МОТИВИ към присъдата по
НОХД № 1858 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2008 година,
наказателно отделение
На 04.12.2008г.
Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт
срещу подс. М. *** – за престъпления по -чл.
249 ал.4 пр.1 вр. ал. З вр.
чл. 26 ал.1 от НК, чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 26 ал.1
от НК и по чл. 339 ал.1
от НК.
При насроченото от съдията – докладчик предварително изслушване – с
оглед направеното в ДП изрично искане, в с.з. от 19.01.2009г. съдът разясни на
подсъдимия възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие и след
изразеното от него признание на фактическите положения по обвинителния акт,
подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27
от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвиненията и се обосновава със събраните по делото
доказателства. Излага становището си по основните характеристики на извършеното.
Прокурорът отчита смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
предлага на съда да наложи наказания с приложението на чл. 55 от НК по силата
на съдебната процедура - по
чл. 249 от НК – лишаване от свобода за срок от 11 месеца и глоба в размер
на 4800 лв., по чл. 195 от НК - лишаване от свобода за срок от 11 месеца, и
по чл. 339 от НК – пробация с пробационни мерки в рамките на задължителните за срок от 1
година, и безвъзмезден труд от 200 часа за срок от 1 година. Прокурорът намира,
че са налице основания при определяне на общото наказание да се постанови
увеличаване по чл. 24 от НК с три месеца, като счита че следва наказанието да
бъде отложено по чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок. Изразява позиция по разпореждането с
веществените доказателства и разноските по делото.
Подс.
М. признава изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт,
изразява съжаление за извършеното, посочва семейно си положение с оглед на
което моли за условно наказание. В последната си дума желае справедливо
наказание.
Защитникът
на подсъдимия - адв. С., развива своите аргументи по
индивидуализиране на наказанието. Позовава се на доказателствата по делото за
начина на живот на подсъдимия, условията на извършване на престъпленията,
посочва смекчаващите отговорността обстоятелства. Подкрепя предложените от
прокурора наказания при условията на чл. 66 от НК, като се противопоставя на
приложението на чл. 24 от НК и намира, че наказанието глоба следва да бъде в
размер около 1000лв. Преценява, че така определените наказания ще бъдат
достатъчни за постигане на целите на чл. 36 от НК.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
На 29.06.2007г. Подс. М. започнал работа в ООД „Селена 52" с място на работа - офис на „Първа инвестиционна банка" АД. Извършвал
дейност
по охрана в офиса на банката в гр. Варна клон „Бриз". През 2007г. банката започнала подмяна на дебитни и
кредитни карти с нови, с повишена
защита. Подмяната била служебна, и се отнасяла за всички клиенти на банката. Самите карти били получавани от централния офис в гр. София, като всяка била в
плик ведно с индивидуален пин- код. С оглед
улеснението на клиентите, картите били изпращани
в клоновете активирани. През м. 07.2007г. започнало преместване на картите от офиса на ПИБ , намиращ се
в гр. Варна ул. „Братя Миладинови"
№ 68 в клон „Бриз". Пренасянето и транспортирането
било възложено на охраната на банката. Самите карти при пренасянето били поставяни с пликовете си в
кашони, които не били затворени и
запечатани. Подс. М. участвал също в пренасянето. След като се убедил, че нищо не препятства достъпа до
тях, отворил случайно избран плик и видял
че картата е активна. Решил да вземе
част от тях, и да се разпорежда с паричните средства, които са били по сметките на клиенти на банката. В хода на
транспортирането взел пликовете, в
който били поставени картите с номер 4218745491327599 на свид. Д. К. и № 4218745491555710 на свид. С.
Станиславова. Видно от материалите по делото взел и други карти и се
разпореждал с тях – като наказателното производство за тях е разделено и се
води паралелно с настоящото.
По този начин подс. М. придобил платежни инструменти, ведно с достъп до информацията за него, касаеща състоянието на сметката и защитата и. Взел
пликовете с картите и приложените документи във връзка с използването им със себе си, и ги прибрал в дома си.
През м. септември отношенията между подсъдимия и съпругата му се
влошили и тя - свид. Минева, решила да отиде на гости при
родителите си в гр. Сливен. Подс. М. и дал картата, издадена на свид. Д. К., заедно с ПИН кода. Обяснил й, че ще й се обажда за да тегли пари от картата, които впоследствие да му предаде. Тя
не го запитала на кого е картата, и по каква причина тя
трябва да тегли и да му ги дава, защото искала да избегне скандали
с него.
На 28.09.2007г. свид. Минева била в търговски обект в гр. Сливен. Подс. М. и се обадил и я заставил да провери дали има банкомат наблизо.
Получил утвърдителен отговор, след което й казал да изтегли пари от картата,
която й бил дал. Тя изтеглила сумата от 200 лв.
След това последвали нови обаждания, и тя отново
теглила от различни банкомати в гр. Сливен суми вече от
по 400 лв. от сметката на свид. К..
На 29.09.2007 г. отново обвиняемият се свързал със
свидетелката. Отново я разпоредил да изтегли суми
от сметката на свид. К.. Тя отново от различни банкомати
в гр. Сливен изтеглила отново различни суми. Използвала банкомати на ОББ.
На 21.10.2007г. свид. Минева била в гр. Айтос със своя позната. Докато била там, подс. М. и се обадил. Помолил я да изтегли нови суми
от сметката на К.. Свид. Минева се съгласила, и от банкомат на „Булбанк" .
Извършила четири транзакции на обща стойност 800 лева.
По този начин тя успяла да изтегли сума с общ размер от 4 800 лева, като при прибирането си в гр. Варна ги предала на обвиняемия. Картата
била изхвърлена. След установяване на извършеното на 02.11.07г. по решение на
управителния орган на ПИБ с мемориален ордер № 2 на свид. К. била възстановена
цялата парична сума.
По картата на С. Станиславова нямало парични суми и подс. М. не я
използвал.
Подс. М. имал и разрешение за носене на късо и ловно оръжие-пистолет „Макаров” 9x18 мм, и ловна гладкоцевна пушка „ „Бюхак" кал.12, като му се полагали и съответен брой
боеприпаси за тях, както следва: за пистолета 50 бр. патрони 9x18 мм„ а за
ловната пушка 200 бр. патрони.
Отделно от това подс. М. се снабдил, и държал в дома си
боеприпаси извън разрешеното количество, както и такива, за които въобще е нямал такова. При извършеното на
06.12.2007г. в хода на ДП претърсване и изземване в дома му и л.а на подсъдимия
били намерени - патрони били калибър 7,62х 63 /2 бр./ за ловна карабина, 1 бр. трасиращ патрон кал. 7,62 х
39 мм за
автомат „Калашников" и други
автоматични оръжия от същия калибър, 30 бр. патрони кал. 9x18 мм. над разрешените количества, както и 9 бр. стоп патрони кал. 9x18 за стрелба с пистолет „Макаров" или други оръжия от същия калибър.
В хода на разследването били назначени
множество експертизи. Установена е идентичност на образа на свид. Минева с
лицето, теглило парични суми и записано на камерите на отделните банкомати.
Намерените в дома на подсъдимия патрони съставляват боеприпаси по смисъла на
ЗКВВОБ.
С постановление от 01.12.2008г.
прокурорът приел, че няма данни свид. Минева да е знаела начина, по който е
придобита от съпруга й картата, от която е теглила парични суми. Счел, е че е
налице посредствено извършителство и постановил отказ
да се образува наказателно производство спрямо свид. Минева.
Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните по реда на
НПК в досъдебното производство
доказателства чрез свидетелските показания на свид. К., Станиславова, С.,
Минева, обясненията на подсъдимият М., експертните заключения, писмените
доказателства и доказателствени средства, както и множеството веществени
доказателства. Към съвкупността съдът включва изразените в с.з. признания от
подсъдимия на фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи
се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна
на обвинението по несъмнен начин.
След преценката на
релевантните по делото доказателства съдът призна за виновен подс. М. да е осъществил състава на следните
престъпления: по чл. 249 ал.4 вр. ал. З вр. чл. 26 от НК,
затова, че за периода 01.07.2007 год. - 06.12.2007 год. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, съхранявал информация
за платежен инструмент - кредитни карти , собственост на Д.Н.К. - банкова карта №4218745491327599 и Славена Минева
Станиславова - банкова карта №4218745491555710, издадени от Първа Инвестиционна Банка - Варна, по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, затова, че за
периода 20.09.2007 год. -25.10.2007
год. в гр. Сливен и Айтос, в условията на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на Галина Минева , чрез използване на
техническо средство - банкова кредитна карта
№4218745491327599 собственост на Д.Н.К. отнел чужди движими вещи пари от владението на И.Г.С. - управител
на Първа Инвестиционна Банка - АД /клон Варна/ и собственост на Д.Н.К. , като присвоената сума е в размер на 4 800 лв.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, и по чл.
339 ал.1 от НК, за това, че на 06.12.2008г.
в гр. Варна, държал боеприпаси- 2бр. патрони кал. 30-06 /7,62x63/, 1 бр. трасиращ патрон кал. 7,62x39 мм АК, 30 бр. патрони кал.
9x18 мм, и 9 бр. стоп патрони кал.
9x18мм., без да има за това надлежно разрешение.
Правната оценка на деянията на подс. М. се обосновава от фактическите
изводи на съда. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл, трикратно е осъществил
различни състави на престъпление – като първите две са при условията на
продължавано престъпление. След извършване на първото деяние, улеснено от
длъжностното му качество, подсъдимият е заставил свид. Минева да употреби
многократно притежаваната кредитна карта и в негова полза да придобие паричната
сума, собственост на свид. К.. Съдът приема, че на кредитната карта следва да
се придадат характеристиките на обективния признак на чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 2 от НК – техническо средство – тъй като тя
съставлява технически изготвен инструмент, носител на защитена информация и
годен да “отключи” – даде достъп до сметката, която обслужва. Държането на
боеприпасите – надвишаващи разрешеното количество и извън разрешените, също е
извършено от подс. М. при ясното съзнание за престъпния му характер. Както при
изясняване на фактическата обстановка, така и при формиране на правната квалификация
на извършеното съдът не установи противоположни или нуждаещи се от по-детайлен
анализ становища.
За да определи
справедливо наказание на подсъдимия по всяко от извършените деяния – от една
страна съдът съобрази предвидените в специалната норма и законоустановената
граница по чл. 373 ал. 2 от НПК.
В рамките на правомощията си за преценка на
следващото се наказание под определения минимум съдът съобрази следното:
Деянието по чл. 249 ал.
4 вр. ал. 3 вр. чл. 26 ал.
1 от НК - разкрива висока степен на обществена опасност. Ползвайки се от
регламентиран достъп до платежните инструменти – в качеството на охраняващ при
транспортирането им, подс. М. е отнел част от пликовете, съхранявал е
информацията по тях продължително време. Фактите по делото сочат, че по този
начин подсъдимият е придобил и съхранявал информация по повече от
инкриминирането по делото кредитни карти, като и че сам е извършил теглене по
една от тях. Без съмнение са увредени в сериозна степен обществените отношения
по гарантиране защитата на платежните инструменти, интересите на оторизираните
да разполагат с информация по тях ограничен кръг лица. Това деяние е сложило
начало на следващото престъпление, при което придобитата от едната карта информация
е и била използвана за да ощети реално собственика на сметката за разпореждане
с която банката е издала платежния инструмент.
