РЕШЕНИЕ
№ 992
гр. Пловдив, 14 май, 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП
Пловдив Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева
касационно административно дело № 813 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 12 от АПК във връзка с
чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Касационният жалбоподател К.С.З. обжалва чрез
пълномощника си адв. Б. Решение № 260057 от 09.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 827/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград. С обжалваното решение е
отхвърлена жалба на К.С.З. против мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград
да ѝ бъде издадено удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ
за недвижим имот, за който с решение № 70 от 13.07.1990 г. на ПК гр. Асеновград
е признато правото на възстановяване собствеността на наследници на Д.Б..
В касационната жалба се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Както в жалбата, така и в
писмена защита, депозирана чрез пълномощника на жалбоподателя, са изложени
подробни съображения по същество с искане за отмяна на решението на РС Пловдив,
отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката на Кмет на Община
Асеновград за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на направените
от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание
жалбоподателят З. не се е явила и не е изпратила представител.
Ответникът по
жалбата Кмет на Община Асеновград в депозиран отговор по жалбата, както и в
съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц., моли
решението на РС Асеновград да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Тодорова,
моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
По същество, като разгледа делото настоящият съдебен
състав установи следното:
Районен съд - Асеновград, който е разгледал делото
повторно, след връщането му със задължителни указания, дадени по КАД № 744/2020
г. по описа на Административен съд Пловдив, е постановил обжалваното съдебно
решение, както е счел, че жалбата на К.С.З., въз основа на която е започнало
съдебното производство, е допустима. За този си извод съдът, постановил
оспореното решение, е направил единствено проверка относно това дали жалбата е
подадена от надлежна страна, като в тази насока е посочил, че понеже в жалбата
са налице твърдения относно това, че по молба на З. от 20.09.2018 г. за
издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ няма отговор,
то значи жалбата е допустима. След тази проверка, която иначе е било указано да
бъде извършена изрично от Административния съд с решението му по КАД № 744/2020
г., районният съд е пристъпил към разглеждане на жалбата по същество, като е приел,
че същата е неоснователна предвид факта, че в процесното писмо на З. *** не е
било формулирано конкретно искане, а единствено е посочено, че на поставени от
нея въпроси Председателят на Общинския съвет е заявил, че не са от неговата
компетентност и затова е отправена молба до Кмета на Община Асеновград да отговори
на два формулирани въпроса. Заключено е, че не е установено с писмото от
20.09.2018 г. жалбоподателят З. да е поискала от общинската администрация
издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което
е прието, че не е бил формиран мълчалив отказ.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че така постановеното решение
на ПРС е недопустимо и като такова
следва да бъде обезсилено.
От материалите по
делото е видно, че производството пред Районен съд Асеновград е образувано по
жалба от К.С.З. против мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград, депозирана
в Административен съд Пловдив, по която жалба е било образувано адм. дело
3368/2018 г. по описа на посочения съд. Във връзка с оставяне на жалбата без
движение с уточняваща молба от 28.12.2018 г. З. е заявила да обжалва отказ на Кмета на Община
Асеновград по нейна молба от 20.09.2018 г. за издаване на скица и удостоверение
по чл.13 от ППЗСПЗЗ за недвижим имот, за който е било признато право на
собственост на наследници на Д.Б.. С оглед на така направеното уточнение с
Определение № 124 от 18.01.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело
№ 3368/2018 г. производството по жалбата било разделено, като в частта по
предявеното оспорване на мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград делото
било изпратено по подсъдност на РС Асеновград. Там било образувано гр.дело №
177/2019 г., приключило с Решение № 528/06.12.2019 г., с което жалбата против
мълчалив отказ на Кмета на Община Асеновград да издаде исканото удостоверение и
скица оп чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ била отхвърлена. Решението било обжалвано
пред Административен съд Пловдив, където по КАД № 744/2020 г. със свое решение
№882/29.05.2019 г. административният съд отменил първоинстанционното решение и
върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на РС Асеновград, като указал в решението си, че районният съд
изобщо не е изложил мотиви дали жалбата, по която е образувано съдебното
производство, е допустима.
При новото разглеждане на делото, както се посочи вече, с
обжалваното по настоящото дело съдебно решение съдът, макар да е взел отношение
по допустимостта на жалбата, като е счел, че същата е допустима, предвид
наличните в нея твърдения, на практика не е извършил коректна и пълна проверка
относно допустимостта на жалбата. Затова и изводът му относно това, че същата
следва да се разгледа по същество е абсолютно неправилен и впрочем е в
противоречие с изложените по същество в решението му мотиви относно това, че в
случая всъщност липсвал формиран мълчалив отказ. При липса на формиран мълчалив
отказ, което е установил районният съд, не е било налице изобщо основание за
разглеждане на жалбата, като производството по същата, съобразно с чл.159, т.1
от АПК е следвало да бъде прекратено от районния съд. В тази насока преценката
на съда относно липсата на формиран мълчалив отказ е иначе законосъобразно
направена, защото се установява категорично от съдържанието на молбата на
жалбоподателя З. *** от 20.09.2018 г., заведена при ответника с вх. № 94-К
-391/27.09.2018 г., че в същата изобщо не се съдържа искане за извършване на
твърдяната административна услуга – издаване на скица и удостоверение по
ППЗСПЗЗ, а се прави искане кметът да отговори на поставени по-рано от
жалбоподателя два въпроса със съвсем различно съдържание до ОС Асеновград.
Поради това и за адресата на въпросното писмо Кмет на Община Асеновград изобщо
не е съществувало твърдяното от жалбоподателя задължение да се произнесе с акт
по чл.21, ал.3 от АПК, като издаде скица и удостоверение по ЗСПЗЗ. С оглед
характера на въпросните документи, чието издаване се твърди да е било отказано,
то се касае до искане за издаване на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, който е
волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ. Разпоредбата на чл.21, ал. 3 от АПК
поради това и касае извършването на административни услуги, поради
което е необходимо да съществува задължение за съответния административен
орган, съответно правото, да бъде получен документ, предвиден в закон. Отказът,
изричен или мълчалив, за издаване на такъв документ засяга самостоятелно
субективно материално право, тъй като документът е от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения, а неиздаването му води до
невъзможност последващи правоотношения да се развият законосъобразно. В
случая, както се каза обаче, молбата от 20.09.2018 г., с вх. № в Община
Асеновград от 27.09.2018 г., не съдържа искане за издаване на посочените
документи по чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ, тоест не съставлява искане за не
представлява искане за извършване на твърдяната административна услуга, а
искане Кметът да отговори на въпроси, поставени от адвокат Л.Д. с писмо от
11.06.2006 г., приложено по делото в копие, в което също не е направено искане
за издаване на посочените документи. Поради това и административният орган изобщо
не е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, от което произтича и липсата на задължение да се
произнесе и съответно липсата на формиран мълчалив отказ.
Преценката
относно това дали е налице годен за оспорване акт се прави предварително по
реда на чл.159 от АПК и затова и съдът е следвало да не разглежда жалбата по
същество, а да я остави без разглеждане като недопустима, а съдебното
производство да се прекрати. Поради това и обжалваното съдебно
решение като недопустимо постановено ще следва да се
обезсили, съобразно с разпоредбата на чл.221, ал.3 от АПК, като се прекрати съдебното производство,
образувано по жалба на К.С.З. против мълчалив отказ на Кмета на Община
Асеновград да ѝ бъде издадено
удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за недвижим имот, за
който с решение № 70 от 13.07.1990 г. на ПК гр. Асеновград е признато правото
на възстановяване собствеността на наследници на Д.Б.. При този изход на делото
не се дължат разноски на жалбоподателя.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.3 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260057 от 09.02.2021
г., постановено по гр.д. № 827/2020 г. по описа на Районен съд Асеновград.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по адм. дело № 827/2020 г. по описа на Административен съд
Асеновград, образувано по жалба на К.С.З. против мълчалив отказ на Кмета на
Община Асеновград да ѝ бъде издадено
удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за недвижим имот, за
който с решение № 70 от 13.07.1990 г. на ПК гр. Асеновград е признато правото
на възстановяване собствеността на наследници на Д.Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.