№ 683
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100514370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.09.2021г., гр.д. 54201/20г., СРС, 166 с-в признава за
установено по предявения от А.А.А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
не съществува правото на принудително изпълнение за сумите по
изпълнителен лист от 22.06.2009 г., издаден по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК,
гр.д. № 25729/2009 г., СРС, 40 състав, както следва: 5 682 лева – просрочена
главница, 1 935,58 лева – просрочена наказателна лихва, начислена за
периода 05.09.2008 г. – 19.05.2009 г. – вземания по Договор за банков кредит
№ 51609 от 08.05.2008 г. и разноски в размер на 152,35 лева – държавна такса
и 368 лева – юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 486/2020 г. по описа на ЧСИ И.М.-К., рег.
№ 839 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, като осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 1 125,52 лева – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД. Намира решението за недопустимо, поради
1
произнасяне по искове, предявени при липса на правен интерес, предвид
прекратяване на изпълнителното производство. По същество, счита исковете
за неоснователни, т.к. са извършени действия по принудително изпълнение,
като взискателят иска присъединяване на изп. дело към друго между същите
страни. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът А.А.А. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, е издадена на 04.06.2009г., гр.д. № 25729/2009г., СРС, 40 с-в в
полза на настоящия ответник по исковете „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
срещу трима солидарни длъжници, включително настоящия ищец А.А.А.,
относно вземания за сумата 5 682 лв. – главница по Договор за банков кредит
№ 51609 от 08.05.2008 г., сумата 1 935,58 лева – наказателна лихва през
2
периода 05.09.2008 г. – 19.05.2009 г. и разноски от 152,35 лева – държавна
такса и 368 лева – юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен
лист от 22.06.2009г.
Заповедта за изпълнение представлява самостоятелно изпълнително
основание за издаване на изпълнителния лист, като влязла в сила при
условията на чл.416 ГПК, поради неподадено в срок срещу нея възражение от
длъжника или оттеглено възражение, респективно поради неразвило се
исково производство по чл.422, ал.1 ГПК, като по делото е приложима
първата хипотеза. Заповедта за изпълнение сама по себе си се ползва с
изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо
съществуване на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното
решение.
От момента на нейното стабилизиране започва да тече нова 3-годишна
погасителна давност съобразно чл.111 ЗЗД. Същата е прекъсната съгласно
чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с искането на взискателя и настоящ ответник
да се предприеме принудително изпълнение, най-късно на 31.07.2009 г.
Тогава с подадена до ЧСИ Н.М. молба за иницииране на изпълнително
производство, по която е образуваното изп.д. 1606/2009г., въз основа на
изпълнителния лист, взискателят едновременно овластява ЧСИ да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и настоящ ищец,
като посочва изпълнителни способи – запор върху вземания, съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ, в съответствие с разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
ОСГТК на ВКС.
По образуваното изп.д. 1606/2009г. за процесните вземания, ЧСИ Н. М.
с разпореждане от 24.07.2009г. постановява налагане на запор върху трудово
възнаграждение и изпраща запорно съобщение от 03.08.2009 г. до
работодателя на длъжника А. - 24-то СОУ „П. К. Яворов“.
По молба на взискателя от 30.10.2012 г., с разпореждане на ЧСИ Н. М.
се постановява налагане на запор върху вземанията на длъжника по изп. д.
201285110502507, ЧСИ М.П..
Липсват доказателства за принудително удържани суми от наложените
запори, с които да е извършено частично или цялостно удовлетворяване на
взискателя.
Не е извършено присъединяване на изпълнителното производство към
3
изп.д. 1489/2009 г., образувано по-рано за други вземания между същите
страни и пред същия съдебен изпълнител. Двете изпълнителни производства
се развиват самостоятелно. Затова ирелевантни към спора са предприетите
принудителни действия по първото изп. д. 1489/2009 г., образувано за други
вземания, а именно изпратените две запорни съобщения от 22.01.2021г.,
съответно върху трудовото възнаграждение на длъжника А. в 24-то СОУ „П.
К. Яворов“ и върху неговата пенсия пред НОИ. Тези принудителни действия
по никакъв начин не водят до прекъсване на законните срокове в
изпълнителното производство по изп.д. 1606/2009г., с предмет събиране на
процесните вземания.
С постановление на ЧСИ Н. М. от 01.02.2019 г. изп.д. 1606/2009г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Оригиналният изпълнителен лист е предаден на взискателя с
двустранно подписан протокол от 25.06.2019г.
С молба от 02.09.2020г. до ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 КЧСИ, взискателят
инициира повторно изпълнително производство по същия изпълнителен лист.
Образувано е изп.д. 486/2020 г. В молбата е посочен конкретен изпълнителен
способ – запор върху вземания от банкови сметки и запор на вземанията от
трудови възнаграждения.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл.18, ал.1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното
производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен
преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие.
В случая, още след предприемане на първоначалното принудително
4
действие по изп.д. 1606/2009г. – изпращане на запорно съобщение от
03.08.2009 г. върху трудово възнаграждение, изминават повече от 2 години до
поисканото с молба на взискателя от 30.10.2012 г. запориране на вземанията в
полза на длъжника по изп. д. 201285110502507, ЧСИ М.П., каквото е
наложено на същата дата. Отделно, в рамките на 2 години след 30.10.2012г.
не са искани или предприети други принудителни действия за събиране на
вземанията. За удовлетворяването им не постъпват удържани суми по сметка
на ЧСИ Н. М. от запорираните трудово възнаграждение или вземания по изп.
дело на ЧСИ М. П., т.е. няма текущи плащания, изграждащи принудителния
способ запор, които последователно да прекъсват законния
срок. Постановлението на ЧСИ Н. М. от 01.02.2019 г. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има констативен
характер, като единствено внася яснота за настъпилите по силата на закона
последици на перемпцията. Към момента на подаване от взискателя на
молбата от 02.09.2020г. до ЧСИ И.М.-К., по която е образувано повторно
изп.д. 486/2020 г. за процесните вземания, вече отдавна са изтекли
давностния и преклузивен срок, считано най-рано от перемпцията, настъпила
на 30.10.2012г.
Именно във връзка с възможността на кредитора за предприемане на
действия по образуване на повторно изпълнително производство за събиране
на процесните вземания, обстоятелството, че първоначално образуваното по
повод на същите изп.д. 1606/2009г. е прекратено от съдебния изпълнител, не
изключва правния интерес на длъжника да предяви специалния отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване недължимост на
вземанията.
Исковете за признаване за установено, че вземанията по изпълнителния
лист не се дължат, като погасени по давност, са допустими и основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.09.2021г., гр.д. 54201/20г., СРС, 166 с-
в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6