М О Т И В И
към присъда № 260052 от 30.03.2021 година, по
н.ч.х.дело № 1153/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от частния тъжител М.И.Ц. против подсъдимия К.Ж.П.,
роден на *** *** Загора, живущ ***№ 15, българин, български гражданин, женен, с
основно образование, работи като шофьор в частна фирма, неосъждан /реабилитиран/,
ЕГН ********** за това, затова, че на 24.11.2019 година в град Стара Загора е
нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител и пострадал М.И.Ц., ЕГН **********,
изразяваща се в: „Охлузване на челото вдясно, разкъсно-контузна рана на долната
устна на устата вляво, болезнен оток на лявата буза, болезненост на долната
челюст без видими изменения – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна и прие за съвместно разглеждате
разглеждане, предявеният от частния тъжител и пострадал М.И.Ц. против подсъдимият
граждански иск за сумата от по 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на претърпени болки и страдания
причинени от престъпното деяние по чл.130 ал.1 от НК. На основание чл.60 и
следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото,
частния тъжител М.И.Ц..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец адвокат М.П., и лично частния тъжител и
пострадал М.И.Ц., в съдебно заседание заявяват, че поддържат повдигнатото с
тъжбата обвинение срещу подсъдимият, както и предявеният граждански иск, като
пледират подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение,
както и предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират
за направените по делото разноски. По отношение на установените травматични
увреждания по подсъдимия считат, че пострадалият е действал при условията на института
на „неизбежната отбрана“, защитавайки се от противоправното поведение на
подсъдимия, поради което считат, че това му негово поведение не следва да се
третира като престъпно. Подробни съображения за това се излагат в хода на
съдебните прения.
Подсъдимият К.Ж.П.
не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и моли съда да бъде
оправдан, а предявеният против него граждански иск – отхвърлен. Защитникът на
подсъдимият адвокат П.Х., оспорва така повдигнатото обвинение и пледира за
оправдателна присъда, като изтъква доводи, че неговия подзащитен е действал при
условията на „неизбежна отбрана“ от противоправното поведение на пострадалия.
По отношение на предявеният граждански иск взема становище, че същият следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се
приложи и прие видеозапис от камера заснела възникналия инцидент, между
подсъдимия и пострадалия. В тази връзка, с оглед автентичността на записа, по
делото бе назначена и изготвена съдебно видеотехническа експертиза, реализирана
от съответния експерт към БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора.
Назначени,
изготвени и изслушани, бяха и две съдебно – медицински експертизи касателно
травматичните увреждания констатирани по пострадалия и подсъдимия, вследствие
на инцидента. Експертите заявиха в съдебно заседание, че поддържат представените
от тях експертни заключения.
Съдът, след
като взе предвид обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител и пострадал М.И.Ц. ***№ 17, като на този адрес живеел заедно със
семейството си, повече от 10 години.
Подсъдимия К.Ж.П.,
живеел на същия адрес, също със своето семейство, като апартамента му се
намирал точно под апартамента на пострадалия.
През годините
между тях имало проблеми и като съседи не се разбирали добре. Частния тъжител
се дразнел от силната музика която слушал подсъдимия, упреквал го че семейството
му хвърля отпадъци пред неговия гараж /този на частния тъжител/ и върху колата
му, като това ставало от терасата на подсъдимия, като гаража бил под нея. В
тази връзка частния тъжител многократно подавал жалби срещу подсъдимия, но те
били без резултат. До момента на инцидента предмет на настоящото дело, между
двамата не е имало изразен конфликт, но влошените им междусъседски отношения
допринесли напрежението между тях да нараства с времето и да ескалира на
инкриминираната дата. Именно това напрежение и неразрешаването му във времето,
провокирало частния тъжител да постави видео камери, две на брой, които да
записват това което се случва пред входа на блока в който живеели двете страни
по делото и това което се случва пред гаража на пострадалия. Така пострадалия
считал, че най-накрая конфликта между тях ще бъде разрешен.
На 24.11.2019
година малко преди 19.00 часа пострадалия, слязъл пред блока и отишъл пред
гаража си, който бил точно под терасата на подсъдимия и започнал да почиства
боклуци нахвърлени по земята пред гаража и върху колата му, която била паркирана
пред гаража. В дясната си ръка държал метлата, а в лявата метална лопатка, като
с дясната ръка замитал отпадъците в лопатката и ги хвърлял в кофата която носел
със себе си. Това отново провокирало раздразнение в него, че има отпадъци пред
гаража и върху колата му и говорел на висок тон.
В това време
подсъдимия П. и неговата съпруга – свидетелката Минка Петкова се намирали в
апартамента си, находящ се над гаража на пострадалия. Свидетелката Петкова
излязла на терасата да изпуши цигара и видяла пострадалия Ц., като двамата си
разменили реплики, които реплики създали напрежение. Подсъдимия чул това и
решил да слезе долу и да потърси отговорност на пострадалия защо се държи така.
Разбирайки
това, пострадалия отишъл до стената на блока и оставил метлата и лопатката, но
впоследствие взел лопатката с дясната си ръка /до този момент лопатката е била
в лявата ръка на пострадалия/, като с това си действие предварително се е
подготвил за евентуално нападение на подсъдимия. Вземайки лопатката с дясната
си ръка пострадалия се отдалечил от кофата и отишъл към колата си, чакайки
подсъдимия.
Подсъдимия
слязъл пред блока и тръгнал към гаража на пострадалия, и след като завил на
ъгъла на блока видял пострадалия и тръгнал към него, като в това време и
пострадалия тръгнал към подсъдимия, като последния продължавал да държи в
дясната си ръка металната лопатка.
И двамата,
пострадалия и подсъдимия приближили един към друг като, между тях течал
словесен диалог различаващ се от доброто поведение и морал, които диалог постепенно
вдигал рязко градуса на напрежението между тях. Дистанцията между тях бързо се
скъсила и когато застанали един срещу друг, пострадалия рязко бутнал подсъдимия
в горната част на гърдите, което принудило тялото на подсъдимия да политне
малко назад, за което подсъдимия веднага отвърнал, като нанесъл последователно
четири удара с юмрук на пострадалия, в областта на лицето и около него и един с
крак в крана на пострадалия, като пострадалия по време на ударите, замахнал с
металната лопатка и ударил подсъдимия в горната част на тялото. Подсъдимия
продължил да налага с юмруци пострадалия, който му отвърнал с няколко удара с
металната лопатка, като два от тях попаднали в главата на подсъдимия. По време
на взаимно нанесените удари, пострадалия и подсъдимия се изместили и придвижили
до края на гаражите, където подсъдимия паднал на земята предвид нанесените му
удари с металната лопатка и там след падането и в последвалото боричкане, успял
да вземе лопатката от пострадалия и с това на този етап боя между двамата бил
преустановен. Двамата се изправили, като продължили да си разменят остри реплики
и по време на тях подсъдимия изхвърлил металната лопатка в двора на съседния
блок. При размяната на реплики подсъдимия пак се опитал да удари пострадалия с
юмрук в областта на лицето, като пострадалия го ритнал. Тогава пострадалия се
обадил на телефон 112, като в това време на телефон 112 се обадила и съпругата
на подсъдимия – свидетелката Минка Петкова. На место били изпратени
полицейските служители – свидетелите М.Д. и С.В., които съставили протоколи за
предупреждение и на двамата участници в побоя. След случилото се пострадалия се
прибрал вкъщи, като цяла нощ го боляло главата. На следващия ден болките
продължили и това принудило пострадалия да посети кабинета по съдебна медицина
на д-р Е.Б., за което му било издадено СМУ № 302 от 2019 година. От получите
телесни увреждания частния тъжител претърпял неимоверни болки и страдания,
страх и срам. Не излизал известно време от дома си, не ходел на лекции в
университета, където бил студент. Подсъдимия след като се прибрал вкъщи също не
се почувства добре и малко по-късно около 21.00 часа бил приет в клиниката по
неврохирургия към УМБАЛ „Професор д-р Ст. Киркович“ Стара Загора, където му
зашили раните по главата и от където би изписан на 28.11.2019 година и
впоследствие посетил съдебен лекар на 29.11.2019 година, който му издал СМУ №
308 от 2019 година.
Видно от
приложеното по делото Съдебно медицинска удостоверение № 302 от 2019 година
изготвено на 25.11.2019 година в 09.45 часа от съдебен лекар Е.Н.Б., на М.И.Ц.,
на 24.11.2019 година са били причинени следните травматични увреждания: „Оток,
болезненост, охлузване и разкъсно-контузна рана на лицето. С оглед пълнота и
яснота относно травматичните увреждания на Ц. и по искане на неговия
процесуален представител по делото бе назначена и Съдебномедицинска експертиза,
№ 92/2021 година изготвена от експерта д-р Е.Н.Б.. Заключението на тази
експертиза бе прието като писмено доказателство по делото, като неоспорено,
мотивирано и добросъвестно дадено. Видно от него, несъмнено на пострадалия М.И.Ц.,
вследствие на деянието от 24.11.2019 година са причинени следните травматични
увреждания: „Охлузване на челото вдясно, разкъсно-контузна рана на долната
устна на устата вляво, болезнен оток на лявата буза, болезненост на долната
челюст без видими изменения.“. Експерта е категоричен в заключението си и след
изслушване на свидетелите, че тези травматични увреждания могат да бъдат
получени по начина описан по делото, а именно побой с юмруци. С това, предвид
разкъсно-контузната рана на пострадалия е причинена лека телесна повреда извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно по чл.130, ал.1 от НК. Експерта
посочва че възстановяването на пострадалия от тези травми е за около две
седмици.
След инкриминираното деяние подсъдимия също е получил
травматични увреждания, като в тази връзка още същия ден около 21.00 часа е бил
приет в клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Професор д-р Ст. Киркович“ Стара
Загора, от където би изписан на 28.11.2019 година. За престоя му там е издадена
съответната Епикриза, видно от която на подсъдимия след приемането му е
извършена лека хирургична интервенция „реплантация на скалп“, като е посочено в
анамнезата, че раните по главата му са от удар от познато лице по главата с
къса домакинска лопата, като след това се е оплаквал от главоболие и
главозамайване. Изписан е след като раната е зараснала, без усложнения. След
изписването му от болницата, подсъдимия е посетил съдебен лекар Т.Т.С., които му е издал Съдебномедицинско удостоверение №
308 от 2019 година, изготвено на 29.11.2019 година. Видно от него съдебния
лекар е посочел, че при инцидента, подсъдимия К.Ж.П. е получил следните
травматични увреждания: „Травматичен оток и разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка, кръвонасядания на дясна раменна става, на гърба вляво и
лявата поясна област, охлузване на дясната слепоочна област.“. С оглед пълнота
и яснота относно травматичните увреждания на П. и по искане на неговия защитник
по делото бе назначена и Съдебномедицинска експертиза, № 50/2021 година
изготвена от експерта д-р Т.Т.С.. Заключението на
тази експертиза бе прието като писмено доказателство по делото, като
неоспорено, мотивирано и добросъвестно дадено. Видно от него, несъмнено на подсъдимия,
вследствие на инцидента от 24.11.2019 година са причинени следните травматични
увреждания: „Травматичен оток и разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на
дясна слепоочна област, сътресение на мозъка, кръвонасядания на дясна раменна
става, на гърба вляво и лява поясна област.“. Експерта е категоричен в
заключението си и след изслушване на свидетелите, че тези травматични
увреждания могат да бъдат получени по начина описан по делото, а именно –
нанасяне на удари с лопатка в областта на главата, събаряне на земята и
нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и крайниците. По отношение на
споменатото мозъчно сътресение, експерта, заявява, че няма данни да е било
съпроводено с загуба на съзнание, поради което на подсъдимия е причинена лека
телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно по чл.130,
ал.1 от НК. Експерта посочва че възстановяването на пострадалия от тези травми
е за около две, до три седмици.
По делото бе
представен и приет видеозапис от поставените от пострадалия камери, заснела
случилото се на 24.11.2019 година. С оглед автентичността на видеозаписите по
делото бе назначена и изготвена съдебно видеотехническа експертиза изготвена от
експерта Г.М.Т., специалист в областта на видеоанализа към БНТЛ при ОД на МВР.
Видно от заключението на експерта, предоставения за обследване оптичен носител
на информация представлява компактдиск с капацитет 700 МБ, като същия съдържа
два броя видеофайлове във формат „МР4“. Видеофайловете са цифров презапис на
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео охранителна система,
като презаписа е направен на 23.02.2020 година. Експерта е категоричен, че не
са налице данни за манипулация /намеса/ на видеозаписите. Посочва се, че ако
към датата на инцидента – 24.11.2019 година, записващото устройство на видео
охранителната система е било синхронизирано с реалното време, то във видеоматериалите, съдържащи се в
предоставения за изследване диск е отразено точно времето на реално случващото
се пред обективите на видеокамерите по вкопирания в кадрите таймкод.
Заключението на тази експертиза бе прието по делото, като компетентно,
добросъвестно и неоспорено от страните. В тази връзка предоставените видеозаписи
бяха възприети от съда и от страните, като обективно отразяващи случилото се на
инкриминираната дата. В тази връзка по искане на частния тъжител и неговия
процесуален представител, в съдебно заседание на 28.01.2021 година по делото се
извърши и възпроизвеждане на обследваните видеозаписи. При това възпроизвеждане
се установи описаното по-горе от съда, като фактическа обстановка по делото.
След възпроизвеждане на видеозаписите, не възникнаха за страните нови въпроси
по делото и бе прието от тях, и най-вече от частния тъжител /пострадал и
подсъдимия, че именно това се е случило привечер на инкриминираната дата –
24.11.2019 година.
Така
изложената фактическа обстановка, според настоящата инстанция се установява по един
безспорен начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по
делото свидетели И.Д.Д., Минка Неделчева Петкова, Т.Т.Ф., М.Д.Д. и С.М.В., заключенията
на съдебно – медицинските експертиза № 92/2021 година и № 50/2021 година,
съдебномедицинските удостоверение на живо лице под № 302/2018 година и №
308/2019 година, заключението на съдебно видео-техническата експертиза,
възпроизвеждането на приетите по делото видеозаписи от камери, както и от
другите събрани в наказателното производство доказателства.
По това
обвинение, подсъдимия не се признава за виновен. Иска от съда да бъде оправдан.
В обясненията си в хода на съдебното следствие не отрича, че имало конфликт
между него и частния тъжител, както и че след като частния тъжител го е бутнал
с лявата ръка, той /подсъдимия/ му е нанесъл удари с дясната ръка, като е
последвал удар с лопатката, която по късно изтръгнал от ръката на пострадалия и
я хвърлил към дърветата. Отрича да е хвърлял отпадъци през терасата си и да е
замърсявал пространството пред гаража на пострадалия и неговата кола. Защитника
на подсъдимия – адвокат П.Х., излага доводи, че подзащитния му е действал при
„неизбежна отбрана“ и не е имал за цел да нарани пострадалия. Посочва че не е
била налице твърдяната агресия и че подсъдимия след като е отнел лопатката от
ръката на пострадалия не е тръгнал да го напада, а е хвърлил същата, с което
боя между двамата е бил преустановен. С оглед на това счита че подсъдимия
следва да бъде оправдан, тъй като се е защитавал от нападението на пострадалия.
По отношение
на нанесените на подсъдимия травматични увреждания, процесуалния представител
на частния тъжител взема позиция, че това било в условията на „неизбежна
отбрана“ предвид нападението на подсъдимия и интуицията на пострадалия да се
защити. Цитират се аргументи от Постановление № 12 от 29.09.1973 година по
н.дело № 11/1973 година на Пленума на ВС. Иска се от съда, да не възприема
изложените аргументи от страна на защитата относно действията на подсъдимия в
условията на „неизбежна отбрана“. Считат, че не е приложим института на
реторсията.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства и възприетата фактическа
обстановка, намира че в разглеждания случай не може да намери приложение
института заложен в нормата на чл.12 от НК, тъй като не е налице внезапно
противоправно нападение а последователно продължил във времето конфликт, който
е ескалирал въз основа на създаденото напрежение, в побой между двата участници
в него. В тази връзка напълно логично е в настоящия случай да намери приложение
нормата на чл.130, ал.3 от НК, тъй като пострадалия е отвърнал веднага на дееца със същата такава
телесна повреда, като дори травматичните увреждания по тялото на подсъдимия са
повече от тези на пострадалия.
Леката телесна
повреда, като престъпление е уредено в Раздел втори от Глава втора на особената
част на НК. Леката телесна повреда с разстройство на здравето по чл.130, ал.1
от НК, е налице когато на пострадалия са причинени анатомични увреждания или
функционални смущения извън тези визирани в разпоредбите на чл.128 и чл.129 от НК. Такива са всички увреждания които не са завинаги, постоянни, продължителни,
трайни или временно опасни за живота, като например, одрасквания, охлузвания и
порезни рани на кожата, контузни рани, които причиняват оток и посиняване на
бузата или други подобни. Леката телесна повреда от субективна страна винаги е
умишлена, като дееца е съзнавал обществено опасния характер на вършеното от
него, предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги е искал или допускал
тяхното настъпване.
По смисъла на
Постановление № 12 от 29.09.1973 година по н.дело № 11/1973 година на Пленума
на ВС, неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от
закона. Затова когато отбраняващия се съзнателно провокира с активни действия
нападателя, не може да се позовава на неизбежната отбрана. От друга страна на
деяния, извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговаря с неизбежна
отбрана, тъй като нападнатия има право да се защитава и неговото деяние е
правомерно.
В разглеждания случай, за съда, въз основа на
доказателствата по делото се установява, по един безспорен и несъмнен начин, че
вследствие на назрелия във времето конфликт между страните, те взаимно и
напълно целяно са ни нанесли един на друг лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и за това спрямо тях следва да
се приложи нормата на чл.130, ал.3 от НК.
От една страна
не се спори по делото, че между подсъдимия П. и частния тъжител Ц. е имало
многогодишен конфликт довел на множество жалби на Ц. против П., които не са
завършили със целения от Ц. резултат. Конфликта е бил свързан със замърсяване
на площта пред гаража на частния тъжител, неговата кола и силна музика, за
която се твърди че подсъдимия е пускал без да се съобразява с това че
притеснява Ц.. Подсъдимия П. отрича да е извършвал замърсяването пред гаража и
по колата на Ц. и да е слушал силна музика и това е довело до създадено между
тях напрежение във времето. В тази връзка и с оглед разкриване на това кой
замърсява площта пред гаража му, частния тъжител е поставил две камери с които
е извършвал запис и наблюдение в тази насока. По делото не се представиха
доказателства за това именно подсъдимия или неговото семейство е извършвало
замърсяването пред гаража на пострадалия и по неговата кола. По делото се
представи видеозапис от случилото се инкриминираната дата, направен от камерите
поставени от частния тъжител. Този запис бе обследван по съответния ред, и след
като се установи неговата автентичност. бе изгледан в съдебно заседание с
участието на страните в процеса. Записа напълно подкрепя възприетата по-горе
фактическа обстановка. На него ясно се вижда, че докато замита боклуците пред
гаража си, пострадалия говори с някого от тераса над гаража, което напълно
потвърждава твърдяното от подсъдимия П. и свидетелката П., че частния тъжител е
разговарял с нея докато е била на терасата и именно този разговор е засегнал
подсъдимия, като последния е решил да слезе и да се разбере с частния тъжител
като му държи сметка за неговото поведение. За това, че частния тъжител е
разбрал, че подсъдимия ще слезе долу при него да се разправят, говори последващото му действие – оставя метлата и лопатката на
стената на гаража, като до този момент е държал в лявата си ръка лопатката и
след няколко секунди, размисля, взема лопатката с дясната ръка и се отдалечава
към колата си, в очакване на подсъдимия да дойде. Това налага извода, че
пострадалия е съзнавал, че предстои конфликт, при който може да има размяна на
удари и се е подготвил с лопатката в дясната си ръка да отвърне при
необходимост. Именно тези негови действия, свързани с предварителна подготовка,
напълно изключват възможността тук да се обсъжда прилагането на нормата на
чл.12 от НК, неизбежната отбрана. За съда у пострадалия е имало намерение този
конфликт да бъде разрешен, дори и последвалата цена. От друга страна това се
наблюдава и в поведението на подсъдимия а именно да потърси сметка на частния
тъжител защо се държи така и в случай на нужда чрез сила да реши назрелия
конфликт. Само по този начин мое да се обясни поведението на подсъдимия, тъй
като е отишъл долу при изнервения частен тъжител а не потърсил правата си по
съдебен ред относно това, че се твърди, че частния тъжител псувал по техен
адрес. Именно отиването при частния тъжител с цел да разреши конфликта и да му
търси сметка за поведението, изключва възможността да се обсъжда приложението
на нормата на чл.12 от НК, а именно неизбежната отбрана. Подсъдимия твърди, че
бил слязъл при частния тъжител за да види какви са отпадъците в кофата, тъй
като считал че не са от тях, но на изгледания пред страните запис от камерата
ясно се вижда че подсъдимия, след като вижда частния тъжител директно тръгва
към него а не се спира да гледа кофата, като в този момент и частния тъжител
тръгва към него. Следователно и двамата в покачилото се помежду им напрежение,
вместо да го стопират, те с приближаването си един към друг са го превърнали в
последвалата размяна на удари. В този момент и за двамата не е надделял разума
а е надделяла емоцията. След, като са приближили един към друг ясно се вижда,
как пострадалия рязко бута подсъдимия с лявата си ръка в областта на горната
част на гърдите, като и двамата си отправят реплики, като след това бутане се
опушва агресията в подсъдимия и той нанася четири удара с юмрук в областта на
лицето на пострадалия, като в това време пострадалия замахва с предварително
взетата в дясната ръка метална лопатка и успява да удари в рамото пострадалия а
в последствие му нанася и удари по главата и го събаря на земята, където
размяна на удари продължава и едва след отнемането на лопатка от страна на
подсъдимия от ръката на частния тъжител, боя между тях се преустановява. Така
представените видео записи не са иззети от надлежен орган на властта, с
протокол, но с оглед на характера на делото и липса в този вид дела на
досъдебно производство, съдът го прие по делото, като назначената по делото
експертиза потвърди неговата автентичност. Следва да се има предвид че тези
видео записи бяха възпроизведени пред страните и те не ги оспориха, напротив
заявиха категорично, че именно това се с е случило на инкриминираната дата. За
съда, въз основа на това, се налага категоричния извод, че и двете страни са
били подготвени за това което се случило, подсъдимия е отишъл при частния
тъжител, а последния се приготвил за срещата вземайки в ръка металната
домакинска лопатка, като и двамата са знаели предварително, че това което ще се
случи ще бъде записано от поставените от частния тъжител камери. Следователно
не може да се говори на института на неизбежната отбрана за нито една от
страните по делото.
Естествено
съдът не може да формира вътрешното си убеждение само въз основа на така
обсъдените видеозаписи. В тази връзка, това което са си причинили пострадалия и
подсъдимия, един на друг на инкриминираната дата се установява по един
безспорен начин и от заключенията на изготвените по делото съдебно медицински
експертизи. Въз основа на експертното заключение на СМЕ № 92/2021 година се
установява, че вследствие на деянието от 24.11.2019 година, на пострадалия М.И.Ц.
са причинени следните травматични увреждания: „Охлузване на челото вдясно,
разкъсно-контузна рана на долната устна на устата вляво, болезнен оток на
лявата буза, болезненост на долната челюст без видими изменения.“. Експерта е
категоричен в заключението си, че тези травматични увреждания могат да бъдат
получени по начина описан по делото, а именно побой с юмруци. Несъмнено след
инкриминираното деяние подсъдимия също е получил травматични увреждания, които
подборно са описани в заключението на СМЕ № 50/2021 година, като видно от него,
несъмнено на подсъдимия, вследствие на инцидента от 24.11.2019 година са
причинени следните травматични увреждания: „Травматичен оток и
разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на дясна слепоочна област,
сътресение на мозъка, кръвонасядания на дясна раменна става, на гърба вляво и
лява поясна област.“. Експерта е категоричен, че тези травматични увреждания
могат да бъдат получени по начина описан по делото, а именно – нанасяне на
удари с лопатка в областта на главата, събаряне на земята и нанасяне на удари с
юмруци и ритници по тялото и крайниците. Следователно именно по време на
инкриминираното деяние, частния тъжител и подсъдимия са си нанесли взаимно леки
телесни повреди, един на друг по смисъла на нормата на чл.130, ал.1 от НК и с
оглед наличието на предпоставките на чл.130, ал.3 от НК – пострадалия е
отвърнал веднага със същата телесна повреда е приложим института на реторсията.
И на следващо
място са показанията на разпитаните по делото свидетели. Като цяло техните
показания не променят възприето от съда да този момент, на база изгледаните по
делото видеозаписи касаещи случилото се. На първо място това са показанията на
свидетелите Д. и В.. Това са служителите от полицията, които са били изпратени
след подадения на телефон 112 сигнал, първо от частния тъжител после и от
свидетелската Петкова. И двамата свидетели са категорични, че на място са
заварили страните по делото, които са били доста напрегнати, което е логична
последица от случилото се. На следващо място това са показанията на свидетелите
И.Д. и Минко Петкова, очевидци. По смисъла на техните показания, те са били на
терасите си и са видели какво се е било случило. Първия от тях беше посочен от
страна на частния тъжител и описва нанесения бой над частния тъжител и това че
впоследствие го е видял с разкървавена уста. Другия свидетел е съпругата на
подсъдимия, която пък описва, как съпруга й, е бил ударен от частния тъжител с
лопатката по главата. Като цяло тези свидетелски показания потвърждават
описаната по – горе фактическа обстановка, като съдът ги възприема до толкова,
се оглед наличието при тях на субективизъм свързан с това, че Д. е близък с
частния тъжител а Петкова е съпруга на подсъдимия. И на последно място това са
показанията на свидетелката Т.Ф., които показания се базират на това какво чула
и какво са и разказали на тази свидетелка, след инцидента. Като цяло съдът
кредитира показанията на тези свидетели по делото, но при тяхното възприемане
съдът ги прецени като ги съпостави с другите доказателства приети по делото и
намери, че те не променят така възприетото от съда.
Предвид така
изложеното, съдът намери, за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият К.Ж.П. е
автор на леката телесна повреда причинена на пострадалият М.И.Ц., като
последния веднага му е отвърнал със същата телесна повреда. За съда безспорно
се установи, че на 24.11.2019 година в град Стара Загора, подсъдимия К.Ж.П. е
нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител и пострадал М.И.Ц., ЕГН **********
изразяваща се в: „Охлузване на челото вдясно, разкъсно-контузна рана на долната
устна на устата вляво, болезнен оток на лявата буза, болезненост на долната
челюст без видими изменения.“ – престъпление по чл.130, ал.1 от НК и
пострадалия е отвърнал веднага със същата телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, спрямо подсъдимия, изразяваща се в „Травматичен оток и разкъсно-контузна
рана на главата, охлузване на дясна слепоочна област, сътресение на мозъка,
кръвонасядания на дясна раменна става, гърба в ляво и лявата поясна област.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимият
К.Ж.П. е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на
чл.130, ал.1 от НК, като на 24.11.2019 година в град Стара Загора е причинил
лека телесна повреда на частния тъжител М.И.Ц., като последния веднага е
отвърнал със същата телесна повреда на подсъдимия. От субективна страна, деяния
са извършени виновно, под формата на пряк умисъл. И подсъдимия и частния
тъжител са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
неговите обществено опасни последици и са искали настъпването им им. Подсъдимия
ясно е съзнавал, че вследствие на нанесените удари с юмруци, ще нарани
пострадалия и е целяла това, а ат друга страна за частния тъжител е било ясно,
че удряйки подсъдимия с метална лопатка, че му нанесе поражения по частите на
тялото къде го е ударил.
С оглед на
така установеното съдът приложи нормата на чл.130, ал.3 от НК и освободи и
двамата от наказание. Съгласно нормата на чл.130, ал.3 от НК, когато
пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимият К.Ж.П. направените в хода на делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 351 /триста петдесет и един/ лева,
представляващи възнаграждение на вещо лице.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалият частен тъжител М.И.Ц. срещу подсъдимият К.Ж.П.
за сумата от по 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
за причинените му с престъплението неимуществени вреди. Съдът намира следното:
в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и
вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с
прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна
даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на
пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от
пострадалия болки следва да се присъди обезщетение в размер на 1000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.11.2019
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 3000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. За определяне на размера
на обезщетението съдът взе предвид степента на уврежданията и периода на
възстановяване на пострадалия – около две седмици, като и това че със
поведението също е допринесъл за случилото се.
Също така
съдът осъди подсъдимия К.Ж.П. да заплати на частния тъжител сумата от 874.39
лева представляваща направените от частния тъжител разноски по делото – държана
такса за завеждане на дело в размер на 12 лева, възнаграждение за правна помощ
и съдействие в размер на 500 лева и разноски по изготвяне на искани по делото
експертизи в размер на 362.39 лева. С оглед уважаването на гражданския иск
съдът присъди в тежест на подсъдимия и ДТ в размер на 50 лева
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАОЙНЕН СЪДИЯ: