№ 27
гр. Търговище, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500016 по описа за 2025 година
С Решение № 523 от 21.11.2024 година, постановено по гр. д. 299/24
година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от К. М. Х., ЕГН ********** от с.О.., ул. „Скопие“, № 5, общ. Търговище,
действащ чрез пълномощник адв. Н. С. ТАК против А. А. М., ЕГН **********
от с. О.., ул. „Р..“, № 2, общ. Търговище, действаща чрез пълномощник адв. С.
М. ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. Б, кантора 9
иск, с правно осн. чл. чл.124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, за
признаване право на собственост върху 170 кв.м. и установяване на грешка в
плана на с.О.. при отразяване на границите между ПИ 136 в кв.23 и ПИ 134 в
кв.23 и погрешно заснемане на 170 кв.м. към ПИ 134 в кв.23. С решението са
присъдени в полза на ответницата разноски.
Срещу постановеното съдебно решение са депозирани жалби от ищеца К.
М. Х.. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно.
Доводите в тази насока са, че съдът е изградил мотивите си въз основа на
приетото по делото заключение, оспорено от ищеца. Въз основа на
заключението, съдът е приел, че процесното място е с площ от 142 кв.м., а не
170 кв.м., като по стария план на с. О.. е било придаваемо от имота на ищеца
към имота на праводателя на ответницата. Ищецът и праводателят на
1
ответницата Н.Ю. са братя, като на 16.06.2076 г. между тях и останалите
наследници на М.А. поч. на 25.09.1966 г. е бил сключен договор за доброволна
делба по силата на който на ищеца е предоставен в дял имот представляващ
парцел V-154 в кв.25 по плана на с.О.., с площ от 690 кв.м. ведно с построената
в него жилищна сграда, при граници на имота от две страни улици, блок на
ДЗС и парцел 156, а на праводателя на ответницата Н.Ю. е бил предоставен в
дял имот представляващ парцели IV -152, 150 и парцел 156 в кв.25 по плана на
с.О.., с площ от 1340 кв.м., при граници за двата парцела:улица, парцел III-
150, 151, блок на ДЗС и парцел V-154, като същият е заплатил на останалите
наследници сума в размер на 134 лв. за уравнение на дяловете им.
Твърдението е, че тези 170 кв.м. са били винаги част от неговия имот и те
неправилно са заснети като част от имота на ответницата по плана на селото
от 1986 година. Достигайки до обратния извод, съдът е постановил
неправилно решение, което въззивникът моли да бъде отменено. Вместо него
моли да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъзе уважен.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от адвокат С. М. в
качеството и на процесуален представител на въззиваемата, в който се оспорва
депозираната жалба. Изразява се становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Установено от експертизата е, че
спорното място, е с площ от 124 кв.м. и е било придаваемо от имота на ищеца
към имота на праводателя на ответницата, което е станало с отменения план на
с.О.. от 1932 г. В новия план на с.О.., действащ от 1986 год. западната
регулационна граница на парцел V-154/на ищеца/, преминаваща по западната
фасада на жилищната сграда на ищеца е отразена и като имотна граница
между имоти № 134 на ответницата и № 136 на ищеца. По отменения план на
с.О.., действал от 1932 година е била предвидена промяна в границите между
двата имота, като 124 кв.м. от поземлен имот № 154 – на ищеца, се придавала
към парцел IV - 152,150 в кв.25, имота на праводателя на ответницата. Нямало
доказателства дали плана е приложен или не е приложен, но в следващия план
по ЗУТ, регулационните граници били пренесени като имотни и в следващия
план. Приложена е скица № 384/30.VI .1976г., приложена към КНА № 104,
том II, дело № 319 от 21 юли 1976 г., въз основа на който, ищецът станал
собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V - 154 в кв.25 по плана на
с.О.. от 1932 година, с площ от около 690 кв., ведно със жилищна сграда, като
в нея е отразена западната регулационна граница на УПИ V-154, която
2
преминава по западната фасада на жилищната сграда на ищеца, дори
регулационната граница е повдигната в посока УПИ V - 154. От приложените
към първоинстанционното дело разпечатки от отменения план(1932 година)
на с.О.., действал към момента на доброволната делба 16.06.1976 год. и към
момента на съставяне на двата КНА, западната регулационна граница на
парцел V-154, също преминава по западната фасада на жилищната сграда на
ищеца, дори регулационната граница е повдигната в посока УПИ V - 154.
Тоест, в нито една скица, нито в една разпечатка от ДРП, западната
регулационна граница на парцел V-154, не е преминавала по границата на
дворище 156- на ответницата. Дори и да не е проведено отчуждително
производство по отношение на спорната част, през 1976 година или след
приемане на новия план, което да е приключило със заплащане на
обезщетение на ищеца, на 16.06.1976 г. спорното място доброволно е било
отстъпено от ищеца на праводателя на ответницата - Н.Ю., по реда на чл. 111
ЗТСУ (отм.), което се установява от показания на свидетелите М. М. и Д.Е.,
незаинтересовани от изхода на делото, както и от свидетелските показания на
М.Ю., сочена от ищеца. От заемането на спорната част от страна на
праводателя на ответницата, са изтекли повече от 10 години към датата на
влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./, като в този случай разпоредбата на §8
ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези
части по силата на дворищно регулационния план от 1986 г. получава
значение на безусловно придобивно основание и последиците от
отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. Поради
горното моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред районен съд ищецът е предявил установителен иск за собственост с
правно основание в разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от
ЗКИР.
Фактите по спора са следните:
Не е спорно по делото, че въззивникът и праводателят на въззиваемата
страна Н.Ю. са братя. Те са наследници на М.А. починал на 25.09.1966 година.
3
Между наследниците му е извършена доброволна делба на наследствен имот
на 16.06.1976 год. По силата на този договор на въззивника е предоставен в
дял имот, представляващ парцел V-154 в кв. 25 на с.О.., с площ от около 690
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на имота : от
две страни улици, блок на ДЗС и парцел 156, а на праводателя на въззиваемата
Н.Ю. е бил предоставен в дял имот, представляващ парцели IV - 152,150 и
парцел 156 в кв. 25 на с.О.., с площ от около 1 340 кв.м. при граници за двата
парцела : улица, парцел III- 150,151, блок на ДЗС и парцел V-154, като същият
е заплатил на останалите наследници сума в размер на 134 лв. за уравнение на
дяловете им. Със самия договор ищецът е получил имота във вида, граници и
размери след приложената регулация през 1932 година.
Ищецът, след сключването на договора за доброволна делба се е снабдил
с констативен нотариален акт за собственост, позовавайки се на давност и
наследство НА № 104, том II, дело № 319/76 година. С цитирания акт е
признат за собственик на дворно място с площ от около 690 кв.м., с
построената в него жилищна сграда, при граници : от две страни улица, блок
на ДЗС и парцел V-156 на Н.. Н..ов, за което дворно място е отреден парцел
154 в кв. 25 на с. О...
Позовавайки се на същото придобивно основание Н.. М. Юсеинов се е
сдобил с НА № 103, том II, дело № 318/76 година, по силата на който е
признат са собственик на празно дворно място от около 1 340 кв.м., за което е
отреден парцел IV-152 и 150, в кв. 25 и дворище 156, към същия парцел, при
граници: парцел III-1501151 на Мехмед Къслу и Юсеин Исуфов, блок на ДЗС
и парцел I-154 на К. М..
С нотариален акт за покупко-продажба № 47, том III, от 04.06.2019 година
Н.Ю. и съпругата му К.Ю. продават на А. А. М.- въззиваемата страна, имота
си, който към момента представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 134 с площ от
1 510 кв.м., в кв. 23 по плана на с. О.., ведно с построените в него къща, с площ
от 62.20 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ III-131 и УПИ V-136.
Приложена е скица № 384/1976 год. /лист 12/, от която е видно, че
западната границата между имота на въззивника V-154 и имота на Н.Ю.
парцел V-156 минава по къщата, построена в имота на ищеца. Спорното
място, с площ от около 170 кв.м. се намира зад къщата на въззивника и е
заснето като част от имота на Н.Ю.. Скицата е издадена при действието на
4
стария план на с. О.., така както е отбелязано на нея – плана одобрен на
05.02.1932 година. Приложена е и разпечатка от стария план на селото от
което е видно, че западната регулационна граница межда двата имота
преминава по западната фасада на къщата на ищеца и границата е въздигната
по посока на неговия имот- V- 154. По делото са приложени скици и по новия
план, действащ от 1986 година, - л.32,33 и 34 от делото, от които е видно, че
спорната част също е заснета към имота на Н.Ю., сега на ответницата.
Западната граница по нито една от скиците и разпечатката на плана от 1932
година не преминава по дворище 156.
Между страните по настоящото дело в даден последващ момент възниква
спор относно това къде трябва да минава имотна граница между техните
дворни места, поради което е образуван настоящия спор.
В хода на производството, пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства и е назначена техническа експертиза. Изслушани са
свидетелите Н. Николов и М.Ю., сочени от ищеца и М. М. и Д.Е., сочени от
ответницата.
Показанията на свидетеля Н. Николов не внасят яснота относно спорните
факти. Според този свидетел ищецът К. е построил гараж през 1982-1983
година, но дали това е спорния гараж не става ясно. Свидетелката М.Ю. е
съпруга на ищеца, в нейните показания има разминаване с твърденията на
другия свидетел относно периода на изграждане на гаража. В същото време
показанията са противоречиви, в частта относно владението на спорното
дворно място, доколкото веднъж твърди, че през 1977 година /преди да се
разделят/ имотите се ползвали от двамата братя, а малко по-надолу твърди, че
и преди и след доброволната делба само тя и съпругът и са работили
спорното място. Показанията са в пълно противоречие с показанията на
незаинтересованите свидетели на ответницата, както и с писмените
доказателства по делото /в частност приложения договор за доброволна
делба/. Тези противоречия, както и близката степен на родство, дават
основания да се приеме, че свидетелката поради заинтересоваността си от
спора, излага фактите, така както са изгодни за страната, в чиято полза са
дадени. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да
бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
5
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани
по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му. В случая с оглед изложените противоречия
на може да се приеме, че заинтересоваността на свидетелката не е повлияла на
достоверността на показанията . Отчитайки всичко това, както и практиката
на върховен съд в тази насока /Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г.
на четвърто ГО на ВКС; Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г.
на ВКС; Решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на
ВКС; Решение №141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о./, съдът
приема, че показанията на свидетелката М.Ю. не следва да бъдат ценени.
Свидетелите на ответницата М. М. и Д.Е. установяват, че спорната част
се е намирала зад къщата на ищеца и след 1976 година винаги се е ползвала от
Н../неговия брат/ и семейство му, като съпругата му е засявала там цветя, а
през 1986 год. е построен гараж за сина на Н.., като същия е изграден от
готови плочи, свързан с къщата на Н... Самият Н.. е споделял, че при
подялбата мястото е било заплатено от него на ищеца и е останало към
неговия имот.
Спор от подобен характер не би могъл да се изясни без извършването на
съдебно-техническа експертиза. В тази връзка е назначена такава в
производството пред първата инстанция. Експертизата е установила, че
парцел V-154, в кв. 25 по стария (отменения) план- на ищеца не е идентичен с
частта от поземлен имот № 136 в кв. 23, находяща се в регулационните
граници на действащия план на селото. Разминаването се дължи на
различното местоположение на регулационната граница на населеното място в
източната част на имота и северната му граница. Несъответствие има и в
северозападната част на имота - част от парцел V-154 е заснета като част от
поземлен имот № 134 /на ответницата/(теренът заключен между синята линия,
паянтова жилищна сграда и кадастрална граница между ПИ № 134 и №136 по
действащия кадастрален план).
Парцел IV-156,150 в кв. 25 по стария (отменения) план- на ответницата,
не е идентичен с частта от поземлен имот № 134 в кв. 23, находяща се в
регулационните граници на действащия план на селото. Несъвпадението се
6
дължи в различното местоположение на регулационната граница на
населеното място в източната част на имота и южната му граница.
От заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание
се установява, че спорното място с площ от 124 кв.м. е било придаваемо от
имота на ищеца към имота на праводателя на ответницата, като тази промяна е
била предвидена в отменения план на с.О... Част (35 кв. м) от поземлен имот
№ 153 /имота на ответницата/, се е придавала към парцел V-154 в. кв. 25/имота
на ищеца/. Няма запазени доказателства за уреждане на придаваемите по
регулация дворни места. В новия план на с.О.. изработен през 1982 год., но
действащ от 1986 година западната регулационна граница на парцел V-154,
преминаваща по западната фасада на жилищната сграда на ищеца е отразена и
като имотна граница между имоти № 134 на ответницата и № 136 на ищеца.
Становището на вещото лице е, че въпреки липсата на запазени документи,
относно приложението на регулацията по стария план между имотите, тя е
приложена и отразена в новия план и съгласно тази регулация част от имота
на ищеца е придаден към имота на праводателя на ответницата. Границата
между имотите на ищеца и ответника е материализирана и върви по фасадата
на паянтова жилищна сграда в имот № 136, северно от къщата преминава по
дувара (кирпичен зид), по северната страна на външната тоалетна (клозет).
Материализираната границата между поземлени имоти № 134 и № 136
съответства на границата, отразена в действащия кадастрален план на селото.
В частта на имот № 134, за която страните спорят е изграден гараж, който към
момента се владее от ответницата. Плочата на гаража е залепена за къщата на
ответницата, като входа за двора на ответницата представлява открит проход с
тази плоча, образува се тунел, през който се влиза във спорното място и от там
в двора на ответницата. Тази част, за която спорят е оградена, като оградата е
между имота на ответницата и имота на ищеца.
Приетата от първата инстанция експертиза е била оспорена от страна на
ищеца, с довод за заинтересованост на експерта. Съдът е обсъдил доводите му
и не ги е възприел. Фактът, че експертът работи в Община Търговище, където
се съхраняват изготвяните през годините планове, не е основание да се
приеме, че е предубеден и заинтересован. Страни в производството са частни
лица, предмет на спора не е общински имот, което да наведе към
заинтересованост на експерта. Заключението е достатъчно ясно и обосновано,
отговорите на поставените въпроси са недвусмислени. Вещото лице е провело
7
обстойно проучване на всичката налична документация, правило е оглед на
място и въз основа на обстоен анализ е изградило изводите си. Поради това не
са налице основания, заключението да бъде изключено от доказателствата по
делото.
Въз основа на установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за собственост на 170 кв.м., които съгласно
действащия регулационен план на с. О.. са заснети към имота на ответницата.
Спорният терен е придаден към имота на ответницата с отменения
регулационния план на село О... Според експертизата за село Овчарова през
годините са действали два регулрационни плана. Като сега действащия е
изработен през 1982 година, но действа от 1986 година. Действително
експертизата не е уточнила кога е изработен стария план, до доказателствата-
приложените скици и разпечатка от стария план, установяват, че той е одобрен
през 1932 година. Съдът е сезиран с иск за собственост, като се твърди, че е
допусната грешка в приетия през 1986 година регулационен план на с. О..,
изразяваща се в грешно заснемане на спорните части към имота на
ответницата. Поради това правото на собственост следва да бъде установено
към минал момент, а именно приемането на регулационния план като се
изследва положението му и към плановете назад във времето. Установено е, че
първият такъв план на с. О.. е съставен през 1932 година. Имено с този план е
предвидено тези 170 кв.м., за които вещото лице е установило, че са всъщност
124 кв.м., да бъдат придадени от имота на ищеца, към имота на праводателя на
ответницата. Действащите към този момент благоустройствени закони – Закон
за благоустройство на населените места в царство България от 1911 г.; Закона
за благоустройство на населените места действал до 1941 г. /отм. ДВ бр.
117/31. 041 г. /; Закон за плановото изграждане на населените места,
дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие по
отношение на придаваеми имоти. Същите се считат отчуждени по силата на
самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на
собственика. За пълнота следва да се отбележи, че собственикът на двата
имота е бил наследодателя на страните, като спорната част е придадена от
един негов имот към друг такъв. Т.е. дори и да е предвидено заплащане, в
случая ни би имало значение за прилагане на регулацията. Придаването е
станало с регулационния план от 1932 г. Дворищната регулация е имала вещно
8
действие и то се е реализирало веднага след влизане в сила на план – чл. 47 от
Закона за благоустройството на населените места в Княжество България,
действал от 1905 г. до 1941 година. В изложения смисъл е реш. № 981/03.07.01
г. на ВКС по гр. дело № 2228/00 г. на ІV г. о., Решение № 823 от 31.08.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1828/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 60309 от 9.07.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1422/2021 г., I г. о., ГК. При тази законодателна уредба не
може да се претенедира собствеността на придаваеми по регулация части от
УПИ по одобрения през 1932 г. регулационен план на село О.. поради това, че
тези части не са заплатени. Влезлият в сила регулационен план на село О.. от
1932 г. е станал кадастрална основа за изготвяне на действащия към момента
регулационен план от 1986 г. на същото село. Владението върху спорната част
от страна на праводателя на ответницата е установено още при извършване на
доброволната делба, независимо от това, че в неговия констативен нотариален
акт, площта на имота е посочена като 1 340 кв.м. Гласните доказателства са в
насока, че Н.., праводателят на ответницата е владял тази част със съзнанието,
че е негова още след извършване на доброволната делба през 1976 година. За
това говори и продажбата в последтвие, като при продажбата на имота на
ответницата, вече е отразен с площ от 1 510 кв.м., точно толкова колркото е
спорното място. Със самия договор за доброволна делба, ищецът е получил
имота във вида, граници и размери след приложената регулация през 1932
година. В неговия нотариален акт за собственост, изготвен през доброволната
делба, като граници на имота му са посочени улици от две страни, но още
тогава площта е отразена такава, каквато е останала след придаването по
изготвения план на с. О.., а именно 690 кв.м. Това също е косвено
доказателство, че спорните 170 кв.м. не са били във владение на ищеца през
годините. Косвено доказателство е и начинът на изграждане на процесния
гараж, чиито покрив е съединен с къщата на ответницата и образува
единствения вход към нейния имот. Както е отбелязал и първоинстанционният
съд няма житейска логика да изградиш гараж и да го съединиш със чужд
имот, като по този начин се създава единствения вход към този чужд имот.
Прякото отчеждутелно действие на плана и осъщественото владение от
страна на праводателят на ответницата на имота във вида, в който е
предвидено по плана, сочи, че ищецът не е придобил права върху спорните
части, а и събраните в процеса доказателства не сочат това. Доказателствата
сочат, че не е налице грешка при заснемането, на която ищецът се позовава.
9
Съгласно Решение № 222 от 04.05.2010 година, по г.д. № 136/2009 година на II
г.о. на ВКС: „Грешка в одобрена кадастрална карта и регистър досежно
нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по
смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена,
т.е. само ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в
кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и
влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Такава възможност е налице при първоначално урегулиране на имотите, ако се
установи, че границите на имотите по регулационен план /подробен
устройствен план/ не съответствуват на имотните граници по кадастрален
план /кадастрална карта/ без при това да е извършено придаване по регулация
с определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот
части, както и при наличие на подобно несъответствие при последващо
изменение на регулационния план, ако регулацията не е приложена“.
Въз основа на изложеното по-горе, настоящия състав намира, претенцията
на ищеца за неоснователна. Първоинстанционният съд е достигнал до същите
изводи, поради което постановеното решение е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
По разноските: Въззиваемата страна претендира разноски във въззивното
производство. Такива е сторила в размер на 1 200 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. При направено възражение за
прекомерност, съдът е длъжен да съобрази при определяне размера на
възнаграждението фактическата и правна сложност на делото. Следва да
съобрази и качеството на оказаната правна услуга, с оглед процесуалната
активност, с оглед направените правоизключващи или намаляващи
възражения и представените от страната доказателства в тази връзка.
Съобразявайки осъществената защита и сложността на спора, съдът намира,
че заплатеното възнаграждение не е прекомерно и следва да се присъди, така
както е заплатено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 523 от 21.11.2024 година, постановено по
гр.д. 299/24 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
10
законосъобразно.
ОСЪЖДА К. М. Х., ЕГН ********** от с.О.., ул. „Скопие“, № 5, общ.
Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. ТАК да заплати на А. А.
М., ЕГН ********** от с. О.., ул. „Р..“, № 2, общ. Търговище, действаща чрез
пълномощник адв. С. М. ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул. „Лилия“,
№ 4, вх. Б, кантора 9, разноски пред настоящата инстанция, в размер на 1 200
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването на страните пред Върховния касационен съд – София само при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11