№ 111
гр. Ямбол, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т.С.С. (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500165 по описа за 2021 година
С въззивната жалба от Прокуратурата на РБ се обжалва Решение №
260216 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 2782/2020г. по описа на ЯРС, с
което ЯРС ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес:
гр.София, бул."Витоша" 2 ДА ЗАПЛАТИ НА П.И. П. с ЕГН ********** от
с.***** СУМАТА ОТ 3 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него
наказателно преследване от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
против П.И. П. за престъпление по чл.325б, ал.1 НК, по което е оправдан с
влязла в сила на 21.09.2020 год. присъда № 15/24.02.2020 год. постановено по
НОХД № 272/2018 год. по описа на Елховски районен съд, както и СУМАТА
ОТ 1 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита срещу
незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила на 21.09.2020 год.
присъда № 15/24.02.2020 год. постановено по НОХД № 272/2018 год. по
описа на Елховски районен съд, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 21.09.2020 год. до окончателното им изплащане, както
1
и сумата от 520лв. - разноски по делото.
Въззивникът счита решението за неправилно и излага съображения и
доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени морални
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, че не е
представил доказателства за твърдените вреди или за съществуваща пряка
причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република
България. Смята, че присъдената сума от 3000 лв. за обезщетение на
неимуществени вреди не съответства на твърдените вреди, както и на нормата
на чл.52 от ЗЗД. Възразява срещу ангажиране отговорността на
Прокуратурата на Република България за цялата продължителност на
съдебния процес, конкретно за периода от време, свързан с разглеждането му
от първоинстанционния и второинстанционния съд. Възразява, че
Прокуратурата на Република България не носи вина за накърненото добро
име на ищеца в обществото, тъй като той сам със собствените си
противоправни деяния, за които е понесъл и наказателна отговорност, е
допринесъл за накърняването му. Счита за недоказан иска за претърпени
имуществени вреди, представляващи изплатени адвокатски хонорари на
защитника на П. по три договора за правна помощ. Смята, че дори да бъде
ангажирана отговорност на Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в изплатено
адвокатско възнаграждение за защита, то следва същото да е до минималния
размер, предвиден от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли ЯОС да отмени
първоинстанционното решение и изцяло отхвърли претенцията на ищеца за
причинени неимуществени вреди или я определи в значително по-малък
размер, както и намали размера на присъденото обезщетение за
имуществените вреди и съобрази с това размера на дължимите разноски по
делото.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
адв.Я.П. - пълномощник на Е.К.П., И.П.П. и К.П.Г. - наследници на
починалия ищец П.И. П., конституирани като правоприемници на негово
място. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на
жалбата и съображения, че решението е законосъобразно и обосновано. Моли
ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
потвърди обжалваното решение. Претендират направените във въззивната
2
инстанция разноски.
В с.з. въззивникът Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор
С., който поддържа въззивната жалба на Прокуратурата и моли да бъде
уважена. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното на адвоката от въззиваемите възнаграждение.
Въззиваемите се представляват от адв.П., която оспорва жалбата и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към делото НОХД №278/2018г. по описа на РС-
Елхово е видно, че Досъдебно производство №420/2017г. по описа на
РУ”Полиция”-гр.Елхово е започнато на 19.10.2017г. ДП е образувано срещу
П.И. П. за извършено престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, за това, че на
03.05.2017г. в с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, проявил жестокост към
грабначно животно - куче, като причинил противозаконно смъртта на
животното. С Постановление от 05.01.2018г. на разследващ полицай при РУ
на МВР Елхово по ДП № 420/2017 год. по описа на РУ Елхово, ищецът П.И.
П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325б, ал.1 НК. С
обвинителен акт от 11.07.2018 г., Районна прокуратура Елхово е повдигнала
на ищеца обвинение, че на 03.05.2017 год., около 19,00 часа в село Гранитово,
област Ямбол, проявил жестокост към гръбначно животно - куче, порода
„Бордер Коли" с ушна марка № 10023700007761, собственост на Г.А.К. от
село Гранитово, област Ямбол, като му причинил противозаконно смърт чрез
прегазване на кучето с предните и задни гуми на лек автомобил, марка
„Лада", модел „Нива" - престъпление по чл.325б, ал.1 НК. С присъда №
15/24.02.2020 год., постановена по НОХД № 272/2018 год. по описа на ЕРС,
ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.325б, ал.1 НК. Постановената присъда е била протестирана и
потвърдена от Ямболски окръжен съд с решение № 79/21.09.2020 год.
постановено по ВНОХД № 168/2020 год. по описа на ЯОС, като
оправдателната присъда е влязла в сила на 21.09.2020 год.
Видно от представените по делото епикризи ищецът П.И. П. е бил от
2018 година с доказан карцином на пикочния мехур.
От представените по делото договори за правна защита и съдействие се
3
установява, че в производството пред ЕРС по НОХД № 272/2018 год. по
описа на ЕРС ищецът е заплатил договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лева, а в производството пред ЯОС по ВНОХД № 168/2020 год.
по описа на ЯОС е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300
лева.
При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. По
същество, е неоснователна.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно тази норма
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В конкретния казус е налице първата хипотезата: лицето е
оправдано. С присъда № 15/24.02.2020г. по нохд № 272/2018г. по описа на
ЕРС, изцяло потвърдена от ЯОС с Решение № 79/21.09.2020г. по внохд №
168/2020г. по описа на ЯОС, П.П. е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл.325б, ал.1 от НК.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице - т.е отговорността на държавата е обективна.
Достатъчно е установеното по делото, че има влязла в сила оправдателна
присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно доказване
на иска по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е направено.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
4
ЯОС, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът го определя по справедливост. Въззивният
съд определя по справедливост обезщетението по ЗОДОВ за неимуществени
вреди от неоснователно поддържаното обвинение срещу П., като в
конкретния случай преценява с оглед установените по делото обстоятелства,
имайки предвид тежестта на повдигнатото и поддържано в съдебната фаза
срещу въззиваемия-ищец обвинение за извършване на престъпление по
чл.325б, ал.1 от НК, за което наказанието е лишаване от свобода до три
години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. ЯОС отчита продължителността
на наказателното преследване от 19.10.2017. до 21.09.2020г., негативното
отражение на наказателното преследване върху емоционалното състояние на
въззивника-ищец, върху неговото добро име и авторитет в обществото и
върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите. В
практиката на ВКС последователно е възприето становището, че е нормално
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността,
както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид
неимуществени вреди не се подчинява на общите правила на доказване. В
случая, ищецът не претендира обезщетение за претърпени вреди извън
рамките на обичайното. ЯОС приема, че вследствие на незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, по което е бил признат
за невиновен с влязла в сила присъда, ищецът-въззиваем е претърпял стрес,
притеснения от отзвука сред семейството, приятели и социална общност,
неудобства, притеснения. Това е дало отражение върху самочувствието му и
емоционалното му състояние, преживял е страдания, изразяващи се в
притеснения, несигурност, тревожност. Освен това от важно значение е
фактът, че ищецът е следвало да търпи наред със страданията от
незаконосъобразното обвинение и болки и страдания в резултат на
онкологичното заболяване, от което е страдал.
ЯОС като отчита конкретната икономическа обстановка в страната към
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, както и
продължителността на досъдебното и съдебното наказателно производство и
всички установени факти и обстоятелства по делото, вкл. и обстоятелството,
че не му е наложена мярка за неотклонение, приема, че справедливото
5
обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
съответства на обезщетение в размер на 3000 лева. Сумата следва да се
присъди заедно със законната лихва, така, както е поискана, а именно от
датата на приключване на наказателното преследване с влязлата в сила
оправдателна присъда - 21.09.2020 год.
Въззивният състав, предвид установеното по делото, намира за
неоснователни и възраженията на ПРБ, че по делото не било доказано вредите
за ищеца да са причинени в резултат на повдигнатотто му незаконосъобразно
обвинение. Предвид установените обстоятелства по делото и с оглед
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през
процесния по делото период, настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение в размер на 3000лв., което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо
могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да
е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост).
По претендираните имуществени вреди в размер на 1 200 лева,
представляващи направени от ищеца разноски в наказателното производство
за адвокатски възнаграждения на упълномощен защитник, въззивният съд
приема следното: По делото се установи, видно от приложените договори за
правна защита и съдействие и пълномощни, че за процесуален представител в
лицето на упълномощения адв.П. от АК-Ямбол в първоинстанционното
съдебно наказателно общ характер производство ищецът е заплатил сумата от
900.00 лв. на осн. чл.13, ал.1, т.2 и чл.14 от Наредба 1/2004г.. Видно от
Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 10.07.2016г., на
същата дата ищецът е заплатил сумата от 300 лв. на адв.П. от АК-Ямбол за
процесуално представителство и защита по ВНОХД№ 168/2020г. на ОС-
Ямбол. Заплатеното възнаграждение на адвоката е в рамките на минималното
по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл.13, ал.1, т.2 и чл.14 от Наредба 1/2004г.. Ето
защо, искът за имуществени вреди в размер на 1200лв. като основателен и
доказан следва да бъде уважен.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по т.д. №
3/2004г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни
6
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент
държавният орган изпада в забава, дължи законна лихва върху размера на
присъденото обезщетение. Оправдателната присъда е влязла в сила на
21.09.2020г. и от тази дата следва да се присъди и законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по
делото доказателства е постановил правилен и мотивиран съдебен акт.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
Предвид изхода от делото, на въззиваемия следва да се присъдят
направените от него разноски пред въззивната инстанция, представляващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.. Възражението на
въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното
възнаграждение е неоснователно, с оглед чл.13, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание горното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260216 от 05.05.2021 г. на ЯРС,
постановено по гр.д.№ 2782/2020г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес: гр.София, бул."Витоша"№2,
ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемите Е.К.П. с ЕГН **********, И.П.П. ЕГН
********** и К.П.Г. с ЕГН **********, направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8