№ 879
гр. Добрич, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20233230101363 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление:
*** срещу Р. Н. К., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца, част от сумите, присъдени със Заповед
№95/30.01.2023г. по ч. гр. д. №246/2023г. по описа на ДРС, а именно: 76.37 лв.,
представляваща остатък от сбор от неплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода
от 15.12.2020г. до 25.10.2022г., отчитани по партида с абонатен №1718738, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от 09.01.2023г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 0.29 лв., представляваща остатък от обезщетения за забава за
плащане на главница в размер на 76.37 лв. за периода от 23.12.2022г. до 05.01.2023г., а също
и сума в размер на 1766.98 лв., представляваща остатък от сбор от незаплатени главници за
ползвани ВиК услуги за периода от 15.12.2022г. до 25.10.2022г., отчитани по партида с аб.
№1718739, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 09.01.2023г. до
окончателното плащане, както и сумата от 17.95 лв., представлявща остатък от сбор от
обезщетения за забава за плащане на главницата от 1766.98 лв. за периода от 01.12.2022г.
до 05.01.2023г.
В ИМ се излага, че ответникът е абонат на ищцовото дружество и то предоставя ВиК
услуги до обект, находящ се в ***, като тези услуги се отчитат по партида с кл. №56213, вкл.
задълженията по партиди с аб. №1718738 и №1718739.
Потребителят на ВиК услугите до горепосочения обект – Р. К. нее заплащала
задълженията си към ищцовото дружество, поради което, то е подала заявление по реда на
чл.410 от ГПК до ВРС, който го е изпратил по подсъдност в ДРС, където е било образувано
ч. гр. д. №246/2023г. Заповедният съд е издал Заповед № 95 за изпълнение на парично
задължение от 30.01.2023г. срещу Р. К., като е разпоредил, последната да заплати на
заявителя следните суми: 1) 222, 04 лева, представляваща дължима сума за използвани
водоснабдителни услуги в периода от 25.09.2013 г. до 25.10.2022 г., за обект: *** , аб. №
1718738, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.01.2023 г. до
окончателно плащане на сумата; 2) 121, 66 лева, представляваща обезщетение за забава
1
върху главницата от 222, 04 лева, за периода от 26.07.2014 г. до 05.01.2023 г.; 3) 1971, 96
лева, представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от
25.10.2011 г. до 25.10.2022 г., за обект: *** , аб. № 1718739, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 09.01.2023 г. до окончателно плащане на сумата; 4) 177, 96 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2016, 68 лева, за периода от
27.10.2013 г. до 05.01.2023 г.; 5) 99, 87 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр.
дело № 246/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Заповедният съд на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, да предяви срещу
длъжника Р. К., установителни искове с пр. осн. чл.422 от ГПК, за установяване на
процесните си вземания спрямо нея в 1-месечен срок, считано от получаване на
съобщението.
Заявителят е депозирал настоящата искова молба в указания му срок, като моли,
съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца, част от сумите по Заповед №95/30.01.2023г. по ч. гр. д. №246/2023г. по описа на ДРС,
а именно: 76.37 лв., представляваща остатък от сбор от неплатени главници за ползвани
ВиК услуги за периода от 15.12.2020г. до 25.10.2022г., отчитани по партида с абонатен
№1718738, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 09.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 0.29 лв., представляваща остатък от
обезщетения за забава за плащане на главница в размер на 76.37 лв. за периода от
23.12.2022г. до 05.01.2023г., а също и сума в размер на 1766.98 лв., представляваща остатък
от сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 15.12.2022г. до
25.10.2022г., отчитани по партида с аб. №1718739, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 09.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 17.95 лв.,
представлявща остатък от сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
1766.98 лв. за периода от 01.12.2022г. до 05.01.2023г.
Ищецът претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното
производство.
С разпореждане от 21.06.2023г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от назначения му от
съда особен представител – адв. Н. А. от ДАК на 13.09.2023г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът
е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение, че претендираните вземания от ищеца са погасени по давност. Моли, за
отхвърлянето на исковите претенции.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното: Предявените искове, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, са допустими, поради което, съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №95/30.01.2023г. по ч.гр.д. №246/2023г. на ДРС, за заплащане на
следните суми: 1) 222,04 лева, представляваща дължима сума за използвани
водоснабдителни услуги в периода от 25.09.2013г. до 25.10.2022г., за обект в ***, с аб. №
1718738, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.01.2023г. до
окончателно плащане на сумата; 2) 121,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 222,04 лева, за периода от 26.07.2014г. до 05.01.2023г.; 3) 1971,96 лева,
представляваща дължима сума за използвани водоснабдителни услуги в периода от
25.10.2011г. до 25.10.2022г., за обект в ***, с аб. № 1718739, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 09.01.2023г. до окончателно плащане на сумата; 4) 177,96 лева,
2
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2016,68 лева, за периода от
27.10.2013г. до 05.01.2023г.; 5) 99,87 лева (държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр.
дело №246/2023г. по описа на Районен съд Добрич, както и сторените в заповедното
производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземанията си. Въз основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, представена в законоустановения
едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за отчетния период; период и размер на
обезщетението за забава.
При въведени възражения против вземането от страна на ответника, в тежест на
последния, е да установи и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование
КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ,
при действие на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№4/14.09.2004 г. Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а съгласно
чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането съгласно чл.44 ОУ вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден след настъпване на падежа.
С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се
заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, а според чл.22 изразходените количества питейна вода се отчитат при условията
и сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и
К оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането
на водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: страните се намират във валидно облигационно отношение; ответникът има
качеството потребител на ВиК услуги,
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
3
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройство, обн. в ДВ бр. №88 от 08.10.2004г., също изчерпателно сочи
потребителите на ВиК услуги, а именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /чл.3, ал.1/.
Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор между
потребител и оператор.
Видно от приложената по делото справка на л.115-118, на Агенция по вписванията,
към процесния период, ответникът Р. Н. К. е собственик на водоснабдения имот, считано от
13.06.2008г. до 20.10.2022г., поради което същият е страна по облигационното
правоотношение и е длъжен да заплаща стойността
на доставените ВиК услуги до собствения му имот.
Ответникът не спори, че до обекта са доставени ВиК услуги в сочения
от ищеца обем, както и че същите са потребени. Не се спори, че в обекта има два монтирани
водомера, както и по отчитане на същите. Последното е извършвано редовно, като данните
от монтирания водомер в имота на ищеца са отразени в справка за недобора на промишлен
/а не частен/ абонат /л.13 и 14/ и в опис на отчети от таблет, модул, самоотчет /л.137-139/. От
последните документи се установява, че през процесния период са извършвани реални
отчети, в т.ч., такъв е и отчетът в края на същия. Следва да се отбележи, за пълнота на
изложението, че първоначално титуляр на процесната партида е било дружеството „Пийч
Трии Девелопмънт“ ООД, от което е закупила през 2008г. ответницата Р. К. процесния имот.
Същата е била собственик на жилището до 20.10.2022г., когато имотът е придобит чрез
възлагане от ЧСИ вследствие публичен търг от Г. И. К.. Той от своя страна го продава на
13.02.2023г. на Н. Г. К. и Й. Р. А. /видно от приложената справка от АВп на л.119-127/.
Р. К. не е подала заявление в ищцовото дружество за промяна на титуляра на
партидата на имота при закупуването му, поради това първоначално приложената справка за
недобора се води на промишлен абонат, тъй-като титул е било дружеството „Пийч Трии
Девелопмънт“ ООД.
След като на 20.10.2022г., Г. И. става собственик на процесния имот, на 21.10.2022г.
горепосоченото лице в присъствие на И. М. И. пом.-нотариус при К. К., нотариус вписан
под №*** в НК, с район на действие – ВРС, влиза във владение на имота и е извършен оглед
и опис на състоянието, в което се намира жилището, като това е отразено в Констативен
протокол от 21.10.2022г., акт №105, том 3, вх. рег. №9301/21.10.2022г. /приложен на л.141-
142 по делото/. Видно от документа, в имота има два монтирани водомера, единият с
№0013339, с отразено показание 0749156 куб. и другият водомер /не са разчетени цифрите
на номера му/ е с показание – 1127800 куб.м.
На 13.02.2023г. Г. И. продава процесния имот на Н. Г. К. и на Й. Р. А..
На 07.03.2023г., двамата купувачи подават заявление за прехвърляне на партида
№1817442 /л.105/, от което е видно, че същата се води на името на Н. К. /след споразумение
между съсобствениците, титуляр да бъде Н. К., приложено на л.110/. В заявлението са
визирани показанията на двата водомера в жилището, а именно: 1127 куб. м и 749 куб.м.
4
Двамата собственици са упълномощили А. В. В.а да стопанисва процесния имот и да
ги представлява пред ВиК Варна и др. дружества и институции /съгласно пълномощно,
приложено на л.111/.
Видно от Констативен протокол №1/26.03.2024г. /л.112/, при проверка на адреса на
процесното жилище, инкасатор на ищцовото дружество в присъствие на наемателя Ю. К., е
констатирал следните показания на водомерите в имота: водомер с фабричен №13339,
показание – 788 куб.м. и водомер с фабричен №00145600 и показание – 1217 куб.м.
От гореизложеното се установява, че към 21.10.2022г. по партида с абонатен
№1738738, показанието на водомера е 1105 куб.м. и по партида №1817443, показанието на
водомера – 749 куб.м., т.е., показанията на водомерите са именно тези, които ищецът твърди,
че представляват изразходена реално вода в процесния имот за процесния период и на
процесната стойност на ползваните ВиК услуги.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза /л.94-101/, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че вещото лице е посетило на место имота в ***, съвместно с инкасатор от
ищцовото дружество, като се установило, че процесното жилище е бил дадено под наем на
лицето Ю. К., която обаче е освободила имота към датата на посещението.
През 2008г. ответницата е закупила имота, но поради натрупани задължения от Р. К.,
той е продаден от ЧСИ на публичен търг на Г. И. на 20.10.2022г., който на 13.02.2023г. го
продава на Н. К. и Й. А.. До 07.03.2023г., титуляр на партидата за имота в ищцовото
дружество е фирма „Пийч Трии Девелопмънт“ ООД, тъй-като не е подавано заявление за
промяна от ответницата. Към момента, титуляр е Н. К..
Практика в ищоцовото дружество, било да се издават фактури, само след плащане от
клиента. За целта на изготвяне на заключението, ищецът е предоставил на вещото лице
сметки към фактури, в които са описани периодите, изразходваните куб.м., единична цена на
всяка услуга и общата стойност на изразходваните количества.
По сметка към фактура №**********/31.10.2022г., задължението за периода от
15.12.2020г. до 25.10.2022г. е в размер на 1766.98 лв. с вкл. ДДС.
По сметка към фактура №*********/23.11.2022г., задължението за периода от
15.12.2020г. до 25.10.2022г. е в размер на 76.37 лв. с вкл. ДДС.
Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените по-горе задължения
за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 05.01.2023г. е: по фактурата от
31.10.2022г. върху главницата от 1766.98 лв., дължимата законна лихва е 18.02 лв., а по
втората фактура от 23.11.2022г. върху главница от 76.37 лв., дължимата законна лихва е 0.27
лв., или общо 76.64 лв.
При проверка в счетоводството на ищеца не са установени плащания от страна на Р.
К. на начислените суми.
Възражението на ответника, че процесните вземания са погасени по давност е
неоснователно. Видно е, че ищецът не претендира в настоящото установително
производство задължения, считано от 2013г., така, както е визирал в заявлението по чл.410
от ГПК, а търси процесните задължения, с начален момент от 15.12.2020г. Заявлението е
подадено във ВРС на 09.01.2023г., следователно тригодишният давностен период /касае се за
периодични платежи/ не е изтекъл, поради това, вземанията на ищеца към ответника не са
погасени по давност.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът успешно доказа основанието и размера
на главните искове, поради което, същите следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед основателността на главните искове, основателни се явяват
и акцесорните искове за лихва за забава /в размер на 0.29 лв. и на 17.95 лв./, като с оглед
доказването им по основание и размер, същите следва да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски.
5
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК, ответникът дължи в
полза на ищеца, сторените от последния разноски в общ размер на 1160.01 лева, от която
сума: 73.86 лв. – внесена държавна такса /л.25/, 400.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ
/л.74/, 486.15 лв. – депозит особен представител /л.43/ и 200.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. С оглед
изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 87.23 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че Р. Н. К., ЕГН **********,
***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление: ***, част от вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №95/30.01.2023г. по ч. гр. д. №246 по
описа на ДРС за 2023г., а именно: 76.37 лв., представляваща остатък от сбор от неплатени
главници за ползвани ВиК услуги за периода от 15.12.2020г. до 25.10.2022г., отчитани по
партида с абонатен №1718738, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от
09.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и 0.29 лв., представляваща
остатък от обезщетения за забава за плащане на главница в размер на 76.37 лв. за периода
от 23.12.2022г. до 05.01.2023г., а също и сума в размер на 1766.98 лв., представляваща
остатък от сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 15.12.2022г.
до 25.10.2022г., отчитани по партида с аб. №1718739, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 09.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 17.95 лв.,
представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава за плащане на главницата от
1766.98 лв. за периода от 01.12.2022г. до 05.01.2023г.
ОСЪЖДА Р. Н. К., ЕГН **********, ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 1160.01 лева лева, представляваща разноските сторени от
ищеца в настоящото производство, както и сумата от 87.23 лева - разноски по ч. гр. дело
№246/2023г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, преписи от решението, да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6