Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 255 Дата 17.09. 2018 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир
Коларов
Членове:
Емил Митев
Славейка
Костадинова
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 9.05.2018 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело №33 по
описа за 2018година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 200 от 19.01.2018 г.,
постановено от ВКС съдът е обезсилил
първоначално постановеното
въззивно решение № 347 от 16.11.2015 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по
въззивно търговско дело №
465/2015 г. по описа на съда.
Делото
е върнато за повторното му
разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като в отменителното решение на касационната инстанция са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон.
ВКС е приел въз основа на изложените в
исковата и допълнителната искова
молба твърдения за факти и обстоятелства, както и искането до съда, че е предявен един
единствен иск с правно основание - чл.125,ал.3 ТЗ. Това е осъдителния иск за изплащане
паричната равностойност на дружествения дял
на починалия съдружник-
наследодател на ищцата по делото.
Не е формулиран петитум, съответстващ на иск по чл.133,ал.1,изр. 2 от ТЗ.
В крайна сметка ВКС е приел,че въззивният съд се е произнесъл
по непредявени искове,поради което и на основание чл.293,ал.4 от ГПК във връзка
с чл.270,ал.3 ГПК е обезсилил първоначалното въззивно решение.
С оглед
на това делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция,
който да се произнесе по единствения иск, с който е сезиран съда - иска по чл.125,ал.3 ТЗ за сумата от
158 000 лева, представляваща
равностойността на дружествения дял
на починалия съдружник- С.Д.И..
Наред с това е указано при новото разглеждане на делото съдът да се
произнесе и по направеното от ответника възражение за прихващане.
Пловдивският апелативен съд като съобрази
тези задължителни указания на
касационната инстанция намира,че следва да се обезсили обжалваното
решение в частта му, с която
съдът е
отхвърлил като неоснователен предявеният от Х.Г. И. ЕГН:**********, в качеството й на
наследник на С.Д.И., починал на
10.07.2012 г. против „С.Д „ЕАД иск
по чл. 133,ал.1,изр.2 от ТЗ за сумата
152 000 лева.
Вече бяха коментирани мотивите на
отменителното решение на ВКС, в които
ясно и точно се посочва, че в
първоначалната искова молба и в допълнителната такава ищецът не е навел твърдения за факти и
обстоятелства относими към фактическият състав на разпоредбата на
чл.133,ал.1,изр.2.от ТЗ.
Нито е заявен такъв петитум,
нито в исковата молба се твърди,
че е взето решение от Общото събрание на
съдружниците за реализиране на балансовата печалба. Както
дословно е посочил ВКС в мотивите
на отменителното си решение
„ посочването на печалбата като конкретен размер към момента на изключването на
наследодателя на ищцата като съдружник е само във връзка с разпоредбата на
чл.125,ал.3 ТЗ…“.
Ерго,
предявеният иск е само един и това е искът по чл.125,ал.3 ТЗ, но
първоинстанционният съд се е
произнесъл и по друг непредявен иск по чл.133,ал.1,изр.2 ТЗ.
Още веднъж да припомним, че не се
касае до нередовна искова молба,а до
произнасяне по непредявен иск – нито има обстоятелствена част ,нито формулиран
петитум на иск по чл.133,ал.1,изр.2 ТЗ.
Следва
настоящият състав на основание чл.270,ал1 изр.1 ГПК да обезсили
обжалваното решение като
недопустимо в тази му част, с която съдът се е произнесъл по един непредявен иск и да прекрати производството по делото.
1.Факти , релевантни за предявеният
иск по чл.125,ал.3 ТЗ.
По делото е установено, че ищецът
С.Д.И. е бил съдружник в търговско дружество „С.Д„ООД в което е притежавал
51 % от капитала
на дружеството, като останалите
49 % от капитала са притежание на другия
съдружник Д Т Д.
По делото е установено ,че за
един продължителен период от време от около 10 години или за времето от 27.05.1996 г.
до 14.07.2006 г. ищецът С.И.е бил и управител
на дружеството . С
решение на Общото събрание на съдружниците от 14.07.2006 г. ищецът
С.И.е бил изключен като съдружник в търговско дружество Д -С.„ООД като правомощията му като управител на същото
дружество са били прекратени.
Решението на Общото събрание от 14.07.2006 г. за изключването на С.И.като съдружник е било предмет на иск
за отмяна по чл.74 от ТЗ. С влязло в сила решение, постановено от Старозагорският окръжен съд по търг.дело № 388/2006 г. по описа на съда
искът по чл.74 ТЗ – за отмяна на решенията на ОСС от 14.07.2006г.включително и
решението за изключването на ищеца като съдружник е бил отхвърлен като
неоснователен.
Следователно ищецът С.Д.И. е бил изключен като съдружник в
дружеството с влязло в сила съдебно решение.
Впоследствие дружеството е
преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен
собственик на капитала – съдружника Д Т Д.
В един по-късен момент дружеството е
преобразувано от ЕООД в ЕАД / еднолично
акционерно дружество/ ,поради което
и процесуалната легитимация да
отговаря по предявения иск по чл.125,ал.3 ТЗ е вече преобразуваното дружество „ С.Д„ЕАД.
Това е надлежния ответник по
делото.
По същото е установено, че ищецът С.Д.И., бивш жител *** е
починал на 10.07.2012 г. в хода на
образуваното по неговата искова молба дело. На негово място е конституиран наследника му
по закон – Х. Г.И..
Съгласно чл.125,ал.3 ТЗ имеществените последици от пракратяване
участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност се уреждат въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца,през който е настъпило
прекратяването. В случая
прекратяването на участието на ищеца
С.Д.И. е станало поради
изключването му като съдружник на основание чл.125,ал.1 т.2 ТЗ.
Решението на Общото събрание на
съдружниците за изключването е от 14.07.2006 г. Следователно релевантния момент
за определяне на паричната равностойност на дружествения дял от капитала, притежаван от ищеца е 31.07..2006 г.,т.е. края на месец юли 2006 г.
Към
тази именно дата е представен междинен счетоводен баланс, който е бил предмет на изследване и съответно е представено и прието, без да
бъде оспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза. От него става ясно ,че собственият капитал
на „С.Д„ООД,определен съгласно чл.20 от
ЗСч.и действащите стечоводни
стандарти е в размер на 310 000
лева. Тази сума се получава като разлика
между общата сума на активите на
дружеството-359 000 лева и общата сума на пасива / задълженията / на
дружеството в размер на 49 000 лева.
Получената разлика от 310 000 лева е чистата стойност на
капитала. Собственият капитал е формиран от следните източници, а
именно: регистриран капитал от 5000 лева, резерви:-6000 лева, неразпределена
печалба от минали години в размер на 288 000 лева, текуща печалба към 31.07.2006г. в размер на 11 000 лева.
Сборът от стойността на тези източници дава сумата 310 000 лева – това е собственият
капитал на дружеството, отразен
в пасива на баланса.
Вече бе
коментирано , че съдружникът С.Д.И. преди изключването му е притежавал 51 % от капитала на дружеството в
размер на 310 000 лева . При което положение паричната равностойност на
притежавания от него дружествен дял от капитала на „С.Д„ООД е в размер на
158 000 лева.
Заключението на СИЕ е прието, без да бъде оспорено пред
първата инстанция и искът е следвало да
бъде уважен в размер, но първоинстанционният съд не е отчел факта,
че неразпределената печалба е неизменна част от баланса. Пемалбата / разпределена или не/ не е
самостоятелна величина,а формира дружествения дял, респективно:
неговата парична равностойност. Разпоредбата на чл.125,ал.3 ТЗ дава
възможност на съдружника, чието участие в дружеството с ограничена
отговорност е прекретено/ в случая поради изключване:/ да претендира паричната
равностойност на дружествения дял. Съгласно чл.127 ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от
имуществото на дружествдото, размерът на който се определя съобразно дела му
в капитала.Разпоредбата е диспозитивна –
„ ако не е уговорено друго“.
Следователно от чл.125,ал.3 ТЗ може да се извлече аргумента, че е допустим според ТЗ само иск за установяване
равностойността на дружествения дял на
прекратилия участието си съдружник.
Ерго, самостоятелен иск за
определяне на стойността на
отделните източници, които формират този
дружествен дял би бил
недопустим. С едно единствено изключение
и това е искът по чл.133,ал.1,изр.2ро ТЗ
, с който съдружникът може да претендира
част от печалбата.
Такъв
обаче иск в настоящия случай не е предявен от ищеца - нито има обстоятелствена част , нито са изложени твърдения за това, че Общото събрание на съдружниците е взело
решение за разпределение на печалбата между съдружниците и т.н.
Няма и
изричен петитум на иска – все обстоятелства ,които са намерени
специален коментар в мотивите на
отменителното решение, с които касационната инстанция обосновава крайния си извод, че съдът е сезиран само с
един единствен иск – този по чл.125,ал.3 ТЗ.
Посочен е единствено размера на
неразпределената печалба към релевантния
момент, а именно датата на решението на Общото събрание на съдружниците за изключването на ищеца като съдружник в „С.Д„ООД.
Но
това, казва ВКС в отменителното си решение е „направено във връзка с
разпоредбата на чл.125,ал.3 ТЗ. И по-нататък
в мотивите четем дословно“„ това обосновава
превишаване на активите на дружеството по баланса му към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на
съдружника над пасива/ без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/.
Ерго
,предявен е единствено иск по чл.125,ал.3 ТЗ за присъждане паричната
равностойност на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството
съдружник – наследодателят на Х.Г.И. -
негова съпруга . Неразпределената печалба/ независимо от стойността й/
формира собствения капитал на
дружеството и няма основание печалбата
да бъде разгледана като отделно перо,
изключено от стойността на дружествения
дял.
Паричната равностойност на
дружествения дял на съдружника ,притежаващ 51%
дяла от капитала на дружеството е
в размер на 158 000 лева – това е приетата величина в неоспореното заключение на съд - икономическата
експертиза, приета пред първата инстанция.
До този размер следваше да бъде уважен
иска, ако обаче ответното дружество не
бе направило , правоизключващо по своя характер възражение , че изискуемостта на
вземането на съдружника по чл.125,ал.3 ТЗ за
присъждане на паричната равностойност не е настъпила. Това възражение е направено от ответника своевременно – още с отговора на исковата
молба, но първият съд не го е разгледал. Все едно
, че такова възражение не е направено.
В тази връзка трябва да се отбележи,
че по принцип едно правоизключващо възражение
следва да се разгледа с предимство пред
възражението за прихващане. Последното е правопогасяващо , при това в конкретния случай -само частично. Настоящият казус много добре илюстрира необходимостта да се разгледа най- първо
правоизключващото възражение.
Възражението за прихващане може
да почака, тьй като разгледждането му
е поставено под
процесуалното условие, ако не се
уважи иска , а последният ще се уважи или ще се отхвърли в зависимост това дали правоизключващото възражение на ответника е
основателно или не.
Следва да се посочи, че възражението се основава на разпоредбата на
чл.16 от дружествения договор, съгласно която равностойността на дружествения дял се получава от прекратилия участието си
съдружник, но след изплащане на обезщетението за причинените от него имуществени вреди.
С други думи изискуемостта на
вземането по чл.125,ал.3 ТЗ - за стойността на дружествения дял е поставена
под условието – съдружникът да възстанови
имуществените вреди, които сам е причинил на дружеството. Едно напълно разбираемо условие, което е ясно
и като съдържание. Само не е ясно защо
съдът го е игнорирал напълно, при
това по добре познатия начин - просто не
се е произнесъл по него.
И това всъщност е сериозна грешка, която според мнението на въззивния
съд влияе върху законосъобразността на
постановения съдебен акт.
По делото е установено, че С.И.е
бил действащ управител на „С.Д„ООД за
един продължителен период от време от 10 години. Става въпрос
за времето от 27.05.1996 г. до 14.07.2006 г, през което ищецът
единствено е бил управител на дружеството.
По делото е установено,че управителят С.И.е получавал парични средства
на дружеството чрез различни
способи: подписване на представените 20 броя разходни касови ордери и изплащане на ръка,
теглене на парични суми от банкова
сметка ***.
Разбира се , в правомощията на
управителя на едно търговско дружество е да тегли суми от банковата му сметка, но следва да се установи, че
тези парични суми за използвани във връзка
с търговската дейност на дружеството.
По делото са представени, без да
бъдат оспорени 20 броя разходни касови ордери, подписани от С.И.чрез които се установява, че същият е получил сума в общ размер на 3210 лева.
Този факт се потвърди от заключението на ССЕ, която е установила, че С.И.е
получил тази сума „ в брой от приходния оборот на една смяна на
бензиностанцията“. В счетоводството на дружеството обаче не са представени каквито и да е
разходо-оправдателни документи и въобще в счетоводството на дружеството няма
каквито и да е документи,от които да се установи, че получената сума в общ размер на 3210
лева е
изразходвана във връзка с
търговската дейност на „С.Д„ООД. Следва
да се отбележи, че тези средства не са отпуснати като служебен аванс, който подлежи на
отчитане от подотчетното лице. Те просто
са разходвани безотчетно, което
означава, че С.И.ги е ползвал за свои
лични нужди. Следва да се отбележи още, че
процесните 20 броя РКО може и да
не съдържат всички реквизити като счетоводни документи, но по делото е установено
безспорно, че подписът на С.И.е
автентичен. В този смисъл напълно основателно е възражението на ответника,
че разходните-касови ордери ,подписани
от управителя представляват разписка за получени от него суми. Без обаче да е посочено конкретно основание
за получаването им.
По същия начин стоят нещата и с другата неотчетена сума в размер на
2 690 лева, която С.И.е изтеглил от
банковата сметка на ответното дружество.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно,че след
проверка в счетоводството на ответника – не се установяват данни за какво точно
е разходвана тази сума“. Вещото лице е установило от оборотната ведомост и междинния счетоводен
баланс към 31.07.2006 г.,че тези суми в
общ размер на 2 690 лева са
„редовно осчетоводени като задължение на
съдружника С.И.. Това вземане на дружеството
към своя действащ по това време управител не
е погасено.
Но най- драстично стоят нещата с
получената от ищеца периодично и
безотчетно сума в общ размер на
41 076 лева.
Разпитаните по делото свидетели установяват една действително
необичайна практика в дружеството, при която
С.И.е получавал периодично суми директно от касата на дружеството/ разбирай от касата на
бензиностанцията/,без да бъдат оформени
каквито и да е счетоводни
документи. Никаква „счетоводна следа“ няма за това
кога и на какво правно основание са били получавани тези суми и
най-вече - изобщо не се установява управителят С.И.да ги е отчитал. Получавал е просто безотчетни пари в общ размерн на 41 000 лева , който е значителен, но няма
представени доказателства от ищеца за какво точно са разходвани тези получени
от него парични средства. Единствените отбелязвания за получените без
счетоводен документ парични суми са отразени
в т.н.“работни тетрадки“, което вещото лице счетоводител е проверило.
Именно поради това, че управителят
е вземал безотчетно значителен по
размер парични средства и не ги е отчитал, нито е представял
разходно-оправдателни документи – за тези нарушения Общото събрание на съдружниците е взело
Решение от 14.07.2006 г. за изключване
на С.Д.И. като съдружник в „С.Д„ООД. Решението на ОСС е било предмет на отемнителния иск по чл.74 ТЗ, който иск,
както вече бе коментирано е бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт. Настоящият съд следва да зачете решението, с което се установяват точно тези сериозни нарушения на финансовата
дисциплина като получаване без правно
основание на значителни суми, за
които управителят не е представил никакви разходо-оправдателни
документи. С което разбира се е нанесъл
сериозни имуществени вреди на дружеството, които е задължен да възстанови.
Съгласно чл.16 от дружествения договор за да получи
дружествения си дял в паричната му равностойност ищецът следва най-първо
да възстанови сума в общ размер / по трите пера/ от
46 976 лева. Това е сумата
,представляваща само главница, но следва
да се съобрази , че се дължат и законни
лихви върху невъзстановените главници.
В крайна сметка чл.16 от
дружествения договор е спирачка
пред възможността бившия управител да не
понесе имуществена отговорност за причинените от него вреди.
Последните се изразяват в
неправомерното получаване / без правно
основание и ползване на безотчетни парични
средства в значителни размери от касата на дружеството и от негови
банкови сметки. Тази имуществена
отговорност, която е лична няма как да
бъде реализирана по отношение на ищеца, който
е починал в хода на делото. В
замяна на това съпругата на починалия съдружник ще
получи като „специален бонус“ сумата от 158 000 лева,
на каквато стойност е определен дружествения дял на починалия съдружник към момента на
решението на ОСС за изключването му. До
този именно неприемлив от морална гледна точка резултат се стига, ако в дружествения договор не съществуваше клаузата на
чл.16 от договора. Да припомним,
че съгласно посочената разпоредба
съдружникът, чието участие в дружеството с ограничена отговорност е
прекратено най-напред трябва да възстанови
причинените на дружеството имуществени вреди. Без да възстанови
изцяло тези неотчетени парични средства – няма право да получи
равностойността на дружествения си дял.
В противен случай се стига до
крайно неприемливия резултат ,при който причинилият вреди на дружеството
съдружник не само не носи отговорност
за тези си действия,но получава и нещо, което се дължи само на един изпълняващ
задълженията си съдружник.
В обжалваното решение съдът
изобщо не е коментирал правоизключващото възражение на ответника,
основаващо се на клаузата на чл.16 от дружествения договор. Това води до неговата незаконосъобразност,
тъй като при съобразяване с тази клауза
изискуемостта на вземането по чл.125,ал.3 ТЗ все още не е
настъпила. Същата не е настъпила и към
настоящия момент, тъй като доказателства
за това, че съдружникът е възстановил
получените от него без правно основание парични средства – изобщо не са
представени.
Първият съд е допуснал и нарушение на процесуалния закон по чл.154 ГПК
като не е съобразил правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Както вече бе коментирано правилно въз основа на събраните по делото
писмени доказателства – представените 20 броя
разходни-касови ордери , подписани от ищеца, оборотна ведомост и
междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.07.2006 г.е приел, че паричните суми ,отразени в тези счетоводни
документи са получени от управителя С.И..
След като този факт на получаването на сумите е установен и съдът го е приел,то от този момент насетне именно получилият сумите съдружник следва да установи положителния факт, че паричните средства са били изразходвани от
него и са послужили във връзка с търговската дейност на дружеството. Тежестта на доказване за какво конкретно са
изразходвани тези значителни по размер средства се носи от ищеца, който трябва да установи положителни факти. Същият обаче не е
представил нито един счетоводен документ,от съдържанието на който да става ясно
,че получените без правно основание средства са върнати обратно на дружеството.
Това налага извода, до който е достигнало и
вещото лице-счетоводител, който в заключението си прави
извода, че се касае до „безотчетни пари “. Това означава, че
съдружникът е получавал без правно основание
парични средства ,без да ги отчита
оформяйки разходо –оправдателни документи. При това такава е била
практиката в дружеството
през един продължителен период от
време. Като управител ищецът е получавал парични суми на ръка от
касата на бензиностанцията,които не е оттичал
впоследствие. От това са произлезли вреди за дружеството, което е
претърпяло реални загуби, които и до
настоящия момент не са възстановени.
Следователно изискуемостта на вземането по чл.125,ал.3 ТЗ не е
настъпила, тъй като тази разпоредба от
дружествения договор, имаща силата на закон между съдружниците повелява,че
най-напред ищецът следва да възстанови причинените от него имуществени вреди.
Това е условието, без настъпването на което няма основание да претендира
равностойността на дружествения си дял.
В този смисъл въззивния съд
счита ,че правоизключващото възражение
по чл.16 от дружествения договор е основателно и следва да се уважи. Което
преведено буквално означава, че искът по чл.125,ал.3 ТЗ е неосноавтелен
и следва да се отхвърли.
Без никакво значение за изискуемостта на вземането по чл.125,ал.3 ТЗ
е съотношението между размера на причинените имуществени вреди и паричната равностойност на дружествения дял. В този смисъл
вредите може да бъдат и в по-малък размер, но след като не се
възстановят от причинилият си съдружник –последният не може да се ползва от правото по чл.125,ал.3 ТЗ. Последното е дадено в полза на един
изправен съдружник, а не на такъв, който с действията като управител е нарушил
финансовата дисциплина. От което са
последвали имуществени вреди в патримониума на ответното дружество.
Следва да се отмени решението в
осъдителната му част, с която искът по чл.125,ал.3 ТЗ е уважен частично и
вместо него да се отхвърли изцяло
предявеният иск за сумата 158 000 лева.
След като искът се отхвърля като
неоснователен поради неизискуемост на претендираното вземане за присъждане на равностойността на
дружествения дял - не следва да се разглежда възражението за прихващане.
Последното е направено при условията на евентуалност . Процесуалното условие за неговото разглеждане обаче не е настъпило – искът по чл.125,ал.3 ТЗ не е уважен ,а отхвърлен като неоснователен.
При този резултат от въззивното решение в полза на
ответното дружество следва да се присъдят направените от него съдебни разноски пред всички съдебни
инстанции.
При
първоначалното разглеждане на делото пред първата инстанция ответника е направил съдебни разноски в
размер на 22 440 лева, които са документално установени.
Пред въззивната инстанция е направил съдебни разноски в общ размер на
5 840 лева, от които 5 720 лева адвокатски хонорар и 120 лева –ДТ за
въззивно обжалване.
Общият размер на съдебните разноски пред двете съдебни
инстанции е 28 280 лева, както е
посочено в Списъка за разноски по чл.80 ГПК .
Към тази сума следва да се прибави
сумата от 5 720 лева, представляваща адвокатски хонорар за
повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.
Следва да се присъдят и съдебните
разноски, направени от ответника пред ВКС, които са документално установени в
размер на 5 720 лева,представялваща адвокатски хонорар за касационната
инстанция.
Общият размер на направените от
ответника съдебни разноски пред всички
съдебни инстанции, при първоначалното и повторно разглеждане на делото ,
включително пред ВКС е 39 720 лева, която сума е документално установена.
Следва ищцата , чийто иск е отхвърлен
като неоснователен да бъде осъдена да заплати
на ответното дружество сума в общ размер на 39 720 лева ,направени от ответното
дружество съдебни разноски пред всички инстанции.
В този смисъл следва съдът да постанови
въззивното си решение, което ще подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 99
от 17.03.2015 г., постановено от Старозагорският окръжен съд по
търг.дело № 229/2014 г. в частта, с която съдът е постановил следното:
„ Отхвърля като неоснователен предявеният от Х.Г.И. с ЕГН: ********** ***, в качеството й на
наследник на С.Д.И., бивш жител ***, починал на 10.07.2012 г. против „С.Д „ЕАД ,ЕИК *** иск с правно
основание чл.133,ал.1изр.2 ТЗ за сумата
от 152 000 лева“,
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част, като постановено по непредявен иск.
ОТМЕНЯ Решение № 99 от 17.03.2015 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по търг.дело№229/2014 г., с което съдът е
осъдил ответника „С.Д „ЕАД с ЕИК ***
да заплати на Х.Г.И., с ЕГН: **********,
в качеството й на наследник на С.Д.И., бивш жител *** , починал на 10.07.2012
г. сумата 6000 лева, присъдена като
парична равностойност на
дружествения дял на изключения съдружник
С.Д.И.
от капитала на търговско дружество с ограничена отговорност „С.Д „ООД,ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от предявяването на иска- 08.06.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по
чл.125,ал.3 ТЗ,предявен от С.Д.И., починал в хода на делото, правоприемник по
наследство на който е Х.Г.И. с ЕГН:********** против „С.Д „ ЕАД, ЕИК *** за сумата от 158 000 лева / сто петдесет и осем хиляди лева/, претендирана като парична
равностойност на дружествения дял на
починалия съдружник С.Д.И. от капитала
на дружеството с ограничена отговорност
„С.Д „ООД ЕИК ***, която сума се претендира
ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 08.06.2011 г. на
която дата е предявена исковата молба в
съда.
ОСЪЖДА Х.Г.И. с ЕГН: ********** да заплати на ответника „С.Д „ЕАД с ЕИК *** сумата
39 720 лева,
представляваща направените от ответника съдебни разноски по делото пред всички
съдебни при първоначалното и повторно разглеждане на
делото, включително и съдебните
разноски, направени пред касационната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКСв
едномесечен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.