Решение по дело №618/2024 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: 68
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20244420100618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. ***, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20244420100618 по описа за 2024 година
По искова молба вх.№2954/21.10.2024г. пред НРС е образувано настоящото
дело, в което като ищец е посочен „***“ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр.***, р-н ***, бул. “***”№81В, представлявано от управителите П.В. и
Х.М., чрез юрк. Е.Ц. срещу Д. М. З., ЕГН********** с настоящ и постоянен адрес в
с.***, общ.***, ул.“***“***
В исковата молба се твърди, че във връзка с Разпореждане ***71 от 18.08.2023
по ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***, Гражданско отделение,
получено на 21.08.2023г., дружеството било уведомено, че длъжникът Д. М. З.,
********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения
срок, като в тази връзка „***“, ЕИК:*** упражнило правото си да предяви иск, с който
да моли съда признае за установено по отношение на ответника Д. М. З., **********,
че същият дължи на „***“, ЕИК:*** вземане, предмет на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД *** и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди се от ищеца, че на 18.02.2022г., длъжникът Д. М. З., **********
сключил Договор за потребителски кредит №794241 със „Стик - Кредит“АД, по силата
на който е получил сумата от 800лв., срещу което се съгласил да върне една вноска в
срок до 20.03.2022г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Твърди се, че бил
уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на
разходите в размер на 48.63 %.
1
Допълва се, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем бил договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Сочи, че страни по договора за паричен заем били потребител и кредитор, като
потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен
заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Допълва се, че било видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем
№794241 от 18.02.2022г. сключването между страните на договор, задълженията по
който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
В тази връзка се посочва, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая се тъврди, че представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово
изискване, а според ищеца изложеното обосновавало извод, че процесният договор
бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от
ЗПК.
Тъврди се, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит
страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.51 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит се сочи, че било уговорено
„Стик - Кредит“АД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи, като същите ще се считали за получени от потребителя, ако бъдат
изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер
(SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.
По отношение самия договор се излагат доводи за това, че бил сключен по
електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗГТФУР/. Бил сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника се
твърди, че била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6
2
от ЗПФУР се сочи, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Твърди се, че дори съдът да не приеме, че договорът не е сключен по
електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество
е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на
паричната сума.
Изтъква се, че ответникът Д. М. З., ********** не изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Освен това се твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 22.03.2024г., „Стик - Кредит“АД като цедент, прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„***“ЕООД, ЕИК***. Допълва се, че вземането срещу длъжника по настоящото
производство било индивидуализирано в Приложение №1, извадка от която била
приложена към исковата молба. Сочи се, че длъжникът бил уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от
потребителя имейл адрес. Той не изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
От ищеца се твърди още, че връчването на съобщението за сключения договор
за цесия от цедента на длъжника имало за цел, длъжникът да бъде уведомен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на
лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и
от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика се твърди, че
нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от
името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Твърди се, че законът не бил предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следвало да се счита надлежно извършено.
В случай, че съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник по делото
на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно се молли съда да приеме
за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
3
№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о„
ВКС).
С оглед горното се навеждат доводи, че съда следва да приеме за установено, че
ответникът Д. М. З., ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК *** парично вземане,
конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№529/2024г., а именно сумата в общ размер
от 2419.16 лв., формирана както следва, а именно главница в размер на 800лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24лв. за периода от
18.02.2022г. до 20.03.2022г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на
259.32лв. за период от 20.03.2022г. до 28.08.2024г.; неустойка по чл.17 от договора за
кредит в размер на 1335.84лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Сочи се, че претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426
на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от
длъжника по силата на чл.2, раздел X, „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на
плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Допълва се, че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло
съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г.
и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г.).
Предвид гореизложеното се твърди, че „***“ ЕООД имало правен интерес да
сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 2419.16 лв.
срещу ответника Д. М. З., ********** и съда след като се запознае с доказателствата
по делото и изложените аргументи, да постановите решение, с което да признае за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Д. М. З.,
**********, че същият дължи на „***“, ЕИК *** сумата в общ размер от 2419.16лв., от
които главница в размер на 800лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата
в размер на 24лв. за периода от 18.02.2022г. до 20.03.2022г.; законна лихва за забава
върху главницата в размер на 259.32лв. за период от 20.03.2022г. до 28.08.2024г.;
неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1335.84лв., както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията.
По образуваното ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***,
4
гражданското отделение по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, „АПС Бета ***“ ЕООД заплатило държавна такса в размер на
48.38лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ, като в тази връзка на основание чл.78 от
ГПК се претендира присъждането на направените в настоящото производство
разноски за държавна такса в размер на 50лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Прави се искане съда да осъди ответника Д. М. З., ********** да заплати
гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по
ч.гр.д.№529/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***, гражданско отделение и по
настоящото производство на обща стойност от 248.38 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
направените доказателствени искания се моли съда да даде възможност на ищеца да
вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще бъдат
конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда
разпределение на доказателствената тежест.
В случай, че представител на „***“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно
заседание, при липса на пречки за това, съда да даде ход на делото и същото да се
гледа в отсъствие на ищеца.
В случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се
яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, на основание чл.238, ал.1 от ГПК съда, да постановите
неприсъствено решение срещу него.
Представят се писмени доказателства.

С разпореждане №912/21.10.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е изпратен
препис от исковата молба с приложенията за връчване на ответника.
На 24.10.2024г. ответникът е бил уведомен за разпореждането на съда лично. В
срок от него с вх.***38/25.11.2024г. е получен писмен отговор на исковата молба и
допълнителна молба вх.***53/26.11.2024г. с писмени доказателства.
В отговора си ответникът твърди, че исковата молба е допустима, но
неоснователна.
На първо място се сочи, че ответникът не дължи връщане на посочената сума,
тъй като не той теглил кредита и не той получил парична сума в размер на 800лв.
Твърди се, че кредитът бил изтеглен и сумата получена от С.В.А., ЕГН**********,
5
който с присъда №6 от 10.06.2024г. по НОХД №88/24г. бил признат за виновен за
виновен за това, че в периода от 03.08.2021г. до 14.12.2022 г. включително, в гр.***,
област Плевен, в условията на продължавано престъпление възбудил заблуждение у
С.Л.К. от гр. ***, област Плевен, А.Й.И. от село ***, област Плевен, Д. М. З. от село
***, област Плевен, Н.Б.И. от село ***, област Плевен, В.И.А. от село ***, област
Плевен, Ц.Е.Г. от село ***. област Плевен, Г.С.Г. от село ***, област Плевен, Т.А.Б. от
село ***, област Плевен, М.К.М. от гр.Никопол, област Плевен и служители при
„Кредисимо“ ЕАД-град ***, „Вива Кредит“ ООД-град ***, „Би Енд Джи Кредит“
ООД-град ***, „Сити Кеш“ ООД - град ***, „Изи Финанс“ ЕООД-град ***,
„Макроадванс“ АД-град ***, „Кеш Кредит“ ЕАД-град ***, „Аксес Файнанс“ АД-град
***, „Неткредит“ ООД-град ***, „Стик-Кредит“ АД-град Шумен, „Ай Ти Еф 1 Груп“
АД-град ***, „Финанс Асист“ ООД-град *** и с това причинил на горепосочените
кредитни дружества имотна вреда в размер на 63261,50лв. и имотна вреда на М.К.М.
от град ***, област Плевен в размер на 15850лв или имотна вреда в големи размери на
обща стойност 791***50 (седемдесет и девет хиляди сто и единадесет лева и петдесет
стотинки) лева.
Сочи, че присъдата не била обжалвана и протестирана, влязла в сила и
наказанието на подъсдимия С.В.А. било приведено в изпълнение.
На следващо място се сочи, че с исковата молба бил представен договор за
кредит №794241/18.02.2022г. между ответника и „Стик —Кредит“АД, за който се
сочи, че бил сключен като такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
От процесуалният представител на ответника се оспорва представения договор
за кредит №794241/18.02.2022г. с оглед на обстоятелството, че от него не можело да се
установи съгласие за приемането на същия от Д. М. З.. В действителност се твърди, че
нито договора за кредит, нито общите условия към него носели подписи на ответника,
но доколкото процесният договор се твърди да бил сключен от разстояние се сочи, че в
този случай изявленията на страните били разменени чрез средства за комуникация от
разстояние, като представянето на цитирания договор и общите условия към него не
било достатъчно, за да се приеме възникването на облигационна връзка между
страните, тъй като за сключването на договора, потребителят следвало да изрази по
ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение. В тази връзка се излагат доводи за това, че съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2
и ал.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът бил длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон се
твърди, че се прилагал чл.293 от ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща се сочи, че се записвали със съгласието на другата страна и имали
6
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Относно ОУ към договор за кредит се сочи, че в тях нямало посочени начини за
кандидатстване по електронен път и как потребителят следвало да попълни форма за
кандидатстване по електронен път, как и при какви условия се създавал профил, как се
предоставя договора за кредит на кредитополучателя, как се удостоверява, че
кредитополучателят е приел условията по договора, как и по какъв начин
кредитополучателят подписва същия електронно. На следващо място се твърди, че
ищецът не представил доказателства за извършване на посочените фактически
действия по съдаване на електронен профил на кредитопучателя, поради което не само
не можело да се сподели извода за сключване на договора, но и не се установявало
договаряне между страните.
Допълва се, че съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни
изявления бил приложим ЗЕДЕП. В последния се твърди, че било предвидено, че
документът, подписан с електронен подпис се приравнявал на подписан с материален
такъв. В случая се изтъква, че от представения договор не можело да се установи, че е
положен електронен подпис от страна на Д. М. З.. В тази връзка се сочи разпоредбата
на чл.2 от ЗЕДЕП относно това какво е "електронен подпис", което според
разпоредбата означавало данни в електронна форма, които се добавят към или са
логически свързани с други електронни данни и които се използват като метод за
удостоверяване. Твърди се, че нито в ОУ на договора, нито в договора било
предвидено как кредитополучателят следвало да потвърди съдържанието на договора,
като именно потвърждаването, чрез натискане на съответния бутон имало функцията
на електронен подпис. От този момент се твърди, че между страните е възникнала
валидна облигационна връзка. Доказателства, че именно ответната страна е
потвърдила договора и последващите й действия се изтъква, че не били ангажирани от
ищеца. Представеният договор в случая бил частен документ, който удостоверявал
само изгодни за ищцовата страна обстоятелства и същият не се ползвал с
доказателствена сила.
С оглед гореизложеното, че липсва облигационна връзка между страните Д. М.
З. и „Стик-Кредит“АД се прави извод, че цесията между „Стик-Кредит“ АД и „АСП
Бета ***“ ЕООД била недействителна, поради липса на предмет.
В случай, че след представения отговор ищеца поддържа исковата претенция се
моли съда да задължи ищеца да представи доказателство за платена на ответника сума
по кредита, както и цялото кредитно досие на ответника, като след запознаване със
същите ответната страна е посочила, че ще направи и нови доказателствени искания.
Прави се искане на ответника да се даде възможност след доклада на съда и
разпределението на доказателствената тежест между страните, последният да
ангажира допълнителни доказателства на основание чл.143 от ГПК.
7
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
на 18.02.2022г. между „Стик - Кредит“АД и ответника Д. М. З. бил сключен Договор
за потребителски кредит №794241, по силата на който ответника по делото получил
сумата от 800лв., срещу което се съгласил да върне една вноска в срок до 20.03.2022г.,
когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит, като бил уговорен и фиксиран лихвен процент
в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.
Освен това по заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.
№2629/20.09.2024г. е образувано ч.гр.д.№529/2024г. по описа на НРС, по което е била
издадена заповед №288/25.09.2024г., с която Д. М. З., ЕГН********** и адрес в с.***,
общ.***, ул.“***“*** е осъден да заплати на заявителя „***“ ЕООД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление в гр.***, бул.“***“№*** чрез юрк. Б.Д.Т., общ.
Столична, обл. *** (столица) сумите 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 20.09.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 24,00 лева (двадесет и четири лева), представляваща договорна
лихва за период от 18.02.2022 г. до 20.03.2022 г., сумата 259,32 лева (двеста петдесет и
девет лева и 32 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.03.2022 г.
