Решение по дело №280/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260088
Дата: 22 юли 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20205000500280
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260088

                                                  гр. Пловдив, 22.07.2021 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                               Председател: Вера Иванова

                                                                       Членове: Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

 

            при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 280/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „ Е.Ю. „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 498 от 11.05.2020 г., пост. по гр.д. № 2973/2017 г. на Окръжен Съд – П., с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ Ц. „ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД – за осъждането на „ Ц. „ ООД да заплати на „ Е.Ю. „ ЕАД обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 97 756,85 лв., от които 26 681,39 лв. - за материали и транспортните разходи за тях, както и за подмяна на увредените 75 бр. стълбове и пилони, описани в Таблица № 1, неразделна част от исковата молба, и 71 075,46 лв. - за демонтаж на увредени стълбове, монтаж на нови и възстановяване на мрежата в оперативно състояние и е осъдено Е.Ю.“ ЕАД *** да заплати на „Ц.“ ООД сумата 6 911,50 лв. (шест хиляди деветстотин и единадесет лв. и 50 ст.) – разноски по съдебното производство.

 Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, искането е за неговата отмяна и постановяване на друго такова за уважаване на иска. Претендира разноските, направени за двете  съдебни инстанции.

От въззиваемото „ Ц. „ ООД, ЕИК ********* е депозиран отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, направени за настоящото производство.

Съдът установи следното:

Производството пред окръжният съд е образувано по предявен от „ Е.Ю. „ ЕАД, ЕИК ********* срещу „ Ц. „ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът твърди че е енергийно предприятие – оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1 т. 34б б. „а „ от ДР на ЗЕ, в което си качество разпределя електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането, поддръжката и развитието на мрежата на дадена територия, съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 22 от ДР на ЗЕ. По силата на чл. 43 ал. 2 от ЗЕ ищцовото дружество притежава изключителна 35 – годишна Лицинзия № Л – 140 – 07/13.08.2004 г., издадена от КВЕР за извършване на дейността „ разпределение на електрическа енергия „ на обособената му с лицензията територия, включваща и територията на  Община П..

Елементите на електроразпределителната мрежа на територията на Община П., с която „ Е.Ю. „ ЕАД осъществява своята дейност са негова собственост и то има задължението да я поддържа в съответствие с приетите от КЕВР  Правила за управление на електроенергийната система / ДВ бр. 68/2007 г. / и Правила за управление на електроразпределителните мрежи / ДВ бр. 66/2007 г. /. Така дружеството се явява собственик и е задължено да поддържа електропровод / част от електроразпределителната мрежа /, представляващ  въздушна кабелна мрежа ниско напрежение, находяща се на територията на квартал П. в гр. П., придобита чрез правоприемство и по давност / 1992 г. – 2006 г. / , като дружеството я владее и понастоящем. Мрежата е въздушна кабелна мрежа НН и е изградена, разположена и функционира на улиците С., П., Е.П., Б., А., Т., Х.Я., К.,  П., Б., Л.М., П., Д., К., Б., М., Р., Н., В., Б.П., З., Ц.,  З., З., Е., М., Р., **-ти с., Б.,И.Е.и Б. - всички в гр. П., кв. П..

 Така описаният електропровод е изграден с центрофугални стоманобетонни стълбове, произведени от „С.“ АД – Д., проектирани да носят електропроводната част на разпределителната мрежа и проводниците на уличното осветление от описаните в ИМ типове. В съответствие с изискванията на производителя ищцовото дружество е монтирало електромерните табла на потребителите на електрическа енергия в кв. П. на гр. П. на специално поставени за целта самостоятелни пилони, изпълнени от стоманени поцинковани тръби. Електрозахранването на потребителите от стълбовата линия до електромерните табла и оттам до техните жилища се осъществява с изолирани проводници, за които разположените в непосредствена близост до стълбовете пилони служат като носещ елемент и облекчават тяхната работа. Така описания електропровод е въведен в експлоатация през 2008 г. и е заведен в баланса на дружеството.

