№ 20108
гр. С, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110110535 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника „О“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. С,
представлявано от Й.И.Р., че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1256,66
лева- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. С, вх. В,
РЕСТОРАНТ, отчитан под абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –22.11.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 258,59 лева лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 31.08.2021 г. до 15.11.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен договор за
продажба на топлинна енергия, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди. Ищеца твърди, че е изпратил до ответното дружество писмо за
заплащане на сумите, но последните не са заплатени.
Излагат се съображения, че ответника отговаря на условията за потребител по
смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот, при
писмен договор, при общи условия, съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от
общите условия на ищеца и дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Според
общите условия на ищеца (чл.40, ал.1), купувачът следва да заплаща топлинната енергия в
срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на фактура,
след което изпадал в забава за него. Сочи се, че ищцовото дружество е доставяло в имота
топлоенергия през процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е
подавано от последния възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Твърди се още,
че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
1
регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало
сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-
334/2007 г. за топлоснабдяването.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за недопустимост и неоснователност. Не оспорва, че между страните е налице
сключен договор, но само за ползване на топла вода. Моли съда да отхърли иска.
С определение от 14.08.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Д“ ООД (с предишно наименование „Б“ ООД).
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Л., която моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 64212/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1256,66 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. С, вх. В, РЕСТОРАНТ, инсталация .../аб.№ ..., ведно със
законна лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 258,59 лева, за
периода 31.08.2021 г. до 15.11.2023 г.. С възражение от 15.02.2024 г. ответника е оспорил
вземането без мотив.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №193/04.02.2018г., Добромир
Теодосиев е придобил процесния недвижим имот, гр. С, ул. С, вх. В, представляващ
РЕСТОРАНТ, като с Договор за наем на недвижим имот от 11.06.2021г., е предоставил
същия за временно и възмездно ползване на ответника за срок от 5 години. Представен е
приемо-предавателен протокол от 11.06.2022г.
На 14.06.2021г. „О“ ЕООД е подало до ищцовото дружество заявление за сключване
на договор за търговкия обект, като такъв е сключен на 14.06.2021г. - Договор №....
От приетите като писмени доказателства Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от “Т” ЕАД на потребители в гр.С, се установява съдържанието
на правоотношението между страните.
По делото е представен Протокол от проведено на 15.09.2002г. ОС на ЕС на сграда с
адрес гр. С, ж ул. С, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че
последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Б“ ООД и
със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 24.09.2002г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 03.06.2020г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил справка за задължения на абонатен № ..., както и писмо до ответника от
16.10.2023г., ведно с обратна разписка.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за дялово разпределение,
представени от „Д“ ООД за следните периоди: от 01.05.21г. до 30.06.21г. и 01.07.21г. до
30.22.16г., 1 бр. формуляр за извършен отчет на 08.06.2022г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б“
ООД. Експертът е установил, че технологичните разходи в абонатната станция са
определяни в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Процесния имот е с аб. №...,
представлява ресторант и има отопляем обем по проект 259 м3, като на базата на този
2
отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация. Вещото лице дава
заключение, че за периода от 01.07.2021г.-30.04.2022г. сумата за изразходвана ТЕ е 1245,26
лв., от която 920,64 лв. за подгряване на топла вода, а 324,62 лв. за ТЕ за сградна
инсталация.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От представения по делото Договор №.../14.06.2021г., се установява че между
страните, за процесния период, е налице облигационно правоотношение, по силата сключен
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди.
Присъединяването към топлопреносната мрежа в сграда етажна собственост се
извършва въз основа на решение на ОС на етажната собственост /чл.133 и сл. от Закона за
енергетиката/, каквото в случая ищецът е представил. Ответника, като ползвател на
индивидуален обект в сградата етажна собственост, е длъжен да се съобразява с решенията
на мнозинството, поради което дори и да не ползва енергия за отопление и БГВ, следва да
заплаща разпределената му такава енергия за сградна инсталация, съобразно кубатурата на
имота му.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Това законово разрешение е продиктувано от особеностите на
етажната собственост, при която, за да се осигури топлоподаване на някои от
самостоятелните обекти, инсталацията преминава през всички тях. С оглед на това в сграда
етажна собственост, няма обективна възможност да се отделят самостоятелните обекти.
Именно поради това чл.153, ал.6 ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода 01.07.2021г.-
30.04.2022г., за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1245,26 лв., която
не е заплатена от ответника. Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-
техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със
специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия
доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на
иска въз основа на тях. Ето защо и предвид липсата на доказателства за извършено плащане
за процесния период, съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, искът за
главница се явява основателен и доказан до размера от 1245,26 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 1256,66 лв., иска следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 40 от ОУ, купувачът следва да заплаща месечните дължими суми в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за
периода 31.08.2021 г. до 15.11.2023г. С оглед на това и като взе предвид заключението по
ССЕ, съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 254,19 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 31.08.2021 г. до 15.11.2023г. За разликата над тази сума,
иска следва да се отхвърли.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с възприетото
в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се
произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Предвид това и данните по
ч.гр.д.№ 64212/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 987,21 лв., от които сумата от 98,96 лв. за заплатена ДТ, 690,86
лв. за депозит за вещи лица и 197,39 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждане.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. С, представлявано от Й.И.Р., че дължи на „Т“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. ..., сумата от 1245,26
лева (хиляда двеста четиридесет и пет лева и 26 стотинки), представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. С, вх. В, РЕСТОРАНТ, отчитан под
абонатен № ..., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.11.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 254,19 лева (двеста петдесет и четири лева и 19
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 31.08.2021 г. до 15.11.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед №36060/01.12.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64212/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1256,66 лв. и иска
за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
258,59 лв.
ОСЪЖДА „О“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С,
ул. С, представлявано от Й.И.Р., да заплати на „Т” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С, представлявано от Александър Александров, сумата от 987,21
лева, (деветстотин осемдесет и седем лева и 21 стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 64212/2023 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 64212/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4