№ 109
гр. С. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200163 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Н. Т. 2013“ ЕООД гр.С., ЕИК ................., представлявано
от Н. ИСМ. М., против Наказателно постановление № 38-0000258/04.02.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Р., с
което на ТД - жалбоподател е наложена имуществена санкция размер 500 лева за
нарушение на чл.22, ал.1, изр.1, предл.1 от Закона автомобилните превози.
В жалбата е посочено, че на процесната дата и час автобусът на наказания
превозвач не е тръгнал от Автогара-С. поради липсата на пътници и затрудненото
финансово състояние на търговеца. Визира се, че мястото на автобуса е било на пет
метра от района на Автогарата, като това положение е възникнало поради пандемията
и липсата на пътникопоток, а собствениците на Автогара – С. е следвало да съобразят
тези фактори и част от исканите от тях такси да бъдат премахнати или намалени. Моли
се за отмяна на НП с подчертаване, че наложената имуществена санкция в размер на
500 лева на никого не се помага, а е ненавременна и нанасяща вреда на превозвача при
наличие на големи загуби при дейността му и условията, при които следва да работи.
Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник и лично от управителя на
дружеството по изложените в нея доводи.
Административнонаказаващият орган, при редовност на призоваване, не се
1
представлява, депозира становище за неоснователност на жалбата и спазване
изискванията на закона при издаване на процесното НП.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не изразява
становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна се явява процесуално
допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, въз основа на закона и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното:
На 08.12.2020г. микробус на превозвача „Н. Т. 2013“ ЕООД гр.С., който
следвало да осъществи превоз на пътници от гр.С. до село Б., обл. С., бил спрян
непосредствено до района на Автогара – С.. До настъпване на предвидения час за
потегляне – 11.00ч. в превозното средство се намирали шофьора С. И., бащата на
управителя на ТД – жалбоподател – И. М. Али, св.М. Х. и двама шофьори на автобуси
по линии за Република Т.. В 11.00ч. пристигнал пътник за село К., обл.С. – св.М., качил
се, купил си билет, а другите лица слезли от буса, който потеглил само с един пътник.
Същият ден в следобедните часове управителите на „Пътнически превози - С.“
ЕООД подали сигнали до РД „АА“ – Р. и до Областния отдел „АА“ – С. за случилото
се, като визирали, че имало пътници м микробуса и същият не е потеглил от
Автогарата. Посочили, че имат наблюдения за това, че все повече превозвачи,
изпълняващи курсове по областната схема, не тръгват от Автогара – С., включена като
начална и крайна спирка на разписанията им.
По повод този сигнал, на 29.12.2020г. св. П. и св.Д. - инспектори в РД „АА“-Р.,
извършили проверка на документите на превозвача, чиито управител се явил в
дирекцията в гр.Р., и от представения пътен лист за процесния ден установили, че
няма заверка за тръгване от Автогара – С. като първа спирка. Това обстоятелство не
било отречено от управителя М., като в писменото си обяснение посочил, че за да влезе
микробуса в Автогарата следва да плати такса от 8 лева, а при липса на пътници него
ден, освен този за с.К., с цена на билет 3 лева, е нямал възможност да заплати същата.
Съставен бил АУАН № 281549/29.12.2020г., серия А-2020, за нарушение на
чл.22, ал.1, пр.1 от ЗАПр, предявен и с връчен екземпляр на управителя на ТД-
жалбоподател. Последвало издаване на наказателното постановление, с което
превозвачът е санкциониран на основание 102, ал.5 ЗАПр, визиращ точно фиксиран
размер на имуществената санкция от 500 лева.
При преценката за съобразеността на АУАН и НП с изискванията на закона
2
досежно издаването им от компетентни длъжностни лица, в регламентираните срокове
и при спазване изискванията за необходимото съдържание, не се констатират
нарушения на процесуалните правила, които да са рефлектирали върху възможността
на наказаното лице за адекватна ориентация относно повдигнатото му обвинение и
правото му на защита по същото.
По съществото на спора следва да се отбележи, че представителят на наказания
правен субект не оспорва факта на неспазване изискването да потегли от Автогарата,
но досежно обстоятелството за наличие на пътници в процесния ден и час показанията
на свидетелите, непосредствено възприели ситуацията, са еднопосочни и без
противоречия, а именно, че е имало само един пътник. При обсъждане на събраните по
делото доказателства се установява, че отразените от контролните органи данни,
очертаващи словесната рамка на адм.обвинение съответстват на обективното
фактическо положение. Задължението за потегляне от първоначалната спирка
Автогара произтича от законовото положение, фиксирано в разпоредбата на чл.22, ал.1
ЗАПр, което обаче е обвързано и с конкретно сключен договор с „Пътнически превози
- С.“ ЕООД за „уреждане правата, задълженията и взаимоотношенията между
страните при ползване на Автогара – С. за обслужване на възложените с договор и
маршрутно разписание линии“. При проследяване съдържанието на същия, датиращ от
2014г., представен от страна жалбоподателя, се констатира, че са налице съществени
недостатъци откъм задължителните за един договор реквизити, и най-вече поради
липса на конкретика досежно размера на дължимите от превозвача такси, които се
определят и променят едностранно от Изпълнителя по негово решение или заповед
(възниква въпрос за валидността на такива клаузи поради неравноправност и поставяне
на Изпълнителя – превозвач в зависимо положение, което противоречи на естеството
на договора за взаимно уреждане на съответните въпроси при равнопоставеност и
свободна воля). Наличието на този договор, макар да не е поставено в пряка
обвързаност с изпълнение на визираното законово правило, има съществено
отношение за причините, обусловили неспазването на същото. Еднопосочността в
показанията на свидетелите, извън служителите на РД „АА“, категорично очертава
наличието на влошено финансово състояние на превозвачите в гр.С. поради високите
такси, искани от стопанисващото автогарата дружество, обективната невъзможност за
реализиране на приходи поради възникналата общо за всички обстановка на
неползване на автобусния превоз след обявяване извънредното положение в страната
през месец март 2020г., спиране на всички превози за повече от два месеца, липсата на
каквато и да помощ от страна на държавата, продължаващата към момента извънредна
обстановка, като от страна на превозвача – жалбоподател са полагани усилия и правени
немалки разходи да поддържа наличие на бусове за превоз, необходим на хората от
селата в областта. В тази връзка правят впечатления констатациите на подалите
сигнала лица – управители на „Пътнически превози“, че „все повече превозвачи…..от
3
областната транспортна схема не тръгват от Автогара-С., която е включена като
начална/крайна спирка по възложените маршрутни разписания“, което само по себе си
следва да насочи вниманието към належаща необходимост от уреждане на този въпрос
по пътя на взаимно договаряне и сътрудничество.
Налаганите санкции трябва да са ефективни, пропорционални, възпиращи и
недискриминационни и да са в съответствие с категориите нарушения, предвидени от
законодателя. Санкционната разпоредба на чл.102, ал.5 ЗАПР фиксира абсолютен
размер на наказанието – 500 лева, което не може да се приема нито като
пропорционално, нито като ефективно, тъй като при всяка отделна простъпка има
различни обстоятелства. В чл.27, ал.2 ЗАНН по императивен начин законодателят е
фиксирал, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния
случай обаче това правило се явява практически неприложимо поради един абсолютно
определен размер, с което е блокирана възможността съобразно особеностите на всеки
отделен случай да се преценява адекватния на провинението размер на наказанието,
чиято цел е да допринесе за корекция в поведението и спазване на правилата, а не да се
превръща в репресия от имуществен характер.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението
на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В
обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 ЗАНН. Въз основа на изяснените по делото факти и общоизвестни
обстоятелства по повод цялостната ситуация във всяка сфера на търговските и
икономическите отношения в страната поради Ковид - пандемията, обстоятелството,
че това по вид нарушение е извършено за първи път от ТД - жалбоподател, визират, че
размер на наложеното наказание при абсолютна негова определеност по закон, се
явява несъразмерно тежко спрямо тежестта на административната простъпка, при
степен на обществена опасност по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Съвкупността от тези фактори очертава случая като
маловажен, поради което ангажирането на административно-наказателната
отговорност на наказания търговец е незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000258/04.02.2021г., издадено от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на „Н.
Т. 2013“ ЕООД гр.С., ЕИК ................., представлявано от Н. ИСМ. М., е наложена
имуществена санкция размер на 500 лева за нарушение на чл.22, ал.1, изр.1, предл.1 от
Закона автомобилните превози, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването.пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5