до 28.08.2024 г., 1 335,84лева (хиляда триста тридесет и пет лева и 84 стотинки),
представляваща неустойка съгласно раздел VIII "неустойка", чл. 17 от договор за
потребителски кредит № 794241 , както и държавна такса в размер на 48,38 лева
(четиридесет и осем лева и 38 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит
№794241 сключен на 18.02.2022 г. между "Стик Кредит"АД, ЕИК*** от една страна и
Д. М. З., ЕГН********** от друга страна за сумата в размер на 800 лева /главница/.
Във връзка с постъпило възражение по чл.414 от ГПК с разпореждане
№869/07.10.2024г. по ч.гр.д.№529/2024г. друг съдебен състав на основание чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е указал на „***“ ЕООД, ЕИК***, че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника Д. М. З., ЕГН********** с настоящ и
постоянен адрес в с.***, общ.***, ул.“***“***в едномесечен срок от получаване на
уведомлението, като представи доказателства за вземането си и довнесе държавна
такса за новото производство. „***“ ЕООД, ЕИК*** е предупредено, че ако не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение частично или изцяло. Със съобщението на „***“ ЕООД,
8
ЕИК*** е разпоредено да се изпрати и копие от възражението на длъжника по чл.414
от ГПК.
Искът е бил предявен в срок и пред НРС с вх.№2954/21.10.2024г. е било
образувано гр.д.№618/2024г.
По внесен обвинителен акт пред НРС било образувано НОХД№88/2024г. по
описа на НРС, по което в качеството на подсъдим е привлечен С.В.А., ЕГН
********** от гр.***, обл. Плевен, пл.„***“№*** ет*** за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 и чл. 26, ал.1 от НК. Делото е приключило с присъда
№6/10.06.2024г. в сила от 06.08.2024г. Със същата присъда подс.А. е признат за
виновен за това, че на 18.02.2022г. в град ***, област Плевен с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Д. М. З. от село ***, област Плевен, като му
обяснил, че ще направи акаунт в „Ефбет“ на името на Д. М. З., за да получава той
паричните суми от бонуси и да му ги предоставя, като за целта го снимал с личната му
карта, както и у служител на „СТИК-КРЕДИТ”АД - град Шумен /дружество
отпускащо кредити на физически лица съгласно Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние/, като подал заявка за отпускане на кредит на физическо лице,
съдържаща личните данни на Д. М. З. от село ***, област Плевен, като сумата по
заявката в размер на 800.00 /осемстотин/ лева била преведена на 18.02.2022г. от
„СТИК-КРЕДИТ”АД - гр.Шумен на каса на „Изипей“ АД и на 18.02.2022г. изтеглил
сумата от каса на „Изипей“ АД, клон - град *** и с това причинил на „СТИК-
КРЕДИТ” АД - град Шумен имотна вреда в размер на 800.00 лева.
Предвид изложеното, така предявеният иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Д. М. З., ЕГН ********** с адрес в с.***,
общ.***, ул.“***“***дължи на ищеца „***“, ЕИК *** сумата в общ размер от
2419.16лв., от които главница в размер на 800лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 24лв. за периода от 18.02.2022г. до 20.03.2022г.; законна
лихва за забава върху главницата в размер на 259.32лв. за период от 20.03.2022г. до
28.08.2024г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1335.84лв., както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК е налице
основание за присъждане на разноски в полза на ответника, представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 850лв. За разноските е представен списък.
От страна на ищеца не е правено възражение за прекомерност.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление в гр.***, бул.“***“№*** чрез юрк. Б.Д.Т., общ. Столична, обл. ***
(столица) срещу Д. М. З., ЕГН ********** с адрес в с.***, общ.***, ул.“***“***иск за
признаване от съда за установено, че Д. М. З., ЕГН ********** дължи на ищеца сумата
в общ размер от 2419.16лв., от които главница в размер на 800лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24лв. за периода от 18.02.2022г.
до 20.03.2022г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 259.32лв. за
период от 20.03.2022г. до 28.08.2024г.; неустойка по чл.17 от договора за кредит в
размер на 1335.84лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК*** да заплати на Д. М. З., ЕГН **********
разноски в настоящото производство в размер на 850лв. представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10