Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260101
гр.Бургас, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 658 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Д.” ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. А., община Ц., обл. Б., ул. „Т.” № ..., представлявано от
управителя Д. А. Р. против наказателно постановление № К19_259-F511064/07.11.2019г., издадено от Директор на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 11644,81 лева за нарушение на чл. 96,
ал. 1 ЗДДС вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС.
С
жалбата се сочи, че дружеството вече било наказано за нарушение на чл. 96, ал.
1 ЗДДС с наказателно постановление № 476845-F511046/13.11.2019г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП Бургас, което наказателно постановление като
необжалвано е влязло в законна сила. Отделно не било ясно в обжалваното наказателно постановление за какво
нарушение е санкционирано дружеството – че не е регистрирано по ЗДДС в срока по
чл. 96, ал. 1 ЗДДС или за това, че не е начислило ДДС през периода 03.08.2019г.
до 30.09.2019г. в размер на 11644,81 лева. Неправилно било наказано на
основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС, тъй като нормата не била санкционна и не
предписвала правило за поведение, а единствено уреждала кръга от лица, към
които е приложима разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Намира, че е нарушено
правото му защита като не е посочена точната норма, на основание, на която е
санкционирано. Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
законния си представител управителя Д. Р. и от адв. Ц. от БАК.
За
Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт С., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 12.12.2019
г., а жалбата е депозирана с п.к. от 18.12.2019 г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Съдът намира, че е
родово и местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като подаването на
заявление за регистрация по ЗДДС следва да се подаде в ТД на НАП Бургас в гр.
Бургас, нарушението, което се сочи е извършено чрез бездействие и е довършено в
района на действие на РС Бургас ( в този смисъл е Определение № 52/28.03.2017г.
по ч.н.д. № 294/2017г. на ВКС). Разгледана по същество съдът намира следното:
Във
връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС от 13.09.2019г. от „Д.” ЕООД
е извършена проверка от свидетеля М.С., старши инспектор по приходите в ТД на
НАП Бургас за основания за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Със заявлението
за регистрация „Д.” ЕООД е декларирало облагаем доход в размер на 106084,18
лева. След изискване на документи се установило, че дружеството „Д.” ЕООД е
реализирало облагаем доход в размер на
106084,18 лева за периода 01.09.2018г. до 31.08.2019г., от които 50174,42 лева
за периода от 01.07.2019г. до 03.08.2019г., т.е. за период не по-дълъг от два
последователни месеца от обект за търговия на дребно – Бистро „К.” с адрес гр.
А., ул. Т. № ... В обекта имало въведено в експлоатация фискално устройство с
дата на въвеждане в експлоатация 12.06.2019г. За установеното бил съставен акт
за регистрация по ЗДДС № 020421902414641/27.09.2019г., връчен на 30.09.2019г.
Заявлението за регистрация следвало да се подаде от 04.08.2019г. до
12.08.2019г., но такова не било подадено. Облагаемите доставки, от датата
03.08.2019г. до датата, на която дружеството е регистрирано по ЗДДС - 30.09.2019г.
били в размер на 69868,88 лева и върху тях не бил начислен ДДС.
Съгласно
наказателно постановление № 476845-F511046/13.11.2019г.
на Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Бургас Д. ЕООД е
санкционирано, за това че не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС –
нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС, за което на основание чл. 178 ЗДДС му
е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
свидетел, наказателно постановление № 476845-F511046/13.11.2019г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП Бургас, акт за регистрация по ЗДДС, възражение от „Д.”
ЕООД. Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от обяснения, дадени от
управителя на дружеството – жалбоподател, който сочи, че е налице неволен
пропуск да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) и в
срока по чл. 34 от ЗАНН. На първо място съдът намира за нужно да посочи, че не
споделя възражението, че се касае за двойно наказване на дружеството за едно и
също нарушение. С наказателно постановление № 476845-F511046/13.11.2019г. дружеството е наказано заради
това, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок, докато с
обжалваното по делото наказателно постановление се излагат обстоятелства, че не
е начислило дължимия за периода 03.08.2019г. до 30.09.2019г. ДДС.
Съдът
обаче намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Действително
разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС предвижда, че всяко данъчно
задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лв., достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, е длъжно да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която
е достигнат оборотът. В случая оборот над 50000 лева е достигнат за период не
по-дълъг от два последователни месеца и за търговеца е възникнало задължение да
подаде заявление за регистрация на 03.08.2019г. и срокът е изтекъл в първия
работен ден – 12.08.2019г. като заявление не е било подадено. Съгласно
разпоредбата на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС
когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление
за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Размерът на дължимия данък
се определя в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗДДС - размерът на данъка се
определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка. Посочената в
НП разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗДДС предвижда, че когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена, която разпоредба не е относима към начина по
който се определя дължимия данък. Отделно от това, следвайки правилата за
определяне на дължимия ДДС съдът намира, че 20% върху сочената в НП облагаема
доставка в размер на 69868,88 лева е 13973,77 лева, поради което не става ясно
как е изчислен ДДС, посочен в НП – 11644,81 лева. Поради липсата на ясно описание на
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението е налице
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
На
следващо място квалифицирането на нарушението като токова по чл. 96, ал. 1 ЗДДС
вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС не позволява да се разбере за какво нарушение точно се
санкционира дружеството и с това е нарушено правото му на защита. Разпоредбата
на чл. 96, ал. 1 съдържа две хипотези като не е посочено която от хипотезите е
налице – тази по изр. 1 или по изр. 2. От своя страна разпоредбата на чл. 180,
ал. 2 ЗДДС не предписва конкретно правило за поведение, а посочва кръг от
правни субекти, за които се определя наказание, което обаче е предвидено в
първата алинея на посочената разпоредба. Ето защо съдът намира, че не може да
се приеме за ясно посочено коя правна разпоредба се твърди от АНО, че е
нарушило дружеството жалбоподател и с това е нарушена разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
На
следващо място съдът намира, че неправилно в наказателното постановление е
посочена като санкционна разпоредбата на чл. 180, ал. 2 ЗДДС, тъй като, както
се посочи, същата не съдържа в себе си санкция, а определя кръг от правни
субекти и препраща към ал. 1 на същата разпоредба, която би следвало да се
посочи като основание за налагане на наказание (в този смисъл Решение №
1334/12.07.2019г. на АдмС Бургас по к.н.а.д. № 1137/2019г.; Решение №
1051/11.06.2019г. по к.н.а.д. № 892/2019г. на АдмС Бургас, Решение № 1282 от
08.07.2014 г. по н. д. № 442 / 2014 г. на XVI състав на Административен съд –
Бургас и др.). С посоченото е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните
правила, с което е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател да
разбере в какво точно е обвинено и въз основа на какви обстоятелства, с което
се обуславя необходимостта НП да бъде отменено.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая право на разноски има само жалбоподателят, който
не е поискал присъждане на такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № К19_259-F511064/07.11.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, с което на „Д.”
ЕООД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. А., община Ц., обл. Б.,
ул. „Т.” № ..., представлявано от управителя Д. А. Р. е наложена имуществена
санкция в размер на 11644,81 лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС вр. чл.
180, ал. 2 ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.