РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Враца,
17.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично
заседание на 28.04.2022г., двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия
Василева адм. дело № 47 по описа на
АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс във вр.чл.21 ал.10 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/.
По
жалба на „Й.С.“ ЕАД *** против мълчалив отказ на Министъра на
енергетиката да се произнесе по депозираното от жалбодателя заявление с
вх.№Е-26-Й-13/03.09.2021г. за регистрация
на търговско откритие и издаване на
титуляря удостоверение за направено търговско откритие, съобразно правомощията
му по чл.21 ал.7 т.2 от Закона за
подземните богатства /ЗПБ/, е образувано адм.д. №10565/2021г. на ВАС, което е
прекратено с определение №11967/24.11.2021г. и е изпратено по компетентност на
Административен съд София град. Пред този съд е образувано адм.д.
№11836/2021г., което е прекратено с определение №9770/08.12.2021г. и е повдигнат спор за подсъдност между АССГ и ВАС. Образувано е адм.д. №12363/2021г.
на петчленен състав на ВАС, който с определение №1565/18.02.2022г. е определил
като компетентен да разгледа спора АдмС Враца. Образувано е адм.д. №104/2022г.
на АдмС Враца, което е присъединено с определение №108/08.03.2022г. към адм.д.
№47/2022г. на АдмС Враца за съвместно разглеждане.
По жалба на „Й.С.“ ЕАД *** против
Заповед №Е-РД-16-750/24.11.2021г. на Министъра на енергетиката, с която е
прекратено производството за регистриране на търговско откритие на подземни
богатства и е отказана регистрацията на търговско откритие за подземни
богатства, по искане вх.№Е-26-Й-13/03.09.2021г. , е образувано адм.д.12406/2021г.
на ВАС. С определение №478/20.01.2022г. производството по делото е прекратено и
делото е изпратено по компетентност на АдмС Враца, във връзка с което е
образувано и настоящето производство.
В двете жалби се сочи, че мълчаливият
отказ и издадената след това заповед за
изричен отказ, са незаконосъобразни, тъй като
са допуснати нарушения на
материалния закон. Заявява се, че след като административният орган обосновано е
приел, че са изпълнени всички формални изисквания за регистриране на търговското откритие, е
отказал да стори това, като незаконосъобразно е приел, че разрешението за проучване, договорът за
извършване на проучването и искането за регистриране на търговското откритие са
извършени от различни правни субекти, което е въздигнато като пречка в ЗПБ.
Твърди се, че в случая не е налице
правоприемство чрез прехвърляне
на активите и пасивите на първоначално регистрираното дружество на
новорегистрирано такова, а е налице промяна в
правната форма на едно и също дружество чрез преобразуването на първото.
Прави се искане за отмяна на мълчаливия отказ и последвалия изричен такъв.
Претендира се заплащане на разноски и за двете производства.
Ответникът чрез процесуалния си представител Ц. М. в писмени становища оспорва жалбите, като заявява, че нито при
мълчаливия отказ, нито при издаване на последващата заповед за изричен отказ, е
допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния орган.
Независимо от обстоятелството, че
са осъществени изискуемите от
закона процесуални действия от страна на настоящия жалбодател и са представени необходимите документи, правилно е отказана
регистрацията на търговско откритие, тъй като
лицето, получило разрешение за
проучване и извършило самото проучване и лицето, което иска регистрация на
търговско откритие въз основа на това проучване, са различни търговскоправни
субекти, което изрично е посочено в
закона като пречка. Прави се искане за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от жалбодателя за ангажираната от него адвокатска защита.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на акта съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят „Й.С.“ ЕАД *** е
търговско дружество, преобразувано чрез промяна на правната форма от „Й.С.“ ЕООД ***, вписано в търговския регистър
като правоприемник на преобразуващото
дружество на 28.11.2019г. /справка от
Търговския регистър/.
„Й. С.“ ЕООД *** е притежател на Разрешение №482/15.06.2018г., издадено от
Министъра на енергетиката, за извършване на проучване на скалнооблицовъчни
материали – подземни богатства в площ „Г. в.“, разположената в землищата на ***
и ***. На 13.02.2019г. между Министъра
на енергетиката и „Й. С.“ ЕООД *** е
сключен договор за проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни
богатства по чл.2 ал.1 т.6 от ЗПБ, в площ „Г. в.“, разположена в землищата на ***
и ***, *** ***, индивидуализирана в схема, със срок на предоставяне на правото
две години. С писмо вх.№Е-26-Й-24/14.11.2019г. ответното министерство е
уведомено, че „Й. С.“ ЕООД *** е в
процедура за промяна на правната форма в ЕАД, без промяна на структурата на
собственост, като с писмо вх.№Е-26-Й-31/03.12.2019г. е заявено, че
считано от 29.11.2019г. промяната е извършена и дружеството има нов ЕИК.
С писмо вх.№Е-26-Й-29/21.11.2019г. „Й. С.“ ЕООД е направило искане договорът да
бъде прекратен по взаимно съгласие съгласно чл.22 ал.1 т.5 от същия, което
искане е прието и дружеството е
уведомено за това с писмо изх.№Е-26-Й-29/26.11.2019г. Представени са съответните документи, включващи окончателен
геоложки доклад за резултатите от проведеното детайлно проучване с изчисление
на запасите в находище „Г. в.“, документ за платена такса и отчет за
изпълнението на годишния работен проект за проучване на скалнооблицовъчните
материали. Сключено е Допълнително
споразумение към договора от 13.03.2020г.,
между Министъра на енергетиката и
преобразуваното дружество „Й.С.“
ЕАД, посочено като титуляр на разрешението за проучване, с което са
уредени последиците от прекратяването на договора, който се счита прекратен от
26.11.2019г. „Й. С.“ ЕООД е депозирал
заявление за регистриране на търговско откритие с вх.№Е-26-Й-26/18.11.2019г. , с приложени към него писмени
доказателства. Окончателният геоложки доклад за резултатите от проведеното
детайлно проучване на скалнооблицовъчни материали в площ „Г. в.“ е разгледан от Специализирана експертна
комисия /СЕК/ и е приет от нея, за което настоящият жалбодател е уведомен с
писмо изх.№Е-26-Й-10/14.04.2020г., като в същото писмо е изискано да представи решение
за ОВОС, за да бъде утвърден протокола и да бъде издадено удостоверение за
търговско откритие. С писмо вх.№Е-26-Й-13/03.09.2021г. жалбодателят е представил Решение на РИОСВ
Враца №ВР-14-ПР/16.06.2021г., влязло в сила на 9.07.2021г., с което е
постановено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение „Добив и
първична преработка на подземни богатства – скалнооблицовъчни материали –
варовици от находище „Г. в.“ в землището на *** и *** *** ***. Със същото писмо жалбодателят е поискал да бъде утвърден протокола
на СЕК от 13.03.2020г., да се извърши
регистрация на търговското откритие и да бъде издадено съответното
удостоверение.
Ответникът не се е произнесъл в посочения в чл.21 ал.7 от ЗПБ 15-дневен срок, изтичащ
на 18.09.2021г., което настоящият жалбодател е възприел като мълчалив отказ да
извърши исканите от него действия. Предявил
е жалба против мълчаливия отказ на 13.10.2021г. с рег.№Е-26-Й-16 от същата
дата, с което е спазил срока по чл.149 ал.2
от АПК. Преди произнасяне на съда
по обжалването на мълчаливия отказ, Министърът на енергетиката се е произнесъл с изричен административен акт - оспорената пред съда
Заповед №Е-РД-16-750/24.11.2021г., с която е прекратил производството за
регистриране на търговско откритие на
подземни богатства в описаното по-горе находище и е отказал регистрацията на
търговско откритие за подземни богатства по чл.2 ал.1 т.6 от ЗПБ-
скалнооблицовъчни материали – варовици от находище „Г. в.“ в землището на *** и
*** *** ***. Основание за постановения
отказ е обстоятелството, че лицето,
което е имало разрешение за проучване и с което е сключен договора за такава
дейност, е различно от лицето, което прави искане за регистрация, а последното
не е поискало в законовия едномесечен срок договора за проучване да продължи действието си с
него. В мотивите е посочено, че всички други изисквания, свързани с представяне
на документи и плащания, са изпълнени. Административният
орган се е позовал на разпоредбата на чл.21 ал.8 т.4 вр.чл.20 ал.6 от ЗПБ,
според които в регистъра на откритията не се вписва откритие, заявено от лице,
което не е титуляр или няма разрешение за търсене и проучване или за проучване,
а когато такова искане е направено, се постановява мотивиран отказ.
Заповедта е получена на 03.12.2021г.,
видно от известието за доставяне, жалбата е предявена на 14.12.2021г. с
рег.№Е-26-Й-13 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорванията са направени от надлежна страна, в законо-установените преклузивни
срокове, против индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащи на
оспорване, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са и основателни, по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка
на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК,
вкл. да се произнесе относно нищожността му, дори да няма наведени доводи за
това. Както мълчаливият отказ, така и последващата заповед за изричен отказ, са постановени
от компетентен орган, по смисъла на
чл.21 ал.8 от ЗПБ, в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена при спазване на изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните реквизити -
словесно описание на причините за
отказа да бъде регистрирано търговското откритие и
неговата правна квалификация, посочени са и последващите дейсвтия, които
следва да се извършат след волеизявлението на органа.Това налага извода, че
обжалваният административен акт не е нищожен. Налице е и годен за обжалване
мълчалив отказ, тъй като в чл.21 ал.1 и 2 от ЗПБ изрично са разписани
задълженията на административния орган при предявяване на заявление за
регистрация на търговско откритие, по което той е длъжен да се произнесе в
определения от закона срок.
Оспорените мълчалив и изричен отказ
обаче се явяват незаконосъобразни. Волята на органа може да се изведе от
мотивите на постановения изричен отказ, според които
дружеството заявител не е титуляр на разрешението за проучване, поради
което съобразно чл.21 ал.8 т.4 следва да се откаже поисканата регистрация на
търговско откритие. Действително, разрешението за проучване и договорът за
проучване на скалнооблицовъчни материали – подземни богатства в площ „Г. в.“,
разположена в землищата на *** и ***, са с титуляр „Й. С.“ ЕООД. Не се спори, че договорът за
проучване е прекратен, считано от 26.11.2019г., като споразумението за
прекратяване е подписано на 13.03.2020г. от „Й.С.“ ЕАД. В тази връзка, необоснован се
явява изводът на административния орган, че новоучреденото дружество не може да се ползва от правата на преобразуващото дружество, тъй
като не е подало документи в нормативно определения 30-дневен срок за
продължаване на договора за проучване на
подземни богатства, тъй като към датата
на прекратяване на договора 26.11.2019г. настоящият жалбодател не е бил
регистриран като търговско дружество, което е сторено на 28.11.2019г. Всички последващи действия, свързани с прекратения договор за
проучване, вкл.приемателно-предавателни
протоколи и кореспонденция във връзка с изготвяне на необходимите документи за
приключване на процедурата, са осъществявани от административния орган и настоящият
жалбодател, като изрично в мотивите на
оспорената заповед е посочено, че са приети за
редовни. Съдът намира, че изводите на
ответника, че дружеството, което е извършвало проучването и е притежавало разрешението за
това, като прекратено и заличено от търговския регистър, не може да получи регистрация за търговско откритие, а кандидатстващото за регистрацията дружество, като неучаствало в
процедурата, също не може да я получи,
са незаконосъобразни. Дружеството-жалбодател „Й.С.“ ЕАД е възникнало
чрез преобразуване чрез промяна
на правната форма на съществуващо преди
него дружество „Й. С.“ ЕООД, което се е превърнало в
търговско дружество от друг вид, допустимо съгласно чл. 264 ТЗ. Новоучреденото дружество става правоприемник
на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. В случая
не става въпрос за нововъзникнал субект в буквалния смисъл на думата, а за
универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, върху който
преминават изцяло правата и задълженията на това дружество, поради което
изводите на административния орган, че става въпрос за новорегистриран субект,
не съответстват на материалния закон.
Промяната в правната форма, при
запазване на всичко друго като права, задължения и отношения, не води до
промяна на обстоятелствата, важни за идентичността на заявителя и на критериите
за оценка, прилагани по време на
процедурата, започнала с издаване на разрешението за проучване. Освен
промяна на правноорганизационната форма на дружеството, няма промяна
на едноличния собственик на капитала, а също така и на неговия размер. При
постановен отказ единствено на основание, свързано с промяната на правната
форма на дружеството - заявител, при изпълнение на всички останали критерии за редовност и
основателност на заявлението, отказът
на органа да извърши
действията по чл. 21 ал.7 т.2 от ЗПБ
е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон.
По всички тези съображения съдът
намира, че мълчаливият отказ и последващият изричен отказ, обективиран в Заповед
№Е-РД-16-750/24.11.2021г. на Министъра на енергетиката, следва да бъдат
отменени. Преписката следва да бъде върната на ответника с указание да извърши действията по чл.21 ал.7 т.2 от ЗПБ,
като утвърди протокола на СЕК от
13.03.2020г., да извърши регистрация на търговското откритие и да издаде съответното удостоверение на „Й.С.“ ЕАД ***.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят направените
от него разноски по двете обжалвания – на мълчаливия и на изричния отказ,
общо от 3100 / три хиляди и сто/ лв., от
които 650 /шестстотин и петдесет/ лв. по адм.д.
104/2022г. на АдмС Враца и 2450
/две хиляди четиристотин и петдесет/ лв. по адм.д. 47/2022г. на АдмС Враца,
които да се заплатят от Министерство на енергетиката като ЮЛ, в чиято структура
се намира административният орган, издал отменения АА . Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счита за
неоснователно, тъй като с оглед
фактическата и правна сложност на делото
същото не се явява прекомерно. На ответната страна не се дължат
разноски.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 вр.чл.146 т.4 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ
и ИЗРИЧЕН ОТКАЗ, обективиран в ЗАПОВЕД № Е-РД-16-750/24.11.2021г., на Министъра на енергетиката, за
прекратяване на производството за регистриране на търговско откритие на
подземни богатства по чл.2 ал.1 т.6 от ЗПБ – скалнооблицовъчни материали –
варовици в находище „Г. в.“ в землището на *** и *** ***
***, по заявление №Е-26-Й-26/18.11.2019г. от „Й. С.“ ЕООД *** и е отказана регистрацията на търговско
откритие за подземни богатства по
чл.2 ал.1 т.6 от ЗПБ - скалнооблицовъчни
материали – варовици в находище „Г. в.“
в землището на *** и *** *** ***, по искане вх.№Е-26-Й-13/03.09.2021г. на „Й.С.“
ЕАД ***.
ИЗПРАЩА
преписката на Министъра на енергетиката, за изпълнение на задълженията по чл.21 ал.7 т.2 от Закона за подземните
богатства във връзка с подадените
заявления вх.№Е-26-Й-26/18.11.2019г.
и вх.№Е-26-Й-13/03.09.2021г. съобразно
указанията в мотивите.
ОПРЕДЕЛЯ 15-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА
Министерство на енергетиката гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „Й.С.“ ЕАД *** сумата 3100/три хиляди и сто / лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански
административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: