№ 16671
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110123088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответното „С.в.“ АД, че всеки един ищец
И. К. Ц. и С. К. Ц. не дължи сумата 770,33 лева за главница, представляваща цена за
доставка на ВиК услуги за имот *************, и сумата 305,11 лева - мораторна лихва,
начислени за периода 07.01.2015- 01.04.2020 г., по Фактура №**********/03.04.2023 г.
Твърди се, че ответното дружество претендира заплащане на процесната сума за
предоставени ВиК услуги, чиято дължимост ищецът оспорва с довод, че паричното вземане
е погасено по давност, за което се навежда възражение.
Ответникът не оспорва изложените в искова молба обстоятелства и правни доводи.
Поддържа, че не е дал повод за водене на делото и съдебните разноски следва да останат в
тежест на ищците, евентуално навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че оспореното право на парично вземане, за извършена доставка на ВиК
услуги на собствен на ищците е имот, е покрито с давност, на основание чл. 111, б. в от ЗЗД.
При това положение, исковите претенции се явяват основателни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна има право на съдебни разноски.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника съдебните разноски да останат в
тежест на ищцовата страна по арг. чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска. Действително, ответникът е направил признание, но
първото кумулативно условие на правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК не е осъществено.
Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на
отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на
ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа
изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
1
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска
до изтичането на срока за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск
или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за
недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. От писмените
доказателства, неоспорени от страните – писмо на Красимир Цеков, наследодател на
ищците, връчено на ответното дружество на 25.08.2022 г., се установява, че за процесния
период въпреки отправеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна
давност на процесните вземания, ответникът с издаване на Фактура
№**********/03.04.2023 г. по същество е оспорил възражението и неоснователно. Ето защо
съдът счита, че в конкретния случай ответникът е станал повод за водене на делото и дължи
сторените съдебни разноски на насрещната страна. Ответникът е навел възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което е необосновано. Съдът приема, че платените от ищците общо за
правна помощ 300 лв. са в съответствие със защитавания материален интерес на спора,
фактическата и правна сложност на делото, и очакваните процесуални действия на ищеца,
респ. адвоката, които е било необходимо да бъдат извършени, вкл. с чл. 7, ал. 2, т.1 от
НМРАВ. Предвид това, в полза на ищците следва да се пресъдят деловодни разноски за
платени държавна такса -100 лв., и възнаграждение на адвокат -300 лв., или на всеки един
по 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. К. Ц., с ЕГН:**********, не дължи на „С.в.“
АД, с ЕИК: ************, сумата 770,33 лева – главница, представляваща цена за доставка
на ВиК услуги за имот *************, и сумата 305,11 лева – мораторна лихва, начислени
за периода 07.01.2015- 01.04.2020 г., по Фактура №**********/03.04.2023 г., на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. К. Ц., с ЕГН:**********, не дължи на „С.в.“
АД, с ЕИК: ************, сумата 770,33 лева – главница, представляваща цена за доставка
на ВиК услуги за имот *************, и сумата 305,11 лева – мораторна лихва, начислени
за периода 07.01.2015- 01.04.2020 г., по Фактура №**********/03.04.2023 г., на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК: ************, да заплати на И. К. Ц., с
ЕГН:**********, и С. К. Ц., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
400,00 лева или на всяка една сумата 200,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2