Престъплението по чл.
195 ал. 1 т. 4 предл. 2 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК разкрива висока степен на обществена опасност, категорично
обоснована от засегнатите отношения на гарантиране на правото на собственост на
гражданите, броя на отделните актове по отнемане на суми, размера на общата
сума. Използваното техническо средство е създадено да улесни финансовите
разплащания, гарантирано е от съпровождаща информация и е достъпът до тях е
строго личен – престъпното служене с кредитни карти разрушава общественото
доверие в сигурността на имуществото и стабилността на банковите институции. Следващ
елемент в тази посока е заставянето на свид. Минева да бъде средство на
извършване на престъпния замисъл на подсъдимия – подсъдимият е използвал
съпругата си – най-близкия член на семейството си да действа от негово име и да
го облагодетелства с придобитото. Рутината и безразличието към възможните
последици, както за собственика на сметката по кредитната карта, така и към
семейните ценности – завишават моралната укоримост на
извършеното.
Деянието по чл. 339 ал.
1 от НК – има завишена степен на обществена опасност – доколкото се касае за
притежаване на боеприпаси – контролирани във висока степен общоопасни средства.
От друга страна обаче – подсъдимият притежава разрешение за държането на две
различни оръжия и съответния брой боеприпаси – очевидно е доказал, че умее да
борави с такива, служил си е с оръжие и в пряката си работа. Като завишаващи степента
на опасност обстоятелства съдът цени факта, че боеприпасите са намерени на
различни места – дори и в л.а. на подсъдимия, броя и естеството на
притежаваните без разрешение патрони.
Личността
на подс. М. разкрива ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан, не е
криминално регистриран, има много добри характеристични данни. При извършване
на разглежданите по делото деяния подсъдимият е проявил планиране и
последователност, безразличие към последиците, манипулирал е съпругата си.
Като отегчаващи
отговорността на подс. М. обстоятелства съдът прецени пренебрегването на
служебните задължения като охранител и възползването му от този достъп при
придобиване платежни инструменти, планирането и използването на трето лице за
прякото теглене на парични средства, броя на отделните престъпни прояви.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало и
характеристичните данни за подс. М..
Според защитникът на
подсъдимия самопризнанията следва да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но според съда самопризнанията на подсъдимия по
фактическите положения на обвинителния акт са основна предпоставка за прилагане
на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като по силата на
закона – чл. 373 ал. 2 от НПК, в тези случаи съдът следва да определи
наказанието при условията на чл. 55 от НК. Самопризнанията не могат да се
третират като ново смекчаващо обстоятелства и да доведат до намаляване на
размера на наложеното наказание, тъй като вече са отчетени от законодателя и
деецът предстои да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Следователно при
индивидуализацията на наказанието не следва да бъдат повторно ценени, тъй като
те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. /в този смисъл Решение на
ВКС № 796/27.11.2007г. – ІІІ н.о., процедурата по този ред е изключена и при
анализа на значението на самопризнанието в Решение № 818/02.11.2007г. на ВКС –
І н.о./
След
преценката на изложените обстоятелства съдът определи наказанията на подс. М.
при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК –
По чл. 249 ал. 4 вр. ал. 3 от НК – в горната максимална граница на основното
наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, както и глоба в размер,
съобразен с имущественото и семейно положение на подсъдимия, получаването на
минимално възнаграждение по настоящата му месторабота. Съдът постанови отлагане
изтърпяване на наложеното наказание по чл. 66 ал. 1 и определи подходящия максимален
изпитателен срок. Съдът прие, този размер и начина на изтърпяване на
наказанието съответства на тежестта на извършеното, значението на настъпилите
общественоопасни последици, особеностите на личността на подсъдимия и
необходимия процес на социална адаптация и поправяне в ценностната система.
По чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 2 от НК – в горната максимална граница на
наказанието при превес на отегчаващите обстоятелства. С определеното наказание
според съда се постига справедлива обществена оценка на извършеното и на
реализираните общественоопасни последици, както и необходимото положително
въздействие спрямо подсъдимия. Съдът отложи изтърпяването на наказанието с
максималния изпитателен срок, тъй като счете, че значението на възможността от
привеждане на отложеното наказание в достатъчна степен гарантира въздържането
на подсъдимия от нови престъпни прояви, респективно обезпечава интересите на
обществото.
По чл. 339 ал. 1 от НК –
предвид липсата на специален минимум на наказанието лишаване от свобода – съдът
приложи чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК и го замени с наказанието пробация в
съвкупността от задължителните мерки за срок над минималния, както и
съответстващо полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото. Според съда
това наказание е необходимото и достатъчно, за да се постигне преосмисляне на
извършеното от подсъдимия и съобразяване на бъдещото му поведение с въведените
специални ограничения при държането на контролираните общоопасни средства.
По чл. 23 от НК, след преценката за
извършване на три деяния при условията на реална съвкупност, съдът групира
отделните наложени за всяко от престъпленията и постанови подс. М. да изтърпи
най – тежкото, към което присъедини и наказанието глоба.
Предвид
интензитета на престъпните прояви, степента на засягане на обществените
ценности и потребностите на личността на подсъдимия – съдът увеличи
определеното най-тежко наказание с пет месеца по правилата на чл. 24 от НК.
Съдът счете, че доказателствата за семейните и социални връзки на подсъдимия,
притежаваните от него положителни качества и възможности за поправяне без
изолиране от обществото, налагат наказанието да не бъде ефективно изтърпяно. В
противен случай – би се достигнало до неоправдано тежко ангажиране на
отговорността му и до настъпване на процеси в мисленето, разколебаващи
започналия процес на превъзпитаване и оценка на извършеното. Съдът определи
изпитателния срок – максимален спрямо най-тежкото от отделните наказания, тъй
като намери, че не е налице законова възможност след прилагане на чл. 24 от НК
да бъде постановено завишаване срока на отлагане по чл. 66 ал. 1 от НК.
Съдът
се разпореди с множеството веществени доказателства по делото. По чл. 53 ал. 2
б. А” от НК отне в полза на държавата държаните без разрешение боеприпаси.
Постанови връщане на вещите, собственост на свид. Минева. По реда на чл. 112
ал. 2 от НПК – разпореди – банковата карта на свид. Станиславова – да бъдат
върната на ПИБ, а оръжията и боеприпасите ведно с документите на подсъдимия да
бъдат изпратени по компетентност на службата по КОС към ІІІ РПУ на ОД на МВР
гр. Варна. Иззетата парична сума при процесуалните действия на 06.12.2007г. в
дома на подсъдимия – с оглед обясненията му, че е част от неправомерно
придобитата – съдът прецени, че следва да бъде съхранена и пазена до влизане в сила на решение на
гражданския съд за разпореждането с нея. Съдът обсъди чл. 53 ал. 2 б. “Б” от НК
досежно паричната сума в размер на 1140лв. – и
съобрази, че подлежи на връщане на засегнатата от деянието банкова институция –
но тъй като частта от 800лв., придобита от подс. М. е предмет на разследване по
разделените материали – счете, че не е компетентен да се разпорежда с цялата
сума. Според съдът следва да е налице решение на граждански съд в производство
по иск на ПИБ Варна срещу подсъдимия за сумите, с които подс. М. се е
облагодетелствал, като съхранената по настоящото дело парична сума,
обезпечаваща част от вземането, би могла да бъде върната по силата на
изпълнителен лист.
Останалите
веществени доказателства, приложен в т. 2 от ДП, които биха имали значение за
наказателното производство – по разделени от настоящото материали – съдът
разпореди да бъдат върнати на ВОП.
Съдът
възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица.
Водим
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ПРИ ВОС: