РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Сандански, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Й. Н. С.
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200334 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Т. М., ЕГН – **********, с адрес - гр. ****, ул.“****“ №
***, против Наказателно постановление № 244а-1472/02.06.2020г. на Директора на
ОДМВР – ***, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
С жалбата си М. оспорва издаденото НП като счита, че същото е неправилно и моли
да му бъде отменена наложената глоба. Твърди също, че по време на извръшената проверка
от полицейските служители същата и носила предпазна маска, която обаче в мемента е
покривала само устата, без носа, както и, че е знаела и е била наясно с обявеното в страната
ни извънредно положение и наложените противоепидемичните мерки, които спазвала. Иска
от съда да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована - се явява лично и
подържа жалбата си по изложените в същата съображения. Жалбоподателката в обясненията
си пред съда твърди, че към датата на установяване на нарушението същата се е разхождала
заедно със своя приятелка, като сочи, че е носила предпазна маска, която обаче била
поставила на устата, но не покривала напълно носа. Моли съда да бъде отменено
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
1
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован –
представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален представител на ОД МВР –
***с приложени писмено становище и писмени бележки.
За Районна прокуратура – ****, ТО - ****, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН,
представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 19.04.2020г. около 17.30 часа, при наличие на обявено в Република България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. и РД -01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, изразяваща
се в това всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице, е посетила открито място – в гр. ****, в
района на ГПП – гр. ****, се движи без поставена задължителна предпазна маска или друго
средство, покриващо носа и устата, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
За посоченото нарушение, актосъставителят К.Б., в присъствието на свид.М.К.
съставил на жалбоподателката АУАН №339а-181/28.04.2020г. Същият е предявен и връчен
на място на жалбоподателката, която го подписала без възражения.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – ****издал атакуваното НП № 244а-
1472/22.06.2020г., с което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателкат на 21.06.2021 година, видно от отбелязването
върху разписката върху самото НП, приложено по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР –
*****, който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентността да издава наказателни
постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.
При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, настоящия съдебен състав счита, че така описаната фактическа обстановка в
АУАН не бе установена безспорно в хода на производството.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
2
презумпция. Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Доколкото не е установена безспорно фактическа обстановка, която да съставлява
нарушение, с оглед липсата на доказателства, събрани по предвидения от закона ред за
изложените в АУАН и НП обстоятелства, съдът намира, че в случая изобщо не е доказано,
че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е санкциониран. В конкретния случай
и двамата свидетели в показанията си пред съда сочат, че действително са констатирали, че
жалб.М. се движи в гр. ***, в района на ГПП, в нарушение на забраната за посещение на
открити места без предпазна маска, но същевременно с категоричност твърдят, че в
действителност същата е носила предпазна маска, която обаче не била поставила правилно,
като е била само на устата, но не покривала изцяло носа, т.е., свидетелите сочат, че същата е
носила предпазна маска, а не, че изобщо се е движила без такава. При така проведеното
съдебно следствие не се установи безспорно описаното н АУАН и НП нарушение, неговият
извършител, времето и мястото на извършване на проверката. Както бе посочено
констатациите в АУАН имат доказателствена сила единствено за АНО при провеждане на
административното производство. Описаните обстоятелства обаче следва да бъдат
проверени и потвърдени в съдебното производство с предвидените в НПК способи, като
липсата на доказателства, подкрепящи описаните обстоятелства възпрепятства съда във
възможността да установи и приеме безспорно и доказана фактическа обстановка, при
което и да формира своето убеждение и да направи съответните правни изводи.
С оглед изложеното, съдът приема, че с обжалваното НП не е установено извършено
административно нарушение, още повече пък да е доказано извършване на това нарушение,
неговия извършител и вината му, предвид което съдът намира за безпредметно да обсъжда
въпросите досежно субекта на административното нарушение, административното
наказание и реда, по който то е наложено.
На следващо място, съдът счита, че дори и да бъде прието наличие на нарушение от
страна на жалб.М. и независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, извършеното от
жалбоподателката деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателката е
знаела за задължението си да спазва въведените в страна ни противоепидемични мерки и в
този смисъл - задължението за носене на предпазна маска или друго подобно средство и е
носила такава, като е покривала само устата, без носа. Освен нея и събеседничката –
св.****– също е носила маска, поставена по идентичен начин, като към момента на
констатиране на нарушението е нямало други хора наоколо, в непосредствена близост от 1,5
– 2 метра, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че жалб.М. е била без
поставена, при това само на носа защитна маска или друго подобно средство. Преценката за
„маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира,
3
че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е
приложил нормата на чл.28, б.„а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 вр. с ал.2, т.1 ЗАНН, във връзка
с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 244а-1472/02.06.2020г. на
Директора на ОДМВР – ***, с което на жалбоподателката Р. Т. М., ЕГН – **********, с
адрес - гр. ****, ул.“****“ № ***, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4