№ 5793
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100500943 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 16649/16.10.2023 г. по гр.д. № 52888/2022 на Софийски
районен съд, 138-ми състав, са отхвърлени изцяло предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Д. С. искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите: 2948,64 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за аб. № 181669; 711,49 лв. - законна лихва за
забава от 15.10.2019 г. до 14.09.2022 г.; 19,86 лв. - главница за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.;
5,47 лв. - законна лихва за забава от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 30.09.2022 г. до окончателното
плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
подал срещу първоинстанционното решение бланкетна по характера си
въззивна жалба. В същата е посочено единствено, че решението се обжалва
като неправилно, без да се излагат никакви конкретни пороци на постановения
съдебен акт. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. Д. С., чрез особения
представител адв. А. А., е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно
решение.
Третото лице помагач на ищеца по делото - “Бруната” ООД, не е взело
1
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно императивната норма на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост
- в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Това означава, че в решаващата си дейност въззивният съд следва да се
ограничи до преценка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а на неговата правилност - само по
посочените в жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение.
Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по
отношение на приложението на императивните материалноправни норми.
Извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на
решението поради неправилно приложение на императивни
материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на
решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба
конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях
твърдения и искания на жалбоподателя.
Следва да бъде посочено също, че макар съгласно чл. 260, т. 3 от ГПК
въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се състои
порочността на решението”, липсата на изложени доводи относно
порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е
налице основание за оставянето й без движение от въззивния съд. Бланкетната
въззивна жалба е редовна и допустима, но по такава жалба въззивният съд
следва да се произнесе само по валидността и допустимост на
първоинстанционното решение и по правилното или неправилно приложение
на императивни материалноправни норми /в този смисъл - решение №
246/23.10.2013 г. по гр.д. № 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, I Г.О./.
В конкретния случай обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като е постановено от съд в кръга на правораздавателната му
компетентност, обективирано е в писмена форма, носи подписа на
постановилия го съдия и съдържа ясно изразена правна воля.
Същото е и допустимо с оглед обстоятелството, че компетентният съд се
е произнесъл в рамките на спора, с който е бил сезиран, по заявените от ищеца
факти в обстоятелствената част на исковата молба.
От служебно извършената проверка не се установява и нарушение на
императивна материалноправна норма, като не е налице и основание за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
2
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По същество въззивният съд намира за съобразен със събраните по
делото доказателства извода на СРС, че ответницата Т. Д. Соломонова – Д.
няма качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са събрани
доказателства, които да установяват, че наследодателят на ответницата И.Ц.Д.
е притежавал вещно право върху процесния имот, съответно такова да е
преминало в патримониума на ответницата като негов единствен наследник
по закон.
Предвид изложеното, с оглед липсата на конкретно въведени от
въззивника основания за неправилност, относими към постановеното от
Софийски районен съд първоинстанционно решение, същото следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има само въззиваемата страна. Същата не е сезирала съда с искане в тази
насока, поради което разноски в настоящото производство не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16649/16.10.2023 г. по гр.д. № 52888/2022
на Софийски районен съд, 138-ми състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието в процеса на "Бруната” ООД, в
3
качеството му на като трето лице помагач на страната на въззивника - ищец
"Топлофикация София " ЕАД, ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4