РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 05.01.2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, седми гр.с, в публично заседание на трети декември, през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5330 по описа за
Предявен е иск по
чл.127, ал.2 от СК от Н.И.И.,*** против Б.В.П.,***, като иска да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху малолетното им дете И.Б.
П., родено на *** г на майката Н.И.И. и да се определи местоживеене на детето И.Б.
П.,***. Да се определи режим на лични отношения на бащата с детето И. всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа, като първоначалните
срещи да бъдат в присъствието на майката, тъй като детето не познава бащата. Да
се осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., чрез
майката Н.И.И., считано от предявяване на иска 05.09.2014г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Да се осъди ответника да заплати издръжка за
минало време една година назад в размер на 1200 лв. считано от 05.09.2013 г. до
предявяване на иска 05.09.2014 г. /по 100 лв. месечно/, ведно със законната лихва до пълното изплащане на
сумата. Претендират се и направените разноски.
В законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК
от ответника е подаден писмен отговор, съгласно който исковете са допустими.
Признава иска за предоставяне на родителските права на ищцата като основателен
и не го оспорва. Иска за ежемесечна издръжка,
счита за частично основателен
за сумата от 85 лв. месечно, в който размер го признава.
Оспорва предявения иск за
заплащане на издръжка за минало време - в размер на 1200 лв. за една година
назад преди завеждане на исковата молба и като неоснователен моли да бъде
отхвърлен изцяло. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на
истината, и че самият той не се е дезинтересирал от детето си, а че ищцата не
го е допускала до детето. Докато бил на работа е помагал за издръжката на
детето. Към настоящия момент твърди, че е безработен и няма никакви доходи и не
би могъл да изплаща издръжка в размер повече от 85 лв. на месец. Изразява
желание към спогодба.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и
с адв. М.Г., която поддържа исковата молба и моли да се уважи искането за
ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като е много малко
детето и не познава баща си.
В съдебно заседание ответника не се явява, не
се представлява.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
От
представеното по делото удостоверение
за раждане на детето И.Б. П. № **********, изд. на 18.09.2012 г. от Община Русе
се установява, че детето И.Б. П.
е родено на *** г., от фактическо съжителство между ищцата Н.И.И. и ответника Б.В.П..
От приетия по делото
социален доклад от Агенция социално подпомагане отдел “Закрила на детето”
гр.Русе се установява, че грижи за детето И. към момента полагат майката и
близките на детето по майчина линия. В социалния доклад е отразено, че ищцата в
момента е безработна и е в процес на търсене на работа. Мнението на социалните
работници е, че майката на детето притежава нужния родителски капацитет да
полага адекватни грижи за сина си и задоволява основните потребности на И..
От разясненията на
ищцата в с.з. по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че бащата на детето е
със средно професионално образование, завършил е ДАШ, не знае дали е започнал
работа, но счита, че може да реализира доходи към средните за страната.
От показанията на
свид. Ц. И., майка на ищцата, се установява, че бащата живял при тях само 2
месеца, след това се махнал. Работел в Монтюпе. От тогава нямат връзка с него.
Свидетелката заявява, че дъщеря й не работи и гледа детето, а тя работела в
Доминек на смени срещу 500 лв. заплата. Имали жилищен кредит от 330 лв.
месечно, съпругът й помагал. Б. не се интересувал от детето, идвал да го види,
но рядко. Майка му не била добре психически и той живеел с нея в апартамент на
Жилфонд.
От показанията на
изслушания по делото свидетел Т.И. се установява, че е съседка в блока на
ищцата. Познава Н. и Б.. След като се родило детето той поживял малко с нея и
след това изчезнал. Сега се появил лятото. Издръжка не е плащал. Не знае дали
работи. Детето се гледа добре от ищцата, апартамента е двустаен, има детска
стая, креватче за детето, топла вода, парно отопление. Бащата на Н. работел.
Сестра й живеела при тях и също помагала. Н. си търсела работа.
Детето на страните -
малолетният Д.Ц.Г., е в невръстна възраст - навършило е едва една година, което
обективно изключва възможността, предвидена в чл. 15, ал. 2
от Закона за закрила на детето , то да участва в съдебно заседание,
респективно да бъде изслушано.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, както и въз
основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с
правна квалификация чл. 127 ал.
2 вр. чл. 59, 142, 143 и 144 и чл. 149 от СК са допустими и основателни.
Съгласно чл. 127 ал.
2 от ГПК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от Районния съд по настоящия адрес на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал. 3 и 4 от СК съдът решава въпросите относно
определянето на режима на лични отношения между родителите и децата, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че от самото му раждане
родителските права и задължения спрямо И. се упражняват единствено от ищцата.
Тя притежава добри битови условия за отглеждането на детето, което се чувства
добре при нея. Установи се, че детето не живее при баща си, а фактически се
отглежда от майката. Установи се, че майката се грижи добре за детето и има
изградена емоционална връзка с него. Тя се старае да задоволява потребностите
му от дом, храна, лечение и др., според възможностите си, подпомагана и от
своята майка, баща и сестра. Съдът намира, че следва да се съобрази със
становището на соц. работници от ДСП Русе „Отдел „Закрила на детето”, които
считат, че е в интерес на детето е да бъде настанено при майката, която да
упражнява родителските права, както и с желанието на бащата, който е съгласен с
това майката да отглежда детето.
Искът за издръжка
съдът намира за основателен. Страните по делото са родители на детето И., което
е на
При
посочената възраст на детето, съдът определя неговите нужди от храна, облекло,
детски принадлежности и належащи разходи за лечение в размер на 150 лв.
месечно. Ответникът е работоспособен като няма задължения за издръжка на други
непълнолетни деца. Няма данни да има установени заболявания. Като взе предвид
изложените данни, съдът намира че бащата следва да бъде осъден да заплаща по
100 лв. месечно, в който размер искът следва да се уважи от датата на завеждане на исковата молба 05.09.2014
г. до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата до
претендираните 120 лв. месечно искът следва да се отхвърли като недоказан.
Останалата част от месечната издръжка следва да се поеме от майката, която също
е работоспособна и може да реализира доходи, след изтичане на майчинството.
Така определения размер на дължимата издръжка е в нормативно установените рамки
и е съобразен с конкретните нужди и на детето и възможностите на родителите. Бащата
следва да бъде осъден да заплати и претендираната издръжка за изминал период в размер на 100 лв. за периода от
05.09.2013 г. до 05.09.2014 г. – /датата на завеждане на исковата молба/, общо
1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, като искът в
този размер е основателен, като в останалата част до претендираните 1200 лв.
следва да се отхвърли като недоказан.
С исковата молба е
поискано и определяне на мерки за контакти на бащата с детето, които съдът е
длъжен и служебно да определи, тъй като тези контакти са необходими за
правилното физическо и психическо израстване на детето и е в негов интерес да
контактува и с двамата си родители. Съдът намира, че режима на лични отношения,
следва да е съобразен с възрастта на детето, като бъде определен първоначално –
всяка първа и трета събота от месеца от 10
ч. до 12 ч., за периода до 31.03.2015 г., като първите 5 срещи да са в
присъствие на майката; От 31.03.2015 до 17.09.2015 г. /навършване на тригодишна
възраст на детето/, режима на лични отношения следва да се разшири, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч., а след
навършване на тригодишна възраст на детето, считано от 17.09.2015 г. следва да
се определи режим, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и редуване на коледните и
новогодишни празници, всяка година, както и един месец през лятото, който не
съвпада с годишния отпуск на майката, като при промяна на обстоятелствата е
възможно изменението им.
Ответникът следва да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 144 лева по
сметка на РРС. На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски 80 лв. държавна такса и 395 лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
По изложените
съображения и на основание чл.127, ал.2, вр. чл. 59, 142, 143 и 144 и чл. 149 от СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето И.Б. П., ЕГН **********,
роден на *** г. на майката Н.И.И.,***, като определя местоживеенето на детето
при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между детето И. и бащата Б.В.П.,***, с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч., за периода от
постановяване на решението до 31.03.2015 г., като първите 5 срещи да са в
присъствие на майката; За периода от 31.03.2015 до 17.09.2015 г. /навършване на
тригодишна възраст на детето/, режима на лични отношения се определя, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 16 ч., а след
навършване на тригодишна възраст на детето, считано от 17.09.2015 г. се
определя режим, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и редуване на Коледните и Новогодишни
празници, всяка година, както и един месец през лятото, който не съвпада с
годишния отпуск на майката,
ОСЪЖДА Б.В.П.,***, с
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И.Б. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Н.И.И., ЕГН **********, издръжка в размер
на 100 лв. /сто лева/ месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба 05.09.2014 г. до настъпване на
обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, както и сумата 1000 лв. /хиляда лева/ издръжка
за изминал период от 05.09.2013
г. до 05.09.2014 г. – /датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.В.П., с ЕГН
**********, с пост. адрес: гр. Русе, кв. „Дружба” ІІІ, бл. 11, вх. Д, ет. 8
сумата 475 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.В.П., с ЕГН
********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 144 лв. държавна
такса.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/