Решение по дело №415/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и е образувано по жалба на В. К. И. от [населено място], подадена чрез адвокат К. Д.-ДАК, срещу Решение № 29/07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/07.04.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.

Жалбоподателят оспорва поставеното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че незаконосъобразно административния орган не е зачел 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 01.09.2009 г. до 15.11.2022 г. в цех „Блоково формиране“ и цех „Монтажен“ в Завод „Старт” АД на длъжностите „монтьор на акумулатори“ и „изпитател акумулатори“. Жалбоподателят изразява подробно становище, че извършените от него дейности по длъжностна характеристика попадат в обхвата на термина ”преработка на олово на акумулатори”, съгласно чл.2, т.7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. В съдебно заседание, чрез адв.Д. заявява, че поддържа жалбата и моли оспореното решение да бъде отменено.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалните си представители, юрисконсулт Л. Ц. и юрисконсулт А. М., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че решението на директора е правилно и законосъобразно. Заявява, че дори и да бъде зачетен този стаж от 2 категория труд, жалбоподателят отново няма да отговаря на условията на закона за отпускане на пенсия. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-1756/15.11.2022 г., към което приложил трудова книжка, удостоверения за стаж 3 бр. и военна книжка. Въз основа на представените документи ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич е издал впоследствие оспореното разпореждане [номер]/07.04.2023 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл.69б, ал.2 на КСО и по реда на чл.68, ал.1-2 на КСО. Отказът е обоснован с констатациите, че заявителят В. И. има придобит осигурителен стаж от втора категория труд от 2 г., 9 м. и 13 дни и от трета категория – 19 г., 1 м. и 29 дни, или общо стаж, превърнат към трета категория - 22 г. 7 м. и 23 дни и възраст към датата заявлението от 59 години 7 месеца и 26 дни.

Въз основа на тези констатации са изведени правните изводи, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, понеже не е навършил изискуемата към 2023 г. възраст за мъжете от 64 години и 5 месеца, както не отговоря на изискванията и за осигурителен стаж от 39 г. и 2 месеца за мъжете. Прието е, че И. няма и 15 години стаж от втора категория труд, за да отговаря на изискванията за пенсиониране по чл.69б, ал. 2 от КСО.

Разпореждането е обжалвано по административен ред и жалбата е отхвърлена като неоснователна с оспореното в настоящото производство Решение № 29 от 07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич.

Видно от мотивите на решението, ответникът подробно е мотивирал отказа да бъде зачетен стаж от втора категория труд за периода 01.09.2009 г. – 15.11.2022 г. в цех „Блоково формиране“. Непризнаването на по-тежката категория труд за този период е мотивирано с Удостоверение УП-3 с изх. № УП-0001-18.01.2023 г., издадено от ръководителя на „Старт“ АД . Ответникът е приел, че от втора категория труд е само трудът, положен от жалбоподателя в цех „Монтажен“ за периода от 17.08.2009 г. до 01.09.2009 г., докато трудът, положен в цех „Блоково формиране“ за периода 01.09.2009 г. до 18.01.2023 г. на длъжностите „оператор токоизправители“, „работник зареждане на акумулатори“ и „изпитател на акумулатори“ следвало да се зачете от трета категория. Тези изводи са аргументирани с обстоятелството, че в акумулаторния завод „Старт“ АД производството на акумулатори и акумулаторни батерии било разпределено в три основни цеха: цех „Основно производство“ с четири участъка, цех „Монтажен“ и цех „Блоково формиране“. В цех „Блоково формиране“ вече завършените акумулаторни батерии от цех „Монтажен“ се пълнели с електролит и се зареждали с помощта на токоизправителни комплекси до получаването на готов продукт. Изброени са длъжностите в този цех, както и задълженията на длъжността „работник зареждане на акумулатори“, след което е прието, че дейността в цех „Блоково формиране“ не попадала в обхвата на чл. 2 т. 7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Извършено е позоваване и на чл. 9, ал. 15 от Инструкция № 13/31.10.2000 г., който изключвал от втора категория труд стажът на работниците, ангажирани със зареждане на акумулатори.

