РЕШЕНИЕ
№ 13180
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110109961 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу И. В. И., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
2049.53 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 94, находящ се в гр.София, ж.к. „....., за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., както и на сумата 23.54 лева – главница за осъщественото дялово
разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба– 25.02.2022г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 378.60 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г. – 08.02.2022г., както и на сумата 5.07 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 03.03.2019г. –
08.02.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на процесния имот, е задължен да
заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на осъщественото
дялово разпределение, но не е сторил това. Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомени за правото си на писмен отговор, не е депозирал
такъв.
1
Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД
не изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 26.11.2000г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан през 2001г., за което е представен препис от него. Решението на ОС на ЕС и
договора обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
На съда му е служебно известно, че тези субекти по идентичен начин са уреждали
отношенията си по повод дяловото разпределение на потребената топлоенергия и по
предходни договори.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представената по делото Заповед № РД – 35-2036 о 31.08.1981г. на ИК на
2
СНС жилището е било предоставено по реда на чл.100 ЗТСУ (отм) на М. Ст. С. Видно от
служебно извършена справка от НБДН същата е починала и оставила за наследници съпруга
си В. И. С. и сина им И. В. И., на основание на което и през 1998г. двамата наследници са
депозирали данъчна дикларация за имота, в която са посочили, че са собственици при квоти
¾ ид.ч. за преживелия съпруг и ¼ ид.ч. за И. В. И.. Установява се от същата справка, че В.
И. С. е починал на 28.11.2009г., като негов единствен наследник е ответника по делото.
Същият по наследство е придобил собствеността върху имота изцяло. Именно в качеството
си на собственик на топлоснабденото жилище И. В. И. се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, писменото
приемане на които не е условие за възникване на договорната връзка.
По делото не е било оспорено нито количеството доставена за имота топлоенергия и
осъщественото дялово разпределение, нито правилното им остойностяване.
Не са представени доказателства от ответника за плащане на търсените вземания,
разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция
като основателна и доказана, като присъди търсените вземания на ищеца, вкл. заявените
лихви за забава, тъй като съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на топлопреносното предприятие,
потребителите са задължени да заплащат потребения консуматив ежемесечно и до 45 дни от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение. Така посочения с ОУ падеж
кани потребителя да плати и изтичането му го поставя в забава, без да е необходима
допълнителна покана за плащане – така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД. Предвид
изложеното, ответникът е отговорен и за изтеклите лихви за забава, а също така и за
разноските по делото, тъй като с допуснатото от него просрочие в плащанията е станал
повод за образуване на делото.
По разноските
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по водене на делото, които са в общ размер от 232.92 лева – 132.92 лева държавна
такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по реда на НЗПП, предвид липсата на заявени оспорвания
от ответника на изложените от ищеца обстоятелства и приключване на делото в едно
съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр......., да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК......, следните суми:
на основание чл.150 от ЗЕ - сумата 2049.53 лева – главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № ....., находящ се в гр........, за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и сумата 23.54 лева – главница за осъщественото
дялово разпределение за периода 01.01.2019г. – 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022г. до окончателното изплащане;
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - сумата 378.60 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 08.02.2022г., както и сумата
5.07 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
03.03.2019г. – 08.02.2022г.;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 232.92 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: ....
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК.....,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4