Р Е Ш Е Н И Е
20.02.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
24.01. 2018
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Михаил Малчев
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1839 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Ц.В. с ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2017г. до изплащане на главницата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 27.05.2017г. около 18:30 часа в гр. Дупница, се движел с личния си автомобил марка „БМВ", модел „740 Д”, рег. № КН 7777 ВН, по ул. „Св. Иван Рилски” в посока ул. „Княз Борис I”. В района на магазин „Кауфланд", поглеждайки в огледалото за задно виждане видял полицейски автомобил, който се движел след мен с включени светлинни и звукови сигнали. Отбил колата веднага, единият от полицаите се приближил към него и му заявил, без дори да му потърси свидетелството за управление на МПС и талона за колата, че е във видимо нетрезво състояние. Полицаят му казал да го последва към районното полицейско управление. Когато пристигнали, те го вкарали в една стая с двамата служители, след което единият донесъл тест (Drug check 3000), който е бил вече отворен, а не разопакован пред него. Направил теста, от който излезли резултати за наличие на 3 вида наркотици - амфетамин, кокаин и метаамфетамин. Почувствал силна уплаха и притеснение, тъй като никога през живота си не е приемал наркотични вещества. Отишъл в центъра за спешна медицинска помощ веднага, като бил придружен от двамата полицаи. Единият от тях дори влял в медицинския кабинет, докато му взимали кръвната проба. Притеснил се още повече, тъй като се държали с него сякаш е убил някой. След като му взели кръвната проба излязъл, а при доктора останал същият полицай. Изпитал силна уплаха, че се правят опити да бъде набеден в престъпление, което не е извършил. Въз основа на това на основание чл.212, ал. 2 НПК срещу него е образувано досъдебно производство № 324/2017г. по описа на РУП - Дупница, пр.пр. № 416/2017г. по описа на РП - Дупница, за извършено престъпление по чл.343 „б", ал.3 НК. Дадената от него в деня на инцидента кръвна проба е била обект на анализ в досъдебното производство, като е извършена химико-токсикологична експертиза от специализирана Токсикохимична лобаротория към ВМА - гр. София. Три месеца след злощастния случай резултатите от посочена експертиза се оказват напълно отрицателни. Въз основа на това с постановление от 22.08.2017г. Районна прокуратура - гр. Дупница е прекратила образуваното срещу него наказателно производство поради липса на извършено престъпление. През целия този период бил силно притеснен за бъдещето си, което е било сериозно заплашено, въз основа на неистински и неотговарящи на действителността обстоятелства. Било го страх да излиза от дома си, за да не се случи отново нещо такова. ще стане с мен и с бъдещето ми. Отделно от това изпитвал и огромен срам, тъй като веднага след направения му тест се появила статия в местна електронна медия, че е заловен да шофирам под въздействие на три вида наркотични вещества, което не е истина. Хората започнали да говорят и да разпространяват мълвата.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва изцяло искът като неоснователен. Пробни съобразения в тази насока са изложени в отговора на исковата молба. Поддържа, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на отговорност по чл.2, т.3 ЗОДОВ, тъй като срещу ищеца не е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер. В. не е имал качеството на обвиняем и не е бил разпитван като такъв (т.е. липсва основен елемент от горепосочения състав на отговорност). Освен това - оспорва предявения от В.Ц.В. иск като недоказан по основание и по размер.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от материалите по досъдебно производство № 416/2017г. по описа на РП - Дупница, че досъдебното производство е започнато на основание чл.212, ал.2 НПК, срещу В.Ц.В. ЕГН:********** *** за това, че на 27.05.2017г., около 18,30 часа, в гр.Дупница, по ул. „Св.Иван Рилски", в посока ул."Княз Борис Г е управлявал МПС- л.а. марка „БМВ 740 Д" с рег.№ КН 77 77 ВН, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, амфетамин и кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг Чек 3000". съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо средство от водачите на МПС -престъпление по чл.343б, ал.3 НК. От извършените процесуално-следствени действия се установява следното: на 27.05.2017 г., около 18.30 часа, в гр.Дупница, на ул.„Св.Иван Рилски", срещу магазин "Кауфланд", служители па РУ- гр.Дупница - ******и ******спрели за проверка л.а. марка „БМВ 740 Д" с рег.№ КН 77 77 ВН. Автомобилът се управлявал от В.Ц.В.. Водачът В.В. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер", като пробата била отрицателна. След това В. ***, където бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство- „Дрегер Драг Чек 3000", което отчело употреба от В. на наркотични вещества -метамфетамин, амфетамин и кокаин. На В.В. бил съставен АУАН с бл.№ 888160/27.05.2017г., както и му бил издаден талон за медицинско изследване -даване на кръвна проба за изследване за употреба на наркотични вещества. В.В. *** в посочения час и дал кръв за извършване на медицинско изследване, тъй като явно оспорил /не бил съгласен с/ показанията на техническото средство. В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена химическа /токсикологична/ експертиза на специализирана Токсикохимична лаборатория към ВМА-гр.София. Видно от заключението на ветите лица, в предадената за изследване кръв на В.Ц.В., взета на 27.05.2017 г., не се установява наличие на наркотични или упойващи вещества или медикаменти. От така събраните доказателства и най-вече изготвената химическа експертиза, прокурор при ДРП, е заключил, че не са налице достатъчно и безспорни доказателства, сочещи, че В.Ц.В. е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 НК. С оглед на това и на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК е прекратено образуваното досъдебно производство № 416/2017г. по описа на РП – Дупница с постановление от 22.08.2017г. Понастоящем няма данни постановлението за прекратяване да е обжалвано.
От заключение по психиатрична консултация, изготвена на 30.08.2017г. от д-р *********– ***психиатър в Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски” ЕООД, се установява, че при прегледа на В.Ц.В. са налице данни за наличие на тревожно състояние, което отговаря на диагностичните критерии за протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, реактивно състояние вследствие на преживян емоционален стрес, значителна житейска промяна или загуба, каквито обстоятелства според него са събитията, случили се на 27.05.2017 година и последствията от тях.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетелите ******и ******се установява, че В.Ц.В. много се притеснявал от образувано срещу нея досъдебно производство. След случилото се на 27.05.2017г. той се затворил в себе си, престанал да излиза, защото се срамувал, не можел да спи добре през нощта. На следващия ден след инцидента в местен интернет сайт за новини била разпространена информация за случилото се, като въпреки че водачът на автомобила бил посочен с инициали в информацията, хората от селото разбрали, че става въпрос за ищеца. Това обстоятелство допълнително го притеснило и създало у него усещане, че жителите на селото странят от него и го сочат с пръст. Случилото се накарало близки и роднини на ищеца да се усъмнят дали действително той не употребява наркотици.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявения иск следва извода, че са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на
деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва
някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/.
В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.
Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази
предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на
лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на
наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от
прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две
посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното
производство е извършено в ДП.
Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки
/чл.207, ал.1 НПК/ – законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер – с постановление на прокурор по чл.212, ал.1 НПК,
или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите
по чл.212, ал.2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо
и незабавно производство по чл.356, ал.3 и чл.362, ал.3 НПК. При различните
начини за поставяне началото на наказателното производство са предвидени и
различни правила за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по
чл.212, ал.2 НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето
на протокола за първото действие по разследването срещу него – чл.219, ал.2 НПК.
Разглежданият случай е именно такъв и следва да се приеме, че ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП, образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК, с първото действие по разследването срещу него – съставен протокол за
оглед на веществени доказателства от 27.05.2017г. Ето защо липсва нарочно
постановление за привличане в качеството на обвиняем по досъдебното
производство на В.Ц.В.. Налице са и
другите елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника – с постановление от 22.08.2017г. на основание чл.243,
ал.1, т.2 НПК е прекратено образуваното досъдебно производство № 416/2017г. по
описа на РП – Дупница. Става ясно от мотивите на посочено постановление
на ДРП за прекратяване, че досъдебното производство е прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето, срещу което е образувано досъдебното
производство.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост, по реда на чл.52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В случая при наличие на прекратено досъдебно производство без съмнение за ищеца са произтекли неимуществени вреди – нормално е наказателното производство да се е отразило негативно на психиката и личния му живот, фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира претърпени вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му, през периода на наказателното преследване той има отрицателни изживявания в тази връзка – незаконното обвинение ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. При това положение следва да бъдат отчетени конкретни обстоятелства, които предпоставят по-висок размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, респективно по-нисък размер на обезщетението. Обстоятелство, което предполага определяне на по-висок размер на обезщетение в случая е, че ищецът не е бил осъждан. Обстоятелства, които пък предполагат определяне на по-нисък размер са, че досъдебното производство не е образувано за тежко умишлено престъпление, на ищеца формално не е повдигано обвинение, не е разпитван в досъдебното производство, не е вземана по отношение на него мярка за неотклонение и друга мярка за процесуална принуда, както и провеждането на производството в кратък срок (три месеца). Ответникът не е доказал наличието на обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВ /за намаляване на отговорността/.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е бил силно притеснен от образувано срещу него наказателно производство. Посочените свидетелски показания следва да бъдат ценени съгласно чл.172 ГПК и по отношение на част от обстоятелствата следва да се приемат за преувеличени. Например няма данни ответникът да е разпространявал обстоятелства от разследването и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Липсват доказателства, че именно повдигнатото обвинение е увредило значително или трайно физическото или психическото му състояние. От представеното от ищеца заключение по психиатрична консултация не може да се заключи, че именно наказателното преследване до прекратяването на досъдебното производство е предизвикало констатираната протрахирана депресивна реакция на дезадаптация. Въпросната психиатрична консултация възпроизвежда оплаквания, които ищецът едностранно е изложил пред специалиста. Липсват например данни през периода на наказателно преследване или след това на В. да е предписван прием на лекарства или същият да е приемал такива.
С оглед на изброените обстоятелства в конкретният случай съдът намира, че ищецът е бил засегнат от повдигнатото обвинение за извършено престъпление, което не е извършил, в една незначителна степен. Предвид всичко гореизложено съдът смята, че сумата от 2000 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществена вреди от ищеца е достатъчна и справедлива в разглеждания случай. За разликата над определения размер от 2000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски – 10 лв. за заплатена държавна такса и 2000 лв. за изплатено възнаграждение за процесуално представителство съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.Ц.В. с ЕГН ********** сумата в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени от ищеца страдания в следствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по досъдебно производство № 416/2017г. по описа на РП – Дупница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.09.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 2 000 лв. до претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на В.Ц.В. с ЕГН ********** сумата от 201 лв., представляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: