Р Е Ш Е Н
И Е № 763
28.10.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№906 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от М.М., гражданин на
Афганистан, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПП-143/18.09.2020г.
на Интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при МС (М. К.). Твърди се,
че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган
игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието
на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ
подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган
обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут. Нямало нито един аргумент дали молбата е
явно неоснователна, а били обсъдени въпроси, свързани с обстановката в
Афганистан. Това следвало да се обсъжда в производство по общия ред.
Интервюиращите и хората, които вземали решение относно статута, трябвало да
съзнават тежкото положение на хората, притиснати от съдбата в родната си
страна. Но били обсъдени само приложената информационна справка на Дирекция
Международна дейност от 07.08.2020г. Не били изложени мотиви защо се приема, че
се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини
за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част била
съществено процесуално нарушение, тъй като не се посочвали фактическите
основания за правните изводи а органа. Изложени били формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства. Молбата за закрила не била явно неоснователна
и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Органът се обосновал
без да събере детайлна информация и декларативно обявил, че не бил преследван и
че могъл да се защити ефективно.
Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ, тъй като органът
приел, че не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му, като приел, че заявеното за
непрекъснати сражения било ирелевантно. Видно от протокола на проведеното
интервю жалбоподателят не бил посочил икономически съображения за напускането
си на страната по произход. Твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а
нямало към кого да се обърне за помощ и животът му бил в опасност. Ако бил
останал в Афганистан, то вече щял да бъде убит. Мотивираното произнасяне
относно страната по произход било от съществено значение при въведения принцип
за забрана за връщане в територия на държава, в която е застрашена свободата
или живота на бежанеца. Ако бъдел върнат в Афганистан, щял да бъде изложен на
сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Опасенията
за живота му, които бил изпитвал, били обосновали и страха му от преследване в
Афганистан. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на чл.9 от ЗУБ.
Касаело се не за насилие, насочено срещу личността, а за заплаха поради
ситуация на безогледно насилие. Молителят на субсидиарната закрила –
хуманитарен статут, не било необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен
в страната по произход по причини или фактори, произтичащи от личните му
обстоятелства. Поради неправилно приложение на закона административният орган
стигнал до погрешен извод и постановил
оспорения акт в нарушение на материалните норми. Иска да бъде отменено
обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – Транзитен
център с.Пъстрогор, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №УРИ 5403з -136/09.08.2020г. на Началник ГПУ
Русе чужденецът М. М. е настанен в звено за краткосрочно настаняване при СДВНЧ за
срок до 30 календарни дни.
С молба №191/04.09.2020г. по описа на ДАБ при МС ТЦ
с.Пъстрогор, жалбоподателят, гражданин на Афганистан, е поискал закрила в
Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си
лицето се е представило като М. М., роден на ***г. Приложена е и Декларация по
чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност,
като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване
на лични данни от 04.09.2020г., както и покана от 04.09.2020г. за провеждане на
интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към
регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и предупредителен
протокол от 23.09.2020г., докладна записка за напуснали ТЦ чужденци. На
жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба
за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. По делото е представена
и Карта на лице, търсещо международна закрила, издадена в РГърция на
12.06.2020г. – в копие и в превод на български.
На 08.09.2020г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че имал
брат в бежански център в Гърция, като и
самият той бил там преди. Останал в лагера около 6 месеца. Напуснал Афганистан преди
5 години легално и заедно с още едно семейство отишли в Иран, а после нелегално
в Турция. Започнал лека работа – миене на съдове, защото бил малък и нямал
съответните години. После обаче научил езика и започнал като преводач в една
частна болница. С парите от това можел да живее добре и така работил около 3
години. Парите после обаче станали малко и решил да тръгне за Германия. Преди 6
месеца с трафикант тръгнал от Турция и го качили на гумени лодки, но при реката
дошли гръцките граничари. Лодките били спукани и едва се добрали до брега,
където ги задържали. Завели ги в център и там останали 5-6 месеца. После пак се
свързал с трафикант и трябвало да мине през България, но в едни ниви ги
задържали. В Гърция казал, че иска да подаде молба за закрила в Германия. Не
бил осъждан или задържан в никоя държава. От Афганистан родителите му го
изпратили, защото в района им имало много талибани, които воювали с държавата.
Брат му бил ранен при сражение и родители им се уплашили да него сполети същото
и го пратили навън. Освен това по време на войната не се намирало работа. Брат
му работел с таксиметрова кола и той поемал разноските на семейството. Откакто
излязъл от Афганистан говорел със семейството си по телефона, не се бил връщал.
Не бил имал неприятности с властите в страната си, нито с армията или
полицията, не получавал заплахи, не му било упражнявано физическо насилие.
Когато бил на 9 години го спрели ислямисти и го подканяли да се качи при тях и
ако не били съседи, то можело и това да се случи. Не искал да се върне, за не
пострада във войната. Нещата не се били променили, защото така му казвали
родителите. Те били бедно семейство и не можели да се преместят някъде другаде
на безопасно място. Подал молба за закрила в България, защото бил арестуван и
му снели пръстови отпечатъци.
С Решение №УПП-143/18.09.2020г. на Интервюиращ орган в
ТЦ с.Пъстрогор на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е
отхвърлена молбата от М.М. за предоставяне на международна закрила, като същото
е съобщено на жалбоподателя на 25.09.2020г. и той бил запознат със съдържанието
му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на същия
ден.
Представена е №МД-423/07.08.20г. на Дирекция
Международна дейност при ДАБ относно общото положение в Ислямска република
Афганистан, както и актуалната такава към момента - №МД-548/12.10.20г. Представени
са разпечатки от информационни сайтове относно извършени нападения на талибани,
убити войници при сражения между правителството и талибаните, както въздушни
удари срещу талибанския режим.
От докладна записка №303/30.09.2020г. до Директор ТЦ Пъстрогор
се установява, че от 28.09.2020г. посочени лица, сред които и жалбоподателя –
т.1, са в неизвестност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а
жалбата е подадена още същия ден, поради
което е допустима като подадена в срока
по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до
местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол
административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – М. К., на длъжност старши
експерт в ТЦ Пъстрогор, определена със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на
Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 04.09.2020г.,
а оспореният акт е издаден на 18.09.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1
от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ Пъсрогор при ДАБ с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне
на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.
Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като
причина за напускане на Афганистан опасения за сигурността си, след като преди 5
години там имало война. Цялата бежанска история е обвързана с това
обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. След
като родителите му го изпратили извън страната, той останал допреди 6 месеца в
Турция, където работил без да е бил обезпокояван от някого и нямал проблеми.
Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно
се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството,
че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова,
поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от
изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално
проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират
в закона. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните
възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато
не е била установена от административния орган. Установените с интервюто факти
са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на
държавата по произход. Като е обсъдена детайлно от интервюиращият орган
представената бежанска история, то може да се направи защитен извод за липса на
актуална и лична действителна бежанска история – родителите преценили
ситуацията и изпратили децата си в чужбина, но това се случило преди 5 години,
а към настоящия момент не било актуално. В изложената бежанска история и при
обсъждане причините за напускане на Афганистан следва да се има предвид
установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът
да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от
полицията. В настоящото производство не се установява причините за напускане да
попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може
да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито
и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или
опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното
решение. В този смисъл правилен се
явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си
по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за
настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от
преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети
спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя
от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя
извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е
изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Така представените справки относно Пакистан и
Афганистан са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му,
представляват официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани
фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни
доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Афганистан да
сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да
обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки
цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва
наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от
територията на Афганистан, който да се обхваща от разширенията, дадени в
решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането
административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са
за инцидентни конфликти, като на територията на двете страни не е наличен
вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация
безогледното насилие не е изключително, както и не са установени сериозни и
потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на
територията на държавата си по произход – Афганистан, той би бил изправен пред
реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на афганистанския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход - Афганистан, като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган. Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на от М.М., гражданин на Афганистан, с посочен по делото съдебен
адрес:*** към ДАБ при МС, срещу
Решение №УПП-143/18.09.2020г. на Интервюиращ орган в Държавната агенция за
бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: