Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. С., 11.11.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание
на деветнадесети октомври, две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17060
по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2 от ЗОДОВ вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 142966/13.12.2013г. на Е.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:*** срещу П. на Р.Б., с адрес: гр.С., бул. „*****”
№ *, с която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1, от ЗОДОВ да й
заплати сумата от 180 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпления по чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1,
буква „б” пр. 3 и буква „д” вр. с чл. 20 от НК и опит за извършване на
престъпления по чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” вр. с
чл. 20 и чл. 18 от НК, по което е
оправдана с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 757/2007г. на СГрС,
НО, 15-ти състав. Навела е твърдения, че срещу нея 18 години било водено
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. с
ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” от НК, била задържана под стража от
30.11.1994г. до 22.05.1995г., както и на
24.09.2008г. до 16.12.2008г., било й забранено да напуска предели на Р.Б. за 19
години, а била рускиня и не можела да се вижда с роднините си в Русия и Украйна
в този период, нито да отиде на погребението на баба , вуйчо и леля си,
починали в Русия което й причинило страдания, накърнено било доброто й име,
чувствала са унизена, влошило се здравословното й състояние, като в следствие
на задържането под стража заболяла от дископатия, хронична венозна
недостатъчност с крампи на двата крайника, диабет тип 2.
Ответникът – П. на Р.Б., в предоставения му срок е оспорил иска. Посочил е, че
ищецът не е претърпял вреди в следствие на обвинението, а и размер бил
прекомерен, справедлив размер не надхвърлял 6000-7000лв, мярката за
неотклонение била изменена в задържане под стража поради неявяване на ищеца
пред съда , тоест причина за задържане било поведението на ищеца, забраната за
напускане на предели на страната била влязла в сила и не следвало за вреди от
същата да се присъжда обезщетение, в случая част от инкриминирани документи по
наказателно дело носели подпис на ищеца и тя била съпричастна към повдигнато
обвинение и приложение следвало да намери чл. 5 от ЗОДОВ.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети неоспорени от
страните заверени преписи от част от книжата по НОХД 757/2007г. на СГрС, НО,
15-ти състав, молба от 14.06.2013г.,
писмо от 19.07.2013г. на МВР, удостоверение от МВР, съгласно които срещу
ищеца , която е родена в Украйна, е било повдигнато обвинение за извършени
престъпления, както следва: по чл. 242,
ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 от НК за това, че
на 26.01.1994г. в съучастие като
съизвършител със С.Й. и помагачите А.П. и Г.Р. е пренесла през границата на
страната стоки за търговски или производствени цели в особено големи размери –
9097л. бензил-метил-кетон на стойност от 69 310 643 неденоминирани
лева без знание и разрешение на митниците и чрез използване на официални документи
с невярно съдържание в особено тежък случай; по чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1,
буква „б” пр. 3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 и чл. 18 , ал.1 от НК за това, че на 29.11.1994г. в съучастие като
съизвършител със С.Й. е направила опит да пренесе през границата на страната
стоки за търговски или производствени цели в особено големи размери – 16 тона
формадид на стойност от 7 635 811,20 неденоминирани лева без знание и
разрешение на митниците и чрез използване на официални документи с невярно
съдържание в особено тежък случай, следствено дело е образувано на 28.11.1994г.
, на 30.11.1994г. ищцата е била
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1, буква
„б” пр. 3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 от НК и е взета мярка задържане под стража,
същата е изменена на 22.02.1995г. в
„парична гаранция от 20000лв”, на 09.09.1999г.
ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по по чл. 242, ал.
4 вр. с ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 и чл. 18 , ал.1 от НК като мярката за
неотклонение взета за същото е била парична гаранция от 20 000лв., след
връщане на делото за доразследване ищцата е била привлечена и по двете
обвинения като обвиняем с постановление от 28.08.2001г. , на 03.08.2006г. , на
15.11.2006г.с мярка за неотклонение „парична гаранция от 20 000
неденоминирани лв.”, ищцата е участвала
при извършването на 26 процесуални действия на досъдебно производство във връзка
с обвинението на 02.01.1995г. спрямо
ищцата е наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на
пределите на страната” , отменена на 10.07.2013г., като с влязла в сила присъда
на 28.09.2011г. по НОХД 757/2007г. ищцата е оправдана по така
повдигнати обвинения. Съгласно приети протоколи от о.с.з. по НОХД 757 на СГрС,
първоначално делото по обвиненията се е водело в пред СРС по дело 1025/2002г.,
като ищцата се е явила на 3 открити съдебни заседания в хода на това наказателното
дело от 2002г., прекратено от съда на
11.05.2006г. и върнато на П., в последствие обвинителен акт е внесен в СГрС и
по него е образувано НОХД757/2007г., по което с определение от 24.09.2008г. поради неявяване на ищцата по делото
въпреки редовното й уведомяване мярката
й за неотклонение е изменена в задържане под стража, като в последствие
с определение от 16.12.2008г. съдът
е изменил тази мярка в по-лека. По НОХД 757 ищцата се е явила на 15 съдебни
заседания.
Разпитана по делото св.К.П. , е заявил, че познава ищцата от 70-те години, през 1994г.
от съпруга й разбрал, че срещу ищцата има повдигнато обвинение и е задържана,
което го учудило, защото не не можел да
си представи че ищцата може да е съпричастна към престъпленията. Посочил е , че
не е виждал ищцата в периода на наказателното дело, видял я няколко години след
като то приключило, но тогава не говорел с нея, в последствие тя му казала, че
е оправдана по обвиненията. Посочил е, че обвинението и задържането ищцата
приемала негативно, това я тормозело ,
оплаквала се че развила диабет, доколкото знаел ищцата поддържала
контакт с роднините си в Русия, не знаел други познати дали са разбрали за
повдигнатото обвинение.
Разпитана по делото св. К. М., е заявила, че познава ищцата от 1975г., ищцата имала фирма
за лекарствени продукти и свидетелят знаела че срещу нея било повдигнато обвинение
и е била задържана-казал й го съпругът на ищцата, но и други хора знаели за
това обвинение, защото като срещали свидетеля съучениците й я питали за
обвинението, всички били учудени че ищцата е задържана, защото тя била винаги
отлична ученичка, почтена и интелигентна, свидетелят била шокирана от
задържането на ищцата. Заявила е, че
нейното мнение за ищцата не се променило, но други техни общи познати започнали
да се съмняват в невинността на ищцата. Посочила е ч(е видяла ищцата след задържането
й през 2008г., било в началото на 2009г-, тогава ищцата била стресирана,
депресирана, болна и оклюмала, оплаквала се, че вдигнала кръвната захар,
запушили й се кръвоносната система, получила дископатия, оплаквала се че била
задържана заедно с хора, които ищцата приемала за престъпници.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
изцяло, вещото лице след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца е
посочило, че ищцата страда от заболяването захарен диабет тип 2 с усложнения в
резултат на него, с насложен метаболитен синдром, на практика при ищцата има
много бързо остаряване с ускорена атеросклероза , като ищцата има проблем с
паметта и това пречи на точно диагностициране. Посочило е, че първите данни за
повишени стойности на захарта са от 2008г. и вероятно началото на болестните
процеси е започнало през лятото на 2008г. Вещото лице е посочило че стреса и
притеснението от воденото наказателно дело, които ищцата е посочила в исковата
молба, не са единствената причина за проявата на заболяването диабет тип 2, но те в съвкупност с
обездвижването през време на задържането под стража, с хранителния режим могат
да доведат до такова заболяване. Посочил е, че при ищцата диабет е диагностициран
през 2010г. по повод на операцията на окото – ищцата е имала перде на окото, но
това заболяване е било проявено
най-късно през 2009г. Посочило е че причината за катаракта е диабет. Вещото
лице е посочило че заболяването диабет при ищцата е щяло да се прояви
независимо от наличието на наказателното дело, защото при нея имало достатъчно
фактори за проява на това заболяване. Посочило е, че наказателното дело е
довело до по-ранната проява на това заболяване . Вещото лице е посочило, че
задържането от 1994г. – 1995г. по вероятно не се е отразило на това заболяване,
защото нямало данни в този период да е имало признаци за такова.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже
обстоятелства, които да обосноват извод че справедлив размер на обезщетение е в
размер на процесната сума, както и
причинна връзка между вредите и постановяването на акта.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, П. и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано .
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се
предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени
вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил
специална отговорност на държавата, която
е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител
на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност
на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е
гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за
обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД,
съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по
ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от
закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат
на материалноправни или процесуалноправни норми.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване
на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
грп.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№
4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№
4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№
5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№
3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
Вземането за обезщетение възниква
и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда,
съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че наказателното
производство е образувано през 1994г., като на 30.11.1994г. срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение
за извършено престъпление по чл. чл.
242, ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 от НК, а на 09.09.1999г. срещу ищеца е било
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр.
3 и буква „д” и чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал.1
от НК, по тези две обвинения е постановена влязла в сила оправдателна
присъда на 28.09.2011г., по наказателното
производство са извършвани множество процесуални действия, досъдебна фаза е
приключила през 2007г., а съдебна фаза през 2011г., мярката за неотклонение на
ищеца е била задържане под стража за периода от 30.11.1994г. до 22.02.1995г, а след това е била по-лека, от 1995г.
до 2013г. по отношение на ищцата е имало приложена мярка „забрана за напускане
на страната“. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото заверени
преписи от част от книжа по наказателно дело на СГрС, 15-ти състав.
При така установеното и като
съобрази събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от другите
доказателства, прието по делото
заключение по съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че по делото е
установено, че в причинна връзка с повдигнатите и поддържани обвинения за извършени две престъпления ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, включително и от взетата мярка задържане под
стража в периода ноември 1994-февруари 1995г., както и по-леките мерки за
неотклонение взети след това, от ограничението за свободно придвижване, поради
което и отговорността на ответника по чл. 2 от ЗОДОВ за тях следва да се
ангажира.
Съдът приема че вреди на ищеца от
задържането на ищцата с мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 24.09.2008г. до 16.12.2008г. отговорността на ответника не може
да се ангажира. Ответникът изрично е оспорил отговорността си за вреди от това
задържане и съдът приема, че възражението е основателно. Приетите по делото
протоколи от о.с.з. по НОХД 757/ 007г. установяват, че на 24.09.2008г. мярката
за неотклонение на ищцата е била изменена в по-тежка поради неявяването й без
уважителна причина в открито съдебно заседание по НОХД. Така изменената мярка
не е отменена като незаконосъобразна, единствената причината за налагането й е било
поведение на ищеца, поради което и съдът приема, че отговорността на ответника
за вреди от това задържане на ищеца не следва да се ангажира.
Съдът приема, че справедливото
обезщетение претърпените от ищеца вреди е в размер на 40 000лв. , който
е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. При определяне на този размер съдът съобрази голямата
продължителност на производството-17
години, обстоятелство, че ищцата е била задържана под стража в периода от 30.11.1994г. до февруари
22.02.1995г., че през целия наказателен процес ищцата е имала ограничение на
свободата на придвижване – взетите мерки не позволяват свободно и продължително
отсъствие от адреса без изрично позволение за същото на съответни органи, както
съобрази и множеството процесуални действия на които ищцата е била длъжна и е
присъствала както на досъдебно производство, така и на съдебната фаза на
наказателното производство. При определяне на размера съдът съобрази тежестта
на престъпленията, за които ищцата е била обвинена, броя на същите-обвинения за
две отделни престъпления, както и тежестта на предвидените за всяко едно от тях наказания – от 5
години до 15 години лишаване от свобода за всяко от тях. Съдът при определяне
на размера съобрази сравнително младата
възраст-34г., на която ищцата е била към
момента на повдигане на обвинението, преживените от ищцата притеснения от така
повдигнатото обвинение, накърненото й
добро име пред обществото, както и че преживения от нея стрес е допринесъл до
по-ранната проява на заболяването диабет тип 2 при ищцата, довело и до катаракт,
а и за метаболитния синдром. При определяне на този размер съдът съобрази, че
задържането под стража на ищцата от 1994-1995г. не е в причинна връзка с
проявения при ищеца диабет, както и че при ищцата диабет е щяло да се прояви
като заболяване независимо от наказателното дело. Това е установено по делото от заключението
на вещото лице, което съдът кредитира изцяло. Същевременно, съдът приема, че от
заключението по медицинската експертиза се установява, че преживения от ищеца стрес
от наказателното дело е допринесло за
по-бързото проявление на това заболяване при ищцата, и това следва да се отчете
при определяне на размера на обезщетението. По-ранната проява на заболяването е
в причинна връзка с воденото наказателно дело. Етапа от живота, в който едно
заболяване се проявява, има значение за начина на живот, за болките и
страданията, които ищцата е преживяла. Не е без значение дали заболяването ще
се прояви на 40-годишна възраст или на по-късна такава. В случая вещото лице е
било категорично в извода си, че стресът от наказателното дело е довел до
по-ранна проява на заболяванията на ищцата, поради което и съдът приема, че
това е установено по делото. Съдът изцяло кредитира заключението като
неоспорено от страните, неопровергано от другите доказателства. В подкрепа на
извода е и обстоятелството, че заболяването диабет и проявения в следствие на
него катаракт, проблеми с паметта, са се проявили при ищцата през време на
наказателното дело. По делото не е
установено в този период при ищеца да е имало други източници на стрес и
притеснение, различни от процесното наказателно дело, поради което и като обсъди
заключението на вещото лице, посочило, че стресът е един от основните фактори
за проявление на диабет, то съдът приема, че процесното наказателно дело е било
източника на стреса, довел до по-ранна проява на заболяванията на ищцата. При
определяне на този размер съдът съобрази липсата на доказателства за изявено общественото
положение на ищеца, както и липса на доказателства за специфично отражение на
повдигнатите обвинения срещу ищеца извън обичайното такова. Разпитаните по делото
свидетели са посочили, че ищцата е била стресирана и притеснена, с влошено здравословно
състояние. Тези показания съдът приема, че не разкриват отражение при ищеца на
повдигнато обвинение, което и извън типичното такова и житейски оправданото да
се осъществи, поради което и съдът приема, че справедливия размер на
обезщетението в случая е 40 000лв.
При определянето на размера на обезщетението съдът съобрази субективната оценка
на ищеца за справедливия размер на обезщетението и обстоятелството, че то е
определено от ищеца и за заболявания дископатия и хронична венозна недостатъчност, за които по
делото не е установено да са в причинна връзка с наказателното дело, а
заболяването диабет се установи, че не е в пряка причинна връзка с
наказателното дело, а то само е
допринесло за по-ранната проява на същото. Съдът съобрази и обстоятелството, че
по делото не е установено ищцата да е загубила близки през време на
наказателното дело, поради което и страдания от невъзможността й да присъства
на погребението им поради воденото наказателно дело, не следва да се възлагат в
тежест на ответника. При така възприето и като съобрази вреди, които са
неизбежно следваща по презумпция и опитни правила при повдигнато незаконно
обвинение, но и събрани по делото доказателства, установяващи проява на такива
вреди при ищеца, социално-икономическите условия в страната през процесния
период, то съдът приема, че в случая негативното отражение върху ищеца на
незаконното обвинение обосновава извод, че справедлив размер на обезщетение е в
размер на 40 000лв.
Съдът приема за неоснователни
доводите на ответника, че отговорността му не следва да се ангажира, съответно
следва да се намали поради съпричастност на ищеца с престъпленията за които е
повдигнато обвинение, доколкото част от
инкриминирани документи, носели нейния подпис. Тези обстоятелства не са
установени по делото, а и доколкото същите се твърди да са осъществени преди
образуване на наказателното дело, то те не са от естество, което може да
обоснове извод за отпадане или намаляване на отговорността на ответника.
Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението му към
ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска до горепосочените размери, а именно 40 000лв. за неимуществени
вреди.
По отговорността
за разноски:
Страните не са претендирали разноски и с оглед на диспозитивното начало и
характера на претенцията за разноски съдът приема, че такива не им се следват.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр.С., бул.”*****” № *, да заплати на Е.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес:*** на основание на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1, от ЗОДОВ
сумата от 40 000лв.,
(четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на
неоснователно повдигнати и поддържани обвинения за извършени престъпление по
чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр. 3 и буква „д” вр. с чл. 20 от НК и
опит за извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. с ал.1, буква „б” пр.
3 и буква „д” вр. с чл. 20 и чл. 18 от НК,
за по които е оправдана с влязла в сила на 28.09.2011г. оправдателна
присъда по НОХД № 757/2007г. на СГрС, НО, 15-ти състав., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горница над 40 000лв. до предявения
размер от 180 000лв.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