.К. и насрещна въззивна жалба от адвокат Петя Иванова
Николова от САК с адрес на кантората гр. София ул. „Триадица“ № 6, ет.2,
процесуален представител на „Премио Травел България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Васил
Кънчев“ № 26 против Решение № 420 от 22.02.2019 г., постановено по гр. дело №
5359/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е осъдил
търговското дружество да заплати на С.К.К., ЕГН **********, сума в размер на
350 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на туристически услуги по
договор за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключен на
20.02.2018 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1250 лв.,
като неоснователен.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразяват и двете страни, като въззивникът К. обжалва решението в частта, с
която съдът е отхвърлил претенцията до пълния предявен размер. Счита
постановеното решение в атакуваната му част за неправилно и незаконосъобразно.
Моли съда за отмяната му и постановяване на ново решение по същество. Излага
съображения.
В насрещната въззивна жалба търговското дружество
изразява несъгласие с постановеното решение в частта, в която е уважена
претенцията, като го намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК. Излага съображения. Моли
съда да отмени решението в обжалваната му част.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адвокат Петя Иванова Николова от САК с адрес на кантората гр.
София ул. „Триадица“ № 6, ет.2, процесуален представител на „Премио Травел
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Васил Кънчев“ № 26, с който счита постановеното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Моли съда същото да бъде потвърдено. Излага съображения.
Постъпил е писмен отговор от адвокат Таня Тодорова
от БАК със съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Л. Каравелов“ 5, вх. А, ет.1, ап.1,
процесуален представител на С.К.К. по подадената от дружеството насрещна
въззивна жалба. Счита, че решението в тази му част, с която претенцията е
частично удовлетворена, е правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение. Излага съображения.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са
подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са
процесуално допустими.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно
основание чл.79, ал.1, предложение 2 във връзка с чл. 91, ал.2 от Закона за
туризма.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по
делото, че на 20.02.2018 г. въззивникът С.К. заедно със съпругата си Г.К. е
сключил с въззиваемото дружество „Премио Травел България“ ЕООД договор за
организирано туристическо пътуване и почивка в Република Кипър за периода от
09.04.2018 г. до 16.04.2018 г., като въззивниците са заплатили за това сумата
от 1853,60 лева. Сумата е заплатена от въззивника и съпругата му. При
организиране и провеждане на почивката, както и преди това между С.К. и
дружеството е осъществена комуникация чрез имейли, приложени в
първоинстанционното производство. Почивката е включвала полет София – Анталия –
Никозия и обратно, общо седем нощувки със закуска в хотели на избраната база на
изхранване, от които 3 или 4 нощувки в района на Фамагуста „Kaya Artemis Resort 4“ или подобен, 4 или 3 нощувки в
района на Кирения „Oscar Resort 4“ или подобен,
седем закуски и вечери на блок маса, с включени летищни такси, такса за
екскурзовод, медицински застраховки и др. В превод на български език е
представен и Рамков договор за организирането и осъществяването на пътувания в
Турция, сключен между ответното дружество и дружество със седалище в гр.
Истамбул, Република Турция.
Също така не се
спори за това, че въззивникът в периода 09.04. – 17.04.2018 г. е отправил
рекламации и е поискал обезщетение в размер на 953 лева, като дружеството му е
предложило обезщетение в размер на 463,75 лева и изготвен текст на извънсъдебна
спогодба, но поради наличието на клаузи за конфиденциалност, въззивникът е
отказал да я подпише. Представена е част от кореспонденцията между страните,
както и преписка заведена в Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за
установени нарушения в дейността на дружеството.
Пред първата
съдебна инстанция са допуснати до разпит двама свидетели, съдът е оставил без
уважение искането за изискване на становище от КЗП по повод на извършена
проверка и в едно съдебно заседание се е произнесъл по предявената искова
молба.
От разпитаните
по делото свидетели се установява следното: В своите показания свидетелят Г.К.
е посочила, че още от начало въззивникът е бил заблуден, че отива в Кипър, а се
оказало, че пътуването е до Северен Кипър. Това било свързано с необходимост от
носене на задгранични паспорти, освен лични карти, както и по отношение на
регионалната валута. Свидетелката посочва, че двамата с въззивника са желаели
да бъдат в хотел и са били изненадани от факта, че им се е наложило да почиват
в бунгала. Били са настанени при мизерни условия и едва след разговор на
рецепцията им е било дадено друго бунгало при по-поносими условия. В близост е
нямало градски транспорт и удобства. Свидетелката изразява недоволство от
обслужването в ресторанта, както и за това, че при настаняването им във втория
хотел, същият е бил отдалечен и това е било свързано с допълнителни разходи за
такси.
От разпита на
свидетеля Е.А. става ясно, че каквото дружеството е обещало в офертата си го е
изпълнило. Според свидетеля е било осигурено в повече от обещаното. Дружеството
избирало хотела според категоризацията и това е включвало хладилник, квадратура
на стаята и други изисквания, като свидетеля лично е посещавал всяка една от
дестинациите. Според него никъде не е било поставено изискването хотелът да е
само една сграда и това не изключва настаняването в бунгала. Свидетелят сочи,
че в брошурата и в договора е написан Северен Кипър, посочено е летището, както
и хотелите. Не отрича, че осигуряването на топ локации в близост до градския
транспорт е било заличено от брошурата след кореспонденция с въззивника К.. Признава,
че действително е имало проблем с първото бунгало, в което въззивникът е
настанен със съпругата си, но това е било изправено след смяна на бунгалото.
Съгласно чл.90
от Закона за туризма /ЗТ/, туроператорът носи отговорност за изпълнението на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от
това дали тези услуги се изпълняват от него или други доставчици на
туристически услуги. Според чл.91 ал.2 от ЗТ пътуващият има право да получи
обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди,
претърпени в резултат на несъответствие с договора за туристически пакет, като
обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора. За
туроператора възниква задължение да отстрани несъответствието, освен ако това е
невъзможно или е свързано с непропорционално високи разходи. В случай, че
туроператорът не отстрани несъответствието, пътуващия има право на намаление на
цената за времето, през което е имало несъответствие с договора за
туристическия пакет, освен ако не се докаже, че липсата на съответствие се дължи
на пътуващия.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е изяснил делото от
фактическа страна и е стигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция, която намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден. За
да определи дължимото обезщетение, първоинстанционният съд, изхождайки от
цената на екскурзията възлизаща на общо 1853,60 лева или по 926,80 лева за
двамата, е счел, че обезщетение в размер на 1/3 от цената на индивидуалния
туристически пакет е справедливо обезщетение, поради което е определил
дължимата сума на 350 лева.
Съдът като
съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС за установяване
размера на обезщетение за неимуществени вреди, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
намира, че така определената сума отговаря на характера интензитета и
продължителността на увреждането на въззивника. Действително предложената от
дружеството сума в споразумението е в по-голям размер, но няма основание да се
счете, че предложената спогодба представлява извънсъдебно признание на иска,
поради което това обстоятелство е без значение в случая.
По отношение на
изложеното във въззивната жалба и насрещната такава, съдът намира следното: Във
въззивната жалба са изложени четири оплаквания от решението, включващи отказът
на съда да събере доказателства допуснати първоначално в разпоредителното
определение на БРС, некоректно разпределяне на доказателствената тежест,
включително по отношение на представените доказателства за квалификацията на
посоченото лице като екскурзовод на групата, неприлагане на преписките от КЗП
по отношение жалбите на Н. Р. и Б. Ш., както и определяне на обезщетение в
по-нисък размер от договореното между страните в рекламационното производство.
В насрещната жалба са изложени оплаквания в три пункта, като дружеството счита,
че неправилно БРС е приел, че в рамките на производството са налице доказани
обстоятелства за ангажиране на отговорността за неимуществени вреди на „Премио
Травел България“ ЕООД, не са налице всички елементи от фактическия състав на
увреждането по смисъла на чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.91 ал.2 от ТЗ за
ангажиране отговорността на дружеството по сключения с въззивника договор за
туристическа услуга, както и изразяване на несъгласие с факта, че на туристите
не е била предоставена ясна и разбираема информация във връзка с предстоящото
пътуване.
Настоящата
съдебна инстанция намира наведените в двете жалби оплаквания за неоснователни.
Отменявайки разпореждането си, с което дружеството е било задължено да уточни
кое е лицето, направило бележки по писмото на въззивника за допуснати нарушения
на договора за туристическа услуга, първоинстанционният съд не е извършил
процесуално нарушение. Дори и да е посочено името на това лице, то с нищо не би
могло да допринесе за изясняване на делото от фактическа страна. Отговорността
е на дружеството, което е страна по исковото производство. Неоснователно е и
оплакването по отношение квалификацията на екскурзовода на групата. БРС е
открил производство по реда на чл.193 от ГПК, като е дадена възможност
въззивникът да представи доказателства с оглед направеното оспорване, но такива
по делото липсват. Що се отнася до исканите преписки на КЗП, касаещи други
лица, различни от участниците в производството, нямат пряко отношение към
казуса и не следва да се приобщават като доказателства. По отношение на
определеното обезщетение, настоящата съдебна инстанция счита същото за
адекватно и справедливо.
В насрещната
въззивна жалба основните аргументи се свеждат до липса на доказателства за
неизпълнение на договорните отношения. От посочените по-горе свидетелски
показания и техния анализ се установява, че са налице нарушения от страна на
туристическото дружество. В този смисъл е налице неизпълнение от страна на „Премио
Травел България“ ЕООД да информира предварително потребителите за съществените
условия за предлагания туристически пакет. От друга страна е безспорно
установено, че настанявайки ищеца в бунгало, а не в хотел със съответните
изисквания, туроператорът е нарушил подписания договор. В този смисъл
твърдяното несъответствие по отношение на елементите от фактическия състав на
увреждането за ангажиране на договорната отговорност на дружеството не се
установява.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
на страните, с оглед резултата по делото, не се следват разноски и същите
остават за страните така, както са направени.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 420 от 22.02.2019 г., постановено по гр. дело № 5359/2018 г. по описа
на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.