Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря С. Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14266 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./.
Производството по делото е образувано по предявен от „Д.З.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** Б срещу А.О.А. иск с
правно основание чл.213,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 901,51 лв.,
включваща: подмяна
на предна дясна врата - 296,48 лв., ремонт на противоударна лайстна на предна
дясна врата -13,20 лв., ремонт на задна дясна врата - 264,08
лв., ремонт на противоударна лайстна
на задна дясна врата -13,20 лв., ремонт на заден десен
калник - 138,24 лв., ремонт на задна броня - 177,20
лв., направа на боя - 12,00 лв., камера -15,00
лв. и разноски
по ликвидация в размер на 15 лв. по щета **** , общо сумата от 916,51 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а. ***, по силата на договор за доброволна автомобилна застраховка „
Каско+“, полица № ***., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-25.09.2018г. до
окончателно заплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че между "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и Р.П.И.
е сключена автомобилна имуществена застраховка „Каско+",
за притежавания от него лек автомобил, марка и модел „***, като договорът е обективиран в застрахователна полица № ***. Ищцовото
застрахователно дружество твърди, че при ПТП, настъпило на 24.07.2013 г., в 07:25 ч., в гр. *** са били
причинени щети на лек ***, управляван към момента на
инцидента от собственика му Р.П.И.. За произшествието е съставен Двустранен
констативен протокол за ПТП № ***/24.07.2013 год., в който е отразено, че
причината за настъпилия пътен инцидент е била в поведението на ответника, който
като водач на лек автомобил „***, при управлението му на заден ход
не е пропуснал движещия се с предимство л.а. „***, допуснал е удар със същия,
вследствие на който му е нанесъл щети. Ищецът сочи, че в цитирания двустранен
констативен протокол, ответникът е посочил, че за управлявания от него лек
автомобил е била сключена, валидна към датата на ПТП, полица по риска
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ***, издадена от *** България". Ищецът излага, че в
получено от ищцовото дружество писмо изх. № ***. от ЗК "***" е изложено, че цитираната
полица по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите с №
28112001402980 е била
прекратена, считано от 00:00 на 13.09.2012год., на основание чл. 202 от КЗ /отм./,
поради незаплащане на част от дължимата застрахователна премия при уговорено разсрочена
заплащане на същата.
Твърди се,
че между ищеца и водача на пострадалия автомобил е сключена застрахователна
полица „***. По процесното ПТП на застрахования собственик е било издадено възлагателно писмо изх. ***. за извършване на
ремонтно-възстановителни дейности по автомобила, в автосервиз "***. Автомобилът е бил възстановен,
като за извършените от сервиза услуги от ищцовото
застрахователно дружество е било заплатено възнаграждение, в размер на 901,51 лв. За образуваната в „Д.з." ЕАД
преписка по щета, са били извършени ликвидационни разноски, в размер на 15,00 лв.
Ищеца сочи, че процесното
ПТП е причинено от ответника, управлявал увреждащия лек автомобил без валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена за лек автомобил „*** и с оглед
обстоятелството, че ищцовото застрахователно
дружество е обезщетило собственика на увредената вещ, по сключената полица
"***, след което се е суброгирало в
правата му срещу виновното лице, за „Д.з." ЕАД предявява искова претенция
срещу А.О.А., ЕГН **********, на основание чл. 213, ал.
1 от
Кодекс за застраховането /отм./. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответната страна чрез назначения от съда
особен представител е депозирала отговор, в който оспорва иска.
Оспорва наличие на противоправно и виновно
поведение на водача на л.а. „***.
В условията на евентуалност твърди съпричиняване от
водача на л.а. ***, тъй като местоположението му по време на ПТП е в нарушение
правилата на ЗДвП. Ответникът счита, че
репарираните от ищеца щети не са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП.
Оспорва вземането по размер. Прави възражение за погасяването му по давност.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
Между Р.П.И. и „ Д.З.“ ЕАД е сключена застраховка, обективирана в застрахователна полица „*** год. за автомобил „*** със срок 17.09.2012г. до
16.09.2013г.
Представен
е протокол за *** за
установяване механизма на настъпилото произшествие.
Приети
са свидетелство за регистрация на МПС „***, опис на
уврежданията по щета № *** по застраховка Каско, възлагателно писмо от
24.07.2013г., приемо – предавателен протокол от
14.09.2013г., фактура № 538/17.09.2013г., справка за калкулация по щета № ***,
ликвидационен акт по щета № *** по преписка № ***,
платежно нареждане от 24.09.2013г. от ***.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на
причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на водача на автомобила ***, свидетелят Р.И. заявява, че ПТП-то се е случило на 24.07.2013г. Отивайки сутринта на работа, има една улица, която няма име. Тя е на гърба на Елпром и стария домостроителен комбинат ЗСК. Има паркирани автомобили от дясната страна и отивайки на работното си място, изравнявайки се с колите и стига до последната кола и тази кола дава назад и го удря от дясната страна по двете врати. Колата изведнъж излязла. Попълнили протокол за ПТП.
С плащане на
застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. За да се
осъществи суброгацията е необходимо да е налице
следния фактически състав: валиден застрахователен договор по имуществена
застраховка между застрахователя и увреденото лице, настъпило застрахователно
събитие и платено застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи,
че тези предпоставки са налице.
