Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА
гр. дело № 54/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 123 от 19.10.2018 год. по гр. дело № 833/2017 год. Пирдопският районен съд е признал за установено по
отношение на ответника Г.П.Р., че дължи на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД на основание
договор за потребителски кредит № **********/23.11.2015 год. сумата
3 714,96 лв., представляваща неизплатено задължение по погасителен план
към договора, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 год. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2017 год. по описа
на РС-гр. Пирдоп до окончателното изплащане. С решението ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сумата 599,16 лв. разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответницата, която го обжалва изцяло с твърдения, че същото е постановено
в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалба я оспорва и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 23.11.2015
год., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 2000 лв. за
срок от 24 месеца, с месечна вноска в размер на 186,14 лв. Твърди, че
ответницата е направила пет плащания по договора в общ размер от 758,28 лева,
като е внесла изцяло само 4 погасителни вноски, след което е преустановила
плащанията. Оставащото неизплатено задължение – главница, възлиза на 3 714,96
лв. Поради спиране плащанията по договора същият е бил обявен за предсрочно
изискуем от кредитора на основание чл. 12.3 от Общите условия на 05.07.2016
год.
Ответницата
оспорва предявения иск. Възразява срещу претенцията за възнаградителна
лихва в размер на 41.17% годишно, тъй като такъв размер е прекомерни висок и
противоречи на добрите нрави; оспорва настъпването на твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не е уведомена за това от кредитора преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение; твърди, че сключеното
споразумение за допълнителен пакет услуги е нищожно на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД: сочи, че ответницата не е поискала включването на тази
допълнителна услуга, чиято стойност е близка до размера на отпуснатия кредит,
като е налице заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68Д от ЗЗП.
По
делото е представен договор за потребителски кредит № **********/23.11.2015
год., с който „П.к.Б.“ ЕООД е
предоставил на ответницата кредит в размер на 2 000 лева, платими на 24 бр.
месечни вноски в размер по 123,64 лв., като общата стойност на плащанията
възлиза на 2 935,34 лева, при годишен процент на разходите 47.38% и годишен
лихвен процент – 41.17%. Посочено е, че кредитополучателят дължи също така
месечна вноска за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 62,50 лв., като
общото възнаграждение за пакета за срока на действие на договора възлиза на
1500 лв. Общият размер на дължимата месечна вноска на ответницата е 186,14 лв.,
а задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза общо на
4 406,17 лв. В приложението към Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити е посочено, че допълнителният пакет
услуги включва: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В споразумението за предоставяне на пакета допълнителни услуги е посочено, че
същите се предоставят по искане на клиента и при изпълнението на посочените в
общите условия изисквания.
С
писмо от 06.07.2016 год. ищецът уведомява ответницата, че прекратява
едностранно сключения между тях договор за потребителски кредит поради
неизпълнение на задълженията от страна на Г.Р. и обявяване на цялото
неизплатено задължение по кредита в размер на 3 790,21 лв. за предсрочно
изискуемо. Липсват данни писмото да е получено от ответницата.
Видно
от представеното извлечение от сметка от 01.11.2017 год. ответницата е погасила
част от задължението за заплащане на погасителни вноски по кредита в размер на
758,28 лв., като е превела следните суми: на 10.12.2015 год. – 186,14 лв., на
24.02.2016 год. - 186,14 лв., на 24.02.2016 год. – 186,14 лв., на
04.05.2016 год. – 186,14 лв., като допълнително е заплатила и сумата 7,84 лв.
/без посочена дата/.
Според
чл. 12.3 от Общите условия в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо изпращане на
уведомление или предизвестие до клиента.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и
ответницата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който й е
предоставил кредит в твърдяния размер, както и че е
настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума,
ведно с дължимите лихви.
От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит 23.11.2015 год. се установява фактът на сключване на договора между ищцовото
дружество и ответницата. Видно от същото страните са договорили ищецът да
предостави на ответницата кредит в размер на 2000 лева срещу задължение на
последната да върне сумата, заедно с уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41.17% годишно, както и 1500 лв.
възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги /на равни месечни вноски в размер
на 62,50 лв. за срока на договора/, на двадесет и четири месечни погасителни вноски, всяка от които по 186,14 лева. В писмения отговор на исковата молба не е оспорено обстоятелството,
че ищецът е предоставил на ответницата договорената парична сума /такова
възражение е направено едва във въззивната жалба,
поради което е преклудирано/. Освен това ответницата
е заплатила четири пълни вноски в изпълнение на задължението по договора, което
също е индиция /признание/, че сумата реално е
усвоена. Видно от договора и погасителния план срокът за изпълнение на задълженията
е изтекъл за всички вноски /последната с падеж 24.11.2017 год./, поради което
съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит.
Настоящият състав намира, че сключеното споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги е нищожна права сделка. В т. VI от договора е уговорено и заплащането
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лв. Допустимо
е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за допълнителни
услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисионна за едно и също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по
същество представляват действия по предоставяне на кредита, а именно
приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално
предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена
само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в
общите условия към договора – възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Освен това с някои от тези права страната
разполага по силата на закона – напр. правото на страните да променят срока на
договора, свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК
клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно, тъй
като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение, от
което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Освен това по делото не са налице данни ответницата да се е
възползвала реално от предоставени й допълнителни услуги. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са
неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита
също така, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително
допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на заемателя по договора
за кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги – 1500 лв. е почти
равен на отпуснатата в заем сума – 2 000 лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване на
споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а на практика получаването им зависи
единствено от волята на кредитора – той може да не се съгласи да отложи една
или повече погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или
да промени падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени
от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя кредитополучателя – потребител в
по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП
те са нищожни.
Нищожността на посочените клаузи обаче не води до нищожност на процесния договор за потребителски кредит, тъй като те не
са съществени и той може да се прилага и без тях.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това
възнаграждение в размер на 1500 лв. е недължимо, поради което в тази част искът
следва да бъде отхвърлен.
Уговореният между страните годишен лихвен процент от 41, 17 %,
представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките
на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК –
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от друга
страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с
невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително дълъг
период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока възнаградителна лихва.
По изложените съображения искът е основателен и доказан до размера от 2214,96
лв., представляващи сбора от останалите неплатени по договора месечни
погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, всяка от които в
размер на 123,64 лв. Остатъкът от претендираното
вземане в размер на 1500 лв. представляващо неизплатено възнаграждение за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, съдът намира за недължим поради
нищожност на споразумението. С оглед това и искът за разликата над
2 214,96 лв. до пълния предявен размер от 3 714,96 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
съдът е признал за
установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца неизплатено задължение
по договора за потребителски кредит за разликата над
2 214,96 лв. до
пълния предявен размер от 3 714,96 лв., ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2017 год. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2017 год. по описа на
РС-гр. Пирдоп до окончателното изплащане, както и в частта, с която ответницата
е осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 357,23 лв., като
вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли иска в тази
част. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство,
ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер
по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Въззивницата също
има право на разноски – заплатена държавна такса, съобразно уважената част от
жалбата в размер на 30 лв. След извършена от съда компенсация въззивницата следва да заплати на ответника сумата 70 лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 123 от 19.10.2018 год. по гр. дело №
833/2017 год. на Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено по отношение на ответницата Г.П.Р. ***, че дължи на ищеца „П.К.Б.“
ЕООД, *** на основание договор за потребителски кредит № **********/23.11.2015
год. неизплатено задължение по погасителен план към договора за разликата над 2 214,96 лв.
до пълния предявен размер от 3 714,96 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017
год. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2017
год. по описа на РС-гр. Пирдоп до окончателното изплащане, както и в частта, с
която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за разликата над 357,23
лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
Г.П.Р. *** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
погасителни вноски по договор за потребителски кредит № **********/23.11.2015
год. за разликата над 2 214,96 лв. до пълния предявен размер от 3 714,96 лв., ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2017 год. – датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2017 год. по описа на РС-гр. Пирдоп до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено по отношение на ответницата Г.П.Р. ***, че дължи на ищеца „П.К.Б.“
ЕООД, *** на основание договор за потребителски кредит погасителни вноски до
размера от 2 214,96 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 год. – датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 423/2017 год. по описа
на РС-гр. Пирдоп до окончателното изплащане, както и в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски до размера от 357,23 лв.
ОСЪЖДА Г.П.Р. *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата 70 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.