№ 367
гр. Благоевград, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Милена Каменова Гражданско дело №
20241200100803 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
С определение №9134/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№14492/23 г. по описа на
СГС делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Благоевград.
Искова молба с вх.№122003/29.12.2023 г. е подадена от А. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.**, чрез адв. М. М., против Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша“ №2, ет.4.
Ищецът твърди, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура Петрич е
образувано досъдебно производство № 452/2006г. по описа на РПУ Петрич срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.
201 от НК.
С постановление от 15.09.2006г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. Със същото постановление
е задържан за 72 часа, което станало веднага след като откарал втория си син на седем
години за първия учебен ден. Сочи се, че с протоколно определение от 18.09.2006г. на
Районен съд Петрич спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която
продължила около три месеца. Впоследствие му е наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева.
Твърди, че с определение на РС Петрич, постановено по ч.н.д. № 2514/2006 г. са
наложени следните мерки за обезпечаване на eвентуална конфискация - запор на Товарен
автомобил „УАЗ 452 Д“ с рег. № Е ** АМ, рама 345456 и двигател № 50305999 и е
1
образувано изпълнително дело № 138/2006 г. по описа на ДСИ при РС Петрич. Сочи се още,
че на 21.09.2006 г. е отнето разрешението на ищеца за носене на ловно оръжие - серия Е №
288153, както и законно притежаваното ловно оръжие - полуавтомат „Мозберг“, калибър 12,
№ SH 7041. Поддържа се, че същите са предадени на полицейските органи при РУ
Сандански.
Ищецът твърди, че с постановление от 01.12.2008г. е привлечен отново като обвиняем
за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК при условията на продължавано престъпление
Първоначално обвинителният акт срещу 19 лица, всичките бивши служители -
контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление
„Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София е внесен в
Районен съд Петрич и е образувано НОХД № 1424/2008 г. по описа на същия съд. На два
пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
След изготвянето на нови обвинителни актове, делото е образувано под нови номера -
НОХД № 2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. , и двете по описа на Районен съд Петрич. След
отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен
съд. С определение на ВКС от 04.12.2009г. делото е възложено за разглеждане на Районен
съд Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/2009г. С определение, постановено в
съдебно заседание от 13.05.2010г., Районен съд Кюстендил е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от
26.05.2010г. е отменил допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано
с евентуална конфискация на имуществото и наложените обезпечителни мерки, подробно
описани в определение на РС Петрич, постановено по ЧНД 2523/2006 г.
С Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009 г. на
Районен съд Кюстендил е възобновено, а определението за прекратяване на наказателното
производство отменено. След връщане на делото на Районен съд Кюстендил, в проведено на
20.04.2011 г. съдебно заседание по делото, наказателното производство е прекратено и
делото е върнато на Районна прокуратура Петрич за изпълнение на задължителните
указания.
След повторното внасяне на делото в Районен съд Кюстендил, наказателното
производство е образувано под нов номер № 630/2012 г. С присъда № 15 от 16.03.2018 г. по
делото Районен съд Кюстендил признал ищеца и останалите подсъдими за невинни и ги
оправдал в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура Петрич и е образувано ВНОХД №
454/2018 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил. С Решение № 260009 от 08.09.2022 г. по
ВНОХД № 454/2018 г. на Окръжен съд Кюстендил присъдата е потвърдена изцяло.
Ищецът сочи, че със Заповед № 610 от 17.03.2009 г. на директора на ОДМВР
Благоевград му е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС във
връзка с Постановление № 1591/2006 г. от 13.03.2009 г. на РП Петрич - забрана да напуска
2
страната и е отнет задграничния паспорт.
Със Заповед № 800149 от 04.03.2008 г. на ТД на НАП Благоевград спрямо ищеца е
образувано ревизионно производство относно задължения за данък върху дохода на
физическите лица за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. Контролното производство
приключило с ревизионен акт № 800149 от 11.07.2008 г. като е установен дължим данък
върху доходите в размер на 230,90 лева общо за целия проверяван период, заплатени от
ищеца.
С Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури Петрич повторно е
наложена забрана да напуска пределите на Република България.
Сочи се още, че срещу ищеца е водено и наказателно производство за извършено
престъпление по чл. 319 и чл. 282 от НК, като по искане на РП Петрич са отделени
материали и изпратени на Окръжна прокуратура Благоевград. С постановление от
09.04.2012г. Окръжна прокуратура Благоевград отказва да образува производство по
преписка вх. № 3059/2010 г
Сочи се от ищеца, че по време на повдигнатото му обвинение имал сключен трудов
договор от 01.04.1996 г. с Началника Управление „Пътни такси и разрешителни“, Главно
Управление „Пътища“, гр. София на длъжността: контрольор пътни такси и разрешителни.
Веднага след привличането му като обвиняем трудовото му правоотношение с посочения
работодател е прекратено със Заповед № 3-2730 от 18.09.2006г. на Главния директор на
Управление „Пътни такси и разрешителни“, считано от 18.09.2006 г. Обжалвал заповедта за
прекратяване на трудовия договор и след отмяна на същата от съда с окончателно решение
на ВКС. работодателят сключил с ищеца трудов договор на 12.10.2009 г. и веднага след това,
считано от 17.10.2009 г. трудовият договор бил прекратен поради закриване на част от
предприятието и съкращаване на щата. Службата, в която работел преди прекратяване на
трудовия договор е прехвърлена към Агенция „Митници“, но на ищеца е отказано
възстановяване на работа там.
Твърди, че търпи имуществени вреди в размер на 141211,95 лева за периода от
18.09.2006 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено след повдигане на
обвинение до окончателното му оправдаване - 08.09.2022 г., за който ищецът е бил без
работа. В тази връзка се твърди, че не е могъл да започне работа в този период и е бил
безработен.
Ищецът твърди, че вследствие на предприетите срещу него действия по
наказателното производство, продължило около 16 години, претърпял редица негативни
последици от емоционално, психическо, финансово и здравословно естество.
Поддържа, че е претърпял и неимуществени вреди. Негативното въздействие върху
психическото, емоционалното и здравословно състояние започнало веднага с привличането
му като обвиняем на 15.09.2006 г.
Оставането му без работа го лишило от доходи и възможност да се грижа за себе си и
семейството си. Това повлияло на самочувствието му като мъж и глава на семейството, тъй
3
като трябвало да разчита на доходите на жена си. Поддържа, че когато бил задържан за 72
часа имал двама сина на 7 години и 12 години, а съпругата му била бременна с трето дете в
третия месец. В резултат на стреса и притесненията получила контракции и кървене,
постъпила в болница за лечение. Тъй като ищецът бил в ареста и двете децата били оставени
на грижата на приятели. Твърди, че в деня на гледане на мярката за неотклонение от РС
Петрич, жена му, която се намирала в АГ отделението на болницата в Сандански била
подложена на повторен стрес. В отделението пристигнали цивилни служители на
полицията, които са настоявали да присъстват на ехографски преглед за установяване на
бременността. Вследствие на целия стрес, цялата бременност на съпругата му била
съпроводена с контракции, което наложило да е в отпуск по болнични до края на
бременността. Ищецът бил под домашен арест и не могъл да напуска дома си и да помага в
пазаруването, да води и прибира малкия си син от училище, който бил първокласник тогава.
По време на домашния арест се влошило здравословното състояние и на неговите родили,
вследствие на преживения стрес и притеснения. Бил безработен, съпругата му имала тежка
бременност, имал назначена данъчна ревизия, нямал доходи и не успял да си намери работа.
След промяна на мярката му за неотклонение в парична гаранция, кандидатствал на много
места за работа, но никъде не го назначили взимаха. Дори и след оправдаването му било
отказано да започна работа в Агенция „Пътна инфраструктура“.
След привличането му като обвиняем излезли редица статии в местните вестници,
имало поместени снимки. Всички негови роднини, близки, съседи и приятели разбрали и
променили отношението си към него. При започване на наказателното дело в съда отново
имало медиен шум, че е предаден на съд. Излезли много и различни статии в местния
вестник „Струма“, който се продава на всяка вестникарска будка, хранителен магазин и
кафене. Вътре бяха цитирани парични суми в особено големи размери, за които се твърдяло,
че е присвоил. Първите съдебни заседания се отразявали от местната кабелна телевизия със
снимки. Много от приятелите му престанали да общуват с него. Това го накарало да се
затвори в себе си. Станал раздразнителен, изпадал в депресивни състояния, което повлияло
в отношенията му със съпругата му, децата и близките . Имал постоянно главоболие,
започнал да вдига кръвно и да получава сърцебиене. Променил се начина му на живот.
С продължилото дългогодишно наказателно производство било и нарушено
конституционното му право в законен срок да бъда предаден на съд, съгласно чл. 31, ал. 1 от
Конституцията, с което е нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба всяко
лице, срещу което има повдигнато обвинение има право на гледане на делото в разумен
срок. Висящото наказателно производство, което продължило неразумно дълго - близо
шестнадесет години, ограничило и гражданските му права. Имал забрана да напуска
страната в продължение на години. Многократно бил викан от разследващите органи за
поредното процесуално следствено действие. Всяко едно призоваване пред разследващите
органи разстройвало живота му за дълго, след това се налагало да пие успокоителни
лекарства. Децата му се оплаквали от негативното отношение към тях от страна на техните
съученици. Положението му на обвиняем и подсъдим повлияло силно на отношенията му
4
със съпругата.
Цялото напрежение и притеснения по образуваното наказателно производство срещу
него провокирали появата на здравословни проблеми. В годините получил три епилептични
припадъка и бил приет за лечение три пъти в неврологични клиники, за което приложил
медицинска документация. Епилептичните пристъпи овладявал с постоянен прием на доста
силни лекарства. Поддържа, че през месец април 2009г. му извадили поставен пирон от
дясната ръка и бях хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ
Сандански. В болничното заведение бил арестуван и принудително откаран в Районна
прокуратура Петрич за повдигане на ново обвинение. Станал обект на подигравка от страна
на другите болни пациенти и приет с негативно отношение от страна на лекарския екип.
Предвид изложеното по-горе, в резултат на повдигнатото му обвинение и водено
наказателно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда, претърпял
имуществени вреди и неимуществени такива, представляващи пряка и непосредствена
последица от образуваното срещу него наказателно производство, по което е порадван с
влязла в сила присъда, които оценява общо на 641 211,98 лева, както следва: 141 211,98 лева
имуществени вреди и 500 000 лева неимуществени вреди
Иска се от съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати:
- сумата от 141 211,98 /сто четиридесет и един хиляди двеста и единадесет лева
деветдесет и осем стотинки/, представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, в
резултат на дължимо, но неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от
18.09.2006 г. до 08.09.2022 г., които вреди представляват пряка и непосредствена
последица от започналото наказателно производство срещу него, ведно с лихвата за забава,
считано от дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- сумата от 500 000 /петстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в причиняване на
стрес и безпокойство, главоболие и раздразнителност, влошаване на здравословното
състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото,
злепоставянето му пред близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу него и
представляващи пряка и непосредствета последица от образуваното срещу него наказателно
производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за забава,
считано от 15.09.2006 г. /привличането ми като обвиняем/ законната лихва, считано от
15.09.2006 г. до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът - изразява становище, че искът по смисъла на чл.2 ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от
ЗОДОВ е неоснователен и не следва да бъдат уважен, защото искът по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ обхваща и вредите от взетата мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно
5
т. 13 ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. С оглед задължителните указания на ВКС и
установената практика не могат да се предявяват като самостоятелна претенция по ЗОДОВ
вредите, претърпени от взетите мерки за неотклонение "задържане под стража" и „домашен
арест“. Те следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В този смисъл, за да се претендира самостоятелно
обезщетение от взетата мярка за неотклонение по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, следва тя да е
отменена като незаконна по съответния ред, а не да е изменена, както в случая.
Гражданският съд не може да извършва преценка за законосъобразност на задържането.
Следователно, след като мярката за неотклонение не е отменена като незаконна, държавата
отговаря за вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и обезщетението за неимуществени
вреди в случай, че лицето е оправдано, обхваща и вредите от незаконното задържане под
стража.
Поради изложеното неоснователно се претендира самостоятелно обезщетение от
взетата мярка за неотклонение „домашен арест“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 и пр.2
ЗОДОВ, защото мярката не е отменена като незаконна, а е изменена поради обективни
обстоятелства. Поради тези съображения тези искове са неоснователни.
Счита, че в конкретния случай Районна прокуратура - гр.Петрич в рамките на своята
компетентност е образувала досъдебно производство напълно законосъобразно, при наличие
на законен повод и достатъчно данни. Сочи, че всички действия от страна на прокуратурата
са законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца неимуществени вреди, тъй
като са извършвани за разкриване на обективната истина при спазване изискванията на
НПК.
Било видно, че в случая не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл.2 от
ЗОДОВ. Въпреки че Районен съд Кюстендил е признал Н. И. за невиновен и го е оправдал
по повдигнатото обвинение, не са извършени незаконосъобразни действия от страна на
Районна прокуратура - гр.Петрич. Предвид това, Прокуратурата на Република България не
следва да носи отговорност.
Твърди, че ищецът не е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Поддържа,
че прекратяване на трудовото му правоотношение е на основание чл.330 ал.1 и ал.2 т. 1 от
КТ, т.е. с акт на работодателя, а не с акт на прокуратурата, поради което твърди, че не е
налице изискуемата от чл.4 от ЗОДОВ пряка причинно- следствена връзка. Отделно от това,
на обезщетяване подлежат само реално претърпените вреди, а когато се претендират
пропуснати ползи, тяхното настъпване в един бъдещ период следва да бъде сигурно.
Оспорвам се изцяло претенцията за репариране на вреди, които са се изразили в разликата
между получаваното от ищеца трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до
08.09.2022 г. и възнаграждението, което е следвало да получи, ако не е бил отстранен от
длъжност.
Поддържа се, че е необоснована и претенцията за настъпили неимуществени вреди, в
резултат на незаконното обвинение спрямо ищеца, оценена от същия на сумата от 500 000
лева. Твърди се, че не се установява причинно-следствена връзка между влошаване на
6
здравето на ищеца и воденото срещу него досъдебно производство. Не са предоставени от
ищеца доказателства за претърпени от него морални вреди, които да са пряк резултат само и
единствено от незаконното обвинение, поради което искът се явява недоказан по основание
и размер. Алтернативно се поддържа, че претенцията е изключително завишена с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Липсват и доказателства, че здравословните му проблеми са
породени вследствие от психическо натоварване, водещо началото си от наказателното
производство. Напротив, от приложената епикриза от 31.03.2017 г. на Клиника по нервни
болести при УМБАЛ“Света Анна“ АД, град София се установява, че имал само един
епилептичен припадък, а не три както твърди, който е с токсо - недоимъчна генеза, като
пациентът има анамнеза за употреба на алкохол и че се е лекувал по повод завишени
чернодробни показатели. Същият е изписан с подобрение като в хода на лечението не са
проявени други такива припадъци. Доказателства за други епилептични припадъци не са
представени от страна на ищеца. Твърди се, че не е представено и нито едно доказателство,
че И. е кандидатствал за конкретна работна позиция в конкретно юридическо лице или
държавно и, че не е назначен поради факта, че срещу него било водено наказателно
производство. На основание изложеното счита, че предявените искове са неоснователни и
не са налице основанията за ангажиране отговорността на Прокуратурата.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
С постановление от 15.09.2006г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. С протоколно
определение от 18.09.2006г. на Районен съд Петрич спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, която продължила около три месеца. Впоследствие му е
наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева. С
постановление от 20.10.2008г. е отменена взетата мярка за мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева. С Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури
Петрич повторно е наложена забрана да напуска пределите на Република България.
С определение на РС Петрич, постановено по ч.н.д. № 2514/2006 г. са наложени
следните мерки запор на Товарен автомобил „УАЗ 452 Д“ с рег. № Е ** АМ, рама 345456 и
двигател № 50305999.
С постановление от 01.12.2008г. е привлечен отново като обвиняем за престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК при
условията на продължавано престъпление.
Досъдебното производство е продължило около шест години. Впоследствие Районна
прокуратура Петрич внася в съда обвинителният акт, като поради отводите на съдиите от
Районен съд Петрич, делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Кюстендил, където
на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г . С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена
по посоченото НОХД, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за
извършено от него . По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 454/2018г. по
описа на Окръжен съд Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г.
7
оправдателната присъда е потвърдена. Решението на втората инстанция е окончателно,
поради което влиза в сила на датата на постановяването му - 08.09.2022г.
Съдебното производство е продължило около десет години., т.е общо наказателното
преследване в двете му фази е продължило около шестнадесет години.
Като доказателства са приети множество протоколи от о.с.з, видно от които ищецът,
заедно със своя защитник, е присъствал на съдебните заседания, провеждани пред
съдилищата по повод повдигнатото му обвинение.
От представените публикации и свидетелските показания се установява, че случаят е
намерил широко отражение, както по националните медии – телевизии и вестници, така и в
регионалните.
По делото е назначена ССчЕ във връзка с претенцията на ищеца за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди. Приложени са и заповедите за уволнение, касаещи
процесния период за имуществени вреди.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни
показания. От показанията на разпитаните свидетели И.а, П., Д., се установява по делото, че
наказателното производството се отразило негативно върху ищеца. Съдът кредитира
показанията на свидетелите /на И.а при условията на чл.172 ГПК/ относно преживените от
ищеца страх, безпокойство, недоверие към хората, ограничаване на социалните контакти и
душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и
житейски правдиви в тази част. Не кредитира показанията, че именно във връзка с
наказателното производство се е влошило здравословното състояние на ищеца и се е
стигнало до епилептичните пристъпи. По делото не се установява връзка между
пристъпите и повдигнатото обвинение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна
страна:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди
причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е
обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са
настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е посочено, че държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на
гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от
специалния ЗОДОВ въпроси. Следователно намира субсидиарно приложение нормата на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано
правопораждащото основание по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно
обвинение, по което е бил оправдан.
8
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д. №
7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите
на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на
граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже
засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест,
достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав
на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест
на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с
установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на
отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за
претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и като съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема,
че ответникът дължи обезщетение за емоционалните увреждания на ищеца, които са пряка и
непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В този смисъл реш.
132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС. Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. №
5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на справедливия размер на обезщетението следва
да бъдат съобразени и обществените критерии като икономическите условия в страната,
жизнения стандарт и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Когато като основание на иска са включени и
твърдения, че правозащитните органи са нарушили и правото по чл. 6 § 1 ЕКПЧ, а съдът
установи правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ, забавеното
правосъдие е обстоятелство, което също се съобразява при определяне размера на
обезщетението. При изследването на въпроса дали е налице забавено правосъдие следва да
се изследват въпросите за бавно правосъдие – фактическа и правна сложност на
наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на
правото и на неговия адвокат; дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно
обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на несигурност
за съдбата си и дали, и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, т. е.
дали от нарушеното право по чл. 6 § 1 ЕКПЧ са настъпили неимуществени вреди, които
9
държавата дължи да обезщетение.
След като са налице всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се определи размерът на справедливото обезщетение за
неимуществените вреди.
По делото се установи, че продължителността на воденото наказателно производство
срещу ищеца е продължило общо около шестнадесет години /шест години в досъдебната му
фаза и десет години в съдебната му фаза/. Касае се за повдигане и поддържане на обвинение
за извършено тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 97, т. 7 НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок над 5 години. По отношение на ищеца са
взети мерки за неотклонение и мерки за процесуална принуда – домашен арест, парична
гаранция в размер на 5000 лв. и забрана да напуска пределите на страната. Наложене е запор
на МПС. В исковата си молба ищецът посочва, че е търпял вреди и поради това, че случаят
бил публично оповестен. Тук следва да се отбележи това, че по дела, които са такива с
висок обществен интерес органите на съдебната власт са длъжни да предоставят
информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с
обществено значение. По делото липсват конкретни твърдения, а и данни, прокуратурата
неправомерно да е предоставяла невярна информация за воденото наказателно
производство. Ето защо от произтичащите от тези обстоятелствата морални вреди
отговорност на прокуратурата не може да се търси.
При преценката за продължителност на срока на наказателното производство, като
съобрази критериите по чл. 2б ЗОДОВ съдът приема, че разумният срок не е спазен.
Установи се, че наказателното преследване е продължило около 16 години. Действително се
касае за дело, което е с доста голяма фактическа и правна сложност, при което са повдигнати
обвинения на множество лица. Обвинението е за извършени тежки умишлени престъпления,
в условията на продължавана престъпна дейност. Разпитани са множество свидетели, вещи
лица, събирани са множество писмени доказателства. Поведението както на ищецa, така и
на неговия защитник не е довело до съществено забавяне на производството по делото. Т.е
поведението им е било към приключване на делото в разумни срокове.
Съдът обаче намира, че в случая правото на разглеждане на делото в разумни срокове
е нарушено като се има предвид общата продължителност на делото. С оглед степента на
засягане на моралните ценности и неимуществени права, изхождайки от общия критерий за
справедливост, предвид съществуващите в страната обществено - икономически условия за
живот, справедливо и достатъчно е глобалното общо обезщетение да се определи в размер
на 35 000 лв., като тук се включат и вредите по чл. 2б ЗОДОВ. Вредите по чл. 2б ЗОДОВ
съдът определя на 5 000 лв., а тези по чл. 2а ЗОДОВ на 30 000 лв. Според настоящата
съдебна инстанция този размер на обезщетението съответства на характера и интензитета на
претърпените морални вреди.
По иска за присъждане на имуществени вреди: С исковата молба ищецът е
направил искане ответникът да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 141 211,98 лв., представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат
10
на дължимо, но неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до
08.09.2022 г., ведно с лихвата за забава, считано от дължимостта на всяко едно вземане до
08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ и законната лихва,
считано от 08.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с лихвата за забава,
считано от 15.09.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Така заявената осъдителна
претенция съдът намира за изцяло неоснователна и недоказана.
Нормата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005
г. по гр. Д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. В т.10 от същото тълкувателно решение е
прието, че органите на прокуратурата и следствието носят отговорност и за причинените
вреди от незаконно действие или акт на административен орган, който е действал при
условията на обвързана компетентност в резултат на действията на органите на досъдебното
производство. Така дадените в тълкувателното решение принципни разяснения са доразвити
във формираната след постановяването му практика на ВКС по спорове за присъждане на
обезщетения за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение, настъпили в резултат на повдигнато незаконно обвинение. В същата /
Решение №343 от 10.12.2014г. на ВКС по гр.д.№1610/2014г., 4-то г.о.; Решение № 192 от
21.12.2018г. на ВКС по гр.д. №4457/2017г., трето г.о.; Решение № 45 от 07.07.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3445/2019 г., трето г.о., Решение №53 от 05.05.2020г. на ВКС по гр.д.
№2747/2019г., четвърто г.о./ обобщено се приема следното: Пропуснатите ползи са
неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на предположението за
състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т.е. ако
вредоносното събитие не беше настъпило. Предположението може да се направи само при
доказана възможност за увеличаване на имуществото, която е сигурна, а не се презюмира.
Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение, повдигнато от
прокуратурата, по което лицето е било оправдано или наказателното производство е било
прекратено, и неполученото месечно трудово възнаграждение поради отстраняването му от
работа или прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, извън сроковете за
обезщетение поради незаконно уволнение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Когато органът по назначаването на работника или служителя, респ.
дисциплинарнонаказващият орган, не действа по своя преценка, а по силата на закона и при
условията на обвързана компетентност в резултат на действията на органите на досъдебното
производство по повдигане на обвинение, прокуратурата носи отговорност за причинените
му имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение. В случаите, когато органът
действа при оперативна самостоятелност, т.е. самостоятелно установява фактите по случая и
има право да прецени дали да отстрани от работа работника или служителя, респ. да му
11
наложи дисциплинарно наказание, или да не го стори, то липсва причинна връзка между
повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от неполучено трудово възнаграждение.
Вредите, които не са в причинно- следствена връзка с незаконното обвинение за извършено
престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря. В случая дисциплинарнонаказващият орган е
действал по своя преценка, самостоятелно е установил фактите по случая и именно поради
неправилната му преценка уволнението е отменено като незаконосъобразно и ищецът е
възстановен на работа. След възстановяването му на работа и последяващото съкращаване
на щата липсва причинна връзка и не се доказа възможност за увеличаване на имуществото,
която е сигурна.
Предвид изложеното иска за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 35
000 лв., като за разликата над 35 000 лв. до 500 000 лв. се отхвърли. Върху това обезщетение
следва да се присъди законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда,
като искането за присъждане на законна лихва от по-ранната дата ще следва да се отхвърли.
Ще следва да се отхвърли изцяло иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
така както е поискан.
Ищецът претендира разноски за настоящата съдебна инстанция - за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Заплатената държавна
такса е в размер на 20 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което възражение съдът намира за неоснователно. Възнаграждението
за адвоката не е прекомерно, като се има предвид цената на предявените искове /641 211, 98
лв./, както и правната и фактическа сложност на настоящото дело.
Съобразно изхода на спора - основателност на претенцията за сумата от 35 000 лв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 20 лв. - за
държавна такса и на основание чл.38 ЗА на адв.М. сумата от 534,92 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъдат
осъден да заплати в полза на съда разноските за експертиза в размер на 1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2, Съдебна палата, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.**,
сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по НОХД № 630/2012г. по описа на Районен съд Кюстендил, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 08.09.2022г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000 лв. до претендираните 500 000 лв. като
неоснователен и искането за присъждане на законна лихва за периода 15.09.2006г .-
12
07.09.2022г., вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.** срещу
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Съдебна
палата, за заплащане на сумата 141 211,98 лв., представляваща причинени имуществени
вреди - пропуснати ползи, в резултат на дължимо, но неполучено месечно трудово
възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до 08.09.2022 г., които вреди представляват пряка
и непосредствена последица от започналото наказателно преселване, ведно с лихвата за
забава, считано от дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, Съдебна палата, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.**,
разноски за настоящото дело в размер на 20 лв., за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, Съдебна палата, да заплати на адв. М. М. САК, личен номер **********, сумата от
534,92 лева – адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№2, Съдебна палата, да заплати на Окръжен съд Благоевград възнаграждение за експертиза
в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13