На
първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения
автомобил и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която
е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Оттук се установява и първата
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
В чл. 123, ал. 1, т. 3, б "б" ЗДвП е предвидено, че ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Фактът на извършване на ПТП от водачите е удостоверено от процесния двустранен констативен протокол за ПТП, съставен за ПТП във формата и по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния фонд. Настоящият състав, счита че противоправното поведение на ответника се установява от механизма на ПТП, описан в самия двустранен констативен протокол, както и настъпилите щети. Двамата водачи са подписали доброволно двустранния констативен протокол и съответно изразяват съгласие с изложените в документа обстоятелства. Извод за механизма на ПТП-то и съответно за противоправното поведение на водача на *** може да се направи и от прието от съда заключение на вещото лице по назначената автотехническа експертиза. В експертизата е посочено, че описаните в протокола видими увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно - Вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на извършен оглед на мястото на инцидента, взема становище, че на 24.07.2013г. е настъпил сблъсък на две превозни средства със сравнително ниска скорост, под ъгъл близък до правия спрямо надлъжните им оси, като механичния контакт е бил в района на средната и задна дясна част за ***, респективно в задната централна част за Фолксваген Голф, т.е. налице е причинно- следствена връзка. Второ- самият водач в разпита си пред съда е категоричен в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от описано и в протокола за ПТП *** увредени предна и задна десни врати, заден десен калник и дясна врата дръжка.
Направеното от ответника оспорване за
различен механизъм, остана недоказано от страната, която е навела подобни
твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които
основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като
неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Неоснователно
е и възражението на ответната страна относно липсата на увреждане на задна
броня, тъй доказателства се установява такова увреждане.
Недоказано остана и възражението за съпричиняване, като липсват и конкретно извършени нарушения
от водача на застрахования автомобил.
Граматическото и логическо тълкуване на
нормата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в
практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия
(действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона,
може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Подобно разбиране, свързано с
приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в
множество постановени по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС: решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. №
551/2009 г. на ІІ - ро т. о.; № 25/2010 г., по т. д.
№ 211/2009 г.; решение № 97/2009 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на І
- во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г.
на ІІ т. о. и т. н.. Такова е становището на ВКС и в последното ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Съобразно трайно установената практика на
ВКС, съпричиняването
има обективен характер. Такова ще е налице само когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т.
д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС)
Като краен извод, за да се приеме, че е
налице съпричиняване,
което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, следва да се
докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно за настъпване на
вредите от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и
настъпването на вредите следва да е пряка.
В случая ответникът, чиято е тежестта на
доказване на факта на съпричиняване,
не е ангажирал доказателства водача на пострадалото МПС –***, да е допринесъл обективно по някакъв начин (с поведението си) за
причиняване на вредоносния резултат от ПТП. Няма данни да е направено нарушение
от водача на Рено *** или да е налице негово
поведение допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Възражението за съпричиняване е недоказано.
Налице са били всички предпоставки за
изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена
застраховка. С изплащане на застрахователното обезщетение чрез превеждане на
сумата за ремонта на автомобила на оторизирания сервиз ищецът е встъпил в
правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника),
в която връзка предявеният иск по чл. 213
от КЗ следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 25.09.2018 г.
Предвид даденото заключение от вещото
лице, се установява, че общата стойност за възстановяване на щетите по
автомобила е 959,40лв. същото кореспондира и с представените от ищеца писмени
доказателства за калкулация по щета № *** в претендирания
размер от 901,51 лв., поради което искът следва да се уважи в претендирания размер за сумата от 901,51 лв.
Не се установява, че застрахователят е
направил разноски в размер на 15 лева за ликвидационни разходи, за която сума
няма издаден съответен документ, нито пък е нормативно установена или посочена от вещото лице в експертизата,
а и реално не е преведена на сервиза, за да подлежи на възстановяване.
Неоснователно съдът
намира възражението на ответника за погасяване
по давност на претенцията на застрахователя. По въпроса за погасителната
давност спрямо регресните искове на застрахователя
съществува задължителна практика, обективирана в ППВС
№ 7/77 и съдебна практика - решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г.
на I т. о., решение № 70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о.,
решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. Съгласно
тази практика регресните искове на застрахователя по чл. 274 КЗ, се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в
който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица. Задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу делинквента
възникват по силата на закона, а не от застрахователния договор, тъй като по
силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с факта на
плащане на обезщетението. Тъй като, плащането е извършено на 24.09.2013 г.,
обстоятелство, по което не се спори, а и видно от приложено по делото нареждане
за плащане-л.24-25, съответно подадена по пощата на 22.09.2018г. искова молба
/л.80 от делото приложена товарителница/, претенцията на застрахователя не е
погасена по давност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 844,94 лева, в това число д.т. в размер на 54 лева и
възнаграждение за САТЕ 160 лв., внесен адв.хонорар в
размер на 325лв. , 300лв. за особен представител, 20 лв. за свидетел.
На ответника разноски не се присъждат предвид липсата
на направено искане и представяне на доказателства за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.О.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 901,51 лв. (деветстотин и един лева
и петдесет и една стотинки), включваща: подмяна
на предна дясна врата - 296,48 лв., ремонт на противоударна лайстна на предна
дясна врата -13,20 лв., ремонт на задна дясна врата - 264,08
лв., ремонт на противоударна лайстна
на задна дясна врата -13,20 лв., ремонт на заден десен
калник - 138,24 лв., ремонт на задна броня - 177,20
лв., направа на боя - 12,00 лв., камера -15,00 лв. по щета № ***, представляваща изплатено от „Д.З.“ ЕАД на увреденото лице застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. ***, по силата на договор за доброволна
автомобилна застраховка „***. по настъпило
застрахователно събитие на 24.07.2013г. на осн.чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда-25.09.2018г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска
за сумата от 15 лева, претендирана за разноски по
ликвидация, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.О.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК *** сумата в размер на 844,94 лева (осемстотин четиридесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки ) представляваща сторени от
ищеца разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: