РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. ..., 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110155927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 282622/ 11.10.2023 г. от ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление в ..., против Н. В. С., ЕГН **********, с адрес в ..., с която са
предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК от ... срещу Н. В. С. с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за сумата 913,00 лева, ведно със законната лихва от 19.10.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането, представляваща непогасена главница по договор за предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка от ... г. /кредитна линия № .../, сумата 108,92 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от ... г. до 18.10.2017 г., и
сумата 0,91 лева, представляваща наказателна лихва за период от ... г. до 18.10.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 81751/ 2017 г., по описа на СРС, 138 –
ми състав.
В исковата молба и уточняваща молба от 15.12.2023 г. към нея са изложени
твърдения, че на ... г. между страните е сключен Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
лимит за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка № ... в размер на 913,00 лева.
Посочва, че за ползването на кредита, страните са уговорили възнаградителна лихва в
размер на 12,95 % годишно, като олихвяването се извършвало върху фактически ползваната
сума. Излага твърдения, че ответникът е изпаднал в забава в плащанията на дължимите
суми за лихви, начислени върху ползвания овърдрафт, за три последователни месеца, поради
което банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, за
което е уведомила ответника. В условията на евентуалност, прави изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита с депозираната искова молба. Допълва, че след като
кредитът е обявен за предсрочно изискуем е преминал в кредитна линия и му е даден нов
1
вътрешнобанков номер в системата на банката, а именно № .... Претендира и неустойка за
допуснатата забава в изпълнението по т. 8 от договора. В открито съдебно заседание
поддържа исковете. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва действието
на процесния договор за кредит до ... г. Посочва, че в договора липсва индивидуализация на
задължителен реквизит, а именно сметката, по която ще се отчита дългът, както и краен срок
на действие. По тези съображения, сочи, че договорът за кредит е недействителен. Твърди,
че е налице разминаване в падежната дата в договора за кредит – 17-то число, и сочената
датата в извлечението от счетоводните книги – 5-то число. Сочи, че е налице разминаване и
в датата, сочена за краен падеж на договора, като такъв не се установява да е уговорен
между страните, а междувременно в извлечението от счетоводните книги за краен падеж е
посочена датата 01.11.2017 г., а за дата на настъпване на изискуемостта – датата 13.10.2017
г., с основание забава на плащанията за дължими суми за лихви в три последователни
месеца. Оспорва изпадането в забава в плащането на претендираните суми. Оспорва
надлежното уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, включително с
изявлението, направено в исковата молба. Релевира възражение за погасяване на вземанията
по давност. Моли за отхвърляне на исковете. В открито съдебно заседание и в представената
писмена защита поддържа възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Във връзка с депозирано от ... по реда на чл. 417 ГПК заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение с вх. № 58868/ 19.10.2017 г., по описа на Районен съд –
Пловдив, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
па чл. 417 ГПК от 09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 81751/ 2017 г., по описа на СРС, 138 – ми състав,
с която съдът е разпоредил Н. В. С. да заплати на ... сумата в размер на 913,00 лева,
представляваща главница по договор за кредит овърдрафт № ... от 01.11.2003 г., ведно със
законната лихва от 19.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на
108,92 лева, представляваща договорна лихва за периода от ... г. до 18.10.2017 г., наказателна
лихва в размер на 0,91 лева за периода от ... г. до 18.10.2017 г., както и съдебни разноски в
размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Издаден е
и изпълнителен лист.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за предоставяне на
овърдрафт № ... от 01.11.2003 г., съгласно извлечение от счетоводните книги от 19.10.2017 г.
По повод постъпило от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, ищецът е предявил
настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в
заповедта за изпълнение.
Видно от уточняваща молба с вх. № 362328/ 15.12.2023 г., предмет на установяване в
настоящото производство са вземания на ..., произтичащи от сключен с Н. С. Договор за
овърдрафт № ... от ... г., който след обявяване на предсрочната изискуемост е преминал в
кредитна линия и му е даден нов вътрешнобанков номер, а именно № .... В подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК банката е
индивидуализирала основанието, от което произтичат вземанията, с посочване, именно на
този нов номер .... Новият номер е посочен и в извлечението от счетоводни книги,
представено към заявлението. Поради допусната от заявителя техническа грешка в
заявлението, датата на облигационното правоотношение, от което произтичат вземанията, е
посочена, обаче, неправилно в заповедта за изпълнение. Всъщност, сключеният между
страните договор за овърдрафт е от дата ... г., което е било видно от представения към
заявлението препис на договора, и е било необходимо да бъдат дадени указания за
отстраняване на допусната нередовност на заявлението, в което се сочи за дата на сключване
– 01.11.2003 г. Съдът счита, че основанието на вземанията следва да се извлича от всички
2
представени към заявлението документи, което в случая не е сторено, не са дадени
необходимите указания до заявителя, и последното е довело до допуснатата по вина на съда
фактическа грешка в заповедта за изпълнение. Последното не следва да бъде тълкувано във
вреда на заявителя, чиито вземания в действителност произтичат от Договор за овърдрафт
от ... г., преминал в кредитна линия с нов номер ....
Изложеното обосновава извод за допустимост на предявените установителни
искове, който извод се потвърждава и с определение № 3544/ 12.03.2024 г. по в.ч.гр.д. №
2438/ 24 г., по описа на СГС, II-В въззивен състав, който съд се е произнесъл след
изрично сезиране във връзка с прекратяване на настоящото производството, като са
дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
4 ЗПК /отм./, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно че между страните е сключен Договор за предоставяне на овърдрафт
от ... г.; размера на предоставения и усвоен от ответника кредит; че длъжникът не е
изпълнил договорното си задължение да погасява дължимите месечни вноски за лихва в
срок, поради което е възникнало правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, както и че е упражнила това свое право, като волеизявлението е достигнало до
длъжника; размера на неплатената главница; че е уговорена и дължима възнаградителна
лихва, както и размера на същата; че част от съдържанието на договора за кредит е валидна
уговорка за начисляване на санкционираща лихва, както и нейния размер; изпадането в
забава на ответника за главното задължение, както и размера на неустойката за забава за
процесния период; че преди изтичане на три/пет години от настъпване изискуемостта на
вземанията са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване на погасителната
давност.
Видно от представения по делото Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, на ... г. между ..., в качеството на кредитор, и Н. В. С., в качеството
на кредитополучател и титуляр на разплащателна сметка № ... и ...., е сключен договор за
кредит, предоставен под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 913,00
лева. От т. 4 от договора се установява, че средствата ще се предоставят за ползване по
разплащателна сметка № ..., като съгласно т. 5.1, ползваният разрешен овърдрафт се
олихвява с годишен лихвен процент, определян периодично от УС на ..., който към датата на
сключване е 12,95 %. Страните са уговорили, че олихвяването се извършва ежедневно върху
фактически ползвана сума, без да се капитализира, като начислената лихва е дължима
месечно на падежната дата – 17-то число на месеца (т. 2 от договора). От т. 7.1 и т.7.2 от
договора се установява, че ползваната част от овърдрафта, заедно с начислената лихва се
погасяват служебно при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка на
кредитополучателя /първо лихвата, с остатъка – главницата/, като в случай че на падежната
дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане на дължимата
лихва, банката я погасява служебно за сметка на неусвоения овърдрафт, ако има такъв. В т. 8
страните са уговорили, че ако дължимата лихва не бъде погасена на падежната дата, тя се
оформя като вземане по просрочена лихва с настъпил падеж, като върху ползвания кредит-
оврдрафт се начислява санкционираща лихва, равна на действащия лихвен процент увеличен
с наказателна надбавка в размер, определен от УС на Банката, до погасяване на
просрочените лихви. В т. 9.1 и т. 10 е уговорено, че при неиздължаване на три
последователни месечни лихви по ползвания овърдрафт, правото на ползване на кредит –
овърдрафт се спира и ползваният овърдрафт става неразрешен и дължим, като в случай че не
се издължи в срок от 60 дни от датата на възникване на неразрешен овърдрафт, правото на
револвиране се прекратява. Видно от представения по делото договор, между страните не е
уговорен срок на действие на договора.
Договорът за овърдрафт разкрива своите специфики, като по същината си е
3
краткосрочен револвиращ кредит, който представлява допустимо надвишаване над салдото
по сметката до определен разрешен кредитен лимит. Кредитът може да се ползва изцяло или
отчасти, като се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка, и
заемополучателят има право отново да усвоява суми в рамките на уговорения максимален
кредитен лимит и в рамките на срока по договора за кредит, в който заемодателят е
задължен да предоставя средства до този лимит. Следователно със сключването на договор
за овъдрафт на заемополучателя се предоставя възможност през време на действие на
договора да усвоява суми по разплащателна сметка, не само до наличните собствени
средства, но и до определена договорена сума над този размер (разрешен кредитен
лимит), като усвояването може да е наведнъж или на части, но до размера на лимита.
Усвоената сума се погасява при постъпване на суми по разплащателната сметка, като при
възстановяване изцяло или на част от усвоената сума в рамките на действие на договора
заемополучателят има право на последващи усвоявания до размера на лимита. Доколкото
усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои наведнъж, то при съответно погасяване
на част от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на разрешения
лимит, поради което към подобен тип договори няма погасителен план.
По отношение на условията за издължаване на овърдрафта се наблюдават и
съществените различния, от които се открояват основно два случая.
При първия /какъвто е настоящият случай/ се урежда, че при усвояване на средства от
разплащателната сметка до размера на разрешения лимит, при липса на клауза за „гратисен
период“, съответно след изтичането му, се начислява възнаградителната лихва ежедневно
върху фактически ползваната сума и същата е дължима ежемесечно на определена като
число в договора падежна дата. С настъпване на тази падежна дата сумата за лихва се
погасява с наличната сума по разплащателната сметка, а при липса на достатъчно средства,
се погасява за сметка на неусвоения кредит овърдрафт (ако има такъв) или за сметка на
надвишение над договорения размер на овърдрафта (неразрешен овърдрафт), т.е. при
недостатъчна наличност – лихвата се събира от овърдрафта, а ако същият е усвоен изцяло, то
лихвата се отнася като неразрешен овърдрафт и обикновено се олихвява с договорената
лихва плюс надбавка. Често се включват клаузи, съгласно които този неразрешен овърдрафт
е незабавно изискуем или е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
При втория случай се урежда задължение на заемополучателя да осигурява средства в
размер на „минимална погасителна вноска“ (среща се и като „минимална месечна вноска“ и
др.), която клауза задължава заемополучателя да погасява ежемесечно определяема
сума (като процентно съотношение от усвоената сума или във фиксиран размер), и която
вноска има уговорен падеж като дата, до която заемополучателят е длъжен да погаси
съответната сума. Обусловено от задължението по цитираната клауза е и уреденото в полза
на заемодателя право да обяви ползвания овърдрафт за предсрочно изискуем, в случай че
заемополучателят не извърши в определен срок от падежа плащане на една или повече
погасителни вноски.
При първия случай, при който задълженията на заемополучателя са свързани с
осигуряване на средства по разплащателната сметка най-малко в размер на дължимите
лихви върху ползваната част от кредита, се разкрива в най-пълна степен и идеята за
револвиране, защото не се предвижда като ежемесечно задължение да се погасява
определяема сума като част от усвоения размер, т.е. главница, а единствено осигуряване
средства за погасяване на изискуемата лихва, поради което и падежът за главницата съвпада
с крайния срок на договора, от който момент тече и срокът по чл.114, ал.1 ЗЗД, освен в
случаите на предсрочна изискуемост.
Съгласно нормата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, задължително съдържание на договора за
кредит е срокът, в рамките на който може да се ползва отпуснатата сума, след което да се
възстанови на банката. В настоящия случай в процесния договор за кредит липсва уговорен
4
краен срок, а единствено са уговорени условия за прекратяването му, което е изключително
във вреда на кредитополучателя, тъй като се отлага изискуемостта на неизплатената
главница до момента, в който заемодателят упражни правото да направи вземането
предсрочно изискуемо, съответно до поискване от страна на заемополучателя, който е
натрупал дълг без възможност да се позове на погасителна давност.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
установява, че последното усвояване на суми от ответника е извършено на 27.11.2009 г. чрез
покупка чрез POS при търговец, като последното погасяване от ответника е извършено на
31.12.2009 г. в размер на 3,73 лева, която сума е отнесена за плащане на лихви. След
последното усвояване на главница от ответника на 27.11.2009 г. до ... г. единственото
усвояване на главница е извършавано от банката, което е използвано за погасяване на
следващата се по договора лихва. Видно от таблицата, представена от вещото лице в
заключението, за операциите по дати и салдото по процесната разплащателна сметка,
възприетата месечна падежна дата от банката във връзка с договора е 5-то число на месеца.
При липсата на уговорен краен падеж на договора и при тези данни, установими от
заключението, следва да приеме, че в случая неиздължаването на три последователни
месечни лихви, поради липса на салдо по разплащателната сметка, има като крайна
последица уговореното между страните автоматично спиране на правото ползване на
овърдрафта /а не създава право на банката да начислява и погасява лихви за сметка на
предоставения кредитен лимит, като съдът приема, че разпоредбата, която го регламентира,
при липса на краен падеж на договора, е в разрез с добрите нрави и поради това не следва да
се прилага/, т.е. на 06.02.2010 г., денят следващ 05.02.2010 г., която дата, по необясними
причини и в разрез с уговорената в договора, е приета за месечна падежна дата, ответникът е
следвало да върне усвоения кредит. За начислените след тази дата лихви, не е налице годно
правно основание, поради прекратяване на договора. В противен случай банката би се
обогатила неоснователно за сметка на насрещната страна, доколкото очевидно продуктът й
не се използва от заемополучателя, овърдрафтът след 27.11.2009 г. не е усвояван от него,
напротив в продължение на приблизително 8 години банката недобросъвестно е използвала
сумата по кредитната линия, за да погасява с нея начисляваните от същата лихви. Видно от
заключението, към 27.11.2009 г. използваният овърдрафт от кредитополучателя е в размер на
499,58 лева, като е станал изискуем на 06.02.2010 г. /или на 18.02.2010 г., ако се следва
месечната падежна дата – 17.02.2010 г., уговорена между страните в договора/. Остатъкът от
овърдрафта до 913,00 лева не е бил усвоен от кредитополучателя към този момент.
По възражението за давност.
Към датата на подаване на заявлението – 19.10.2017 г., са изминали повече от 5 г. от
настъпване на изискуемостта на вземането за усвоената главница /не се твърдят и
установяват действия на кредитора с последица спиране/прекъсване течението на
давностния срок/, поради което същата, както и акцесорните вземания за лихва и неустойка,
по арг. от чл. 110, чл. 114, ал. 1 и чл. 119 ЗЗД, са погасени по давност. Исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер на 639,00 лева за заплатен
адвокатски хонорар за осъществено представителство в исковото производство, поискани
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК от ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в ..., против Н. В. С., ЕГН **********, с адрес в ...,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. С.
дължи на ..., сумата 913,00 лева – вземане за непогасена главница по договор за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от ... г. /кредитна линия № .../, ведно
със законната лихва от 19.10.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 108,92
лева – договорна възнаградителна лихва за периода от ... г. до 18.10.2017 г., и сумата 0,91
лева – наказателна лихва за период от ... г. до 18.10.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 81751/ 2017 г. по описа на СРС, 138 – ми състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на Н. В.
С., ЕГН **********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 639,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6