Присъда по дело №312/2009 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

 

към присъда № 784 от 30.10.2009 год. по НЧХД № 312/2009 год. на СлРС

 

Тъжителят Д.К.С. е предявил обвинение срещу подсъдимите В.Н.В. и П.В.П. за извършено от тях престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

 В с.з. тъжителят, редовно призован, се явява лично и с повереник – адв. К. ***, поддържа обвиненията срещу подс. В. и подс. П., така както са повдигнати, като ги счита за доказани по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновни подс. В. и подс. П. по повдигнатите им обвинения, както и да се уважат предявените срещу тях граждански искове.

Преди започване на съдебното следствие тъжителят С. е предявил против подс. В. граждански иск за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 2500,00 лева и против подс. П. граждански иск в размер на 2500,00 лева.

Съдът, след като счете, че гражданските искове са своевременно предявени и се намират във връзка с предмета на делото ги прие за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В с.з. подсъдимият В.Н.В., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник – адв. К. ***. Защитникът на подсъдимият В. счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е доказано по безспорен начин и моли съда да го признае за невиновен. Алтернативно пледира, че ако все пак съдът счете, че има доказателства за извършено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и да му бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е прекомерно завишен и моли да бъде уважен в минимален размер от 500,00 лева.

В с.з. подсъдимият П.В.П., редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник – адв. Д. ***. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невиновен. Защитникът на подсъдимият П. счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е доказано по безспорен начин и също моли съда да го признае за невиновен, както и да не уважава предявеният срещу него граждански иск.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В.Н.В. е български гражданин, неосъждан.

Подсъдимият П.В.П. е български гражданин, със средно образование, не женен, неосъждан.

На 17.11.2007 год. около 22,30 часа тъжителят С., свид. Д.Д., свид. С.Д. и още едно момче отишли в заведение „Хан Св.Г. ***. Седнали на маса на втория етаж. На съседна маса била разположена компанията на подс. П., в която се включвали приятелката му, свид. Р.Д., свид. С.С., свид. Г. ***. В близост до тях седели подс. В., заедно с две момичета и още едно момче, също от с. Т..

Около 03,00 часа на 18.11.2007 год. тъжителят С. танцувал непосредствено до масата си, когато подс. В. му направил забележка да не танцува с приятелката му. Заканил се със саморазправа, ако тъжителя С. не изпълнел искането му. Тъжителят С. отрекъл да е опитвал да завърже контакт с момичето и седнал на мястото си. Подс. В. не взел под внимание обясненията му и продължил да се заканва и дразни с тъжителя С.. Тогава от компанията на тъжителя се обадили на охранителя в заведението, който се намесил, като предупредил подс. В.  да не се занимава с тъжителя.

След около половин час подс. В. отново започнал кавга с тъжителя С. и започнал да налита на бой. Тъжителят С. решил, че не може сам да се справи със ситуацията, излязъл от заведението и сигнализирал в РУ на МВР – гр. Сливен за случващото се. Изчакал извън заведението идването на полицейските служители – свид. К.Д. и свид. Г.Г.. Тримата влезли заедно в заведението и тъжителя им посочил лицето, с което имал конфликт – подс. В.. Полицаите се легитимирали пред последния и го помолили да ги последва извън сградата. Предупредили го устно да прекрати противоправните си прояви. Подс. В. бил последван от своя познат - подс. П.. За да избегнат по - нататъшни конфликти тъжителят С. и свид. Д.Д. решили да напуснат заведението и се отправили към втория етаж за да вземат връхните си дрехи. Слизайки обратно по стълбите били пресрещнати от подс. В., подс. П. и момчета от техните компании. Подс. В. дръпнал тъжителя С. за яката към себе си и замахнал да го удари с юмрук в лицето. Тъжителят С. се дръпнал назад и по този начин ударът не попаднал в целта. Незабавно след това подс. В. се обърнал към слизащия зад тъжителя С. свид. Д.Д. и му нанесъл удар с юмрук в областта на челото. След това подс. В. се започнал да удря тъжителя С.. Около тъжителят С. и свид. Д.Д. се струпали и другите момчета от компаниите на подс. В. и подс. П. и започнали да им нанасят удари. Едно от лицата замахнало със стъклена бутилка и ударило с нея тъжителя С. по главата. Свид. Д.Д. успял да се отскубне и да се скрие в тоалетната, а тъжителят С. останал на мястото, където продължили да му нанасят удари. Първоначално тъжителят С. паднал на земята, но после с помощта на свид. Д. се придвижил до бар - плота, а след това и до автомобила на ЦСМП – Сливен. Намесата на полицейските служители преустановила конфликта и всички участници в сбиването се разбягали.

На 20.11.2007 год. тъжителят С. *** с диагноза „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Двустранен периорбитален хематом. Фрактура на носни кости. Контузна рана на главата”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на свид. С.Д. и свид. Д.Д. се установява, че същите на 17-18.11.2007 год. са били в заведение „Хан Св.Г. Победоносец” заедно с тъжителя С. и още едно момче. От техните показания се установява още, че тогава е възникнал конфликт между тъжителя С. и подс. В.. Освен това от показанията на свид. С.Д. се установява, че при инцидента последният не е видял някой да е удрял тъжителя С. с бутилка по главата. Установява се още, че в боя са се включили момчета от компаниите на подсъдимите, както и че е видял как подс. В. е нанасял удари на тъжителя С. по лицето, по тялото с юмруци. От показанията на свид. Д.Д. се установява още, че подс. В. първо ударил свидетеля с юмрук по главата, а след това се нахвърлил срещу тъжителя С.. От показанието му се установява още, че срещу него и тъжителя С. се нахвърлила една тълпа. Свид. Д. заявява, че не е видял някой да удря тъжителя С.. Така изложените показания на свидетелите С.Д. и Д.Д., които са очевидци на инцидента съдът кредитира като логични и подкрепящи се от всички останали събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свид. С.Д. в частта, в която той заявява, че и двамата подсъдими са нападнали и са били тъжителя С., както и че полицаите, които са дошли на място, са видели боя. По отношение на първото обстоятелство, че двамата подсъдими са били тъжителя С.  съдът не кредитира показанията му, тъй като те противоречат както на показанията на свид. Д.Д., който е бил непосредствено до тъжителя С., и който заявява, че единствено подс. В. е удрял тъжителя С., така и на показанията на всички останали, разпитани по делото свидетели. Съдът не кредитира и показанията му, че дошлите на място полицаи са видели боя, тъй като те противоречат на показанията на разпитаните в с.з. служители на РУ на МВР – Сливен – свид. К.Д. и свид. Г.Г., които заявяват, че не са видели сбиването и че тъжителят е посочил хората, които са го удряли.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д.Д., в частта, в която същият заявява, че е видял, че подс. П. е ударил с бутилка по главата тъжителя С.. Съдът не кредитира тези му показания, тъй като от една страна самият свидетел Д.Д. си противоречи, тъй като заявява, че е останал с това впечатление, а не че го е видял. А от друга страна противоречат и на показанията на свид. С.Д., който е категоричен, че не е виждал някой да е удрял някого с бутилка. Съдът не кредитира и показанията на свид. Д.Д., в частта в които същият заявява, че всичко е станало пред полицаите, защото както бе казано и по-горе това твърдение е в противоречие с показанията на разпитаните в с.з. служители на РУ на МВР – гр. Сливен.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в с.з. свидетели С.С., Р.Д. и Г. В., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и се подкрепят от всички останали, събрани по делото доказателства. От показанията на свид. С.С. се установява, че е видял хора, които са разтървавали тъжителя С. и подс. В., както и че не е видял там да е участвал подс. П.. От показанията на свид. Р.Д. се установява, че влезлите в заведението полицаи са търсели подс. П. и подс. В. и са ги извели навън да ги разпитват за инцидента и тогава разбрал, че е имало сбиване. В показанията си свид. Г. В. заявява, че е настъпила суматоха на дансинга, не е видял някой да е ударен или окървавен, както и че заедно с подс. П. отишли до бара и не е видял последният да е удрял някого.

От показанията на разпитаните в с.з. свидетели – К.Д. и Г.Г.,***, се установява, че същите са пристигнали на мястото, констатирали са, че е възникнал проблем между тъжителя С. и подсъдимите В. и П. и след отправени предупреждения към последните тъжителят С. решил да напусне заведението. Служителите на РУ на МВР решили да изчакат тъжителя С. да излезе от заведението, когато им било сигнализирано, че вътре е станал бой. Когато влезли в заведението сбиването е било приключило и от компанията на тъжителя посочили, че подс. В. и подс. П. са удряли тъжителя С.. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства и свидетелите пресъздават това, което са възприели лично. Относно обстоятелството, че показанията на двамата свидетели се разминават в частта дали са били изпратени по сигнал за настъпило сбиване или са извършвали рутинна проверка в заведението, съдът намира, че това не оказва влияние и е неотносимо относно деянието, за което е образувано настоящото производство.

Съдът кредитира обясненията на подс. П., тъй като същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. От обясненията му се установява, че на посочената дата в заведението хан „Свети Г. Победоносец” е възникнал бой, при който е пострадал тъжителят С., както и че тъжителят го е посочил на полицаите, че го е ударил с бутилка по главата.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, събрани в хода на съдебното дирене, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на НПК и неоспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият В.Н.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 18.11.2007 г. в гр.Сливен в питейно заведение хан „Свети Г. Победоносец” нанесъл лека телесна повреда на Д.К.С. ***, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота му” – „Разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК”. Безспорно се установи, че на посочената в тъжбата дата и място между подсъдимия В. и тъжителя С. е възникнал конфликт, при който подсъдимият В. е нанесъл удари на тъжителя С., които са му причинили сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнание, двустранни периорбитални кръвонасядания със стесняване на очните цепки и кръвонасядане на вътрешната половина на дясната очна ябълка, контузия травматичен оток и кръвонасядане в основата на носа със счупване на носните костици без разместване на костните фрагменти. Посочените наранявания са причинили на тъжителя С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от съставите на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Като смекчаващи отговорността на обстоятелства, съдът прие чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Същият до настоящият момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава 8 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимият В. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл. 78А от НК – чистото съдебно минало на двамата подсъдими, които не са се ползвали досега от привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпление, поради което освободи от наказателна отговорност подсъдимият В., като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимият В. и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимият В. и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По правилата на процеса подсъдимият В.Н.В. беше осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

По предявеният граждански иск:

Съдът намира предявеният от Д.К.С. граждански иск срещу подсъдимия В.Н.В. за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК за доказан по основание поради доказаност на деликтното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.

По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че гражданският ищец С. е претърпял неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Гражданският ищец С. е предявил граждански иск срещу подс. В. в размер на 2 500,00 лева. Безспорно в хода на съдебното следствие се установи, че гражданския ищец С. е претърпял неимуществени вреди от престъплението – сътресение на мозъка, което е протекло без пълна загуба на съзнание, двустранни периорбитални кръвонасядания със стесняване на очните цепки и кръвонасядане на вътрешната половина на дясната очна ябълка, контузия травматичен оток и кръвонасядане в основата на носа със счупване на носните костици без разместване на костните фрагменти -  „Разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК”, т.е. лека телесна повреда по смисъла на НК. Съдът след като се съобрази с конкретните обстоятелства по делото, характера и начина на извършване на увреждането и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на размера на обезщетението по справедливост, счита че справедлив еквивалент на причинените на пострадалия С. неимуществени вреди е сума в размер на 600,00 лева, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 2 500,00 лева – гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на подсъдимият П.В.П., съдът намира че последния не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение, че на 18.11.2007 г. в гр. Сливен, в питейно заведение хан „Свети Г. Победоносец” нанесъл лека телесна повреда на Д.К.С. ***, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота му” – „Разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК”. По делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на П. в инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 18.11.2007 год. в гр. Сливен е станал инцидент, в които са участвали подс. П., подс. В. и тъжителя С., като на последния е причинена лека телесна повреда. По делото не бяха събрани доказателства, с които да се докаже авторството на деянието (т.е. че подс. П. е причинил тази лека телесна повреда), което е съществен елемент от обективната страна на престъплението.

Нито един от разпитаните свидетели не подкрепи твърдението на тъжителят С., че подс. П. го е нападнал, удрял го и го е дарил със стъклена бутилка по главата, което да е довело до причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Единствено свидетеля Д.Д. подкрепя тези твърдения на тъжителя, но съдът по – горе мотивира, защо не е кредитирал показанията му, в тази им част.

Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от подс. П. и тъй като въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по – горе, обвинението срещу подс. П. не беше доказано по несъмнен начин, съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Въз основа на постановената оправдателна присъда, съдът отхвърли предявеният от Д.К.С. граждански иск срещу П.В.П. за сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Съгласно правилата на процеса Д.К.С. беше осъден да заплати на П.В.П. направените по делото разноски в размер на 600,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: