№ 192
гр. Велико Търново , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500302 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 303/09.03.2021 г. по гр. д. № 2889/2020 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 17 CMR "М" ЕИК... е
осъдено да заплати на ЗД "Б" ЕИК сумата от 12 613.95 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ за
застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от
14.02.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 497.59 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 25.09.2019 г. до 13.02.2020 г.; така и сумата от 1 981.62
лв., представляваща разноски по делото. Решението е било постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ответника ЗК "У".
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от "М" ЕООД, в която се навеждат
доводи за неговата неправилност. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени
изцяло решението на ВТРС и да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени
искове срещу "М" ЕООД. Претендират се и разноски в двете инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗД "Б.В.И.Г"АД, гр. .., в който
се навеждат доводи за нейната неоснователност. Моли ВТОС да остави въззивната жалба
без уважение. Претендират се разноски пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
ЗК "У"ЕАД, гр. .. е подало становище по въззивната жалба, в което се развиват
ирелевантни твърдения и доводи за настоящето производство, а именно, че претенцията на
"М" ЕООД срещу ЗК "У"ЕАД, гр. .. била неоснователно. Такава претенция не е предмет на
делото, а – евентуално – би могла да бъде заведена при неблагоприятен изход за "М" ЕООД.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
1
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя
възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност. Постъпилата
въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260 ГПК и
приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
Същото важи и за становището на третото лице – помагач.
По фактите:
С абонаментен застрахователен договор № ********** в сила от 21.01.2019 г. ЗД
"Б.В.И.Г"АД е застраховало "М-Б"ООД по имуществена застраховка „товари по време на
превоз“; товарът е бил готови велосипеди за автомобилен превоз с дестинация Европа;
застрахователната сума е оформена на база фактурната стойност на товара.
Страните не спорят, че "М" ЕООД е извършил международен превоз на товар от 139
бр. велосипеда от РБ до ФРФ, като изпращачът е бил "К"ООД, а получател – "К" GmbH; а и
това се установява от договор за международен превоз на стоки, обективизиран в
международна товарителница от 05.04.2019 г. По време на този превоз на територията на ЧР
между 22:45 ч. на 08.04.2019 и 01:50 ч. на 09.04.2019 г. на паркинга на 146. км. в посока
гр.П, в землището на гр.В.М. окръг Ж над С, от тежкотоварния камион с полуремарке с рег
№.....и рег № ... от ремаркето са били откраднати поне 20 бр. кашони с разглобени
велосипеди. Това се установява от писмо, изпратено от чешката полиция, но е и безспорно
по делото. Впрочем то следва и от представения протокол за установена липса от водач П.И
на процесните превозни средства, в който е посочено, че са липсвали 19 бр. велосипеди.
По искане на "М-Б"ООД от 24.04.2019 г. ЗД във вр. с това събитие ЗД "Б.В.И.Г"АД е
образувало застрахователна щета № 110219191900046, видно от представената по делото
преписка за щета. Застрахователното дружество е платило на молителя за това сумата от
35 116.93 лв., съгласно от представеното по делото кредитно нареждане от 17.05.2019 г. ЗД
"Б.В.И.Г"АД е поканило "М" ЕООД да заплати доброволно причинената от него щета, за
която застрахователят е обезщетил "М-Б"ООД; поканата е получена на 04.07.2019 г., втора
покана е изпратена на 10.09.2019 г. (т. нар. „напомнително писмо“).
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е пълна,
логична и дадена в съответствие със специалните знания на вещото лице (ВЛ), следва, че:
липсите от товара се равняват на 8.33 разчетни парични единици (РПЕ); а 627 кг. по 8.33 се
равнява на 5 222.91 РПЕ, което е 6 449.41 €, или 12 613.95 лв.
По право:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл.
45 и чл. 17 CMR от ЗД "Б.В.И.Г"АД срещу "М" ЕООД за сумата от 12 613.95 лв., ведно със
законна лихва по чл. 86 ЗЗД от 25.09.2019 г. до 13.02.2020 г. в размер на 497.59 лв. и със
законната лихва от подаването на исковата молба да окончателното изплащане на
главницата. Ищцовото дружество твърди, че с международна товарителница от 05.04.2019 г.
ответното дружество се е задължило да извърши превоз от РБ до ФРГ по възлагане от "М-
Б"ООД, чийто товар бил застрахован при ищцовото дружество. ЗД "Б.В.И.Г"АД отстоява
още, че на 08.04.2019 г. при престой на неохраняем паркинг в ЧР била извършена кражба на
част от стоката. За това застрахователното дружество било платило на застрахованото
дружество обезщетение в размер на 35 116.93 лв. ЗД "Б.В.И.Г"АД отстоява, че по този
начин било стъпило (суброгирало се) в правата на удовлетворения кредитор "М-Б"ООД
срещу делинквента "М" ЕООД (чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ). Претендираното обезщетение от
12 613.95 лв. (чл. 17 CMR), ведно със законната лихва, изтекла преди завеждането на
исковата молба в размер на 497.59 лв., и със законна лихва, изтекла след тази дата до
окончателното изплащане на главницата (чл. 86 ЗЗД).
Ответното дружество "М" ЕООД оспорва така предявените искове. Твърди, че
извършвайки възложения му превоз, е спазвало условието шофьорът да спира само на
охраняеми паркинги; шофьорът на превоза бил действал добросъвестно и нямал вина за
изгубването на вещите; щетата била възникнала вследствие на обир. Моли съда отхвърли
всички искове.
По делото "М" ЕООД е привлякло като помагач ЗК"У"ЕАД (чл. 219, ал. 1 ГПК).
Третото лице – помагач оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли.
Съгласно чл. 17, ал. 1, във вр. с ал. 3 CMR превозвачът отговаря за цялата или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на
доставянето ; като той не може да се оневини (екскулпира), позовавайки се на грешки на
неговия служител, който е извършил превоза. Изпращачът (суброгент) би могъл да бъде
удовлетворен от застраховател (суброгат). В този случай последният встъпва (суброгира се)
в правата на изпращача срещу превозвача (солвенс), който е причинил вредата; това става
със самия факт на плащането, и то до размера на платено, (чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ).
Превозвачът (солвенсът) отговаря за законната лихва към застрахователя (суброгата) от деня
на поканата (чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
За да е основателен така предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.
17 CMR и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, застрахователното дружество (суброгат) трябва да докаже: (1) че
е бил сключен договор за застраховка между него и застрахованото лице (суброгент); (2) че
е настъпило застрахователното събитие, изразяващо се в непозволено уреждане на
застрахованото лице (суброгент) от превозвача (солвенс); (3) че застрахователното
дружество (суброгат) е платило застрахователното обезщетение на застрахованото лице
(суброгент); (4) че застрахователното дружество (суброгат) е поканило превозвача (солвенс)
да плати доброволно същата тази сума. Ответното дружество трябва да докаже всички
факти, с които обосновава възраженията си срещу исковете: че е положил дължимата грижа,
за да избегне липсите в това; че липсата се дължи на събитие, което е извън силите му; и т.
н.
В настоящия случай ВТОС намира, че е надлежно доказано, че е бил сключен
абонаментен застрахователен договор № ********** в сила от 21.01.2019 г. между ЗД
3
"Б.В.И.Г"АД като застраховател и "М-Б"ООД като застраховано лице по имуществена
застраховка „товари по време на превоз“. Застрахованият товар е бил готови велосипеди за
автомобилен превоз с дестинация Европа (чл. 419 и сл. КЗ).
По делото бе несъмнено доказано и безспорно, че "М" ЕООД като превозвач и
"К"ООД като изпращач са се споразумели превозвачът да извърши превоз от РБ до ФРГ на
139 бр. велосипеда – чл. 367 и сл. ТЗ, във вр. с чл. 1 CMR. (Договорът за международен
превоз следва от международна товарителница от 05.04.2019 г.) По време на този превоз
между 08.04.2019 г. и 09.04.2019 г. на територията на ЧР в землището на гр.В.М били
откраднати 19 кашона с разглобени велосипеди. (Обстоятелство, което е безспорно по
делото и е доказано надлежно от писмото на чешката полиция и протоколът за липси.)
Тази липси се дължат на виновно поведение на превозвачът, тъй като е увредил
изпращача (чл. 45 и сл. ЗЗД), не полагайки дължимата грижа – тази на добрия търговец (чл.
302 ТЗ). В случая дължимата грижа е вменявала на шофьора – с който превозвачът си е
послужил, за да изпълни дълга си – да спре на охраняем паркинг. Вместо това той е спрял на
паркинг, който не е охраняем, без това да се е дължало на обстоятелство, което не може да
му се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД). Напротив, шофьорът П.И свидетелства пред
първоинстанционния съд, че му е бил даден списък с охраняемите паркинг, на които трябва
да спира, но поради субективни причини (умора, трафик, график на продължителността на
пътуването и др. т.) той е решил да пренощува в неохраняем паркинг.
Ето защо превозвачът е виновен за липсите в товара.
Оплакванията в обратния смисъл превозвача във въззивната жалба следователно са
неоснователни. Жалбоподателят основателно твърди, че въпросният списък с охраняемите
паркинг бил приобщен по делото в последното заседание от ВТРС след настъпила
процесуална преклузия. Само че това процесуално нарушение е несъществено, тъй като по
делото несъмнено е установено, че шофьорът е нощувал на неохраняем паркинг. (Самият
той свидетелства за това.) Понятието „не/охраняем паркинг“ е самопонятно и е ненужно то
да се пояснява от съда на търговец, който по занятие извършва превози. Недоказани са
всички останали възражения на превозвача, с които той се домогва да се екскулпира. За тях
не са ангажирани каквито и да било доказателства.
По делото е установено, че ЗД "Б.В.И.Г"АД е платило на "М-Б"ООД сумата от
35 116.93 лв., представляваща застрахователно обезщетение за липсите в процесния товар.
(Това следва от кредитно нареждане от 17.05.2019 г.) ЗД "Б.В.И.Г"АД е поканило "М"
ЕООД извънсъдебно въпросното обезщетение, което застрахователя е платил вместо него на
изпращача. Десетдневния срок за това е изтекъл на 21.09.2019 г. Оттогава и вземането на
суброгата срещу солвенса е станало изискуемо. Размерът на това вземане съгласно чл. 23,
ал. 2 CMR е 6 449.41 €, или 12 613.95 лв. (Това пък се доказва посредством назначената по
делото ССчЕ.) Вземането за законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която изтекла до
предявяването на исковата молба в СРС, следователно се явява основателно за периода от
25.09.2019 до 13.02.2020 г. и е в размер на 497.59 лв. Основателно е и вземането за
законната лихва след входирането на исковата молба в съда върху главницата от 12 613.95
лв. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед на изложеното ВТОС намира, че правилно ВТРС е осъдил на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 17 CMR "М" ЕООД, гр. Велико Търново, да заплати
на ЗД "Б.В.И.Г"АД, гр. .., сумата от 12 613.95 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „товари по време на превоз“ за
4
застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2019 г., ведно със законната лихва от
14.02.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 497.59 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 25.09.2019 г. до 13.02.2020 г. Поради съвпадащите
крайни фактически и правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното
решение се явява правилно и трябва да бъде потвърдено (чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК).
Въззивната жалба при това е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна срещу въззивната страна, които в случая възлизат на 1 179.35 лв. за
платено пред ВТОС адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260208/12.10.2020 г. по гр. д. № 2750/2019 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА "М" ЕИК..., да заплати на ЗД "Б" ЕИК, сумата от 1 179 (хиляда сто
седемдесет и девет) лева и 35 стотинки, представляваща съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗК "У". То е
окончателно и не подлежи на обжалване (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5