Решение по дело №984/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                             Р Е Ш Е Н И Е № 432

 

                                                      гр. Бургас, 16.12.2020г.

           

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            

                                                                      Окръжен съдия : Иво Добрев

                                                                                                                                      

при секретаря Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д. № 984 по описа за 2020 година, съобрази следното:

 

 

 Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от С.К.М., ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 5, с която е предявена претенция срещу ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 за осъждане на ответника да заплати сумите от 45 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 3417.20 лева- имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато от застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 40 49 ТА, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение-08.04.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

               Заявява се в исковата молба, че на 23.08.2019г.*** на кръстовището на ул.“Константин Величков“ и бул.“Демокрация“ водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 4049 ТА- М И Д нарушил правилата за движение по пътищата като при извършване на маневра завой надясно не пропуснал пресичащата пътното платно от дясно наляво на пешеходната пътека С.М. и допуснал пътно-транспортно произшествие. В резултат на инцидента пострадалата получила сериозни травматични увреждания.

            По случая било образувано досъдебно производство №ЗМ 3388-568/23.08.2019г. по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас. Веднага след сблъсъка транспортирали ищцата в „УМБАЛ-Бургас“ АД, където била приета в увредено общо състояние. В резултат на произшествието последната получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, фрактура хумери синистра, контузионен оток в областта на главата и разкъсно контузна рана в супра орбиталната област. Фрактурата на лявата предмишница довела до обездвижване на горен крайник за период по дълъг от 30 дни, а във връзка с контузията на главата пострадалата била настанена в отделение по неврохирургия за времето от 23.08.19г. до 28.08.19г. На 02.09.2019г. М. отново била приета в посоченото по-горе болнично заведение с оплаквания в областта на левия горен крайник, като по повод на фрактурата била извършена оперативна интервенция и поставени метална остеосинтеза, както и гипсова имобилизация. Във връзка с горната осъществена манипулация за възстановяване на пострадалата се налагало провеждане и на медикаментозно лечение. Вторият прием на ищцата в болницата продължил до 09.09.2019г. Лечението продължило в амбулаторни условия, като за времето 30.09.2019г.-02.10.2019г. пострадалата постъпила отново с оплаквания и главоболие в болницата. Горните травматични увреждания довели до изключително негативни последици за М.. Последната била поставена в ситуация, в която не можела да води нормален живот и постоянно се нуждаела от грижите на близките си, включително за удовлетворяване на най-обикновени, ежедневни хигиенни и битови потребности. В резултат на преживения стрес пострадалата започнала да страда от безсъние, да се притеснява и изпитва непреодолим страх от движение по пътищата и с неохота напускала сигурността на дома си. М.  с оглед на възрастта си следвало да живее с поставената метална остеосинтеза до края на живота си, тъй като същата нямало как да бъде премахната без риск от увреждане на крайника.     

            Освен претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, ищцата търпяла и имуществени такива, свързани с разходи по закупуване на поставения и медицински имплант и болничния престой в общ размер на 3 417.20 лева.

            Посочва се също така в исковата молба, че на основание чл.380 ал.1 КЗ пред застрахователя била предявена извънсъдебна претенция с искане за изплащане на обезщетение, като дружеството- ответник с уведомление от 27.01.2020г. и независимо от представените му доказателства, отказало заплащане на обезщетение на ищцата.

            Искът е насочен срещу застрахователя предвид обстоятелството, че моторното превозно средство, управлявано от виновния за настъпване на произшествието водач било застраховано със задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника с полица BG/02/1190019333331, валидна за времето от 12.07.2019г. до 11.07.2020г., което обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя.

            Ответното дружество, в отговора на исковата молба на първо място възразява по редовността на същата, предвид обстоятелството, че не бил посочен адреса на ищцата. Оспорва предявената претенция по основание и размер. Направено е възражение за липса на деликт и всеки от елементите на непозволеното увреждане, като според ответника отсъствали безспорни доказателства, установяващи вината на водача на превозното средство за настъпване на произшествието.

            Според дружеството-застраховател твърденията за търпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на инцидента били също недоказани, а престоят в болничното заведение не бил с голяма продължителност.

            Оспорва се претендирания с исковата молба размер на обезщетение като прекомерен и силно завишен, който следвало да се определи от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити.

С молба от 14.09.2020г. като доказателство по делото е представен протокол от 02.09.2020г. по НОХД №2736/20г. по описа на БРС, за одобряване на споразумение, с което подсъдимият Михаил Иванов Динев е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл. последно б.“а“ вр. ал.1 б .“б“ вр. чл.342 ал.1 НК за причиняване на средна телесна повреда на ищцата М., като му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 НК е отложено за срок от три години. На подсъдимия е определено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С протоколно определение от 02.09.2020г., постановено по НОХД №2736/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас подсъдимият М И Д е признат за виновен в това, че на 23.08.2019г.***, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 4049 ТА, на кръстовището на ул.“Константин Величков“ и бул.“Демокрация“, в посока на движение към УМБАЛ Бургас, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно- чл.6 т.1 и чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП, като не пропуснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека Маврова и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на последната, изразяваща се в счупване на лява мишична кост, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 3-5 месеца и травма на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. За извършеното престъпление на допусналия произшествието водач били наложени наказания седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването, на което на основание чл.66 НК е отложено за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

             Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.  

  Безспорно е по делото, че именно М И Д е управлявал автомобила марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 4049 ТА, както и че неговата гражданска отговорност била застрахована по договор при ответника с полица BG/02/119001933331, валидна за времето от 12.07.2019г. до 11.07.2020г. Механизмът на настъпване на произшествието следва да се счита за установен и изяснен, като е ясно, че се касае за неспазване правилата за предимството на пешеходна пътека, задължение с което виновният водач на лекия автомобил не се е съобразил и не е пропуснал ищцата да премине при разрешаващ извършването на такова действие зелен сигнал на светофарната уредба.

След запознаване с наличните по делото писмени данни и преглед на ищцата е изготвена съдебно-медицинска експертиза, в която е направена констатация, че М. като пешеходка  е блъсната от лек автомобил и загубила съзнание. В резултат на удара получила контузия на главата със сътресение на мозъка 13 точки по скалата на Глазгоу, двустранни хеморагични огнища, както и счупване на лява мишнична кост. В отделението по неврохирургия било проведено консервативно лечение, а при повторния и прием в болницата с диагноза счупване на лява мишница е поставен метален имплант. Вещото лице е посочило обичайният срок на възстановяване на счупването в рамките на 3-4 месеца, като е констатирана остатъчна последица непълна флексия в лакътната става и нарушена сетивност по хода на мишничния нерв. Травмата на главата и мозъчната контузия предполагат възстановяване в рамките на около шест месеца. Уточнява се също така, че направените от ищцата разходи са съвместими с проведеното лечение. В съдебно заседание вещото лице поддържа становището си, че травмата на ръката все още не е отшумяла, като с оглед възрастта на пострадалата е възможно да мине период и от още една година до пълното възстановяване.  

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като счита, че същото е отговорило пълно, обосновано  и изчерпателно на всички, поставени въпроси.

Разпитан в качеството на свидетел Д М описва детайлно състоянието на ищцата след пътно-транспортното произшествие. Уточнява, че съпругата му е приета първоначално в реанимация, а на следващия ден настанена в неврохирургия, като по думите на лекуващия и лекар страдала от амнезия, причинена от удара в главата. Проследява в хронология процеса по лечение на пострадалата, спира се детайлно на периода на възстановяването и настъпилите промени в състоянието и, след инцидента. Категоричен е, че състоянието на М. е било такова, че се е налагало той да я обслужва във връзка с битовите и хигиенните и нужди. Не го разпознавала в продължение на няколко месеца, като именно тази загуба на памет наложила втората и хоспитализация в отделението по неврохиругия към УМБАЛ-Бургас. Съпругата му била левичар и травмата и попречила да върши, така както е свикнала, всичко с лявата ръка. Ежедневието и се променило като отслабнала с повече от 20 килограма. Разказва освен това, че бил инвалид-с ампутиран ляв крак и по принцип жена му се грижила за него от 2009г. Пострадалата започнала да се подобрява едва към месец декември 2020г., но оплакванията от травмата в ръката продължавали и понастоящем. Спира се и на извършените във връзка с лечението разходи-3000 лева била платени за два импланта, а сумата от 65 лева била дадена за провеждане на изследване със скенер.

Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК, кредитира казаното от свидетеля, който е изложил добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за състоянието на ищцата, след случилия се с нея инцидент.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.

Безспорно от страна на водача М Д е извършено противоправно и виновно деяние, установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай това незаконосъобразно поведение се изразява в несъобразяване на правилата за предимството на пешеходна пътека, с което действие е нарушена бланкетната норма на чл.120 ал.1 т.2 ЗДвП. Пренебрегването на установените норми за движение по пътищата и неспазването на задължението на водачите да пазят пешеходците е довело като последица до настъпване на противоправния резултат.

  Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 4049 ТА води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. При това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.

 Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди. Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищцата обезщетение за причинените и неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД  не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на полагащото се  обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания, понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото.

В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания от получените травми, имащи характер на поне две средни телесни повреди. Уврежданията трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общия, причинен от тях вредоносен, противоправен резултат, който е довел до много сериозна травма на главата, представляваща контузия на мозъка, която предвид възрастта на пострадалата е поставила в голям риск и сериозна опасност живота и здравето и, както и до трайно обездвижване на горния ляв крайник, като в периода на възстановяване ищцата несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения. Последната в продължение на най-малко четири месеца е изпитвала значителни затруднения в ежедневието си, до степен да не може да се обслужва и грижи сама за себе си, тъй като не могла да ползва пълноценно лявата си ръка.

Несъмнено вследствие на претърпяното произшествие М. е преживяла силен стрес, който е нямало как да не се отрази на качеството и на живот, включително и на комуникацията и с околните. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалата съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и възстановителен процес и ограничения обем от движения на крайника в периода на възстановяване. Тези ограничения и свързаните с тях страдания са довели, освен до описаното вече разстройство на здравето, временно опасно за живота в резултат на травмата на мозъка и до намаляване нейната жизнеспособност, включително при физическо натоварване на ръката, като болките не са отшумели и към настоящия момент. На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата, за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 40 000 лева, които съда намира за достатъчни за възмездяването и. Искът за неимуществени вреди над този размер следва да се отхвърли.

Основателна и доказана е претенцията за репариране на причинените в резултат на инцидента на М имуществени вреди в предявения по делото размер. Представените по делото писмени доказателства и конкретно фактура от 05.09.2019г.***, ведно с касова бележка и документи за заплатени потребителски такси удостоверяват направени разходи във връзка с лечението и възстановяването на ищцата, поради което съдът ги цени без резерви, като счита, че в същите документи обективно и достоверно са отразени факти по закупуване на посочените в тях материали и извършени услуги. Тези направени разходи се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, изготвено експертно заключение и приложени писмени доказателства, свидетелстващи за здравословното състояние на ищцата. По изложените съображения съдът намира претенцията за доказана  в размера, предявен по делото, а именно 3417.20 лева.

    Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми, представляващи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата. В случая не са релевирани от страна на застрахователното дружество твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ, поради което и следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и лихвата трябва да се присъди, считано от изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 08.04.2020 г.

При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател следва да се постави дължимата за производството държавна такса в размер на 1736.68 лева, съобразно с уважената част от иска.

Ответникът трябва да заплати направените от ищцата по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете или сумата от 717.38 лева.

Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждение в полза на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, представлявано от адвокат Ц.В., с адрес ***, офис 5 в размер на 2199.01 лева. Ангажирани са в тази връзка доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.  

           Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 247.84лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Не са налице основания за намаляване адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника, тъй като същия е в размер близък до минималните такива, предвидени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на С.К.М., ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 5 сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последната, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато от застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер СА 40 49 ТА, ведно със законната лихва , считано от 08.04.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3417.20 лева/три хиляди четиристотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ за причинените на М. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1736.68 лева /хиляда седемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на С.К.М., ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 5 сумата от 717.38 лева /седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, представлявано от адвокат Ц.В., с адрес ***, офис 5 сумата от 2199.01 лева /две хиляди сто деветдесет и девет лева и една стотинка/ адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.

ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********, чрез „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 5 да заплати на ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 247.84 лева/двеста четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.

 

 Съдия :