№ 1639
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20213100501709 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:01 часа се явиха:
Въззивникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, редовно призован, не се явява
лично представляващият, не изпраща представител
Въззиваемите Г. Г. ИГН., ИВ. ЗДР. ИГН., Г. ЗДР. ИГН. И Н. ЗДР.
ИГН., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адв. Д.С.,
редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
По хода на делото СЪДЪТ докладва постъпила молба от въззивника вх.
№ 19195/29.09.2021г., в която е изразено становище да бъде даден ход на
делото в отсъствие на представител на въззивника, не се възразява срещу
доклада поделото, поддържа се въззивната жалба, не се правят нови
доказателствени искания, изразено е становище по съществото на спора.
АДВ. С.: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на
делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2598 от 22.07.2021 година.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№
276652/08.03.2021г., подадена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, чрез
процесуален представител адв. Николинка Ш., срещу решение
№260344/08.02.2021г., постановено по гр.д. № 8255/2020г. на РС - Варна, 50
съдебен състав, с което е осъден въззивникът да заплати на Г. Г. ИГН., ЕГН
**********, ИВ. ЗДР. ИГН., ЕГН **********, Г. ЗДР. ИГН., ЕГН **********
и Н. ЗДР. ИГН., ЕГН **********, всички с адрес ****, в качеството им на
наследници на З.И. И., ЕГН **********, сумата от по 187.24 лева на всеки от
тях, представляваща ¼ от платена без основание сума в размер на 748.95 лева,
като неустойка при липса на обезпечение по договор за паричен заем
№750436/29.01.2019г., от техния наследодател З.И. И., за периода от
28.02.2019г. до 28.01.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Счита се, че
фактическите изводи на съда са необосновани и неправилно интерпретирани
и че не са обсъдени в цялост приетите по делото доказателства. Възразява се
срещу мотивите на ВРС, че клаузата на чл. 8 от договора за заем не е
индивидуално договорена и че потребителят не е могъл да влияе на
съдържанието й. Посочва се, че на потребителя е предоставен СЕФ, в който
се съдържала цялата изискуема информация, като били посочени
обезпеченията, които се изискват по договорите за заем, като З.И. И. е
отбелязал като избор единствено варианта за ценна книга и изрично е
посочил, че няма да предостави поръчител. Излага, че последният се е
запознал с общите условия, където изрично и изчерпателно били посочени
обезпеченията, които дружеството изисква, а също така и че на потребителя
бил даден 3-дневен срок след сключване на договора, в който е можел да
предостави поръчител. След сключване на договора и изтичане на 3-дневния
срок, при положение, че заемателят не бил съгласен с конкретната клауза, е
можел да се откаже от договора. Посочва се, че по делото няма данни за
2
предоставяне на поръчител от заемателя. Твърди се, че по несъмнен начин е
доказано основанието за получаване на сумата, доколкото същата била
уговорена като дължима по договор за заем и съставляваща неустойка за
неизпълнение. По делото нямало данни и твърдения за наличие на
изпълнение от заемателя на задължението му да обезпечи с поръчителство
договора за заем. Счита се, че изводът на съда за неравноправност на клаузата
на чл. 8 от договора е направен при необсъждане на доказателствата по
делото в тяхната пълнота и цялост. Сочи се, че неустойката не може да се
приеме като оскъпяване на кредита и че същата не представлява общ разход
по него. Излагат се доводи, че клаузата на чл. 8 от договора е резултат от
уговорка между страните по двустранен договор и дори да се приемело, че
представлява неравноправна клауза, то тя е акт на индивидуално договаряне.
Счита, че изводът на съда, че вземането за връщане на даденото по нищожен
договор става изискуемо от момента на даването, противоречи на чл. 26, ал. 3
ЗЗД, тъй като съдът неправилно е приел, че наличието на една нищожна
клауза е довело до нищожност на целия договор, при положение, че
последният можело да се сключи и без нея. Посочва, че съдът се е произнесъл
по нередовен иск, поради непосочване на банкова сметка или друг начин на
плащане, като по този начин ответникът бил лишен от възможност за
доброволно изпълнение на задължението. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната ж а л
б а от въззиваемите страни, с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Поддържа се, че уговорките за дължимата неустойка,
съдържащи се в чл. 8 от договора и чл. 20, ал. 2 от ОУ към него, са нищожни
паради противоречие с добрите нрави. В настоящия случай уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции, тъй като не се дължи при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се представи
обезпечение в тридневен срок. Навеждат се доводи за неоснователност на
възраженията, че неустойката е индивидуално уговорена. Считат се
съответните договорни клаузи за неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1
вр. с чл.143 от ЗЗП и съответно за нищожни на това основание, доколкото
последните били предварително определени и З.И. И. не е могъл да влияе
върху съдържанието им. Не е било ясно кои са включените компоненти в
3
ГПР, а клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, надхвърлящи значително
допустимите по кредита. Така, стойността на неустойката при липса на
обезпечение е почти равна на заетата сума, поради което е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Посочва, че сумата от 748.95 лева, представляваща неустойка при липса на
обезпечение, е платена от заемателя и получена от заемодателя при начална
липса на основание, поради което е следвало да се върне. Излага се, че с
молба от 06.08.2020 г. е посочен начин на плащане в случай на уважаване на
исковите претенции. Претендират се и разноски.
АДВ. С.: Поддържам отговора. Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения по доклада. Нямам искания. Представям списък по чл. 80
ГПК с доказателства за извършените разноски.
СЪДЪТ с оглед изчерпване исканията на страните, счита делото за
изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да потвърдите решението на Варненския районен съд като
правилно и законосъобразно. Считам, че първоинстанционният акт правилно
е съобразил, че клаузата, в която е формирана неустойка е неравноправна,
поради което и платеното от наследодателя на ищците следва да бъде върнато
от ответното дружество.
С оглед на това моля да потвърдите решението на Варненския районен
съд, както и да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключени и
обяви, че ще постанови решението си в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,04 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
4
Секретар: _______________________
5