Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/07.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1892/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.20а , ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на „Шато
солей“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с . Баново, об. Варна , съдебен адрес ***,
представлявано от управителя Й.П.М. ,
срещу акт за установяване на публично държавно вземане / АУПДВ/ №
03/311/437/3/01/04/03 от 28.07.2020 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие“ , с който му е
определено подлежащо на възстановяване
държавно вземане от 3911.60 лв.
В жалбата се излага твърдение за
неспазена форма на адм. акт поради липса на мотиви . Като съществено нарушение
на административнопроизводствените
правила се сочи отсъствието на
уведомяване по чл. 26 от АПК . Релевира се
материална незаконосъобразност на акта поради неспазване на решение № 866/22.01.2019 г. на
ВАС . Освен това към периода на извършената проверка на място /
20.04.2016 г. – 09.05.2016 г. /
относимата редакция на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ не включва националното
съфинансиране като средства от ЕСИФ. Към датата на издаване на процесния акт
не е действала нормата на чл. 27, ал. 7
от ЗПЗП.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалвания индивидуален
административния акт .
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник жалбата поддържа на
изложените в нея основания.
Ответникът – изп. директор на ДФ
„ Земеделие“, редовно призован, се явява и представлява в съд. заседание , но
депозира писмено становище за неоснователност на оспорването и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност по чл. 78 ГПК / л. 28/.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
На 02.07.2017 г.
жалбоподателят е сключил с ДФ
„Земеделие“ договор № 03/311/00437 от 02.07.2012г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" по програма за развитие
на селските райони , подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските
райони , за изграждане на къща за гости и винарна "Шато солей"
в с.Б, общ.С Според чл.1.1 от сключения договор Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 68% от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на проект №03/311/00437 от
28.11.2011г.
С писмо изх.№
01-2600/317 от 25.01.2017г. ДФ «Земеделие» е открил производство за налагане на
финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ по повод установено
неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план към договора . В този бизнес план са заложени
финансови показатели, на основание на които проектът е приет за допустим, сключен
е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на
място са представени документи подробно посочени в таблица 4 «Допълнителни
документи, изискани при проверка на място» и в работен лист «Проверка на
документи», част от контролен лист за извършване на проверка на място след
плащане, от който е предоставено копие на ползвателя, за период от 6 месеца от
2014г., цялата 2015г. и три месеца от 2016г. Установено е изпълнение на
одобрения бизнес план за една пълна финансова година /2015г./ в размер на
20.25% от заложените приходи. Посочено е, че в бизнес плана са заложени приходи
от нощувки – апартамент, нощувки – стаи за гости и дегустации в общ размер на
92 520лв., а на място са установени действителни приходи за 2015г. в
размер на 18 739.52лв. или изпълнение в размер на 20.25%.
Според т.4.12 от
договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока
по този договор и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблицата за
одобрени инвестиционни разходи.
На
29.06.2017 г. изп. директор на ДФ „Земеделие“ е издал решение
№03/311/00437/3/01/04/01 , с което на
основание чл. 70, ал.1 т. 4, 7 и 9 от ЗУСЕСИФ е определил спрямо „Шато солей“
ЕООД финансовата корекция от 19 558.00лв.
Съдебното обжалване
на този индивидуален административен акт е приключило с произнасяне на ВАС –
решение № 866/22.01.2019 г. по адм. дело №2990/2018 г. , с което е изменено решение за налагане на финансова корекция
№03/311/00437/3/01/04/01 с изх. №01-2600/317 от 27.06.2017г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" като основата на финансовата
корекция от 19 558.00лв.е намалена на 15 646,40 лв. В мотивите на това решение
се сочи допуснато нарушение на материалния закон от страна на ответника , тъй
като в чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр.74 от
20.09.2016г./ изрично са посочени средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове. Затова при определяне на основата за налагане на
финансови корекции не следва да се вземат предвид средствата от националния
бюджет. Доколкото решението е издадено на 27.06.2017г., то е преди изменението
на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, обнародвано в ДВ, бр.85/2017г. и при определяне на
базата за налагане на финансова корекция, не следва да се вземат предвид
средствата от националния бюджет. Основата според ВАС следва да бъде 15 646,40
лв. вместо определената от органа в общ размер от 19 558.00 / 15646.40
+3911.60 лв. /
След постановяване на решението от ВАС по адм. дело № 2990/2018 г. изп. директор на ДФ „Земеделие“ е издал АУПДВ № 03/311/437/3/01/04/03 от 28.07.2020 г. , с който
е определил на „Шато солей“ ЕООД подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане от 3911.60 лв., представляващо 20 % национално
съфинансиране от 5 % от предоставената финансова помощ по договора. В
мотивите на този акт се сочи, че същият
е издаден на основание съдебното
решение на Върховния адм. съд , което
„установява еднозначно неизпълнението на
бенефициера „.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално
допустима. Същата изхожда от лице с активна процесуална легитимация – адресат
на АУПДВ , с който акт се определя правно задължение за „Шато солей“ ЕООД.
Потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно , тъй като
заповедта е връчена на оспорващото дружество на 31.07.2020 г. / л. 94 от адм.
преписка/ , а жалбата до съда е подадена по пощата на 17. 08.2020 г. / л. 8 /
т.е. в рамките на законоустановения 14-дневния срок .
Предвид изложеното подадената до
съда жалба е процесуално допустима , а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения :
Предмет на оспорения
административен акт е определяне на публично държавно вземане . Съгласно
предписанието на чл.20, ал.5 от ЗПЗП ,в редакция с ДВ , бр.51 от 2019 г., в
сила от 28.06.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове
за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
При тази правна
регламентация се налага извод за
компетентност на издателя на обжалвания акт- изп. директор на ДФ
„Земеделие“.
Спазена е
установената от закона писмена форма на произнасяне от административния орган.
Оплакването на оспорващото дружество за
липса на мотиви съдът счита за основателно. Последователното изброяване на
извършени процесуални действия в различно административно производство- по
издаване на решение за налагане на финансова корекция, не може да се счита за изложение на фактически
и правни основания за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане . Смисълът на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е
излагане на данни не за извършени процесуални действия на страните в адм.
процес, а за установените факти и обстоятелства от значение за казуса
посредством тези процесуални действия. В обстоятелствената част на обжалвания
АУПДВ не се съдържат данни за елементите от
фактическия състав по упражняване на публичното право по установяване на публично държавно вземане по
критериите на чл. 162, ал.2 т. 8 от ДОПК , приложим по арг. на чл. 20, ал. 5 от
ЗПЗП. В мотивите на акта не се посочва информация за размера на отпуснатата
финансова помощ на „Шато солей“ ЕООД , няма данни каква част от нея са
средства от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и каква част е национално съфинансиране. В
мотивите на акта няма фактическо твърдение на органа с какви действия или
бездействия бенефициерът не е изпълнил
конкретно посочени задължения по административния договор , а в същото време
назованото от органа правно основание за установяване на държавното вземане са
т. 8.1 от договора и чл. 46 от Наредба №30/2008, според които в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, РА може да
поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта. В тази
връзка няма заявено фактическо твърдение от органа кое договорно или нормативно задължение не е
изпълнено от „Шато солей“ ЕООД , чието
неизпълнение да обоснове взетото решение за възстановяване на финансовата
помощ.
В
обстоятелствената част на акта няма фактическо твърдение дали определената за
възстановяване сума от 3911.60 лв. е недължимо платена, дали надвнесена
или неправомерно получена и на какво основание е неправомерно получена.
Съдът не
може да замества административния орган в излагането на мотиви , а може единствено по аргумент на чл. 170 от АПК да проверя съществуването на фактическите основания , които органът е
посочил в своя акт.
Цитираното
в мотивите на обжалвания АУПДВ решение по налагане на финансова корекция не
може да изпълни функцията на мотиви като предходен акт на същия административен орган по арг. на ТР
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, тъй като в това решение се обективира
произнасяне по налагане на финансова корекция . Тази финансова корекция е
изчислена по т. 30 на Методиката за определяне на санкциите след плащане
на проекти по ПРСР 2007-2013 г. и
представлява 5 % от предоставена
финансова помощ , в която помощ се включват 20 % национално
съфинансиране и 80 % средства от Европ. земеделски фонд - 19 558.00 лв. /
3911.60 лв. +15646.40 лв. /.
С
обжалваният АУПДВ се установява държавно
вземане от 3911.60 лв. , което по размер съответства на 20 % от финансова
корекция , но съгласно чл. 72, ал.2 от ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция
трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства – допустими разходи, докато публично държавно
вземане са неправомерно получените суми или усвоени средства по проекти , финансирани от европейските
земеделски фондове / чл. 162, ал.2 т. 8 от ДОПК във вр. с чл. 20а от ЗПЗП/.
При
данни по административния договор ,че отпуснатата финансова помощ на
бенефициера е 391 160.00 лв. няма мотиви в обжалвания акт защо и как е
определен размер на държавното вземане от 3911.60лв., равняващ се на 20 % от
финансовата корекция, която пък е само 5 % от отпуснатата помощ. Не става ясно
от обстоятелствената част на акта дали се касае за отказ на административния
орган от установяване на цялата отпусната
помощ от националния бюджет .Няма мотиви в акта защо се установява държавно вземане , определено по методиката
за налагане на финансова корекция по ЗУСЕСИФ.
Липсата на
мотиви е съществен порок на постановения АУПДВ , защото има двояко негативно проявление : лишава адресата на акта от възможност да упражни конституционното право на защита в
пълен обем и препятства съда да изпълни
своето конституционно задължение по контрол за законност на акта по смисъла на
чл. 120 от Конституцията . Без конкретни факти няма правосъдие – da mihi factum
, dabo tibi jus.
Липсата на
фактически основания за издаване на индивидуален адм. акт
ВАС последователно в своята практика приема като самостоятелно основание
за неговата отмяна / решение №
14839/26.11.2012 г; решение № 2724/26.02.2013 г. ; решение № 9350/24.06.2013
г.; решение № 13785/02.11.2012 г. ; решение № 11295/28.10.2008 г; решение №
11658/23.11.2007 г; решение № 12761/29.10.2009 г; решение №5903/28.04.2011 г. ;
решение № 2898/28.02.2012 г; решение № 9189/26.06.2012 г; решение №
15341/04.12.2012 г; решение № 8621/15.06.2012 г; решение № 11470/19.09.2012 г. ; решение №
10673815.07.2013 г. /
Върховният
административен съд счита отсъствието на фактически и правни основания за
издаване на акта също така и за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, водещо до незаконосъобразност на акта / решение №8099/18.06.2009 г.;
решение №10551/09.09.2010 г. ; решение № 7656/05.06.2013 г; решение №
9604/14.07.2009 г; решение № 1135/28.01.201г. ; решение № 2428/23.02.2010г. ; решение № 3778/22.03.2010 г; решение №
12929/12.10.2011 г. ; решение № 2126/13.02.2013 г. ; решение № 7656/05.06.2013
г. /
В обобщение
съдът преценява обжалваният АУПДВ за незаконосъобразен индивидуален адм. акт ,
който подлежи на отмяна поради неспазване на изискванията за форма на акта и
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В тази
връзка на основание чл. 160, ал.3 от ДОПК преписката следва да се върне на адм.
орган за произнасяне съобразно мотивите
на настоящото съдебно решение.
При този изход
на правния спор съдът не следва да присъжда
разноски в полза на жалбоподателя ,тъй като не е сезиран с подобно искане .
Мотивиран
от изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт
за установяване на публично държавно вземане №
03/311/437/3/01/04/03 от 28.07.2020 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „ Земеделие“ , с който е
определено подлежащо на възстановяване
от „Шато солей“ ЕООД публично
държавно вземане в размер на 3911.60 лв.
ВРЪЩА
преписката на изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне
съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Административен съдия: