Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 24.08.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №16473/2019год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са евентуално съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
49 ЗЗД.
Ищецът Н.Д.В. излага в исковата молба, че на
04.10.2013 г. сключил с ответника договор за откриване на спестовна сметка „ДСК
Мотив“ и предоставил за копиране личната си карта и съхранение на копието. През
юли 2015 г. по сметката постъпили 300 000 евро. На 20.06.2016г. ищецът
сключил с банката договор за срочен влог в размер на 300 300 евро. Влогът
е подновяван ежегодно с нов 12 месечен
срок и към последното подновяване на 21.06.2018 г. наличността по сметката била
274 435, 13 евро. На 21.06.2019г. ищецът установил, че по сметката му няма
наличност, тъй като цялата сума била преведа на ЧСИ с рег.№851 за погасяване на
задължение в размер на 250 000 евро-главница. Сочи, че през м. октомври 2018г. лице
представило се за ищеца е регистрирало ЕТ „Д.В.-2018“ и в периода 08.10–
17.10.2018г. издало пет броя записи на заповед в полза на лицето Е.Т.за сумите
от по 50 000 евро. Ищецът поддържа, че за периода 21.06.2018г.–21.06.2019 г. не е посещавал
България, не е подавал документи за регистрация на ЕТ, не е получавал покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ по повод образуваните от него дела. Счита, че вина
за създалата се ситуация имат служители на банката, тъй като от нейна страна не
е упражнен контрол за съхранение на личните му данни, които той никъде другаде
в България не ги е предоставял, разкрита била информация от нейни служители за
наличността по сметката му, за обстоятелството, че няма дистанционен достъп до
информацията за нея, че не живее в България и че посещава банката един път
годишно. Твърди, че банката не е обърнала внимание на явните несъответствия в
длъжника по запорното съобщение и титуляра на сметката, изразяващи се в
неяснота по отношение дали Д. е бащиното или фамилното име на длъжника по
запорното съобщение и по отношение на адреса на титуляря. При направено
извънсъдебно искане до банката за възстановяване на парите получил отказ. От
преживяното изживял силен стрес, безсъние, психомоторна тревожност, анорексия и
получил суицидни мисли. Въз основа на изложеното претендира от ответника
изплащането на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение в размер
на 274 690 евро – собствените му средства по банковата сметка и при
условията на евентуалност претендира същата сума на деликтно основание.
Претендира от ответника заплащане на обезщетение в размер на 30 000
евро за понесени болки и страдания
поради неправомерното му поведение от неизпълнение на договора или в условията
на евентуалност на деликтно основание. Иска и присъждане на законна лихва върху
горните суми от 17.12.2019 г. (датата на подаване ИМ) до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД
оспорва исковете по основание и размер. Твърди липсата на елементите от
деликтния състав. Сочи, че ищецът е предоставил и на банката наредител личните
си данни при първоначалното постъпване на сумата от 300 000 евро в
платежната система на ответника. В запорното съобщение от ЧСИ е посочено като
длъжник лицето Д.В. в лично качество както и като ЕТ „Д.В. – 2018“. За
наложения запор ответникът се е опитал на 14.02.2019г. да уведоми клиента на
посочения от него телефонен номер, но никой не вдигнал. При изпълнение на
запора банката се подчинила на заповедта на съдебния изпълнител и това не
можело да се подведе под хипотезата на неразрешена платежна операция.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника ЧСИ
М.П.с рег. № 851 не изразява становище по исковете.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 79 , ал.1 от ЗЗД ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Уважаването на иск с посоченото правно основание се обуславя от
установяването на сключен между страните договор, неизпълнение от страна на
ответника в причинно-следствена връзка с което да са настъпили вредите, за които
се претендира обезщетение.
С определение от 16.03.2021г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за влог на 04.10.2013г. и
анекси към него, с който банката е поела задължение да открие спестовна сметка
на титуляра, което е изпълнено с
откриване на сметка с IBAN ***. Не е спорно, че към този договор са подписани
анекси, че същият е сключен при общи условия, представени с исковата молба,
както и че ищецът е ползвал откритата банкова сметка, ***. От съдържанието на
договора се установява, че при сключването му ищецът се е легитимирал с л.к. №428734, издадена на 19.04.2011г. В
същия се съдържа изявление за съгласие
от страна на ищеца за обработка на
личните му данни и предоставянето им на
трети лица.
Не е спорно и от доказателствата се установява,
че в банката е получено запорно съобщение с изх.№ 7871/08.02.2019г. от ЧСИ М.П.с
рег.№ 851, по изпълнителни дела №20198510400296 №20198510400297, №20198510400298,
№20198510400299 и №20198510400300, с което е наложен запор на Д.В., роден на ***г.
с лична карта № ******, издадена на 19.04.2011г. от Полицейско управление ***с В.-2018“,
като взискател е посочен Е.Т.М.. Посочено
е, че задължението за което е наложен
запор, е в общ размер от 547 007,23лева
и произтича от записи на заповед,
въз основа на които са образувани частни граждански дела по описа на СРС, по
които са издадени изпълнителни листове в заповедно производство по чл.417 от ГПК.
По делото
са приложени посочените заповедни производства, заедно с намиращите се в тях
записи на заповед в оригинал, от които се установява следното:
-Ч.гр.дело№ 741252/2018г. по описа на СРС, 32-ри
състав е образувано въз основа на заявление по чл.417 от ГПК на Е.М.Т.от
22.11.2018г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис
на заповед, издаден на 10.10.2018г. от Д.В.,
роден на ***г., действащ като ЕТ Д.В.-2018, ЕИК *******, с който се задължил
безусловно, неотменимо и без протест, да
заплати на падеж 10.11.2018г. сумата от
50 000евро на Е.М.Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва от 22.11.2018г.
до изплащане на вземането.
-Ч.гр.дело№ 78755/2018г. по описа на СРС, 74-ти
състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 от ГПК на Е.М.Т.от
14.12.2018г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 15.10.2018г. от Д.В., роден на ***г., действащ като ЕТ Д.В.-2018,
ЕИК *******, с който се задължил безусловно,
неотменимо и без протест, да заплати на падеж 15.11.2018г. сумата от 50 000евро на Е.М.Т.. По
делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочената
сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на
вземането.
- Ч.гр.дело№ 74153/2018г. по описа на СРС, 81-ви
състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 от ГПК на Е.М.Т.от
22.11.2018г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на 08.10.2018г. от
Д.В., роден на ***г., действащ като ЕТ Д.В.-2018, ЕИК *******, с който се
задължил безусловно, неотменимо и без
протест, да заплати на падеж 08.11.2018г.
сумата от 50 000евро на Е.М.Т.. По делото е издадена заповед по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочената сума, ведно със законната лихва
от датата на заявлението до изплащане на вземането.
- Ч.гр.дело№ 492/2019г. по описа на СРС, 81-ви
състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 от ГПК на Е.М.Т.от
07.01.2019г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на
17.10.2018г. от Д.В., роден на ***г.,
действащ като ЕТ Д.В.-2018, ЕИК *******, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж
17.11.2018г. сумата от 50 000евро
на Е.М.Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащане на вземането.
- Ч.гр.дело№ 491/2019г. по описа на СРС, 35-ти
състав, е образувано въз основа на заявление по чл.417 от ГПК на Е.М.Т.от
07.01.2019г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, издаден на
12.10.2018г. от Д.В., роден на ***г.,
действащ като ЕТ Д.В.-2018, ЕИК *******, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест, да заплати на падеж
12.11.2018г. сумата от 50 000евро
на Е.М.Т.. По делото е издадена заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
посочената сума, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащане на вземането.
Не е спорно между страните, че въз основа на
издадените по посочените дела изпълнителни листове са образувани пет изпълнителни
дела по описа на ЧСИ Петков срещу Д.В., роден на ***г., действащ като ЕТ Д.В.-2018,
ЕИК *******, притежаващ лична карта № ******, издадена на 19.04.2011г. от
Полицейско управление ***, посочени по-горе. Представени са с исковата молба покани за
доброволно изпълнение по същите дела, връчени на Д.В., като управител на ЕТ Д.В.-2018.
В настоящото производство е приета
съдебно–графологична експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована,
в която е направено заключение от вещото лице В., че поканите за доброволно
изпълнение не са подписани от ищеца за получател, както и в запис на заповед от
10.10.2018г. ръкописният текст не е
изпълнен от ищеца, както и подписът за издател на записа на заповед не е
положен от него. Съдът констатира, че в приетите експертизи не се съдържа
заключение за автентичността на останалите записи на заповед, послужили като
основание за образуване на изпълнителните дела, по които е наложен запор на
сметката на ищеца, но съдът приема за безспорно между страните, че всички
записи на заповед, послужили като основание за издаване на изп. лист по горепосочените
граждански дела, не са подписани от ищеца. От доказателствата по делото се
установява, че са налице противоправни действия, извършени от трето лице,
изразяващи се в ползване на лични данни на ищеца като дата на
раждане и номер на лична карта за регистрация на едноличен търговец, след което
са издадени процесните 5 броя записи на заповед, с които е поето задължение за
плащане на сума в размер на 50 000евро на падежи един месец след датите на
издаване на документа. Въз основа на посочените записи на заповед кредитора Е.М.Т.е
подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, въз основа на които са образувани изпълнителните дела, по
които е наложен запор върху сметката на ищеца, открита в банката ответник, след
което поради наличие на запорираните суми по тази сметка, същите са преведени
по сметка на ЧСИ. Установява се, че по образуваните изпълнителни дела са
изпратени покани за доброволно изпълнение, които са получени от Д.В. като
управител на едноличния търговец, но от заключението на вещото лице се
установява, че не са подписани от ищеца.
Липсват каквито и да било доказателства за
установяване, че длъжностно лице на банката е предоставило личните данни на ищеца,
с които банката разполага, в резултат от което същите да са използвани при регистрация на ЕТ Д.В.-2018, ЕИК *******,
изготвяне на записи на заповед и снабдяване с изпълнителни листове. Участието
на банката в посочената схема, послужила като основание наличните по сметката
на ищеца суми да бъдат изтеглени и преведени по сметка на ЧСИ за събиране на
вземания на кредитора Е.Т., не се установява от събраните по делото
доказателства. От същите следва да се направи извод за извършени противоправни
действия от трето лице, за които банката не може да носи отговорност.
В случая е безспорно, че към датата на получаване
на запорното съобщение от ЧСИ Петков по сметката на ищеца е била налична сумата,
за събиране на която са образувани изпълнителните дела. След получаване на запорното съобщение за банката
е възникнало задължение по чл.508 , ал.1 и ал.2 от ГПК да съобщи дали признава
вземането, дали има претенции от други лица върху същото, дали са наложени
други запори и дали ще преведе суми по банковата сметка на длъжника. В ал.3 от
същата резпоредба е предвидено задължение за третото лице, ако
не оспорва задължението, да внесе внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител.
От доказателствата по делото се
установява, че издателят на записите на заповед се е идентифицирал с две имена Д.В., дата на раждане, номер, дата и
място на издаване на документ за самоличност, който съвпада с
идентификационните данни на ищеца по договора за влог. Следва да се вземе
предвид, че при нотариалното
удостоверяване на подпис съгласно чл.578, ал.5 от ГПК самоличността на непознатите на нотариуса
лица се установява с документ за самоличност, поради което не може да се
изисква от длъжностни лица на банката да проверяват самоличността на лицата, по
отношение на които извършват банкови операции, без да вземат предвид основните
идентификационни дании, а именно номер на лична карта. В случая длъжностно лице на банката е приело за
основателно вземането по наложения запор, като е взело предвид съвпадението в
данните от документа за самоличност и е приело, че става дума за едно и също
лице, което се легитимира с един и същ документ за самоличност. Предвид
изложеното съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за неизпълние на
задължения от страна на банката по договора за влог.
Обстоятелството, че при обработката на процесния запор длъжникът и
вземането са идентифицирани по данните
от документа за самоличност се потвърждава от показанията на свидетелката В.Д.Р., която е служител
на „Банка ДСК“ и към датата на
получаване на процесния запор била на длъжност старши специалист в Отдел
„Обработка на запори“. Същата дава показания, че когато клиента е чужд
гражданин самоличността му се проверява по данните,
които са предоставени, когато е открита сметката, в случая
личната карта. Служителката сравнила данните на клиента в системата с
тези, посочени в запорното съобщение, при което е установено
съвпадение на всички данни – номер на документ за
самоличност, дата на раждане, година, орган издал документа за самоличност. След като е идентифициран клиента запорът е наложен. Показанията
на свидетелката следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се
кредитират, тъй като съответстват на събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът приема за неоснователен иска с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, тъй като не се установява неизпълнение на задължения на банката по
сключения договор за влог, доколкото не се установява да е налице злоупотреба с
лични данни чрез предоставянето им на трети лица. От гореизложеното следва да
се направи извод за неоснователност и на предявения при условията на
евентуалност иск за плащане на
обезщетение за непозволено увреждане, тъй като не се установява извършване на
противоправни действия на длъжностно лице на банката. Напротив от всички събрани
по делото доказателства следва да с е направи извод за наличие на противоправно
поведение на трето лице, свързано с ползване на чужди лични данни за
регистриране на едноличен търговец, издаване на документи с невярно съдържание,
послужили като основание за снабдяване с изпълни листове срещу ищеца, за образуване на изпълнителни дела срещу него,
за налагане на запор върху банкови сметки и плащане на сумата по тях на взискателя
чрез ЧСИ. Не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на банката да
възстанови получените от трето лице суми чрез извършване на противоправни
действия.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски в размер на 756,00лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.В., гражданин на Гърция,
роден на ***г., срещу
«Банка ДСК»ЕАД с ЕИК ******обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, настъпили поради неизпълнение на договорно задължение, в
размер на 274 690 евро, представляващи собствените му средства по банкова
сметка, ***ди в размер на 30 000 евро
за понесени болки и страдания, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Д.В., гаржанин на Гърция, роден
на ***г. срещу
«Банка ДСК»ЕАД с ЕИК ******при
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от противоправни действия на длъжностни лица на ответника в размер на
274 690 евро, представляващи собствените му средства по банковата сметка,
както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро за понесени болки и страдания, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното
им плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.В., гражданин на Гърция, роден на ***г. да заплати на
«Банка
ДСК»ЕАД с ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 756,00лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЧСИ М.П.с рег. № 851 като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: