Решение по дело №2386/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от "СК-Г" ЕООД - гр. Варна, БУЛСТАТ ***, срещу Решение № 1295/05.09.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 2088/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013119/23.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, неоснователно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. По-конкретно касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон при постановяване на решението във връзка с квалификацията на деянието и определянето на размера на наложената имуществена санкция, както и такива за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, като твърди, че съдебният акт е постановен без обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка. Посочва, че забавянето на изплащането на трудовото възнаграждение на работника се дължи на въведеното в страната извънредно положение по повод пандемията от COVID-19. Сочи, че със своето поведение работодателят е показал желание да спазва трудовото законодателство, тъй като доброволно е изплатил, макар и със закъснение, дължимото трудово възнаграждение, което прави излишно прилагането на административни санкции срещу него с цел да бъде превъзпитан, какъвто е заложеният в чл. 12 от ЗАНН принцип за индивидуална и обща превенция. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност иска прилагане на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ с налагане на имуществена санкция в законовия минимум от 100 лева.

Ответникът, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна дава становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация, а алтернативно прави възражение за прекомерност на платеното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура пледира за частично уважаване на касационната жалба, като се уважи искането на касатора спрямо него да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от Кодекса на труда.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е започнало по постъпила жалба от "СК-Г" ЕООД - гр. Варна против Наказателно постановление № 03-013119/23.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева. Административнонаказателната отговорност на "СК-Г" ЕООД е била ангажирана за това, че в качеството на работодател, дружеството не е изпълнило задължително предписание № 8 от Протокол № ***/27.10.2020 г., с което му е вменено задължение в срок до 23.11.2020 г. да изплати на Д. Т. Ж. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през м. май 2020 г., начислено за същия месец. Нарушението е открито при последваща проверка на дружеството, извършена на 17.12.2020 г. Нарушението е извършено на 24.11.2020 г., до която дата работодателят е следвало да изпълни задължителното предписание на контролните органи. За констатираното нарушение срещу "СК-Г" ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на 23.12.2020 г. е издадено процесното наказателно постановление. В него административнонаказващият орган изцяло възприел както описаните в акта факти, така и тяхната правна квалификация – нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 1700 лева.

От правна страна въззивният съд приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в преклузивния срок по ЗАНН, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна съдът формира извод, че санкционираният работодател обективно е осъществил състава на вмененото нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, тъй като посоченото задължително предписание № 8 по протокола от 27.10.2020 г. не е изпълнено в указания срок. Съдът преценява, че административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил кореспондиращата с нарушената правна норма санкционна разпоредба и правилно е наложил имуществена санкция към посочения в Кодекса на труда минимален размер, което кореспондира и със заложените в чл. 12 от ЗАНН цели.

В мотивите на оспореното решение въззивният съд е изложил и аргументите си, с които е отхвърлил искането на "СК-Г" ЕООД спрямо него да се приложи санкция по реда на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съдът е мотивирал отказа си, като се е позовал на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/ 2010 г., според което разпоредбата на 415в, ал.1 от КТ е привилегирован състав и е приложима по отношение на всички нарушения на разпоредбите на КТ с изключение на тези на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, при наличие на предпоставките по този текст, които са: 1/ нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2/ от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. Съдът е посочил, че с оглед изпълнението на задължението девет месеца след установяването му, не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав.

Независимо от горното, въззивният съд е посочил в мотивите на решението си, че размерът на наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция се явява завишена предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, няма данни за повторно нарушение на трудовото законодателство от същия работодател и с оглед постигане целите на генералната превенция е редуцирал размера на имуществената санкция до установения в Кодекса на труда минимум – 1500 лева.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не намира за необходимо да преповтаря в мотивите към настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Настоящият състав на Административен съд – Варна намира за несъстоятелни доводите на касатора за неизясненост на фактите по делото. Текстът на нарушената норма на чл. 415, ал.1 от КТ гласи, че който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. Нито пред въззивната инстанция, нито пред настоящата касационна инстанция касаторът не оспорва факта, че даденото предписание по т. 8 не е било изпълнено към датата на изтичане на определения за това срок 23.11.2020 година, нито към датата на издаване на наказателното постановление - 23.12.2020 г. Видно от представените пред въззивния съд доказателства, предписанието е изпълнено едва на 03.02.2021 г. Във връзка с изложеното следва да се има предвид и това, че предписанието по т. 8 не е било обжалвано от работодателя "СК-Г" ЕООД, влязло е в сила, поради което е станало задължително за изпълнение.

Не се споделят доводите на касатора, че след като в постановлението, акта и протокола не е посочен размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало да доизплати на Ж., следва да се счита, че наказателното постановление е опорочено до степен, налагаща отмяната му като незаконосъобразно. Това не засяга съществено правото на защита на наказаното лице, тъй като самото наказателно постановление препраща към платежната ведомост за м. май 2020 г., където е посочен конкретен размер на начисленото за този месец трудово възнаграждение на Ж.. Ведомостта е съставена и е представена в хода на проверката именно от дружеството касатор, т.е. за работодателя е налице яснота каква сума следва да изплати на работника, а и процесното нарушение се състои в неизпълнение на предписанието в определения с протокола срок – 23.11.2020 година.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна изцяло споделя правните изводи на ВРС досежно искането на санкционираното дружество спрямо него да се приложи санкция по реда на чл. 415в от КТ, като в случая съдът правилно се е съобразил с теоретичните постановки, дадени в цитираното Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7/ 2010 г., и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения от страна на първоинстанционния съд. Същият е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност, разгледал е твърденията на касатора и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен, с оглед на което наказание в размер на предвидения от Кодекса на труда минимум ще постигне целите на чл. 12 ЗАНН. Твърденията, че нарушението е извършено за първи път, че е налице изплащане със закъснение, а не пълно неизпълнение на предписанието, както и относно епидемичната обстановка през 2020 г. са съобразени от районния съд при определяне размера на имуществената санкция в минималния размер, предвиден от законодателя.

Предвид изложените съображения настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци и не са на лице нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 80 лева на основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, VІ тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1295/05.09.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 2088/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА „СК – Г“ ЕООД - Варна, ЕИК ***, да заплати на Главна инспекция по труда юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: