Решение по дело №373/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Директора на ТД на НАП Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 102 от 21.03.2024г, постановено по АНД № 2539/2023г по описа на РС Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 652373-F588296/ 03.08.2022г, издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Сочи се за доказано по делото, че спирането на административнонаказателното производство е разпоредено след няколко опита за връчване на акта за установяване на нарушението и е възобновено веднага след като е отпаднала абсолютната пречка пред издаване на наказателното постановление. Следователно неправилен се явявал изводът на съда, че е изтекъл срокът от шест месеца по чл.34, ал.3 от ЗАНН. На следващо място се поддържа, че нарушенията не могат да се определят като маловажен случай, защото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на извършване на плащане в брой на суми по-големи от 10 000лв. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирано от ответника възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба - В. Ж. Г., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000лв, платено в брой на датата на подписване на договора за правна помощ и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на В. Ж. Г. против Наказателно постановление № 652373-F588296/ 03.08.2022г, издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на В. Г. са наложени две административни наказания: „глоба“ в размер на 3 000лв., на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и „глоба“ в размер на 3 000лв на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой за това, че на 17.07.2020г. в град Стара Загора Г. е извършил плащане в брой на сумата от 12 000лв към ИППДП „Дентарт 2015“ ЕООД за дентални услуги – екстракция на всички увредени зъби и заместване с дентални импланти с цел възстановяване на дъвкателната функция на долната челюст на 12 броя зъби, което е документирано с издаването на фискален бон №0002378/17.07.2020ж от регистрираното фискално устройство с дистанционна връзка с НАП с Инд № на ФУ ED304209 и № на ФП 44304209, както и плащане в брой на сумата от 12 000лв към ИППДП „Дентарт 2015“ ЕООД за дентални услуги – екстракция на всички увредени зъби и заместване с дентални импланти с цел възстаноявване на дъвкателната функция на горна челюст на 12 броя зъби, което е документирано с издаването на фискален бон №0002379/17.07.2020г от регистрираното фискално устройство с дистанционна връзка с НАП с Инд № на ФУ ED304209 и № на ФП 44304209. Плащанията са извършени на 17.07.2020г от В. Ж. Г. и са приети от К. Д. М. на длъжност рентгенов лаборант в обект „Дентален център“ с адрес град Стара Загора, [улица], на регистратура. Нарушенията са установени на 29.01.2021г при представяне на писмени обяснения от управителя на ИППДП „Дентарт 2015“ ЕООД – А. Н. Д., приети с вх. №К-1936/29.01.2021г в изпълнение на Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с изх. №П-16002420188671-041-001/28.01.2020г.

Актът за установяване на административните нарушения е съставен на 04.02.2021г в отсъствие на нарушителя след изпратена на 28.01.2020г Покана изх. №632/28.01.2021г /стр.33/, върната на 23.02.2021г, след съставяне на АУАН, като непотърсена пратка. Съставеният в отсъствие на нарушителя АУАН е изпратен за връчване на 05.02.2021г, а пратката е върната на 04.03.2021г като непотърсена. Последвала е втора покана за връчване на АУАН от 16.03.2021г, която е върната на 02.07.2021г без отбелязване за причината, поради която не е достигнала до адресата. На 13.04.2021г е съставен Протокол от служители на НАП за това, че на същата дата са посетили адреса в град Стара Загора, [улица], вх. Б ет.1 ап. 32, с цел връчване на съставения АУАН, но не са открили нито адресата, нито пълнолетно лице, което да е съгласно да го получи. На пощенската кутия е залепено съобщение с данни за телефонен номер за контакт с НАП. На 22.04.2021г е съставен втори по ред Протокол за посещение на регистрирания постоянен адрес на Г., същият посещаван като адрес по чл.8 от ДОПК, с идентично съдържание. На 13.07.2021г е съставен Доклад от старши инспектор по приходите, който е и актосъставител, за това, че след щателно издирване не е открит нарушителят за предявяване и връчване на акта за установяване на административно нарушение. С Разпореждане от 21.07.2021г Директорът на ТД на НАП Пловдив спира административнонаказателното производство, образувано с АУАН от 04.02.2021г срещу В. Ж. Г..

На 20.07.2022г е връчена покана на сина на В. Ж. Г. за явяване в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив. На 25.07.2022г е извършено предявяване на обвинението и връчване на препис от АУАН срещу разписка и на същата дата е възобновено административно наказателното производство. Г. е подал възражение против акта с твърдение, че не му е указано от получателя на плащането за възможността да плати по банков път. Изискано е плащане е в брой и той го е извършил без умисъл да наруши Закона за ограничаване на плащанията в брой.

На 03.08.2022г е издадено процесното наказателно постановление, с което на В. Г. са наложени две отделни административни наказания за всяко отделно плащане, на основание чл.5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой и за това, че с тяхното извършване не е спазил установения в чл.3 от същия закон задължителен ред за плащане на суми равни или по-големи от 10 000лв само по банков път – с превод или внасяне на каса в банката.

За да отмени Наказателното постановление Старозагорският районен съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. Изложени са съображения, че при съставяне на АУАН е следвало да присъстват двама свидетели, защото вписаният един свидетел е участвал само при образуване на производството, но не и при установяване на нарушението, което не е узнато въз основа на официални документи. Първоинстанционният съд е преценил, че не са били налице и основанията за спиране на административнонаказателното производство, защото нарушителят не е бил щателно издирван, а е посещаван само регистрираният постоянен адрес, при това без да са уточнени часовете от денонощието, нито е проверено за регистрирани трудови договори, за да бъде потърсен на мястото му на работа. Не е издирван и по телефон, чийто номер е бил известен на актосъставителя. В резултат на липсата на основание за спиране на административнонаказателното производство, се явява пропуснат и срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на Наказателното постановление, който е до 6 месеца от съставяне на АУАН. Вън от горното съдът е изложил подробни мотиви за това, че случаите на административни нарушения на чл.5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой са маловажни, а именно: поради незнание на правилата на закона служителят при получателя на плащането е приел плащане в брой срещу издаден фискален касов бон от въведеното, регистрирано и с дистанционна връзка с НАП фискално устройство, което е изключило възможността да бъдат укрити приходи. Освен това, ако плащанията бяха извършвани на по-малки суми от 10 000лв, то тогава органите по приходите не биха могли да установят нарушението, още по-малко нарушителя, чието име не се вписва в издадените фискални касови бонове. Следователно, поради причините за извършване на нарушението би било достатъчно нарушителят да се предупреди за разпоредбите на закона.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Настоящият касационен състав споделя крайния извод на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП № 652373-F588296/ 03.08.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, поради следното:

В случая с протокол за извършена проверка в обект от 04.11.2020г /стр.59/ са били установени двете процесни административни нарушения и самоличността на нарушителя, което обяснява и защо контролните органи по приходите са съставили АУАН на 04.02.2021г преди още да се върне обратната разписка за изпратената на 29.01.2021г покана до Ж. да се яви за съставяне на акта за установяване на административно нарушение в 7-дневен срок от връчването й. Дори да се брои деня на изпращане на поканата, който е 29.01.2021г, то до 04.02.2021г няма седем дни. Освен това обратната разписка за неуспешното доставяне на поканата е върната на 23.02.2021г, което означава, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките, които да освобождават контролния орган от задължението да установи нарушението и да образува производството в присъствието на нарушителя. Единствено и само когато след надлежното уведомяване на лицето то не се яви на посочените дата, час и място, при това и ако не са налице уважителни причини, е допустимо да се състави акт в отсъствие на нарушителя. Следователно допуснато е абсолютно нарушение на правилата на ЗАНН, засягащо правото на лицето да присъства при образуване на административното производство, за да се защити срещу това действие по административно наказателното му преследване, което е насочено лично срещу него.

Не се споделя от настоящия касационен състав извода на въззивния съд, че при съставяне на АУАН е било допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Действително АУАН е бил съставен в присъствие само на един свидетел, който не е такъв по установяване на нарушението на 04.11.2020г, но доколкото за фактическата дейност по установяване на данните за нарушението свидетелства официалния удостоверителен документ - Протокол за извършена проверка на обект от 04.11.2020г /стр.59/, то съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН не е било необходимо присъствието на свидетели.

Споделят се обаче изцяло мотивите на районния съд за неправилното прилагане на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН и спиране на административно наказателното производство при липсата на законовите предпоставки за това. В случая не са предприети действия, сочещи на щателно издирване на нарушителя, като органите са се задоволили да посещават единствено регистрирания постоянен адрес на лицето, което обаче не е достатъчно в производството по ЗАНН. Следвало е да извършат проверка, включително със съдействието на органите по гражданската регистрация, както и да извършат справка в собствените си масиви за сключени трудови договори или място на работа, ако лицето е самоосигуряващо се. Ето защо не може да се обоснове категоричен извод за положени всички възможни усилия да бъде открит конкретния нарушител, поради което и прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това. Наказателно постановление № 652373-F588296/ 03.08.2022г. е издадено след като са изтекли повече от шест месеца от съставянето на 04.02.2021г. на АУАН № F588296. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му като незаконосъобразно на това самостоятелно основание.

Относно изложените в касационната жалба възражения, че случаят не е маловажен, е необходимо да се отбележи, че се касае за взаимоотношение между лекар по дентална медицина и пациент, в които обичайно пациента плаща сума в размер и по начин, посочени му от изпълнителя на дентална помощ, поради което не може да се изисква от него да плати по банков път без предоставена информация за банкова сметка. Установено е, че В.Г. е изпълнил указанията на представител на получателя на сумата, а обстоятелствата по извършване на нарушението са смегчаващи по смисъла на чл.93 т.9 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН и определят деянието като маловажен случай на нарушение на чл.5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

По тези съображения Старозагорският административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, ТД на НАП Пловдив следва да бъде осъден да заплати на В. Ж. Г. сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, осъществил процесуално представителство пред касационната инстанция. Материалният интерес по делото е общо 6 000лв, поради което сумата на адвокатското възнаграждение не е прекомерна, а равна на минималната по чл.7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от 21.03.2024г, постановено по АНД № 2539/ 2023г по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив да заплати на В. Ж. Г. [ЕГН] сумата от 1000лв /хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 373/2024г по описа на А. съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.