През пролетта на 2017 г. ответното дружество, въз основа на Разрешение за строеж № 105/13.05.2016 г. е извършило строеж „Разширение на съществуваща електронна съобщителна мрежа“, негова собственост, на територията на Р.З.- кв. П., с място на изпълнение – уличната регулация, публична общинска собственост. Според одобрената за строежа проектна документация, разширението на съществуващата електронна съобщителна мрежа на ответника следва да се изпълнява на посочената територия само подземно, като няма предвидени доставки и монтаж на други съоръжения и елементи, които да са предназначени за въздушни електронни съобщителни мрежи, както и за абонатни отклонения. Инвестиционният проект е бил съгласуван с ищеца, като е подписан двустранен съгласувателен Протокол № 17137079 от 04.04.2016 г. -единствено за изграждането на подземна електронна съобщителна мрежа.

Въпреки това, през м. юни 2017 г. служители на ищцовото дружество констатирали, че без негово знание и съгласие и в нарушение разрешеното и на нормативната уредба ответникът „ Ц. „ ООД е осъществил множество монтажи на свои абонатни и разпределителни табла, както и на кабели и HDPE тръби за отпични кабели върху носещите стоманобетонни центрофугални стълбове и помощни пилони за монтаж на електромерни табла, като по този начин е изградил и въздушна електронна съобщителна мрежа, използвайки като носещи елементи части от електроразпределителната мрежа на ищеца. С така извършения монтаж от страна на ответното дружество на съоръжения от електронната му съобщителна мрежа върху носещи стоманобетонни стълбове – част от електроразпределителната мрежа ниско напрежение в кв. П., собственост на ищеца, на същия са причинени имуществени вреди в размер на общо 97 756,85 лв., изразяващи се в увреждане на конструкцията на 75 бр. стоманобетонни центрофугални стълбове / пробиването на технологични отвори за окачване и/или укрепване на елементи от електронната съобщителна мрежа на  „ Ц. „ ООД/. Стойността на необходимите материали и транспортните разходи за подмяна на увредените стълбове възлиза на 26 681,39 лв., а стойността на необходимите СМР за демонтаж на увредените стълбове, монтаж на нови токива и възстановяване на мрежата в оперативно състояние, е в размер на  71 075,46 лв. – общо причинените имуществени вреди в размер на  97 756,85 лева.

Налице е причинно-следствена връзка между действията на ответника, изразяващи се в неправомерно монтирани съоръжения от електронната му съобщителна мрежа върху части от електроразпределителната мрежа на ищеца, и причиненото повреждане, ускорена амортизация и необходимост от подмяната на 75 броя стоманобетонни стълбове. Описаните действия ответникът е осъществил без съгласието на оператора на електроразпределителната мрежа, при пряко нарушение на одобрения от Община П. инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, както и в нарушение на разпоредбите на чл. 281а, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, чл. 36, ал. 4 от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и принадлежащата им инфраструктура, както и чл. 210, ал. 1 и чл. 226 от Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.

            Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на общо 97 756,85 лв., ведно със законните последици.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответникът „Ц.“ ООД е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск за вреди като неоснователен. Заявени са следните възражение:

Относно материално правната легитимация на ищеца поддържа че той не е собственик, респ. носител на ограничени вещни права върху процесните носещи стълбове и пилони – за които не притежава титул за собственост, нито те представляват част и/или елемент от „ електропреносната мрежа „ съгласно легалните дефиниции, дадени в т.т. 20,21и 22 от § 1 от ДР на ЗЕ.  Така притежаваната от ищеца лицензия не е юридическо основание, легитиМ.ащо го като техен собственик. Поддържа че собствеността върху стълбовете / на които се наМ.а и уличното осветление / , са публична общинска собственост на  Община П. – чл. 92 от ЗС и § 7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, като в полза на ищеца по отношение на тях не е учредено право на строеж по реда на чл. 62 ал. 2 от ЗЕ, нито му е предоставен сервитут по чл. 64 от ЗЕ, нито му е учредено право на ползване на облигационно/договорно основание. Досежно помощните пилони поддържа да са поставени върху оградите или в самите поземлени имоти на частноправни субекти –  без правно основание за това. Така ищецът не се легитимира като носител на вещни права върху тях, съответно няма качеството на увредено лице. В тази връзка заявява още че процесните стълбове са видимо стари и са държавна собственост по смисъла на НДИ / отм. /, а впоследствие на основание § 7 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА вр. чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС те са публична общинска собственост, никога не са включвани в уставния фонд на търговски дружества. Липсва правопораждащ придобивен способ относно процесните стълбове  за ищеца и след осъществената приватизационна сделка с „ Е.„ АД – А.. Само по себе си заприходяването им по баланса на ищцовото дружество не го легитиМ.а като техен собственик при липса на правопораждащото юридическо основание за собствеността;  

