№ 159
гр. Русе, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100472 по описа за 2021 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Ищцата В. ЕВГ. Н. твърди, че на 14.09.2020 г. около 07:50 ч., в гр.Русе, в
района на кръстовището, образувано между бул.“Христо Ботев“ и бул.“ Цар
Освободител“, настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Рено“, модел
„Клио“ с рег.№ СВ 2689 РК, управляван от И.И.П. и нея в качеството й на
велосипедист. Непосредствено преди инцидента водачът на МПС се движил
по бул.“Христо Ботев“ с посока от кв.“Чародейка“ към бул.“Н. Бозвели“ като
навлязъл в кръстовището, образувано с бул.“Цар Освободител“ без да я
пропусне като водач на велосипед, движещ се по изградения по протежение
на последния булевард велоалея. В резултат на пресичането на траекториите
на двамата участници в движението, настъпил удар, съсредоточен в челните
части на МПС и задната гума на велосипеда. Ударът настъпил върху
маркираната в района на кръстовището „Велосипедна пътека“- М9. Предвид
особеностите на района, липсата на зрителни прегради помежду им, водачите
имали обективната възможност да наблюдават пътната обстановка при
приближаването си в кръстовището при зона на видимост над 100 м. един от
друг. За водачът на МПС е съществувала обективна възможност да я
1
възприеме достатъчно рано като уязвим участник в движението и да спре
преди удара. Като не е сторил това, същият нарушил правилата на движение
по пътищата- чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от с.з. и виновно и
противоправно причинил ПТП. В резултат на ПТП получила телесни
увреждания: фрактура на лява раменна става, контузия на глава, охлузвания
по цялото тяло, разкъсно- контузни рани на главата. Местопроизшествието
било посетено от сектор ПП при ОДМВР-Русе и бил съставен констативен
протокол за ПТП №693/198, в който били описани обстоятелствата и
причините за инцидента. На място пристигнал и екип на Спешна медицинска
помощ и била откарана и приета в УМБАЛ „Канев“ АД- Русе със спонтанна и
палпаторна болка в областта на лява лакътна става и дистална трета на ляв
хумерус, както и с охлузни рани по лицето и главата. След проведени
прегледи и консултации й била поставено диагноза: Фрактура хумери
синистра ин партис дисталис / счупване на раменната кост в частта към
лакътя/; вулнус лацеро контузум регио синистра / разкъсно- контузна рана на
лява подбедрица/; контузио генус синистра / контузиа на ляво коляно/; вулнус
лацеро контузум капитис / разкъсно- контузна рана на главата/; охлузни рани
на челото, левия клепач, носа и горната устна; охлузвания и кръвонасядания
на дясно бедро и дясна подбедрица; охлузване на лява глезенна става и дясно
коляно. Предвид тежестта на получените от нея травми, била на лечение в
болничното заведение 10 дни- от 14.09.2020 г. до 23.09.2020 като на
18.09.2020 г. й било извършена и оперативна интервенция- остеосинтезис
металика / открита репозиция с плака и винтове/. Фрактурата на лакътя била
репозирана и фиксирана с метални винтове и плаки. По време на болничния й
престой било проведено и медикаментозно лечение. След отпадане на
необходимостта от лекарско наблюдение, била изписана за продължаващо
домашно лечение с дадени указания за щадящ режим, смяна на превръзки и
прием на лекарствени средства. Болките от получените при инцидента травми
били особено интензивни през първия месец от възстановителния период,
като и до момента имала болки и продължавала възстановяването си.
Счупването на лявата раменна кост причинило трайни затруднения при
движение на крайника за срок, по- голям от 30 дни. Движенията били
съпроводени със силна и непрестанна болка, била налице екстензионна
контрактура- затруднено разгъване на крайника. Проведената оперативна
интервенция довела до невъзможност за нормално и самостоятелно
2
посрещане на битови й нужди като хранене, обличане и тоалет, нуждаела се
от помощта на близките си. Преди настъпването на пътния инцидент нямала
двигателни проблеми, била активен човек, а след събитието се затворила в
себе си, изпадала в унили и депресивни състояния. ПТП и получените в
резултат на него травми довели до насилствено ограничаване на социалната,
семейната и трудовата й ангажираност.Чувствала се непълноценна и в тежест
на близките си, изпитвала страх от случилото се, който бил трайна
психическа последица от самия инцидент, като споменът за претърпяното
произшествие щял да остане в съзнанието й завинаги. Предвид тежестта на
уврежданията и продължителното посттравматично възстановяване,
оценявала болките и страданията си на 40 000 лв., които подлежали на
обезщетяване. Във връзка с проведеното лечение, направила разходи в размер
на 1160 лв.- за метални импланти и СМУ, които също подлежали на
обезщетяване.
По отношение на увреждащото МПС- лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, с рег.№ СВ 2689 РК била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
сключена със застрахователна полица №BG/07/120000243122 със срок от
15.01.2020 г. до 14.01.2021 г., по силата на която ответникът поел задължение
да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на
застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. При спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, сезирала ответния
застраховател с писмена претенция за определяне и изплащане на
обезщетение с вх.№ РК014-41158/15.12.2020 г. С писмо- изх.№ РК-014-
41158/15.03.2021 г. била уведомена от застрахователя, че отказва плащане на
обезщетение по заявената претенция. Отказът да се плати пораждал правният
й интерес от иска. Претендира съдът на постанови решение, с което да осъди
ответното застрахователно дружество да й заплати сумата в размер на 40 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
сумата в размер на 1160 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира и разноските за производството.
Ответникът ЗД „Евроинс“ АД- гр. София оспорва основателността на
иска по съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Признава, че е
3
налице валидна застрахователна полица № 07120000243122, с която е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Рено“,
модел „Клио“ с рег.№ СВ2689РК със срок на покритие 15.01.2020 г. до
14.01.2021 г. Не оспорва и предявяването на писмена претенция от ищцата,
както и обстоятелството, че е налице отказ да се плати обезщетение. Оспорва
механизма на ПТП като твърди, че водачът на МПС няма вина за
настъпването на пътния инцидент. Същият се е движил с разрешената от
закона скорост, бил е с предимство като навлязъл в кръстовището на зелен
светофар. Велосипедистката е била тази, която не се е съобразила със
светофарната уредба и е предприела пресичане на пътното платно на червено
и в нарушение на закона не извършила преминаването по пешеходната пътека
чрез бутане на колелото. В случай на принос на водача на МПС за настъпване
на ПТП, прави възражение за съпричиняване. Ищцата като велосипедист е
следвало да съобрази светофарната сигнализация, както и да пресече пътното
платно, бутайки велосипеда, респ. да спре, за да осигури възможност на
автомобила да премине. Като не е извършила тези действия, същата
допринесла за настъпване на ПТП. Твърди се, че ищцата е била без предпазна
каска, което е довело до получаване на травми на главата и с това е налице
принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва вида и размера на
претендираните неимуществени вреди, както и имуществените вреди в частта
за извършен разход за СМУ.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.09.2020 г, около 07:50 часа, през светлата част от денонощието,
велосипед марка „Крос“, модел „Кънти“, управляван от В.Н. се е движил по
велоалеята между платната за движение на бул. „Цар Освободител“ в гр. Русе.
Посоката му на движение е била към Центъра на гр. Русе. В 07:50:44 часа
велосипедистът се е намирал в края на велоалеята и е започнал да пресича по
велопътека на кръстовището, образувано от булевардите: „Цар Освободител“;
„Христо Ботев“ и „Неофит Бозвели“. Преди велопътеката има велосипедна
светофарна секция, която в момента на началото на пресичане на
велосипедиста е светела на червен сигнал. В 07:50:47 часа от платното за
движение на бул. „Христо Ботев“, в кръстовището с около 64,80 км/ч, навлиза
л.а. „Рено Клио“ с рег. № СВ 2689 РК, управляван от И.П.. В този момент
4
велосипедът се е намирал на около 10,90 метра и е напуснал велопътеката
вляво, спрямо посоката му на движение. Скоростта му е била около 15,69
км/ч. Преди автомобилът да навлезе на кръстовището има изградени
светофарни секции, които в момента на навлизането на автомобила в
кръстовището са светели на жълт сигнал. При описаното движение, между
автомобила и велосипедиста е настъпил удар, на около 4,0 метра вляво от
пешеходната пътека. След удара автомобилът е продължил по посоката си на
движение и се завъртял на около 90 градуса по посока обратна на
часовниковата стрелка, като е изминал около 20,00 метра до мястото, на което
е намерен. Свидетелство за това са установените при огледа следи.
Велосипедът и велосипедистът след удара са се намирали в района и в
близост до тротоара по посока на удара. Вследствие от произшествието са
причинени наранявания на велосипедистката, както и материални щети по
двете превозни средства.
Пътната настилка е била суха, видимостта е била добра, времето е било
ясно. В района на произшествието бул. „Цар Освободител“ е прав и равен,
разделен на две платна за двете посоки на движение. Между отделните
платна има разделителна ивица, на която има дървета и е затревена. В
разделителната ивица е изградена велосипедна инфраструктура (велоалея),
която пресича кръстовището на очертана с пътна маркировка велопътека –
М9. Широчината на велопътеката е била около 2,5 метра. Всяко от платната
за движение на бул. „Цар Освободител“ са разделени на около три пътни
ленти. Булевард „Христо Ботев“ също е разделен на две платна за движение.
Платното за входящия транспортен поток (идващ от кв. „Дружба“ и
„Чародейка“) е разделен на четири ленти на движение, както следва: крайна
дясна – за завиващите надясно; в ляво до нея и съседната – за движещите се
направо и крайна лява – за завиващите наляво. Платното за изходящия поток
е разделен на три ленти за движение и вдясно от тях е обособена велоалея. На
около 200 метра преди да навлезе на кръстовището, бул. „Христо Ботев“ е с
малък наклон на изкачване, около 2% в посока към кръстовището. Булевард
„Неофит Бозвели“ в района на кръстовището също е разделен на две платна за
движение. Платното за входящия транспортен поток (към ул. „Борисова“) е
разделено на три ленти за движение, а за входящия поток – на четири. За
всички входящи потоци в кръстовището има очертани стоп линии. В
посоката, от която се е движил автомобила, вляво на платното за движение
5
има знак „Б2 – Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“, а в
дясно на една основа има „Б1 – Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и „Г2 – Движение само надясно след знака“. Цялото
кръстовище, включително и велопътеката, по която се е движил велосипедът
са регулирани чрез светофарна сигнализация.
Опасната зона за спиране на процесния л.а „Рено Клио“ с установената
скорост 18,00 м/сек (64,8 км/ч) и при конкретните пътни условия е 44.74 м., а
опасната зона за спиране на лекия автомобил със скорост 13,89 м/сек (50,0
км/ч) и при конкретните пътни условия е 30, 45 м. Опасната зона за спиране
на велосипеда с установената му скорост 4,36 м/сек (15,69 км/ч) и при
конкретните пътни условия е 9,03 м.
Техническа причина за произшествието е пресичане на тректориите на
движение на процесните превозни средства в района на кръстовището, в един
и същ момент. Ако се приеме, че опасността за движение е възникнала от
момента на навлизането на велосипеда на платното за движение, в този
момент водачът на автомобила е могъл да възприеме движението на
велосипеда. След сравняване на разстоянията с опасната зона на автомобила,
следват заключенията, че водачът л.а. „Рено Клио“ е могъл да предотврати
произшествието и да спре преди да навлезе на кръстовището, както с
установената, така и с по-ниска скорост. Ако се приеме, че опасността за
движението е възникнала от момента, в който автомобилът е пресякъл стоп
линията и е навлязъл на кръстовището, същият с установената скорост (64,8
км/ч) не е могъл да спре преди мястото на удара. Ако л.а. „Рено Клио“ се е
движил с 50 км/ч, същияте могъл да спре преди мястото на удара.
Автомобилът е навлязъл на кръстовището в началото на междинния такт
– жълт сигнал и зад него не са се движили други автомобили. Работата и
времетраенето на отделните сигнали на светофарната уредба на кръстовището
за всички посоки е подпомогната от брояч за оставащото време на съответния
сигнал, на който работи светофата. Видимостта за водачът на автомобила при
движението му по бул. „Христо Ботев“ към светофарната уребда и брояча е
около и над 100 метра преди навлизането на кръстовището. Водачът на л.а.
„Рено Клио“ е могъл да възприеме съответния сигнал, на който навлиза в
кръстовището и да предприеме нормативните изисквания за навлизането на
кръстовището на съответния сигнал.
Велосипедистът е навлязъл на велопътеката на червен сигнал и в
6
момента, в който е навлязъл на велопътеката е могъл да възприеме
движението на автомобила. Същият е могъл да предотврати произшествието
чрез нормативните изисквания за навлизане и движение по велопътеката на
съответния сигнал.
В резултат на ПТП В. ЕВГ. Н. е получила следните увреждания:
Счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза. Охлузвания
на лицето. Кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица. Охлузване на
дясно коляно. Дълбоки охлузвания на дясна подбедрица. Охлузване на лява
глезенна става. Белези в областта на лявата мишница.
Обективно в областта на главата и долния крайник се касае за
охлузвания, а не за разкъсноконтузни рани.
Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и отговарят да бъдат получени при ПТП на 14.09.2020
г.
През месец септември 2021 г. металните синтези за отстранени.
Проведеното лечение за счупването на раменната кост е оперетивно и е
наложило поставяне на метална синтеза. След една година металните
импланти са отстранени по оперативен път. Възстановителния период след
счупването на коста е около пет- шест месеца. След отстраняването на
синтезата възстановителния период е около двадесет-тридесет денонощия.
Болки обективно са налице след травмата, след оперативните интервенции,
раздвижването на крайника, при манипулации, пренатоварване на крайника,
температурни промени. Към момента функцията на крайника е възстановена.
Установените белези на лявата мишница остават за цял живот.
Счупването на раменната кост следва да се преценява по медико-
биологичния признак – Трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник, за срок повече от тридесет дни. Останалите увреждания следва да се
преценяват по медикобиологичния признак- Болка и страдание.
В конкретния случай в зависимост от модела на каската, същата е
можела да предодврати охлузванията на областта на челото. В областта на
главата няма разкъсноконтузна рана.
За проведеното лечение и за издаване на СМУ ищцата е направила
разходи в размер на 1160 лв. Разходите, отразени в представените документи,
7
са във връзка с лечението на получените травми и са били наложителни.
Ищцата е била 9 дни на лечение в УМБАЛ «Канев» АД- Русе, а след това
е била във временна неработоспособност общо 37 дни. Същата е изпитвала
силни болки непосредствено след травмата и след операцията, оплаквала се е,
че не може да стане от леглото и да се обслужва самостоятелно. Това
състояние продължило и след изписването й за период от около два- три
месеца като самостоятелно не е можела да се изправя и да ляга, да се облича,
да се обслужва и е ползвала помощта на св.Н.- нейна баба. Св. Н. установява
още, че впоследствие болките са намалели, но ищцата продължавала да се
страхува- не искала да кара велосипед, страхувала се от коли. И към момента
ищцата изпитвала дискомфорт при натоварване на ръката си, изпитвала
неудобство и от белега на ръката си, останал от операцията.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, приложеното ДП, показанията на св.Н., както
и с приетата по делото комплексна експертиза. Съдът възприема изцяло
заключението на вещите лица с оглед специалните им знания и като
обективно и компетентно дадено, кореспондиращо на останалите
доказателства по делото. Съдът цени показанията на св.Н. през призмата на
чл.172 от ГПК и ги кредитира, тъй като същите се подкрепят от писмените
доказателства и от приетата по делото комплексна СМАТЕ.
Видно от приложеното ДП същото е прекратено с постановление от
02.06.2021 г., а с НП №21-1085-002375 на сектор ПП при ОДМВР-Русе на
ищцата е наложена глоба за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП-
несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали.
Към момента на ПТП за процесния автомобил е налице валидна
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с ответното
застрахователно дружество.
Безспорно е, че ищцата е предявила писмена претенция до ответника- вх.
№ РК014-41158/15.12.2020 г., както и че е налице отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, за което е уведомена с писмо от 15.03.2021 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
8
причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните (специални) предпоставки – в случая заявена писмена
претенция от страна на пострадалия за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок, регламентиран
в чл. 496, ал. 1 от КЗ, респ. наличие на отказ да се плати.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищцата е отправила
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 15.12.2020 г.
В установения в закона срок ответното застрахователно дружество е отказало
плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, за което същата е уведомена с писмо на 15.03.2021 г.
Отказът да се плати застрахователно обезщетение по заявената
претенция е породил правният интерес от претендираната искова защита.
Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е допустим, тъй като са
налице както общите, така и специалните процесуални предпоставки,
визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
9
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и
имуществени вреди, в процеса следва да се установят горепосочените
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е
осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената
презумпция за виновност.
10
В настоящият случай съдът намира, че са установени горепосочените
предпоставки, обуславящи отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства сочат, че
процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение и на двамата участника в движението.
Механизмът на ПТП, опасните зони, както и техническите причини за
произшествието са конкретно описани в приетото по делото заключение,
изготвено на база данните от приложеното досъдебно производство.
Въз основа на същите съдът приема, че на 14.09.2020 г, около 07:50 часа,
през светлата част от денонощието, велосипед марка „Крос“, модел „Кънти“,
управляван от В.Н. се е движил по велоалеята между платната за движение на
бул. „Цар Освободител“ в гр. Русе с посока на движение към центъра на
града. В 07:50:44 часа велосипедистът се е намирал в края на велоалеята и е
започнал да пресича по велопътека на кръстовището, образувано от
булевардите: „Цар Освободител“; „Христо Ботев“ и „Неофит Бозвели“. Преди
велопътеката има велосипедна светофарна секция, която в момента на
началото на пресичане на велосипедиста е светела на червен сигнал. В
07:50:47 часа от платното за движение на бул. „Христо Ботев“, в
кръстовището с около 64,80 км/ч, навлизъл л.а. „Рено Клио“ с рег. № СВ 2689
РК, управляван от И.П.. В този момент велосипедът се е намирал на около
10,90 метра и е напуснал велопътеката вляво, спрямо посоката му на
движение. Скоростта му е била около 15,69 км/ч. Преди автомобилът да
навлезе на кръстовището има изградени светофарни секции, които в момента
на навлизането на автомобила в кръстовището са светели на жълт сигнал. При
описаното движение, между автомобила и велосипедиста е настъпил удар, на
около 4,0 метра вляво от пешеходната пътека. След удара автомобилът е
продължил по посоката си на движение и се завъртял на около 90 градуса по
посока обратна на часовниковата стрелка, като е изминал около 20,00 метра
до мястото, на което е намерен.
Съдът приема, че опасната зона за спиране на процесния л.а „Рено Клио“
с установената скорост 18,00 м/сек (64,8 км/ч) и при конкретните пътни
условия е 44.74 м., а опасната зона за спиране на лекия автомобил със скорост
13,89 м/сек (50,0 км/ч) и при конкретните пътни условия е 30, 45 м. Опасната
зона за спиране на велосипеда с установената му скорост 4,36 м/сек (15,69
11
км/ч) и при конкретните пътни условия е 9,03 м.
Техническа причина за произшествието е пресичане на тректориите на
движение на процесните превозни средства в района на кръстовището, в един
и същ момент.
Опасността за движение е възникнала от момента на навлизането на
велосипеда на платното за движение. В този момент водачът на автомобила е
могъл да възприеме движението на велосипеда. След сравняване на
разстоянията с опасната зона на автомобила, може да се обоснове извод, че
водачът л.а. „Рено Клио“ е могъл да предотврати произшествието и да спре
преди да навлезе на кръстовището, както с установената, така и с по-ниска
скорост. Дори да се приеме, че опасността за движението е възникнала от
момента, в който автомобилът е пресякъл стоп линията и е навлязъл на
кръстовището, същият, ако се е движил с разрешената от закона скорост от 50
км/ч е могъл да спре преди мястото на удара.
Установи се по делото, че автомобилът е навлязъл на кръстовището в
началото на междинния такт – жълт сигнал. Работата и времетраенето на
отделните сигнали на светофарната уредба на кръстовището за всички посоки
е подпомогната от брояч за оставащото време на съответния сигнал, на който
работи светофата. Видимостта за водачът на автомобила при движението му
по бул. „Христо Ботев“ към светофарната уребда и брояча е била около и над
100 метра преди навлизането на кръстовището и същият могъл да възприеме
съответния сигнал, на който навлиза в кръстовището и да предприеме
нормативните изисквания за навлизането на кръстовището на съответния
сигнал.
Тези факти дават основание да се приеме, че поведението на водачът на
лекият автомобил е виновно и противоправно, тъй като същият като участник
в движение е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП-
движил се е с превишена скорост и е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал
на светофарната уредба. Ако същият се е съобразил с нормативните
изисквания и се е движил с допустимата от закона скорост, е могъл да избегне
удара с по- уязвимия участник в движението. С оглед на това съдът приема,
че същият виновно и противоправно е причинил телесни увреждания на
ищцата.
Установи се по делото, че в резултат на ПТП В. ЕВГ. Н. е получила
12
следните увреждания: Счупване на лява раменна кост, наложило метална
остеосинтеза. Охлузвания на лицето. Кръвонасядания на дясно бедро и дясна
подбедрица. Охлузване на дясно коляно. Дълбоки охлузвания на дясна
подбедрица. Охлузване на лява глезенна става. Белези в областта на лявата
мишница. Нараванията в областта на главата и долния крайник са охлузвания,
а не разкъсноконтузни рани.
Получените от нея и описани в медицинската документация телесни
увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с пътния инцидент, в
който смисъл е и заключението на приетата по делото експертиза.
В резултат на ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда и
множество леки, които са наложили провеждането на оператично лечение за
счупването на раменната кост, с поставяне на метална синтеза. След една
година металните импланти са отстранени по оперативен път.
Получените от ищцата травми са й причинили силни болки и страдание.
Такива същата е изпитвала и през възстановителния период , който е около
пет- шест месеца. След отстраняването на синтезата възстановителния период
е около двадесет-тридесет денонощия.
Със заключението на приетата експертиза се установи, че болки
обективно са налице след травмата, след оперативните интервенции,
раздвижването на крайника, при манипулации, пренатоварване на крайника,
температурни промени. Интензитетът и продължителността на болките, които
ищцата е търпяла са установени и с показанята на св.Н.- нейна баба, която
сочи непосредствено възприети факти.
Към момента функцията на крайника е възстановена. Установените
белези на лявата мишница остават за цял живот.
По повод проведеното лечение ищцата е била 9 дни в УМБАЛ «Канев»
АД- Русе, а след това е била във временна неработоспособност общо 37 дни.
Същата е изпитвала силни болки непосредствено след травмата и след
операцията, оплаквала се е, че не може да стане от леглото и да се обслужва
самостоятелно. Това състояние продължило и след изписването й за период
от около два- три месеца като самостоятелно не е можела да се изправя и да
ляга, да се облича, да се обслужва и е ползвала помощта на св.Н.. Св. Н.
установи също, че впоследствие болките са намалели, но ищцата
13
продължавала да се страхува- не искала да кара велосипед, страхувала се от
коли. И към момента ищцата изпитвала дискомфорт при натоварване на
ръката си, изпитвала неудобство и от белега на ръката си, останал от
операцията.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е отразило и на
нейната психика, емоционално състояние и начин на живот, поради което
подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай ищцата е получила средна телесна повреда и
множество леки, приета е по спешност в лечебно заведение, където са й
направени две операции- първата за възстановяване на счупванията, при
която е направена репозиция и фиксация с импланти, а втората е за
отстраняване на имплантите. Същата е имала силни болки след травмата, след
оперативните интервенции, при манипулациите, при раздвижванията, а през
останалите периоди при натоварване на крайника, при пренатоварване.
Нормалният възстановителен период е около пет- шест месеца. Към
настоящият момент основната функция на крайника е възстановена, но е
налице белег, който ще остане за цял живот.
Получените от ищцата телесни увреждания са с продължителен
възстановителен период, свързан със силни болки и страдания, нужда от
чужда помощ в елементарните дейности. Същите са били съпроводени и с
психически дискомфорт и страх, който не е отзвучал до момента.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, както вида и
14
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни интервенции,
продължителността на временната неработоспособност на ищцата, нейната
възраст, установените силни болки и страдание през целия период на лечение,
като отчита, че към момента е налице пълно възстановяване на функцията на
крайника, както и стресът, който е изживяла, промяната в начина й на живот,
социално- икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение възлиза на 40 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е основателно.
По делото се установи по категоричен начин, че ищцата като
велосипедист е навлязла на велопътеката на червен сигнал. При навлизането
си същата е имала обективна възможност да възприеме движението на
автомобила и да предотврати произшествието при спазване на нормативните
за навлизане и движение по велопътеката на съответния сигнал. Като не се е
съобразила с нормативните си задължения и е предприела пресичане на
пътното платно на червен сигнал, същата е допринесла за настъпването на
ПТП.
Отделно от това следва да се посочи, че ищцата е била без предпазна
каска. В конкретния случай в зависимост от модела на каската, същата е
можела да предодврати охлузванията на областта на челото. С оглед на това
следва да се приеме, че с поведението си същата е допринесла и за
получаване на част от травмите, които е заявила за обезщететяване.
Отчитайки горните факти, съдът приема, че от страна на ищцата е налице
съпричиняване в размер на 50%, поради което определеното обезщетение
15
следва да се намали на 20 000 лв.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява основателна и следва да бъде уважена до размер на 20 000 лв., а над
тази сума искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди е изцяло основателна.
По делото се установи, че за проведеното лечение и за издаване на СМУ
ищцата е направила разходи в размер на 1160 лв. Разходите, отразени в
представените документи, са във връзка с лечението на получените травми и
са били наложителни.
Направените разходи са в пряка причинна връзка с деликта, поради което
подлежат на обезщететяване. В тази част искът е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 15.12.2020 г. Ищцата е претендирала
присъждане на мораторна лихва от по- късен момент, поради което лихвата
следва да се присъди така, както е претендирана.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството и не е направила такива, поради което не следва да й се
присъждат. По делото е представлявана от адвокат безплатно. На
процесуалния й представител следва да бъде определено възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1441 лв.
Ответното дружество е направило разноски в 300 лв.- платено
възнаграждение за ВЛ. По делото същото е представлявано от юрисконсулт,
на който следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Съобразно
отхвърлената част от иска същото има право на разноски в размер на 300 лв.,
които ищцата следва да бъде осъдена да заплати.
Ответникът дължи държавна такса върху уважаната част от иска в размер
на 846.40 лв., както и 500 лв. разноски, платени от БС.
16
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да
заплати на В. ЕВГ. Н., ЕГН ********** от гр.р., ул.“м.- Е.“ №* сумата в
размер на 20 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2020 г.,
сумата в размер на 1160 лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в останалата му част над сумата от 20 000 лв. до размер на 40 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да
заплати на адв. Я.Д.- АК-София на основание чл.38, ал.2 от ЗА
възнаграждение в размер на 1441 лв.
ОСЪЖДА В. ЕВГ. Н. от гр.Русе да заплати на ЗД Евроинс АД- гр.София
сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК ********* със седалище гр.София да
заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на
846.40 лв., както и сумата от 500 лв. разноски, платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17