МОТИВИ към Присъда от 04.02.2021г., постановена по
НОХД № 6084/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу С.Й.Р. – роден на ***г***, , български
гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан /реабилитиран/,
с ЕГН: ********** за това, че на 05.03.2020г. в гр.Пловдив, съзнателно е
ползвал пред служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив – С.Г.С.
и З.Н.Г., неистински официален документ – белгийско свидетелство за управление
на моторно превозно средство с N **********, издадено на 05.07.2019г. на
името на *****, роден на ***г., като от него за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр.чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
като счита последното за доказано по категоричен начин. Прави анализ на
събраните по делото доказателства, като счита, че подс.Р.
е съзнавал факта, че притежава неистинско свидетелство за управление на МПС,
защото звучи нелогично да живееш и работиш в една държава, но да получиш
свидетелството за управление от село в друга държава и то от непознати хора,
без да владееш езика на тази държава. Прокурорът счита, че тази теза е изложена
от подсъдимия в неговите обяснения и липсват каквито и да било други
доказателства в нейна подкрепа, което я прави голословна. Счита, че по
категоричен начин се установява, че подс.Р.
съзнателно се е ползвал от неистинското свидетелство, поради което прокурорът
предлага на Съда да признае подс.Р. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание лишаване от
свобода в размер на една година. Това наказание е съобразено с
характеристичните данни на подсъдимия и това, че е управлявал многократно МПС,
включително и с неистинския документ. Предлага на Съда да приложи чл.66 от НК и
да отложи наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. На
подсъдимия да се възложат разноските по делото, а неистинският документ да
остане по делото до неговото унищожаване.
Защитникът на подс.Р. – адв.С. счита, че не са
налице достатъчно убедителни доказателства за вината на подс.Р.
и моли Съда да направи правилна преценка. Счита, че няма спор за това, че
представеното от подс.Р. свидетелство за управление
на МПС е неистинско, но за защитника липсват доказателства за това, че подс.Р. е съзнавал това. Защитникът навежда твърдения, че
тежестта на прокурора е да докаже това, като по делото липсвало убедителни
доказателства в тази насока. Напротив, защитника повтаря тезата на подсъдимия,
че се е записал на курс с още няколко човека и дори платил 1500 евро, а в
последствие бил спиран многократно в Германия, както и в България, което
затвърдило убеждението у подсъдимия, че документът му е истински. Наред с това
последният е бил съзнателен и си е платил всички наложени му глоби. Всичко това
мотивира защитника да приеме, че липсва субективният елемент на престъплението,
за което подс.Р. е обвинен. Алтернативно навежда
твърдения за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като моли наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, което да
бъде в допустимия от закона минимум.
Подс.С.Р. не се признава
за виновен. Заявява, че отишъл в Германия да работи, където се свързал с човек,
който го уредил на курс за свидетелство за МПС в Белгия. Отишли трима човека,
като подс.Р. платил на три пъти по 500 евро за
свидетелството. Били в някакво село, където турчин ги посрещнал и карал курса
на учебна кола. След това си платил листовките и след около три месеца получил
свидетелството. Знае да чете и пише на български и говори малко на турски, като
заявява, че листовките били на турски, но той ги платил и не решавал нищо. В
последствие получил свидетелството и бил спиран многократно в Германия и в
България. След това подал заявление в България за издаване на българско
свидетелство за управление, но не получил такова, защото нямал завършен осми
клас. Наложило му се да транспортира жена му до болницата и затова управлявал
автомобила. Заплатил си бил всички глоби и очаквал да получи българско
свидетелство за управление на МПС. Ако знаел, че кара с фалшива книжка нямало
да си плаща глобите. След като разбрал, че книжката му е фалшива се записал на
курс в България.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С.Й.Р. е роден
на ***г***, , български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН: **********.
Свидетелите С.С. и З.Г. работели като полицаи в Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР – Пловдив и на 05.03.2020г. били на смяна, като работели на
територията на Второ РУП – Пловдив. Около 10,00ч. св.С. *** до N 217 и осъществявали контрол на преминаващите
автомобили, с цел установяване на нарушители по ЗДП. Първият спрян от
свидетелите автомобил бил „Киа Каравел“ с рег.N ******управляван от подс.С.Р..
Подс.Р. представил документите на автомобила както и
свидетелство за управление на МПС, белгийски образец, издадено в Кралство
Белгия. При проверка на документа на св.С.С. му
направило впечатление, че номерът на документа бил идентичен с единния
граждански номер на подс.Р.. Наред с това при
проверката свидетелите установили, че подс.Р. бил
обявен за общодържавно издирване във връзка с досъдебно производство, поради
което отвели подсъдимия във Второ РУП – Пловдив. В полицейското управление св.С.
провел разговор с подс.Р. за представеното от него
свидетелство за управление на МПС, като подсъдимия обяснил, че му е издадено в
Белгия от турчин, а курсовете били на турски език. На подс.Р.
бил съставен АУАН N 714151/05.03.2020г., с
който било иззето свидетелството за управление на МПС, което представил подс.Р.. В последствие св.С. съставил докладна записка за
констатираното от него, което довело до образуване на настоящото наказателно
производство.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията
на свидетелите С.Г.С., З.Н.Г., В.Д.Б. и Н.Н.Т.,
дадени в хода на съдебното следствие. Изложената фактическа обстановка се
установява и отчасти от обясненията на подсъдимия С.Й.Р. дадени в хода на
съдебното следствие, за което по-надолу ще бъдат изложени подробни мотиви.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.С.С., от които се установява, че
работи като полицай в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив като на
05.03.2020г. бил на работа заедно с колегата си Г..*** и първия автомобил,
който спрели за проверка бил „Киа Каравел“, управляван
от подс.Р.. При проверка на документите му
установили, че подсъдимия имал неплатени глоби, а подс.Р.
представил свидетелство за управление, издадено в Белгия. На св.С. му направило
впечатление, че номерът на свидетелството бил ЕГН-то на подсъдимия, както и
това, че част от буквите били размазани. Това накарало св.С. да се усъмни в
истинността на документа. Наред с това установили, че подс.Р.
бил обявен за общодържавно издирване и го отвели в сградата на Второ РУП –
Пловдив. Там съставил АУАН на подс.Р. за неплатените
глоби, с който иззел и свидетелството за управление на МПС. При разговор с
подсъдимия, св.С. разбрал от Р., че изкарал свидетелството в Белгия, като му
съдействали лица изпитът да бъде на турски език, което отново усъмнило св.С..
След завършване на дежурството съставил докладна записка с предложение да бъде
проверена истинността на документа. При разговора, св.С. изрично попитал подс.Р. дали свидетелството е истинско и подсъдимият го уверил
в това, като твърдял, че свидетелството му е истинско. При проверка в системата
от страна на св.С., представеното от подс.Р.
свидетелство не излизало като въведено в системата. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.С.С. като пълни, обективни,
хронологични, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.З.Г., от които се установява, че работи като инспектор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив и на 05.03.2020г. имало
специализирана полицейска операция в района на бул.“Пещерско шосе“. Там спрели подс.С.Р., който управлявал МПС „Киа Каравел“
в посока влизане в града. След подаден сигнал подс.Р.
спрял и представил документи, като свидетелството му за управление на МПС било
белгийски образец, а под N 5 в същия било изписано ЕГН-то на подсъдимия, а
цифрите и буквите в свидетелството били размазани. При проверката установили,
че подс.Р. бил обявен за издирване, поради което го
отвели във Второ РУП – Пловдив. Там извършили нова проверка и установили, че
подсъдимия имал стари задължения по неплатени глоби. Тогава св.С. му съставил
АУАН, с който било иззето и белгийското свидетелство за управление на МПС. При
разговор с подсъдимия как е получил това свидетелство, последният споделил, че
е издържал изпит на турски език със съдействието на гражданин от турски
произход в Белгия. От проверката св.Г. установил, че освен неплатените глоби, в
системата не било регистрирано белгийския образец на свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на св.З.Г.
като пълни, обективни, незаинтересовани, хронологично изложени и кореспондиращи
изцяло с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Изцяло Съдът кредитира
показанията на св.В.Б., от които се установява, че работи като полицейски
инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив. През месец март 2020г.
му била разпоредена проверка по докладна записка на св.С. за съмнение относно
истинността на свидетелство за управление на МПС. Изпратил свидетелството за
проверка в БНТЛ при ОД МВР – Пловдив, от където му отговорили, че пластиката не
е истинска. Направил и запитване до ДМОС към МВР за да бъдат запитани
компетентните органи в Белгия дали на лицето С.Р. е издавано свидетелство за
управление на МПС, като от получения отговор установил, че на подсъдимия не
било издавано валидно свидетелство за управление на МПС. Приключил преписката и
я изпратил на прокуратурата. В последствие подс.Р.
подал документи за издаване на свидетелство за управление на МПС, като бил
представил свидетелство за основно образование. Направили запитване до
училището, което било посочено като издател, но от там също отговорили, че няма
издадено такова свидетелство. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Б. като
пълни, обективни, незаинтересовани, хронологични и кореспондиращи с останалите
гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира обясненията
на подс.С.Р. в частта им, в която същият обяснява, че
е бил в Германия на работа, като се е срещнал с лице, на което платил 1500 евро
за да получи свидетелство за управление за МПС, белгийски образец. Съдът не
кредитира обясненията на подс.Р.,*** Белгия, където
карал курс с автомобил, след което платил за съставяне на листовки, които били
на турски език. Съдът приема изложеното като защитна теза на подсъдимия, която
е голословна и нелогична, тъй като в Кралство Белгия курсовете и изпитите за
издаване на свидетелство за управление на МПС се провеждат на официалният им
език, а не на турски, а наред с това подс.Р. заявява,
че знае турски малко и само говоримо, т.е. не може да чете на турски език.
Съдът кредитира останалата част на обясненията на подс.Р.,
от които се установява, че има завършен седми клас, но нямал завършен осми
клас, поради което не може да се снабди със свидетелство за управление на МПС.
Съдът кредитира показанията
на св.Н.Н.Т., от които се установява, че живее на
семейни начала с подс.С.Р. и има четири деца. Подс.Р. ходел на работа в Германия, като преди това не е
имал книжка за управление на МПС. Св.Т. не знаела с кой е общувал подс.Р. в Германия, но след време й се обадил и заявил, че
карал курсове, но не обяснил къде и как. От показанията на св.Т. се установява,
че подс.Р. можел да чете на български език, но не
можел да чете на турски език. Съдът кредитира показанията на св.Т. като
обективни, логични и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства
по делото.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно – техническа експертиза, от която се
установява, че представеното за изследване белгийско свидетелство за управление
на МПС с N **********, издадено на 05.07.2019г. на името на *****, род. ***г. е
неистински документ и не е издаден от компетентния за това орган. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, обективно и съобразено
както с поставената задача, така и със специалните знания на вещото лице.
Съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, а именно докладни записки, експертна
справка, копие на АУАН N 714151/05.03.2020г., справки съдимост и за документи
за самоличност, характеристична справка, писма, копия на платежни нареждания,
копия на актове за раждане, удостоверение от лекуващ лекар за З.Й.Р., заедно с
епикризи, експертни решения и др. Съдът
кредитира цитираните писмени доказателства като обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира изцяло и
приобщеното като веществено доказателство по делото Свидетелство за управление
на МПС, белгийски образец, с N **********, издадено на 05.07.2019г.
на името на *****, род. ***г., приложено на л.19 от ДП като обективно
и кореспондиращо с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
В хода на съдебното
следствие от страна на защитата бе наведено като довод единствено това, че подс.Р. е бил добросъвестен, провел е курс в Белгия на
турски език и се е снабдил с цитираното свидетелство за управление на МПС, като
в последствие дори заплатил дължимите от него глоби, защото бил с ясното
съзнание, че притежава истинско свидетелство за управление на МПС. Съдът не
кредитира защитната теза, като приема последната за голословна. Тази теза не
кореспондира с поведението на подсъдимия, който е бил наясно, че притежаваното
от него свидетелство за управление на МПС е неистински официален документ.
Причина за това е нелогичното обяснение, че бил в село в Белгия, където провел
курсове за снабдяване със свидетелство за управление на МПС, като изпитът бил
на турски език – език, който не е официален в Кралство Белгия и няма как да
бъде провеждан официален изпит там. Наред с това Съдът констатира, че подс.Р. продължава упорито опитите си да се снабди с
българско свидетелство за управление на МПС, като е представил също неистински
документ за завършен осми клас, като самият той признава, че е завършил едва
седми клас и явно ще се наложи да продължи обучението си за да се снабди със
свидетелство за управление на МПС – все ясни и обективни доказателства, че подс.Р. съзнава, че е няма изискуемите документи за да
притежава свидетелство за управление на МПС. Предвид на всичко изложено Съдът
приема защитната теза за голословна и неоснователна.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига до извода, че
подсъдимият С.Й.Р. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 от НК за
това, че на 05.03.2020г. в гр.Пловдив, съзнателно е ползвал пред служители на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив – С.Г.С. и З.Н.Г., неистински
официален документ – белгийско свидетелство за управление на моторно превозно
средство с N **********, издадено на 05.07.2019г. на името на *****,
роден на ***г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
От обективна страна се
събраха достатъчно доказателства, от които Съдът приема, че подс.С.Р.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК. От
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се
установява, че на 05.03.2020г. подс.Р. е бил спрян за
проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив – св.С.С. и З.Г.. Пред *****подс.С.Р. е
представил неистински официален документ – белгийско свидетелство за управление на моторно превозно средство с N **********,
издадено на 05.07.2019г. на името на *****,
роден на ***г. Подс.Р. съзнателно е представил
цитираният документ, като е целял да го представи за истински и да удостовери
пред надлежните органи, че е правоспособен водач на МПС. В хода на съдебното
следствие не бяха събрани доказателства, че подс.Р. е
съставил цитираният неистински официален документ, поради което последният не
може да носи отговорност за самото му съставяне по смисъла на чл.308 ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият
е бил наясно, че се ползва от неистински официален документ, като след това е
употребил същия, за да докаже пред полицейските органи, че е правоспособен
водач на МПС. Съзнавал е противоправността на
извършеното от него, като е целял настъпването на вредоносния резултат.
За извършване на престъплението
по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години. При определяне на наказанието
Съдът следва, да отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало /подс.Р. е
реабилитиран/, тежкото семейно положение – грижа за многодетно семейство и
болен родител. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. Предвид
и на това, Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като следва да определи
наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона размер, което
да в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. По този начин превантивната цел на
наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца. Подс.С.Р. ще осъзнае противоправното
си поведение, като ще бъде принуден да спазва установения в страната правов
ред.
Налице
са всички законови предпоставки за приложение на чл. 66 ал.1 от НК като така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА не следва да бъде търпяно ефективно. Изтърпяването на това наказание
следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на присъдата, като по този начин деецът ще се въздържа от осъществяването на
нови противообществени деяния и ще има възможност да се поправи.
На
осн. чл.53 ал.1 б.А от НК приложеното по делото веществено доказателство свидетелство за
управление на моторно превозно средство с N **********,
издадено на 05.07.2019г. на името на *****, роден на ***г., находящо се
на л.19 от ДП, следва да се ОТНЕМЕ в полза на Държавата, като следва да се
унищожи след влизане на присъдата в сила.
На
осн. чл.189 ал.3 от НПК подс.С.Р. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД МВР – Пловдив сумата от 70 лв.,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
На
същото основание подс.С.Р. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 60 лв. представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.