По делото бяха събрани допълнителни писмени доказателства, от които се установява, че с Трудов договор № 01675/17.08.2009 г., сключен между „Старт“ АД и жалбоподателя, последният е назначен в предприятие в цех „Монтажен“ на длъжността „монтьор на оловни акумулатори“. Видно от т.4, б.“з“ от договора, жалбоподателят е декларирал, че е съгласен да изпълнява трудовите си функции във вредна за здравето му среда. С допълнително споразумение към договора № 0251 от 01.09.2009 г. жалбоподателят е преминал на работа в участък 2 „Формиране и заряд“ на длъжността „оператор производство на акумулатори (токоизправители)“. С т.6, б.“з“ от допълнителното споразумение жалбоподателят отново е декларирал изричното си съгласие да работи във вредна за здравето си среда. С допълнително споразумение № 8 от 02.01.2013 г. жалбоподателят е назначен на длъжността „ работник зареждане на акумулатори“ в цех „Блоково формиране“ като с т. ІV.2 от допълнителното споразумение работодателят му предоставя допълнителен платен годишен отпуск от 5 дни за работа при специфични условия.

По делото са представени и длъжностните характеристики за заеманите от жалбоподателя длъжности в предприятието за производство на акумулатори (л.94-105).

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при сключването на трудовия договор и допълнителните споразумения към него предприятието е уговаряло с жалбоподателя изпълнение на труд от втора категория. Трудът на жалбоподателя е отразен като втора категория и във ведомостите на предприятието, видно от Таблица 2 на заключението. Вещото лице е категорично, че за периода м.август 2009 г. – м. ноември 2022 г. за жалбоподателя, В. К. И. са внасяни осигурителни вноски в Държавното обществено осигуряване за втора категория труд. От заключението се установява, че жалбоподателят е работил при намалено работно време от 7 часа, както и че е ползвал допълнителен платен годишен отпуск за вредни условия на труд. Вещото лице установява стаж на жалбоподателя от втора категория 15 г. 7 м. и 2 дни и стаж от трета категория 06 г. 4 м. и 10 дни или общо стаж, превърнат към трета категория 25 години и 10 месеца.

Независимо от горните констатации експертът заключава, че дори и да бъде признат незачетеният от втора категория стаж като такъв, то жалбоподателят няма да отговаря на изискванията за пенсиониране, поради недостигнат сбор от 100 точки.

Заключението не бе оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалба срещу отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, е постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и че не са налице основания за неговата отмяна.

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи - ръководителят на териториалното поделение на НОИ в [населено място] и ръководителя на пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се произнасят по искания за отпускане на пенсии и по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение на пенсиите се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Решението и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения отказ.

Съдът не установи в административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението и потвърденото с него разпореждане са постановени при правилно прилагане на материалния закон.

Съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

Съдът приема за установено, че неправилно ответникът не е признал осигурителния стаж на жалбоподателя, положен в предприятието за производство на акумулатори „Старт“ АД през периода 01.09.2009 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от 27.11.2015 г. 15.11.2022 г. като труд от втора категория. Не се споделят изразените в тази връзка мотиви в решението, понеже разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране изрично определя като труд от втора категория трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на смяна включително, заети в цехове, участъци и отделения за преработка на олово за акумулатори и оловни батерии. Разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства трудови договори, ведомости за заплати, длъжностна характеристика за заеманите длъжности от жалбоподателя) категорично установяват обстоятелство, че изпълняваната от В. И. трудова дейност е изцяло свързана с непосредствени операции с олово за акумулатори и затова попада в хипотезата на цитираната разпоредба от наредбата.

Независимо от това, жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на пенсия по чл.69б, ал. 2 от КСО, тъй като сборът от осигурителния му стаж и възраст не е 100 точки, а 85.

Безспорно е, че жалбоподателят не отговаря и на изискванията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, понеже не е навършил изискуемата към 2023 г. възраст за мъжете от 64 години и 5 месеца, както не отговоря на изискванията и за осигурителен стаж от 39 г. и 2 месеца за мъжете.

По тези съображения съдът приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Добрич е правилно като краен резултата, а жалбата срещу него е неоснователна. В резултат от изложеното, жалбата следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. И. от [населено място] срещу Решение № 29/07.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]/07.04.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.