Относно възведените в ИМ увреждащи действия твърди че не е осъществил нито едно от тях, че работниците и служителите на които е възложил изграждането на разширението на съществуващата своя електронна съобщителна мрежа са изпълнили същата изцяло съгласно разрешението за строеж - само подземно, а наземната част / монтаж на описаните в ИМ табла, тръби и оптични кабели / и изобщо отклоненията от разрешението е изпълнено от трети лица не по възлагане от „ Ц. „ ООД. Конкретно че  прекарването на индивидуалната абонатна мрежа е възложено и заплатено от всеки индивидуален потребител на услугата, предоставяна от „ Ц. „ ООД и е собственост на съответния възложител, като на дружеството не е и издавано разрешение за полагане на кабели в частните имоти на абонатите му, а са му разрешени СМР само в рамките на уличната регулация, без да се предвижда свързване на подземната улична кабелна мрежа за пренос на електронната услуга със сградите – индивидуална частна собственост на потребителите на услугата. В тази връзка се поддържа че логото „ *** „ на дружеството върху кутиите, монтирани върху центрофугалните стълбове или помощни помощните пилони е направено единствено за означаване на доставчика на електронната услуга до границата между уличната регулация и частния имот на съответния абонат, но няма отношение към собствеността на  елементите и съоръженията от съответната въздушна връзка с абоната и така ответникът не е обвързан с нея и на това основание / като собственик /, а  не само поради това че не я изпълнил, респ. възложил;

Относно възведените в ИМ причинени имуществени вреди поддържа че такива не се установяват, тъй като нито дружеството – ответник, нито третите лица – извършили според ответника неразрешените СМР, са увредили стълбовете, при това до степен налагаща тяхната подмяна с нови, като в тази връзка ищецът не доказва претърпени такива вреди, като и не твърди че е бракувал и премахнал процесните стълбове поради негодност и ги е подменил с нови, по причина че дължимата от него услуга / разпределение на ел. енергия / не може да се осъществява с дължимото се качество и количество.

В тази връзка се оспорват и претендираните имуществени вреди по основание и размер, извлечението от баланса на ответното дружество, съдържанието на приложената към ИМ таблица № 1.

  Според комплексната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. С.и инж. И., повечето стари носещи стълбове в кв. П. на гр. П., които са с товаропоносимост от 125 кг., са монтирани в периода 1965 г. – 1967 г. Според действащите по онова време Закон за електростопанството (обн. ДВ, бр. 71/1948 г., отм.) и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр. 95/1975 г., отм. с ДВ, бр. 64/1999 г.), електрическите централи, електрическите уредби и мрежи за разпределение на електрическа енергия по смисъла на § 3 от ДР на ЗЕ от 1975 г. (съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си), са държавна собственост, а чл. 8, ал. 3 от същия закон предвижда, че електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на ЗТСУ (отм.).

               Съгласно § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона на 17.09.1991 г. преминават в собственост на общините и изброените в ал. 1 държавни имоти, в т.ч. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община – освен ако те не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланс на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно участие / ал. 2 на § 7 /. В случая, процесните стълбове като част от мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система на урбанизираната територия на гр. П., в т.ч. и на кв. П., са предназначени да обслужват точно определени обществени функции, поради което същите са публична общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 44/1996 г.), тъй като са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, но само в случай, че не се установи да са включени в уставния фонд на търговско дружество.

           По делото обаче  е установено че „ Е. – П. „ ЕАД / предишно наименование Е.Б.Е. „ ЕАД / е образувано чрез отделяне от „ Н.„ ЕАД – гр. С.през 2000 г. – Заповед № ДВ – 133 – А/24.01.2000 г. на председателя на ДА „ Енергетика и енергийни ресурси „ , Разделителен протокол по счетоводни данни към 31.12.1999 г., Окончателен разделителен протокол от 15.12.2000 г., Баланс на дружеството към 30.04.2000 г., Спогодба от 15.12.2004 г.  на Н.АД с описаните ЕРДружества, съдебни решения  и удостоверение по ф.д. № 2436/2000 г. на ОС – П.. Дружеството притежава 35 – годишна Лицензия № Л – 140 – 07/13.08.2004 г., издадена от КВЕР за извършване на дейността „ разпределение на електрическа енергия „ на обособената с лицензията територия, която  включва и Община П./ Приложение № 1 /, а

 „ Н.„ ЕАД – гр. С.от своя страна е регистрирано като еднолично търговско дружество с държавно имущество през 1991 г. / решение на СГС /, същото е правоприемник на активите и пасивите на посочените в решението държавни предприятия, сред които и С.е.к.- П. и С.е.к.– П..

           Следователно процесните стълбове като част от мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система на урбанизираната територия на гр. П. са включени в уставния фонд на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Н.“ АД, което е правоприемник на С.е.к.– П. и на С.е.к.– П., поради което още към 1991 г. те са собственост на държавното търговско дружество, а не на Община П..

         В подкрепа на това е сключеният през 2009 г. между ищцовото дружество / тогава с наименование „Е.Б.Е.“ АД/ като прехвърлител, и Община П., като премател, Договор за прехвърляне на активи, според чл. 1 от който прехвърлителят прехвърля и приемателят приема безвъзмездно намиращите се в собственост на прехвърлителя и включени в активите на последния съоръжения за външно изкуствено осветление (уличното осветление) на обществени улици, площади, … и т.н., а според чл. 2 от договора, прехвърлителят се задължава да предоставя на общината като приемател достъп до своята електроразпределителна мрежа, включително нулевия проводник, както и стълбовете от въздушни мрежи ниско напрежение, доколкото това е необходимо за експлоатацията на прехвърлените съоръжения за външно изкуствено осветление.

            В подкрепа на това че процесните стълбове и пилоните са съставна част от мрежата на ищеца, е и факта че основното тяхно предназначение явно е да „носят „ съответните елементи на въздушната част на електроразпределителната мрежа – която не може да функционира без тях, съответно ищцовото дружество не би могло да осъществява дейността си по разпределение на ел.енергията. Тоест същите са носещата за въздушната електропреносна и електроразпределителна мрежи конструкция, а Съгласно § 1 т. 31б от ДР на ЗЕ електроразпределителната мрежа е линеен енергиен обект, представляващ подземен и/или наземен провод или съвкупност от проводи, включително и принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, предназначени за разпределение на електрическа енергия. Следователно съотношението между електроразпределителната мрежа и носещите я стоманобетонови стълбове и пилони е като към главна вещ и нейните принадлежности – чл. 98 от ЗС, като процесните стълбове и пилони са присъединени към главната вещ /електроразпределителната мрежа /  трайно и не могат да се отделят, и следват нейния собственически статут, тоест собственост са на ищеца.  В този смисъл и заключението на назначената по делото ССчЕ, според което в счетоводството на ищеца всички електропроводи и ел. уредби са заведени като дълготрайни материални активи в тяхната цялост, в т.ч. и проводници, стълбове, фундаменти  и др., като отделните така посочени елементи  не са заведени самостоятелно като отделни индивидуални вещи, тъй като взети поотделно не съставляват такива, а както се каза по горе са част от цялостни активи, като процесните стълбове конкретно са включени в актива „ Въздушна кабелна мрежа НН П. „.

            Или в баланса на ищеца въздушна Мрежа НН – П. е заведена като един актив, тъй като съставлява самостоятелен линеен енергиен обект. Мрежата е първия актив заведен счетоводни от 31.03.1992 г., когато е придобит от ищеца и който съществува повече от 25 години, като периодично, при нужда тя е била ремонтирана, в т.ч. и подменяни стълбове, но мнозинството от тях са стари.   

            С оглед изложеното ищецът „Е.Ю.“ ЕАД ***/предходно наименование „Е.Б.Е. ЕАД /, образувано чрез отделяне от „Н.“ ЕАД през 2000 г., се легитимира като собственик на процесните центрофугални стълбове, представляващи част от електропровод, представляващ въздушна кабелна мрежа ниско напрежение, разположена в кв. П. на гр. П., на основание правоприемство от държавното дружество „Н.“ ЕАД.

           В горния смисъл и приетото от окръжния съд в обжалваното решение. С оглед което правилно е прието да се явява неоснователно възражението на въззиваемото дружество „ Ц. „ ООД въззивникът – ищец да не може да се легитимира като увредено лице, тъй като не е собственик на процесните 75 броя стълбове, съответно същите да са собственост на Община П.. С оглед изложеното възражението тези стълбове да не са част от „ електропреносната мрежа „ съгласно легалните дефиниции, дадени в т.т. 20,21и 22 от § 1 от ДР на ЗЕ е неоснователно. Представеното пред настоящата инстанция писмо от 15.02.2021 г. от Община П. до редица кабелни електронносъобщителни оператори, както и до ищеца „ Е.Ю. „ ЕАД, материализиращо изявление на общината да възнамерява да премахне стоманобетонен електроразпределителен стълб  в гр. П. / извън процесните / само по себе си не може да обоснове извод в противна насока.   

           Ищецът притежава и необходимата лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия“ на територията на Община П., поради което дружеството се явява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 34б, б.„а“ от ДР на ЗЕ и в това си качество разпределя електрическата енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането ѝ, поддръжката и развитието на мрежата на дадената територия, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ.

         По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ответното дружество е разширило през периода  2008 г. – 2011 г. електронно-съобщителната си мрежа на територията на гр. П., която според строителната документация следва да е изцяло подземна в този смисъл и Разрешение за строеж № 105/13.05.2016 г., касаещо разширението на територията на кв. П., гр. П.. Няма спор и е установено от заключенията на приетите по делото СТЕ / с в.л. И. С.и Н.И., а също и тройната с в.лица С.Р., Б.Х и С.Ж./ че мрежата е проектирана като подземна до шахта с абонатен изход, а според ситуационния кадастър – подземна до границите на частните имоти на абонатите, но фактически ответникът я е изградил като подземна само до стълбовете и пилоните на електроразпределителната мрежа на ищеца, а от тях до съответния абонат мрежата е въздушна  - върху стълбовете и пилоните  са закрепени с тел, със скоби или с дюбели разпределителни / абонатни / пластмасови кутии с табели „  *** „ / означение на ответното дружество /, които кутии са свързани от една страна с подземните шахти чрез оптични кабели във вертикално закрепени тръби върху уличните стълбове или пилони, а от друга страна разпределителните кутии са свързани със съответните частни имоти посредством въздушни кабели – отклонения към абонатите, като има и абонатни кутии, които не са свързани с подземните шахти, а чрез прехвърляне по въздуха на кабел от една кутия към друга, като по този начин е възможно от една подземна шахта да се обслужват повече абонатни кутии, разположени на по голямо разстояние една от друга.  

Съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗЕС абонатната линия е физическата верига, която свързва крайна точка на обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа към разпределител или друго еквивалентно съоръжение на електронните съобщителни мрежи, а съгласно § 1 т. 27 от ДР на ЗЕС „ крайната точка на електронна съобщителна мрежа / КТМ / е точката, в която абонатът получава достъп до същата.

Съгласно представените по делото Общи Условия за взаимоотношенията между ответното дружество „ Ц. „ ООД и неговите абонати - т.2.4 от същите, абонатът възлага, а операторът / „ Ц. „ ООД / приема срещу определена цена да извърши доставка на материали и елементи и да изгради абонатно отклонение до посочено място в частния имот на абоната с цел последният да получи предлаганата електронна услуга.

В тази насока и показанията на свидетелите Х.Л.и Л.Б., според които свидетелите са виждали лица, облечени в дрехи с логото на ответното дружество и придвижващи се с автомобили със същото лого да монтират разпределителни кутии на компанията върху не по малко от 73 стълба на територията на кв. П. чрез пробиване на отвори в тези стълбове, както и да закрепват и други елементи – тръби и кабели, съставляващи част от електронната съобщителна мрежа на „ Ц. „ ООД.  

Следователно по делото е установено че въздушната мрежа / в отклонение от разрешението / е продължение на разрешената подземна кабелна мрежа на „ Ц. „ ООД, от която е част тъй като обхваща монтираните върху процесните стълбове кутии, тръби и оптични кабели, въздушната мрежа е изпълнена през 2017 г. от работници и служители на ответника и така съставлява негова собственост – на основание чл. 283 ал. 1 от ЗЕС / ред. 2012 г., сега отм. /, независимо от начина на възлагане и несъмнено се ползва от последния при осъществяване на търговската му дейност - без абонатните отклонения до частните имоти ответникът не би могъл да достави на абонатите си предлаганата услуга. Съответно заявените в противна насока възражения от „ Ц. „ ООД са неоснователни – както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Процесните кутии, тръби и кабели – въздушни, се намират преди крайните точки на елекронната съобщителна мрежа, от която са неразделна част, и която в случая следва да е изцяло подземна до съответния абонат, т.е. до КТМ, доколкото липсва проект и разрешение за въздушна част на мрежата на ответника.

Правилно е прието също така че изпълненото в отклонение от разрешеното съставлява противоправно поведение на ответното дружество, осъществено чрез неговите работници и служители, като презумпцията за вината не е оборена при лежаща върху ответника доказателствена тежест.

По делото обаче не се установява противоправното и виновно поведение на ответника да е довело до причиняване на възведените имуществени вреди в патримониума на ищеца.

Според заключението на вещите лица И. С.и Н.И. разпределителните кутии, отпичните кабели и РЕ – HD тръби на електронно съобщителната мрежа на ответника са монтирани върху 75 броя центрофугални стълбове ниско напрежение, а по време на огледа – върху 88 такива, чрез пробиване на отвори и закрепване с дюбели - без засягане на арматурата. Според вещите лица това следва да се  счита за нарушаване целостта на стълбовете - според Изискванията на фирмата – техен производител „ С. „ АД – Д., където в раздел „ Есплоатация „ е посочено че не се допускат нарушане на целостта им и/или третиране на повърхността на стоманен центрофугален стълб. Същевременно се установява и че не малка част от процесните стълбове са обременени с проводници на различни кабелни оператори – различни от ищеца, което би било критично при обледяване  или силни ветрове, поради което по голямата част от монтираните в периода 1965 г . – 1967 г. с товароносимост 125 кг. стълбове са заменени с нови  такива с товароносимост 250 кг. в периода 2010 г. – 2011 г. , а около 50 % от всички стълбове имат товароносимост от 590 кг. до 835 кг.

Според показанията на свидетеля Л./ електромонтьор при ищеца от 1991 г. /  причините за подмяна на стълбовете в периода 2010 г. – 2011 г. са разширяването на ел. мрежата и подмяната на проводниците с нови - по тежки от предишните и изискващи стълбове с   по голяма носимост, както и постоянните катастрофи на МПС в стълбовете.

          Според заключението на тройната СТЕ с вещи лица С.Р., Б.Х и С.Ж. върху процесните стоманобетонните стълбове в кв. П. са монтирани електронни съобщителни въздушни мрежи и на други доставчици на електронно съобщителни услуги – различни от ищеца, както и разклонителни/разпределителни кутии и шкафове. По голямата част от тях са закачени за стълба със скоби, тел и метална лента, а по малка част – с дюбели в пробити отвори с различни дълбочина и диаметър – вариращи между 4-5 см. / дълбочина/ и 6 – 8 мм / диаметър /. В резултат на окачването на електронните съобщителни мрежи – всички, а не само тази на ответника, целостта на стълбовете, както и на съоръженията на разпределителната мрежа НН на ищеца не са засегнати. Не са констатирани пречупени, огънати или амортизирани стълбове, повредени съоръжения от мрежата на ищеца по причина окачените на тях електронни съобщителни мрежи на различните оператори. Напротив по голяма част от стълбовете са в отлично състояние и отвори с дюбели с посочените дълбочини и диаметър не оказват въздействие върху цялостта и здравината на стълбовете, още по малко биха могли до доведат до тяхното разрушаване. Още повече че в горната си част стълбовете са с фабрични отвори с диаметър 20 – 25 мм, които през годините не са оказали разрушително въздействие. Липсва причинно следствена връзка между направените отвори за дюбели и корозиралата арматура, напукания олющен бетон и пречупването на някои от стълбовете. Последните се дължат на факта че стълбовете в това състояние са много стари, удряни са от моторни превозни средства. Товароносимостта на стълбовете е 835 кг. за ъглов центрофугален стълб, 590 кг. – за скраен стълб, 250 кг. – за носителен нов стълб и 125 кг. – стар стълб. Най използвания от ищеца кабел САВТ 5х50 тежи 60 кг./стълб, абонатен кабел ОК – 2/4 – 0, 75 кг./стълб, а разклонителни кутии тежат под 1 кг. Или 5 магистрални ОК с 5 разклонителни кутии тежат около 25-30 кг/стълб и като така те по никакъв начин не могат да нарушат устойчивостта на стълбовете с оглед казаната по горе тяхна товароносимост.

В този смисъл и заключението на назначената и приета от въззивната инстанция трета СТЕ, изготвено от вещите лица И.К. и Т.Б.. При огледа на място е установено че върху процесните 75 центрофугални стълбове има монтирани множество разпределителни кутии на различни височини от земята, видимо на различни кабелни оператори, в т.ч. и на ответника – според поставеното на кутиите лого„***“ – посочени в табличен вид в т.1 от заключението.  Захванати са по различен начин, в т.ч. и с дюбели в пробити отвори с Ф 4 – 6 милиметра. Така направените отвори не възпрепятстват експлоатацията на съоръженията на електроразпределителната мрежа и не влияят върху качественото и непрекъснато безаварийно разпределение и измерване на електрическата енергия от „ Е.Ю.„ ЕАД. При огледа е констатирано че е необходима подмяна на 7 броя центрофугални стълба / конкретно посочени с номера, датиращи от 1967 г. / по причина извън казаните по горе отвори, конкретно поради това че те с оголена арматура вследствие ерозия, корозия, естествена амортизация или удари от превозни средства. Посочени са вида монтирани на стълбовете съоръжения на електронните съобщителни мрежи на различните оператори и тяхното тегло, което съпоставено с товароносимостта на стълбовете не се отразява на устойчивостта на последните.   Отчетено е и теглото на кабелите и съоръженията на ищеца / 6 пъти по високи /, като извода не се променя. Подмяна на стълбовете не се налага, изключая казаните по горе 7 броя. Върху процесните 75 броя стълбове съществуват и фабрични отвори в горната им част с ф 30 mm, които са предназначени за монтаж на съоръжения и кабали на въззивника – ищец.

Така по делото не е установено – в който смисъл и решаващия извод на окръжния съд за отхвърлянето на иска, поведението на ответника да е причинило на въззивника - ищец вреди, изразяващи се в ускорена амортизация и необходимост от подмяна на 75 бр. стоманобетонни стълбове по причина същите да са станали негодни за експлоатацията по предназначението им вследствие окачените на тях елементи на неразрешено по надлежния ред разширение на електронната съобщителна мрежа на ответника, осъществено през 2017 г.. При това неустановена е не само причинна връзка, а и твърдяните вреди - увреждане на конструкцията на 75 бр. стоманобетонни центрофугални стълбове, довело до необходимостта от тяхната подмяна с нови –  с оглед заключенията на тройната и двойната комплесни СТЕ.  

Съгласно трайно установената съдебна практика юридическото лице не е деликтоспособно и не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на юридическото лице е по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД – в случая по чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна, гаранционно обезпечителна и цели да овъзмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице работа. За да се ангажира отговорността на  физическото лице по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправни негови действия и/или бездейстия, да са причинени вреди от тях и да е налице причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите, която задължително трябва да е пряка и не може да бъде опосредена. Липсата на който и да е елемент от този фактически състав е самостоятелно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно и на този по чл. 49 от ЗЗД.

В случая не е изцяло осъществен фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – не е налице пряка причинно следствена връзка между противоправното поведение и възведените имуществени вреди, като последните изобщо не са настъпили в патримониума на въззивника – ищец.  Следователно искът по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен с обжалваното решение и същото се потвърждава.        

          С оглед този инстанционен резултат на въззиваемото дружество се присъждат направените за настоящото производство разноски в общ размер 4 200 лева – 3 000 лв. възнаграждение за един адвокат и 1200 лв. – възнаграждение за СТЕ.

И съдът

                                           Р   Е    Ш    И

 

Потвърждава Решение № 498 от 11.05.2020 г., пост. по гр.д. № 2973/2017 г. на Окръжен Съд – П..

Осъжда „ Е.Ю. „ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „ Ц. „ ООД, ЕИК ********* деловодни разноски за въззивното производство в размер на 4 200 / четири хиляди и двеста / лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

 

Председател:                                         Членове: