Мотиви към присъда №166 от
16.07.2013 г. постановена по НОХД № 2675/2013г. по описа на РС гр.Бургас
Производството
по делото е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт от прокурор при
Районна прокуратура гр.Бургас, с който против Г.И.Г., с ЕГН ********** са
повдигнати обвинения за това,че
1.1.
На неустановена дата през месец февруари 2012 г. в с*****, общ.
Бургас, обл. Бургас, в къща на ул. *****,
в съучастие като съизвършител със С.М.Т., ЕГН **********, принудил О.В.В., с ЕГН **********, нанасяйки
удари по тялото и лицето й да извърши нещо против волята й – да се съблече
гола, да вкара четка за тоалетна във влагалището си и да повтаря: „Мъжът ми не
ме задоволява, задоволяват ме клиентите”, като Т. употребила за това заплахи:
„Курво мръсна, ще те убия, ще ти извадя окото, ще ти отрежа клитора, ще ти
отрежа езика!”, закани, че ще убие мъжа й и детето й и двамата употребили сила,
изразяваща се в горене на тялото й с нагорещено желязо-престъпление по чл.143,
ал.1, вр.20, ал.2 от НК.
1.2. За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012
г. до 07:08 ч. на 21.02.2012 г. в с*****, общ. Бургас,
обл. Бургас, в къща на ул. *****,
при условията на реална съвкупност с
предходното деяние, в съучастие като съизвършители
със С.М.Т., с ЕГН **********
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно М.С.Й., с ЕГН **********, прониквайки
с половия си член в ануса и устата й, като употребил за целта сила, изразяваща
се в нанасяне на удари с юмруци, шамари и ритници по тялото - престъпление по
чл.150, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1 от НК, вр. чл.20,
ал.2 от НК .
1.3. За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012
г. до 07:08 ч. на 21.02.2012 г. в с*****, общ. Бургас,
обл. Бургас, в къща на ул. *****,
при условията на реална съвкупност с предходните деяния, в съучастие
като съизвършител със С.М.Т.,
ЕГН **********, противозаконно лишил от свобода М.С.Й., ЕГН **********- престъпление
по чл.142а, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.4. За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012
г. до 07:08 ч. на 21.02.2012 г. в с*****, обл.
Бургас, в къща на ул. ***** при условията на реална
съвкупност с предходните деяния, в
съучастие като съизвършител със С.М.Т.,
с ЕГН ********** принудил М.С.Й.,
с ЕГН ********** да извърши нещо противно на волята й
– да вкара дезодорант във влагалището си и поилка за птички в ануса си, да
пропусне нещо противно на волята й – да напусне обитаваната от тях къща, както
и да претърпи нещо противно на волята й – отрязване на част от косата й, като
употребил за това сила, изразяваща се в удари с юмруци и шамари в областта на
главата, ритници по тялото, удари с метален прът, дърпане за косата, влачене и
стискане за врата-престъпление по чл.143, ал.1, вр.чл.23 , ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.5. За времето от 20:51 ч. на 01.03.2012
г. до 11:00 ч. на 02.03.2012 г. в с*****, общ. Бургас,
обл. Бургас, в къща на ул. *****,
при условията на реална съвкупност с предходните деяния, в съучастие
като съизвършител със С.М.Т.,
с ЕГН ********** чрез употреба на сила и заплашване,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно Д.Я.Я., с ЕГН **********, като Г.
осъществил орални и анални сношения с Я., а Т.
употребила за това сила и заплашване спрямо Я., изразяващи
се в нанасяне на удари със стирка в областта на
глезените и с дръжката на нож и отправяне на заплахи: „Аз тебе ще те заколя!”;
„Или ще се съгласиш Г. да те чука в дупето, или аз ще те затрия с този пън!”-
престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.23,ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.6. За времето от 20:51 ч. на 01.03.2012
г. до 11:00 ч. на 02.03.2012 г. в с*****, общ. Бургас,
обл. Бургас, в къща на ул. *****, при
условията на реална съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършител със С.М.Т., с ЕГН ********** отнел чужди движими вещи – 1 (един) бр. мобилен телефон, марка „Нокиа”
неустановен модел и сериен номер, с червено рекламно лого на „М-Тел”, ведно с 2
(два) броя SIM карти, едната от които на българският мобилен оператор „VIVACOM”
с неустановен номер, абонатен № и характер на услугата, а другата на българския
мобилен оператор „bob”, с № 8935901077081466317; 1 (един) брой дамско портмоне,
съдържащо сумата от 100 (сто) лева от владението на Д.Я.Я.,
с ЕГН **********, с намерението противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване- престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК.
1.7. На
02.03.2012 г. в 19:00 ч. в гр. Бургас, в условията на реална съвкупност с
предходните деяния, с цел да принуди Д.Я.Я., с ЕГН **********,
да се разпореди с вещ – да му предаде сумата от 1000 (хиляда) лева, я заплашил
с насилие, а именно „Аз съм долу с десет мангала и ако не слезеш да ми донесеш
1000 лева ще се върна и ще избия семейството ти, тъй като жена ми пометна
заради тебе!” - престъпление по чл.213а,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.
1.8. През периода 02.03.2012 г. – 14.03.2012
г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със С.М.Т., с ЕГН ********** с цел да принуди М.Д.З.,
с ЕГН ********** да се разпореди с вещ – да му заплати
паричната сума, я заплашил с насилие, че ще я принуди да проституира, а именно:
- на 08.03.2012 г. в гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ – да предаде на него и на Т. парична сума в размер на 240
(двеста и четиридесет) лева, я заплашил с насилие – да отреже врата й;
- на 13.03.2012 г. в гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ – да предаде на него и Т. парична сума в размер на 500
(петстотин) лева, я заплашил с думите: „Ще ти отрежа врата, ако не ми дадеш
парите!”
- на 14.03.2012 г. в
гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН **********
да се разпореди с вещ – да им предаде с Т. парична сума размер на 10 000 (десет
хиляди) лева, я заплашил с действие с тежки последици за нея – че принудително
ще работи като проститутка за него, като използвал думите: „Ще работиш за нас
за 20 лева на час, докато ни върнеш парите”, а Т. я заплашила с думите: „Курво,
ще дойдеш при нас, ще работиш за 20 лева на час, за да върнеш на Г. парите!”-
престъпление по чл.213а, ал.1, вр.
чл.26 от НК.
С
обвинителния акт против С.М.Т. са повдигнати
обвинения за това,че:
1.1
Нa
неустановена дата през месец февруари 2012 г. в с*****, общ.
Бургас, обл. Бургас, в къща на ул. *****,
в съучастие като съизвършители с Г.И.Г., с ЕГН **********, принудила О.В.В., с ЕГН ********** да извърши
нещо против волята й - да се съблече гола, да вкара четка за тоалетна във
влагалището си и да повтаря: „Мъжът ми не ме задоволява задоволяват ме
клиентите”, като употребила за това заплашване: „Курво мръсна, ще те убия, ще
ти извадя окото, ще ти отрежа клитора, ще ти отрежа езика!”, закани, че ще убие
мъжа й и детето й и употребила сила, изразяваща се в горене на тялото й с
нагорещено желязо, докато Г. е нанасял удари по тялото и лицето на В. –
престъпление по чл.143, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.2.За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012 г. до 07:08 ч. на
21.02.2012 г. в с*****, общ. Бургас, обл. Бургас, в къща на ул. ****, при
условията на реална съвкупност, в съучастие като съизвършител
с Г.И.Г., с ЕГН **********,
извършила действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно М.С.Й., с ЕГН **********, като й нанасяла удари с ръка върху тялото и
главата й, притискала й тялото върху нагорещена печка за твърдо гориво, притискала
я с крак по врата, нанасяла удари с плътната част на нож, маша и дръжка на
пистолет по главата й и отправяла закани за убийство, а Г. осъществил орални и
анални сношения също употребявайки за това сила и заплашване, изразяващи се в
нанасяне на удари с юмруци, шамари и ритници по тялото, притискане върху
нагорещената печка и отправяне на закани за убийство - престъпление по чл.150,
ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.3. За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012 г. до 07:08 ч. на 21.02.2012
г. в с*****, общ. Бургас, обл.
Бургас, в къща на ул. *****, при условията на реална
съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършител
с Г.И.Г., с ЕГН **********
противозаконно лишила от свобода М.С.Й., с ЕГН **********-престъпление
по чл.142а, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.4. За времето от 20:55 ч. на 20.02.2012 г. до 07:08 ч. на 21.02.2012
г. в с*****, общ. Бургас, обл.
Бургас, в къща на ул. *****, при условията на реална
съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършител
с Г.И.Г., с ЕГН ********** принудила
М.С.Й., с ЕГН ********** да
извърши нещо противно на волята й, да вкара дезодорант във влагалището си и
поилка за птички в ануса си, да пропусне нещо противно на волята й - да напусне
обитаваната от тях къща, както и да претърпи нещо противно на волята й -
отрязване на част от косата й, като употребила за това сила, изразяваща се в
удари с юмруци и шамари в областта на главата, ритници по тялото, удари с
метален прът, дърпане за косата, влачене и стискане за врата-престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
1.5.За времето от 20:51 ч. на 01.03.2012 г. до 11:00 ч. на
02.03.2012 г. в с*****, общ. Бургас, обл. Бургас, в къща на ул. ***** при
условията на реална съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършител с Г.И.Г., с ЕГН ********** извършила действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно спрямо Д.Я.Я., с ЕГН **********, като употребила за това сила и заплашване,
изразяващи се в нанасяне на удари със стирка в
областта на глезените и с дръжката на нож и отправяне на заплахи: „Аз тебе ще
те заколя!”; „Или ще се съгласиш Г. да те чука в дупето или аз ще те затрия с
този пън!", а Г. осъществил орални и анални
сношения с Я. - престъпление по чл.150, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
1.6. По същото време и на същото място при условията на реална
съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършител
с Г.И.Г., с ЕГН **********, отнела
чужди движими вещи - 1 (един) брой мобилен телефон, марка „Нокиа”
промоционален, неустановен модел и сериен номер, с
червено рекламно лого на „М-Тел”, на стойност 87.50 лева, ведно с 2 (два) броя SIM карти,
едната от които на българския мобилен оператор „VIVACOM” с неустановен номер,
абонатен № и характер на услугата, а другата на българския мобилен оператор „bob" с
№ 8935901077081466317; 1 (един) брой дамско портмоне на стойност 3.00 лева,
съдържащо сумата от 100 (сто) лева, или всичко на обща стойност 190.50 лева от
владението на Д.Я.Я., с ЕГН **********, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила и заплашване-
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
1.7. През периода 02.03.2012 г. - 14.03.2012 г. в гр.Бургас
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.И.Г., с ЕГН **********, с цел да принуди Mapчела Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да й заплати
парични суми, я заплашила с насилие, че ще я принуди да проституира, а именно:
- на
08.03.2012 г. в гр.Бургас с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да предаде на нея и
на Г. парична сума в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, я заплашила с
насилие с думите: „Копанарке, знаеш ли колко съм
богата, ще платя на някого 5000 лева да те убие!”
- на
10.03.2012 г. в гр.Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да предаде на нея и
на Г. парична сума в размер на 500 (петстотин) лева, я заплашила с думите: „Ще
пратя някой да те убие, да те прати на небето!"
- на
14.03.2012 г. в гр.Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да предаде на нея и
на Г. парична сума в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, я заплашила с
действие с тежки последици за нея, че принудително ще работи като проститутка,
като използвала думите: „Ще работиш за нас за 20 лева на час, докато ни върнеш
парите” и че ще й отреже главата, ако се опита да излезе навън - престъпление
по чл.213а, ал.1, вр. чл.26 от НК.
Съдът
по искане на подсъдимите и техните защитници разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, в частност по диференцираната
процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимите
признаха изцяло фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът като съобрази, че са налице предпоставките за провеждане на
съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция с
протоколно определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода
на съдебните прения, представителят на РП гр.Бургас
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, като сочи, че
престъпленията, за които е внесен настоящият обвинителен акт, се подкрепят от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Относно определяне
вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия Г.Г. да бъде наложено наказание за всяко едно от деянията, както
следва:
ЗА
ДЕЯНИЕТО С ПОСТРАДАЛАТА О.В. по чл.143,
ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК пледира да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 5 години, което да изтърпи в затворническо общежитие от
открит тип при първоначален общ режим. След редукцията с 1/3, предвидена в
разпоредбата на чл.58а от НК, прокурорът пледира за окончателно наказание в
размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.
ЗА
ДЕЯНИЯТА С ПОСТРАДАЛАТА М.Й.
По чл. 150, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК прокурорът предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от седем години, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор. След редукцията с 1/3, прокурорът моли
да бъде определено окончателно наказание в размер на 4 години и 8 месеца
лишаване от свобода.
По
чл. 143, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК предлага
на съда на Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
пет години, което да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим на основание чл. 59 и чл.
65, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. След редукцията с 1/3, прокурорът
пледира да бъде определено окончателно наказание в размер на 3 години и 4
месеца лишаване от свобода.
По чл. 142а, ал.1, вр. чл.
23, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК прокурорът
предлага на Г. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
пет години, което да бъде изтърпяно
при първоначален лек режим в затворническо общежитие от открит тип
съгласно разпоредбите на чл. 59, ал.1 и чл. 65, ал.3 от ЗИНЗС. След редукцията
с 1/3, прокурорът пледира за наказание в
размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода.
ЗА
ДЕЯНИЯТА С ПОСТРАДАЛАТА Д.Я.
По
чл. 150, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК прокурорът
предлата на Г. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 7 години, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим съгласно разпоредбите на чл. 65, ал.2 от ЗИНЗС. След редукцията с 1/3, моли за наказание в размер на 4 години и 8
месеца лишаване от свобода.
По
чл. 198, ал.1, вр.чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК прокурорът пледира на Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от девет години, което да изтърпи в
затвор при първоначален строг режим. След редукцията с 1/3, моли за окончателно
наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.
По
чл. 213а, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1 от НК прокурорът
пледира на подсъдимия Г. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи в
затворническо общежитие при първоначален лек режим. След редукцията с 1/3, моли
съда да определи окончателно наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване
от свобода. Предлага на Г. да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание глоба, която да бъде в размер на 2000 лева.
Представителят на държавното обвинение пледира
на основание чл.23, ал.1 от
НК на Г. да бъде определено и наложено
едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му наказания, а
именно девет години лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3,
предвидена в разпоредбата на чл.58 а от НК, да бъде шест години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. На основание чл.23,
ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание пледира да бъде присъединено и наказанието глоба в размер на 2000 лв.,
предвидено като кумулативно наказание в разпоредбата
на чл.213а, ал.1 от НК, наред с наказанието лишаване
от свобода.
Поради
високата обществена опосност на съвкупността от
престъпления на подсъдимия Г. се предлага определеното общо и най-тежко
наказание да бъде увеличено на основание чл.24 НК с
една втора. Предлага се на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият Г. е бил с МНО „Задържане под стража” считано от 22.03.2012 г. Да
бъде осъден да заплати направените поделото разноски в размерна ½ от
953,62 лева.
Относно
подсъдимата С.Т., прокурорът пледира да й бъде
наложено наказание за всяко едно от деянията, както следва:
ЗА
ДЕЯНИЕТО С ПОСТРАДАЛАТА О.В.
По чл.143, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК прокурорът
предлага да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
години. След редукцията с 1/3, моли да бъде определено окончателно наказание в
размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
ЗА
ДЕЯНИЯТА С ПОСТРАДАЛАТА М.Й.:
По
чл. 150, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК предлага да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години. След редукцията с 1/3, моли да бъде
определено окончателно наказание в размер на 4 години лишаване от свобода.
По
чл. 143, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК прокурорът
предлага на Т. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири
години. След редукцията с 1/3, моли да бъде определено окончателно
наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
За
деянието по чл. 142а, ал.1, вр. чл. 23, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК прокурорът предлага на Т. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години. След редукцията с 1/3, моли да
бъде определено окончателно наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване
от свобода.
ЗА
ДЕЯНИЯТА С ПОСТРАДАЛАТА Д.Я.
По
чл. 150, ал.1, вр.
чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 години. След редукцията с
1/3, моли да бъде определено окончателно наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода.
По
чл. 198, ал.1, вр.чл. 23, ал.1, вр.
чл. 20, ал.2 от НК предлага
на Т. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест години. След редукцията с
1/3 моли да бъде определено окончателно наказание в размер на 4 години.
ЗА
ДЕЯНИЕТО С ПОСТРАДАЛАТА М.З.
По
чл. 213а, ал.1, вр.
чл. 26 от НК да
бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години. След редукцията с 1/3 прокурорът моли да бъде
определено окончателно наказание в размер на 2 години. Освен това пледира да
бъде наложено и наказание глоба в размер на 2000 лева, предвидено като
кумулативно наказание наред с наказанието лишаване от свобода.
Прокурорът
предлага на основание чл.23, ал.1 от
НК на подсъдимата Т. да бъде определено и наложено едно общо наказание в размер
на най-тежкото измежду наложените й наказания, а именно шест години лишаване от
свобода, което след редукцията с 1/3, предвидена в разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, да бъде четири
години лишаване от свобода. На основание чл.23,
ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание прокурорът пледира да бъде присъединено и наказанието глоба в размер
на 2000 лв., предвидено като кумулативно наказание,
наред с наказанието лишаване от свобода, в разпоредбата на чл.213а, ал.1 от НК.Предлага да бъде приспаднато времето, през което Т. е
била с МНО „Задържане под стрлажа” на основание чл.59 ал.1 т.от НК считано от 22.03.2012 г. Предлага
подсъдимата да бъде осъдена да заплати на държавата направените по делото
разноски в размер на ½ от 953,62 лева.
Повереникът
на частните обвинители Д.Я. и О.В. в лицето на адв.Д. пледира на подсъдимите да бъде наложено справедливо
наказание за всяко едно от деянията. Сочи конкретен размер на всяко едно
наказание. Предлага на всеки един от подсъдимите да бъде наложено едно общо
наказание в размер на най-тежкото измежду наложените им, а именно девет години
лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 предвидена в разпоредбата на чл.58а от НК, да бъде шест години лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК адв.Д. пледира така
определеното общо най-тежко наказание на всеки един от подсъдимите да бъде
увеличено с ½ и да бъде в размер на девет години лишаване от свобода. На
основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание
повереникът пледира да бъде присъединено и наказанието глоба в размер на 2000
лв. Взема становище относно веществените доказателства. Пледира да бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Повереникът
на частните обвинители М.Й. и М.З. в лицето на адв.Ф. пледира на подсъдимите да бъде наложено справедливо
наказание за всяко едно от деянията, сочейки конкретен размер. Предлага на
всеки един от подсъдимите да бъде наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото
измежду наложените им, което след редукцията с 1/3 предвидена в разпоредбата на
чл.58а от НК , да бъде пет години и четири месеца
лишаване от свобода. Взема становище относно веществените доказателства.
Пледира да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия Г.Г., в лицето на адвокат К. ***, посочва,
че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства. В пледоарията излага становище, че подсъдимия Г. следва да бъде признат за невинен изключая деянията по чл.150, ал.1 от НК. Сочи, че на Г. следва да бъде определено едно общо наказание, а именно
минималното предвидено в закона, като сочи размерът да е близък до размера на
времето, през което Г. е бил с МНО „Задържане под стража”.
Защитникът
на подсъдимия Г. в лицето на адв.М. счита, че осъществено престъплението по чл.150 ал.1 НК по отношение на свидетелката Й. не е налице съставомерност. По същия начин счита, че е налице обективна
несъставомерност на престъплението по чл.150 ал.1 НК и по отношение на свидетелката Я.. Счита, че не са осъществени съставите на чл.143, 142а ал.1 и чл.198 ал.1 НК.
Счита, че не е осъществен и съставът на чл.213а ал.1 НК. Предалага на съда подсъдимия Г. да бъд оправдан. Алтернативно се иска, ако бъде признат
за виновен подсъдимия Г. да му бъде наложена наказание при условията на чл.55 .
Служебният
защитник на подсъдимата С.Т., в лицето на адв.Тр.С. посочва, че направените самопризнания от Т. се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Пледира досежно деянието по чл.213а от НК
подсъдимата да бъде призната за невинна. Същото се иска и по отношение на
обвиненията по чл.198 ал.1, по
чл.143 ал.1 , по чл.142а ал.1 НК. Относно
останалите деяния пледира за минимални наказания, като на основание чл.23, ал.1 от НК предлага на
подсъдимата Т. да бъде определено и
наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените й
наказания, което след редукцията с 1/3, предвидена в разпоредбата на чл.58а от НК да бъде наложена едно минимално наказание, което след като бъде кумулирано
да не бъде увеличавано на основание чл.24 .
Подсъдимият
Г.Г. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В последната си дума заявява, че Тодорва е с диагноза „епилепсия” и е имала нужда от специални
грижи, изпитвала е силна ревност към него заради други жени. Не могъл да се
противопостави на нейните желания. Счита, че не е извършил нито едно от
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Счита, че разследването е
водено тенденциозно. Счита себе си и семейството си за изкупителни жертви за
това, че някой иска да изпълни служебните си задължения. Иска от съда да го
признае за невинен по всички повдигнати обвинения.
Подсъдимата
С.Т. също признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В последната си дума заявява, че не страда от
епилепсия. Твърди, че Г. я е заплашвал с пистолет и по други начини, за да
върши всичко така, като той й нареди. Повтарял й е, че е богат и по този начин
я е държал в подчинено положение. Изказва съжаление за това, което е извършила.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
живеели на съпружески начала в къща, находяща се в с*****, собственост
на майката на подсъдимия Г.Г.. Преди да заживеят
съвместно, Г. имал брак със свидетелката А.М., с която живял в Швеция и
в Испания. През 2009 година Г. съобщил на М., че друга жена-
свидетелката З.С. е бременна и чака дете от него. Когато св. З.С. родила момиченце на име Вяра, родителските права били
предоставени на Г., тъй като майката на детето св.С.
била много млада и с ограничени финансови възможности. До раздялата на Г. и М.,
последната се грижела за детето и била много привързана към него. След развода
с Г. за детето
продължила да се грижи майката на подсъдимия
– свид. В.Г..
След развода със свидетелката С.Г. заживял на семейни начали с
подсъдимата С.Т. в дома на майка си, находящ се в с.****. Двамата били с различен социален статус и произход.
Подсъдимият Г. бил с висше образование, а подсъдимата Т. неграмотна, от ромски
произход. След като заживяли заедно на семейни начала,
Г. започнал да води млади жени в дома си в с.Маринка.
На
неустановена дата, през месец февруари 2012г. подсъдимият Г. довел в дома си свидетелката
О.В., с която се познавали. От една от стаите
излязла подсъдимата, която се
представила под името „Анифе”. В ръцете си държала нож,
маркуч и рязана гума. Съблякла се гола, като между краката си имала дамска
превръзка, напоена с червена течност. Започнала да крещи,че е бременна, но
разстроена от идването на св. О.В. в дома им, започнала да
кърви. Ритайки и дърпайки свидетелката В.
за косата подсъдимата я принудила да се качи на втория етаж, като я заплашила, че
ако не изпълни указаното, ще убие детето и мъжа й. Донесла от тоалетната четка
за тоалетна и принудила В. да я вкарва във влагалището си. Освен това взела желязо, което приличало на вилица, нагорещила го на печката с дърва и
започнала да гори св. В. навсякъде по тялото, включително и по интимните места. През цялото време
крещяла „Курво мръсна, ще те убия, ще ти извадя окото, ще ти отрежа клитора и
езика”, като се заканвала, че ще убие мъжа на В. и детето й. През цялото време свидетелката О.В. плачела и се молела, Т. я
накарала да имитира мастурбация и да повтаря: „Мъжът ми не ме задоволява, задоволяват
ме клиентите”. Всички тези действия Т. заснела с мобилния си телефон. Впоследствие
телефона бил иззет от органите на реда, а видеоклипа свален на диск и
приложен към делото. В един момент Т. се
успокоила и приключила с гаврите. Подсъдимият Г., който бил довел О.В. в дома си, присъствал на
мъченията, но стоял безучастно и по никакъв начин не се опитал да възпре подсъдимата
С.Т.. На следващата сутрин подсъдимите качили В. на автомобила на Г. и в комплекс Меден Рудник я изхвърлили
от колата. Белезите от побоя тя обяснила на съпруга си с това, че непознати
хора са я нападнали нея и Г., с когото съпругът й се е познавал. Свидетелката В.
се бояла да каже на съпруга си истината, защото се
страхувала, същият да не тръгне и да се саморазправя с Г.. Страхувала се и да
не я изостави съпругът й. Доказателства за това какви наранявания са й били
нанесли са заключението на съдебномедицинската екпертиза.
Скоро след тази случка на 22.02.2012 г.,
вечерта, подсъдимият Г.Г. изпратил съобщение по
мобилния си телефон на св. М.Й. с предложение да
правят платен секс, какъвто били правили и преди това. М.Й.
познавала подсъдимата Т. и се съгласила да тръгне за
дома на Г. едва, след като той и потвърдил, че ще бъдат сами в дома му. Около
19.00 часа Г. взел Й. ***, където свидетелката живеела и я отвел до дома си в с*****, където
в една от стаите чакала подсъдимата С.Т.. Качили се на
втория етаж, съблекли се голи и св. Й. доброволно му направила фелацио. В един
момент телефонът на Г. позвънил, подсъдимият се обадил и казал на Й., че е позвънила приятелката
му. Продължили да лежат и да се галят, когато след минути в стаята връхлетяла
подсъдимата, скарала се на Г., че „води курви” и му наредила да започне да бие
гостенката си (том І от ДП, л.50). Подсъдимият Г. започнал
да удря шамари на свидетелката М.Й.. Когато я пуснал, Т.
я хванала за косата и я натиснала върху нагорещената печка за дърва. Натискала
я с двете ръце, при което Й. изпитала остра болка в
кръста и пищяла, викала и се молела на Т.
да спре. От своя страна подсъдимият Г. започнал да помага на Т. и също натиснал Й. върху печката. В един момент свидетелката Й. успяла да събори подсъдимата Т. на земята. Тогава, обаче подсъдимият Г. започнал
да я удря с юмруци по главата и да вика: ”Коя си ти, че ще удряш жена ми!” Т.
също се развикала: ”Пребий я от бой, иди изкарай ножа да я наръгам!” Г. донесъл
от кухнята нож и го дал на приятелката си, която започнала да удря Й. с него по
цялото тяло. След това започнала да й нанася удари и с машата от печката, като
тези действия на Т.Г. наблюдавал отстрани. В един
момент подсъдимата Т. заявила, че иска Г. и Й. да правят секс пред нея, а тя ще
ги снима с телефона. Г. отново започнал да удря пострадалата, хванал я за
косата и започнал да я влачи по пода. Т. заявила: „Искам да му правиш свирка,
иначе ще те убия” и накарала Г. да извади незаконно притежавания си пистолет.
Той изпълнил нареждането и
заредил оръжието пред
изплашената М.Й. като й казал:”Ще те убия и ще те
хвърля в кладенеца!”. Подсъдимата взела пистолета и го насочила към Й., която
през това време Г. завлякъл с шамари до спалнята. Легнали на леглото, но
подсъдимият не успял да се възбуди. Взел дезодорант и поилка за птички и
наредил на Й. да я постави в ануса си, а дезодоранта във влагалището. Тя отказала и той отново започнал да й нанася
удари. Тогава подсъдимата наредила на Г. да осъществи анален контакт с Й.. Й. се дърпала, но Т. намазала ануса й с лубрикант,
а Г. през това време снимал с мобилния си апарат и заявил, че ще пусне снимките
в интернет. След това подсъдимата взела телефона и правила снимки докато Г.
осъществявал анален секс с Й.. Гаврите продължили,
като подсъдимите накарали М.Й. да
прави фелацио на Г., а Т. продължила да снима. Понеже имал проблем с ерекцията,
Г. се ядосал и отново почнал да кара пострадалата да поставя дезодоранта и
поилката в ануса и във влагалището си. Т. отново намазала ануса на Т. с лубрикант, а Г. започнал да й удря шамари и да я кара да се
клати с предметите в
тялото си. В това време Т. се качила на леглото и снимала. През цялото време
телевизорът бил включен на порно-канал. Около 00,03 часа сутринта подсъдимите
оставили за малко пострадалата Й., тъй като се уморили. Й. отишла до тоалетната
и там тя успяла да се обади на телефон 112. Шепнешком се оплакала
, че е попаднала на „двама луди” и помолила за помощ. Подсъдимите, обаче
разбрали за разговора, взели чантата й заедно с телефона, скрили ги и започнали
отново да я бият. Това продължило до сутринта.
Около 05.00 часа спрели да я бият и оставили свидетелката Й. да се се облече. След това Й. успяла да излезе на двора и се
развикала за помощ. Т. започнала да й нанася удари с метална тръба по гърба и
краката и заедно с Г. я повлекли отново към къщата. В къщата Г. извадил нож, с
който започнал да реже кичури от косата на Й.. Стигайки
до скалпа й продължил с машинка за подстригване, като подсъдимата Тодорава му обяснявала какво да прави, държейки М.Й. да не избяга. После двамата подсъдими накарали Й. да си
измете косата и да я изхвърли печката. Впоследствие при извършения оглед и
претърсване е иззета част от косата на пострадалата. На сутринта на 21.02.2012
г. подсъдимите качили Й. в автомобила собственост на Г.
и двамата я откарали до дома на сестрата на подсъдимата Т. *** - свидетелката М.Т..Там в присъствието и на свидетелката С.С.
подсъдимата демонстрирала „прическата” на пострадалата и заявила, че това ще се
случи на всеки, който прави секс с мъжа й, като предупредила М. Йораднова, че ако още веднъж я хване да прави секс с Г., ще
убие детето й. Впоследствие пострадалата се свърдзала
с полицейските служители, като дискът със записа е приложен като веществено доказатество по делото. След образуване на досъдебното
производство са били иззети мобилните телефони на двамата подсъдими и от тях са
снети видеоклипове на диск приложен към делото. В подкрепа на изложеното
по-горе са и веществените доказатества иззети от
къщата на подсъдимия Г. –пластмасова поилка за птици,
дезодорант, косми от печката за твръди гориво,
обгоряла кутийка от презервативи „Дюрекс” подробно описанато то пострадалата Й. маша , метарлна
тръба, кожен кобур за пистолет, като пистолетът бил изхвърлен от Г. и не е бил
открит.
На 01.03.2012г., около 18.00 часа, в
търговски комплекс „Анет”, находящ се
в к-с „Меден рудник” в гр.Бургас,
Г.Г. се срещнал
със своя стара позната пострадалата Д.Я.. По-късно се видяли и в кафе
„Авеню”, където подсъдимият убедил Я. да отиде с него до дома му в с*****, за да пият по едно питие. Я. приела направеното
предложение. Отивайки в дома на Г. същият сипал вино в две чаши. В този момент
в стаята нахълтала подсъдимата Т., която била обута с чехли. Отначало се
представила като братовчедка на Г.. Заявила, че иска
„да правят тройка” и настоявала Д.Я. да се съблече.
Отказът на Я. провокирало Т., която се разярила, започнала
да си скубе косата и да крещи на Я. наричайки я „долна курва”. Т. взела в ръцете
си нож и го опряла с плоската част до гърлото на Я. и й казала, че ако не
изпълнява нарежданията й ще умре. Пострадалата се съблякла, а през това време Г.
гледал безучастно отстрани и по никакъв начин не се опитал да защита Я.. Т. нанесла удар със стирка по
краката на Я.. Т. намазала ануса й с лубрикат, като през това време държала опрян ножа до
гърлото на Я.. Т. помогнала с ръка Г. да се възбуди,
след което внимателно наблюдавала дали членът му влиза в ануса на пострадалата
и удряла последната по главата с ножа. Докато извършвал блудствените
действия Г. гледал порно на телевизора. По някое време Т. поискала Г. да легне
по гръб, а момичето върху него и по този начин да правят секс. След като
изпълнили и това нейно желание, Т. им наредила да се облекат. Накарала Г. да
направи кафе, а Я. изгонила на терасата, без да й даде чантата и телефона. Я.
помислила да скочи, но се отказала, тъй като й се сторило високо. След време Т.
отворила балконската врата. Била облечена само по потник, а подсъдимият лежал
на леглото гол. Т. накарала Я. да влезе в стаята, да легне до тях в леглото, без
да се облича и двамата подсъдими започнали да правят вагинален секс. През
цялото време подсъдимата говорела на Я.: ”Гледай, курво, как се прави секс!”. Когато
свършили, пострадалата Я. забелязала, че презервативът и чаршафът са изцапани с
кръв. Отново подсъдимата Т. заявила, че заради Я. е
абортирала, след което я накарала да прави фелацио на Г., така като бил с окървавения
презерватив. Въпреки, че се чувствала много зле Я. се съгласила, тъй като била
много уплашена. В продължение на пет минути продължил оралният секс, след което
Т. свалила презерватива и го хвърлила в печката. На Я. й се повръщало и отишла
в банята, където повърнала. След като пострадалата Я. се
върнала от банята подсъдимата Т. й поискала дамската й чанта, изсипала на
леглото намиращото се в чантата, а Г. започнал да описва вещите. Подсъдимата си
записала трите имена и адреса на Я.. След това взела от портмонето 100 лв. (две банкноти по петдесет лв.) и
два мобилни телефона, които се намирали в чантата. Г. извадил от указателя на
телефона на Я. няколко телефонни номера и попитал кой на кого е. Единият номер
бил на М.З., с която Г. се
познавал от по-рано покрай Д.. Записали и нейните три имена и адрес, след което
изгорили в печката личната карта на Я., каталог на „Орифлейм”
и портмонето й. Единият телефон марка Нокиа с червено
рекламно лого на М-тел с две сим-карти (едната на
мобилен оператор Виваком, другата – на БОБ)
задържали, а другият мобилен телефон върнали на пострадалата. Впоследствие при
оглед на местопроизшествието е иззета сим-картата на мобилния
оператор БОБ собствееност на Я..
Около
11.00 часа сутринта на 02.03.2012 г. подсъдимите закарали пострадалата Я. с автомобил на Г. ***.В същия ден,
около 19,00 часа, подсъдимият Г. се обадил на мобилния телефон на Я. и й
съобщил, че жена му пометнала заради нея, поради което трябвало да му заплати
обезщетение от 1000 лева. Я. отказала, но Г. я
заплашил, че се намира пред входа на дома й заедно с 50 души цигани и ако не
получи сумата до три дни ще избие семейството й. Уплашена Я. заминала за Перник.
Доказателства в подкрепа на изложеното са иззетите от извършеното претърсване в
къщата в село Маринка на 21.03.2012 г. сим-карта на мобилния оператор БОБ собственост на Я.,
кухненски нож, записи от обаждания на тел.112 свалени на диск и приложени по делото като веществени
доказателства.
На
същия ден – 02.03.2012г., при излизане от дома си пострадалата М.З. забелязала срещу нея да се движи бавно автомобил, в
който седяли и двамата подсъдими. Няколко дни
по-късно последвали телефонни обаждания. На 08.03.2012г. по телефона й се
обадила подсъдимата Т., представила й се като „жената на Г.” и поискала
пострадалата да й даде сумата от 240 лв., понеже Д.Я. приятелката на З. е правила любов с
Г.Г.. Заплашила я с думите „Копанарке,
знаеш ли колко съм богата, ще платя на някого 5000 лв. да те убие!”.
Непосредствено след това се обадил и подсъдимият Г. и й заявил, че ще плати на
двама свидетели, които да удостоверят, че тя му дължи тези пари (том ІІ-ри от
ДП л. 54-55). Телефонните обаждания продължили дни наред. На 10.03.2012 г. подсъдимата
Т. поискала от З. да й даде 500 лв., като я заплашила с думите: „Ще пратя някой да те
убие, да те прати на небето!”. На 13.03.2012г.
Г. отново поискал пари от З. този път сумата от 500 лв., като я заплашил,че
ако не му даде парите, ще й отреже врата. На 14.03.2012г. двамата подсъдими за
пореден път звъннали по телефона на З.. Този път й поискали
сумата от 10 000лв., като Г. заплашил пострадалата, че
ще работи като проститутка за него, а Т. я заплашила с думите:” Курво, ще
дойдеш при нас, ще работиш за 20 лв. на час”, както и че ще и отреже главата
ако се опита да излезе навън. Свидетел на изнудването станала св. В.Г., която в един от дните видяла подсъдимата Т. пред дома
на З. и я чула да вика „Ела долу да се бием като мъже”, заплашила я, че ако не
слезе, ще я причака някъде и ще я убие. Свидетелят К., съсед на пострадалата,
бил с нея в един от дните, когато телефонът прозвънял и атаките за пари от
страна на подсъдимите започнали отново. Понеже З. му била разказала преди това
какво й се случило, той взел телефона и чул женски глас, който нареждал: ”Искам
парите да ми дадеш, ще дойда и ще те заколя”. Когато К. предложил да дойде пред
входа да се разберат, връзката прекъснала. Друга съседка на З. – свидетелката К.Д. не си спомня точната дата, но разказва как видяла
полицаи пред входа на блока им и как З. й разказала за изнудването. Братът на
пострадалата П.З. заявява, че
не е виждал „изнудвачите”, но е говорил по телефона на сестра си първо с Т., а после
и с Г., които отправяли заплахи и към него с думите: ”Няма да можете да
излезете навън”.
Полицейските служители С.Н.
и М.Г. заявяват, че по време на дежурствата им се обадила
М.З. и разтревожена им се
оплакала, че я притесняват на домашния й адрес. Във връзка с това адресът й бил
посетен от полицейски патрул. Към делото е приложен като веществено доказатество диск, на който са записани разговорите на З. с
тел.112.
В
хода на досъдебното производство са назначени комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експертизи на двамата подсъдими. Съгласно
заключението на вещите лица у Г. при извършване на деянията не е установено
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, причинено от
психична болест или слабоумие, което не би му позволило да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Личностновият
профил на освидетелствания Г. очертава стремеж да се спечели съчувствието на
околните, съпътстван с изразена раздразнителност и взискателност
(претенциозност). Липсва самокритичност, наблюдава се незрялост в
разсъжденията, егоцетричност и нисък самоконтрол.
Налице е емоционалана зависимост от родителите, емоционална
лабилност–лошо контролируеми емоции. Тези особености у Г. рефлектират върху инетрперсоналните взаимоотношения и особено тези с
противоположния пол, като способността и поддържане на трайни емоционалнозначими връзки е нарушена, а интимните взаимоотношения
се отличават с повърхностни и нестабилни контакти, включително и сексуална разтормозеност. Рядко възниква чувство на дълбока
привързаност, като асоциалните тенденции прерастват в безпричинна агресивност,
лъжливост и сексуална несдържаност. Личностният профил на Г. се характеризира с
личностнова дисхармония, социална дезадаптация,
липса на конформност и самоконтрол, изразена
тенденция към конфликтни ситуации и асоциални постъпки. Поведението му към
момента на инкриминираните деяния включва елементи на садизъм. В заключението
си вещите лица изрично са отбелязали, че Г. е съзнавал и дори е търсел със
сексуалните си изпълнения унижение на човешкото достойнство на пострадалите.
Направените заключения на вещите лица се подкрепят и от свидетелските показания
на свидетелкатаАнка А.М.-бивша
съпруга на подсъдимия (том VІ-ти лист №21 от ДП).
Относно
подсъдимата Т. от заключението по комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза е видно, че при извършване на деянията у Т. не е е установено краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което не би й позволило
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Поведението на Т. по време на
инкриминираните деяния включва елементи на садизъм и проявления на сексуални
импулси. В заключението вещите лица изрично са отбелязали, че следва да се
вземе под внимание комерсиалната страна на поведението й
–изнудване за пари, както и че Т. е съзнавала и дори е търсила със
сексуалните си изпълнения унижение на човешкото достойнство на пострадалите. Подсъдимата
има нормален праг на самокритичност при проявено защитно поведение с елементи
на примитивизъм.
Подсъдимият
Г.И.Г. е на 3***,
понастоящем в Затвора – гр. Бургас, българин, български гражданин, с висше
образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата
С. Мичева Т. е родена на *** г.
в гр. Айтос, живуща ***, понастоящем в Затвора – гр.
Сливен, българка, българска гражданка, без образование, несемейна,
безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направените от
подсъдимите самопризнания и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло ги подкрепят – показанията на свидетелите,
приобщените по реда на чл. 283 от НПК, в приложените по делото писмени
доказателствени средства–протоколи за оглед, за претърсване и изземване и разпознаване
на лица, писмо рег.№ 487/23.02.2012г.
от Дирекция „Национална система 112” –„Регионален център 112” Бургас, протоколи
за доброволно предаване, справки от мобилни оператори, в заключенията на вещите лица по извършените съдемномедицински,
съдебно-технически и дактилоскопна експертиза,
веществените доказателства, а също и справката за съдимост на подсъдимите.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата С.Т. е осъществила състава на престъпление по чл. 143, ал.1 от НК по отношение на О.В.. Изпълнителното
деяние се изразява в противоправно мотивиране на
пострадалата към поведение, което тя не желае. Касае се винаги до въздействие
върху психиката на жертвата, което според закона може да приеме три форми - при
използване на сила, заплашване или злоупотреба с властта си. От събраните в
хода на досъдебното производство доказателства-показанията на пострадалата,
направените самопризнания и съдебномедицинска експертиза може да се направи
обоснован извод, че Т. е осъществила от обективна страна състава на чл.143 , ал.1 от НК по отношение на
пострадалата О.В., тъй като на неустановена дата през месец февруари 2012 г. в с*****, общ.
Бургас, обл. Бургас, в къща на ул. *****,
принудила О.В.В., с
ЕГН ********** да извърши нещо против волята й - да се съблече гола, да вкара
четка за тоалетна във влагалището си и да повтаря: „Мъжът ми не ме задоволява
задоволяват ме клиентите”, като употребила за това заплашване: „Курво мръсна,
ще те убия, ще ти извадя окото, ще ти отрежа клитора, ще ти отрежа езика!”,
закани, че ще убие мъжа й и детето й и употребила сила, изразяваща се в горене
на тялото й с нагорещено желязо.
Подсъдимата
Т. няма данни в делото да страда от умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Към датата на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимата е била пълнолетна, разбирала е свойството и значението на
извършеното и можела да ръководи постъпките си.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала съдържанието на волята на пострадалата В., съзнавала е,
че въздейства върху психика й, че я мотивира да предприеме поведение, което не
съответства на волята на В. и пряко е целяла предпиретото
от нея поведение.
Съдът призна подсъдимия Г.Г. за невинен за това, че на неустановена дата през месец
февруари 2012 г.
в с*****, общ. Бургас, обл.
Бургас, в къща на ул. *****, в съучастие като съизвършител със С.М.Т., ЕГН **********, принудил О.В.В., с
ЕГН **********, нанасяйки удари по тялото и лицето й да извърши нещо против
волята й – да се съблече гола, да вкара четка за тоалетна във влагалището си и
да повтаря: „Мъжът ми не ме задоволява, задоволяват ме клиентите”, като Т.
употребила за това заплахи: „Курво мръсна, ще те убия, ще ти извадя окото, ще
ти отрежа клитора, ще ти отрежа езика!”, закани, че ще убие мъжа й и детето й и
двамата употребили сила, изразяваща се в горене на тялото й с нагорещено
желязо, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.143, ал.1, вр.20,
ал.2 от НК, а подсъдимата С. Т. призна
за невинна и я оправда досежно обвинението, че е
извършила деянието в съучастие с Г.Г., досежно квалификацията по чл.20,
ал.2 от НК , както и че е извършила деянието, докато Г.
е нанасял удари по тялото и лицето на В. по следните съображения:
По делото
не е спорно, че Г. е довел в доми си св.О.В., присъствал е на мъченията, но е стоял безучастно и по
никакъв начин не се е опитал да възпре развилнялата се С.Т. (това е посочено в
обвинителния акт). Разпоредбата на чл.143 ал.1 от НК,
обаче предвижда наказание за този, който
принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на
волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си.
Изпълнителното деяния предполага винаги активно поведение, изразяващо се в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което
той не желае. Касае се до въздействие върху психиката, което според закона може
да бъде чрез посочените по-горе три форми. В случая няма твърдения за активно
поведение от страна на подсъдимия Г., изразяващо се в принуда чрез употреба на
сила, заплашване или злоупотреба с власт, поради което съдът призна подсъдимия Г.
за невинен досежно обвинението по чл.143
ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК по отношение на О.В., а
подсъдимата Т. за невинна досежно обвинението,че е
извършила деянието в съучастие с Г.Г., досежно
квалификацията по чл.20, ал.2 от
НК , както и че е извършила деянието, докато Г. е нанасял удари по тялото и
лицето на В. .
По
отношение на деянията по чл.150, ал.1 , вр.чл.23,
ал.1,вр.чл.20,
ал.2 от НК извършени
от подсъдимия Г. по отношения на лицата М.С.Й. и Д.Я.Я.
и деянията по
чл.150, ал.1 , вр.чл.23, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК извършени от подсъдимата Т. по отношения на лицата М.С.Й.
и Д.Я.Я., съдът съобрази следното :
От обективна страна обектът на
престъплението по чл.150, ал.1 от
НК е половата неприкосновеност на
пострадалите, с което се накърнява тяхното право на избор на интимен партньор.
Изпълнителното деяние не е пряко насочено към съвкупление, полово сношение или
удовлетворение. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.150,
ал.1 от НК е осъществяване на физически контакт с
лице, който контакт обаче не е обективно насочен към съвкупление (вагинален
контакт). Субектът на това престъпление може да е лице както от мъжки, така и
от женски пол – неговият пол е без значение, като не е нужно той да е различен
от пола на пострадалия. В настоящия казус субектите са от мъжки и женски пол, в
случая подсъдимите Г. и Т., наказателно отговорни пълнолетни лица.
Подсъдимите са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Пострадал може
да бъде всяко лице навършило 14 година възраст. В случая това са лица от женски
пол - пострадалата М.С.Й. и Д.Я.Я., които
към момента на деянието са били над 18г.възраст. Престъплението е резултатно. Неговия
престъпен резултат би се е изчеприл с осъществен
физически контакт с пострадалата.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че подсъдимия Г. е предприел
извършването на съответните блудствени действия по
отношение на пострадалата М.Й. в
съучастие като съизвършители със С.Т. с изискуемата в
закона специална цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно М.С.Й.,
с ЕГН **********, прониквайки с половия си член в
ануса и устата й. Съдът приема, че за това си деяние, подсъдимият е употребил
сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци шамари и ритници по тялото. По
отношение на пострадалата Д.Я.Г. е осъществил орални и
анални сношения, а Т. употребила за това сила и заплашване.
Съдът прие за установено, че подсъдимата Т. е предприела извършването на
съответните блудствени действия по отношение на
пострадалата М.Й. в съучастие
като съизвършител с Г.Г. с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно М.С.Й., с ЕГН **********, като й нанасяла удари с ръка върху тялото
и главата й, притискала й тялото върху нагорещена печка за твърдо гориво,
притискала я с крак по врата, нанасяла удари с плътната част на нож, маша и
дръжка на пистолет по главата й и отправяла закани за убийство, а Г. осъществил
орални и анални сношения.
По отношение на пострадалата Д.Я.Т. в съучастие като съизвършител
с Г.Г. извършила действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, а именно спрямо Д.Я.Я., с ЕГН **********, като употребила за това сила и заплашване,
изразяващи се в нанасяне на удари със стирка в
областта на глезените и с дръжката на нож и отправяне на заплахи: „Аз тебе ще
те заколя!”; „Или ще се съгласиш Г. да те чука в дупето или аз ще те затрия с
този пън!", а Г. осъществил орални и анални
сношения с Я..
Основен доказателствен източник по делото в тази насока се явяват
показанията на пострадалите М.Й. и Д.Я., които съдът приема като логични, последователни и
непротиворечиви. Показанията на тези свидетели, преценени в съвкупност и с
останалите гласни доказателства по делото, в това число и признанията на
фактите от страна на подсъдимите в съдебно заседание, заключението на
съдебномедицинската експертиза, иззетите веществени доказателства от дома на Г.,
дават основание на настоящия съдебен състав, въз основа на тях да изгради
изводите си за фактите по делото–за авторството на деянията по чл.150 от НК и съставомерните
признаци от състава на престъпленията, поради което съдът призна подсъдимите за виновни.
По отношение на обвинението по чл. 143 , ал.1 от НК, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК , извършено от подсъдимите по отношение на М.С.Й., съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда по
това обвинение, като съображенията за това са следните:
При постановяване на присъдата
съдът обсъди въпросите: има ли извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимите и извършено ли е виновно. На следващо място на оценка подлежат
фактите, съставлява ли деянието престъпление, както и правната му квалификация
и др.
Принудата по смисъла на чл.143 ал.1 от НК е насочена към волята на пострадалия. Важен
компонент от деянието е, че осъществяването и пречи на пострадалия да изяви своята
действителна воля. За да е осъществен състава на това престъпление, нужно е
принудата да е осъществена като форма на самостоятелно действие, чрез един от
трите посочени в закона способи. В настоящия казус, на подсъдимите е повдигнато
обвинение за това, че за времето от
20:55 ч. на 20.02.2012 г. до 07:08 ч. на 21.02.2012 г. в с*****,
обл. Бургас, в къща на ул. *****
при условията на реална съвкупност с предходните деяния, в съучастие като съизвършители
принудили М.С.Й., с ЕГН **********
да извърши нещо противно на волята й – да вкара дезодорант във влагалището си и
поилка за птички в ануса си, да пропусне нещо противно на волята й – да напусне
обитаваната от тях къща, както и да претърпи нещо противно на волята й –
отрязване на част от косата й, като употребили за това сила, изразяваща се в
удари с юмруци и шамари в областта на главата, ритници по тялото, удари с
метален прът, дърпане за косата, влачене и стискане за врата-престъпление по
чл.143, ал.1, вр.чл.23 , ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Престъплението е
резултатно и резултата би следвало да е свързан с целените от дееца правни
последици.
Съдът приема, че е
осъществена „сила” – въздействие върху тялото на пострадалата, за да се
пречупи, елиминира нейната воля, само, че настоящият състав счита, че тази сила
е употребена със специалната цел по смисъла на чл.150,
ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Съгласно трайната съдебна практика съставът на
това престъпление се поглъща от съставите на другите престъпления, съдържащи
принуда (каквито са блудство, изнасилване, принудително всъпване
в брак, грабеж, изнудване). Именно за това е прието, че чл.143
ал.1 от НК намира приложение извън такива
престъпления. По тежко наказуемото престъпление по чл.150,
ал.1 от НК, извършено от подсъдимите по отношение на М.Й.,
поглъща по-леко наказуемото престъпление по чл.143,
ал.1 НК, извършено от подсъдимите отново по отношение на пострадалата.
Поглъщането в случая е възможно, защото двете престъпления съставляват
степенувано посегателство върху един и същ обект–обществените отношения,
свързани с половата неприкосновеност на жената. Извършените действия и за двете
престъпления по сломяване на съпротивата са идентични. Тъй като тези престъпления
са осъществени с едни и същи действия, отговорността е само за по-тежко
наказуемото от тях –в случая за престъплението по
чл.150, ал.1 от НК, за което деяние подсъдимите, по изложените по-горе съображения,
бяха признати за виновни. В случая са налице доказателства за привидна идеална
съвкупност, поради което съдът оправда подсъдимите по обвинението по чл.143 ал.1, вр.чл.23, ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК извършено от тях по отношения на М.Й..
По отношение на
обвинението по чл. 142а, ал.1 от
НК, съдът опрадва подсъдимите, поради следните съображения:
От обективна страна
обект на престъплението по чл.142а, ал.1 от НК е свободата на придвижване на човека в пространството,
която му дава възможност да избира сам къде да пребивава. По отношение на
субекта на това престъпление не са поставени някакви допълнителни изисквания.
Достатъчно е лицето да е наказателно отговорно, да разбира свойството и
значението на извършваното и да ръководи постъпките си (в този смисъл е Решение № 207 от
06.11.1996 год. по н.д. № 219/96 ВКС; Решение № 193 от
27.10.2008 на ВтАС по внохд
№ 179 / 2008; Решение № 226 от 17.11.2005 на ВтАС по внохд № 232 / 2005). Съдът намира, че обвинението в тази му
част е недоказано поради следното:
На първо място, както бе
посочено по-горе, съдът приема, че поредицата от действия, извършени от
подсъдимите, са били насочени към специалната цел на деянието по чл.150 ал.1 от НК. На следващо
място подсъдимите, чисто времево дори, не са имали възможност да обективират
намерение за лишаване на постралата М.Й. от свобода. Действително, подсъдимите са ограничили
възможността за свободно придвижване на пострадалата М.Й.,
но тези действия са извършени с оглед осъществяване на намеренията им по чл.150 ал.1 от НК и със специалната
цел на това престъпление, но не и нито пряко, нито при евентуалност да лишат пострадалата от свобода.
От друга страна, за съставомерността
по този текст е необходимо, пострадалият да е имал формирана воля, намерение да
напусне помещението, респ. да не влиза в такова и това
вкарване в помещение, или ограничаване
на напускане на помещение , да е осъществено чрез сила или заплаха. В настоящишя казус е безспорно, че пострадалата М.Й. с оглед поканата й отправена
от подсъдимия Г. доброволно е отишла в дома му. Съдът установява, че
действията, насочени към изпълнение на състава на престъплението по чл.150 от НК са били извършени толкова бързо от страна на
подсъдимите и с такава настойчивост (както
на приложената сила, така и на заплашване), че обективно не е имало възможност
да се формира, както и да се изрази намерение от страна на пострадалата за
напускане на помещението. Близкото почти непрестанно физическо присъствие на
подсъдимите до пострадалата, придружено със сила и заплашване са част от
изпълнителното деяние на престъплението по чл.150 ал.1
от НК. Тези действия са част от обективната страна на
състава по чл.150, ал.1 от
НК, с които подсъдимите са осъществили реално принуда по отношение на жертвата,
целящи сломяване на нейната вътрешна съпротива
с поставянето й в такова положение, от което тя да не вижда друг
възможен изход. В жилището на подсъдимия Г., бидейки там с него и подсъдимата Т.,
пострадалата Й. е станала обект на престъпно посегателство над половата й непрекосновеност, а не на престъпни действия на свободата й
на формиране на самостоятелен и осъзнат избор на местопребиваване. По
изложените съображения съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда по
повдигнатото обвинение по чл.142а, ал.1 от НК, вр. чл.23,
ал.1,вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Досежно обвинението по чл.198, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК , съдът съобрази следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че упражненото насилие е и с цел отнемане на вещите, без
съгласието на пострадалата Д.Я., с
намерение противозаконно да бъдат присвоени. Това е така, защото упражненото
насилие над Д.Я. е единствено с цел накърняване на
половата й неприкосновеност и поведение. Не е установено от субективна страна подсъдимите да
са използвали сила и заплашване, за да бъдат отнети вещите от владението на пострадалата,
без нейно съгласие, с намерение за противозаконно своене.
С оглед на изложеното, в конкретния случай, упражнената принуда не се явява
средство за постигане на цел отнемане на чужди вещи от владението на другиго,
без негово съгласие, с намерение за противозаконно своене.
Това деяние е несъставомерно и от субективна страна,
защото дори във времеви аспект подсъдимите не са имали време да формират воля и
умисъл за извършване на деяние по чл.198 ал.1 от НК, което е извършено по същото време и място, както и
деянието по чл.150, ал.1 от НК, извършено от
подсъдимите по отношение на пострадалата Д.Я.. По
изложените съображения съдът призна подсъдимите за невинни и ги оправда по
обвинението по чл. 198, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Относно обвинението по чл.213а, ал.1 от НК, вр. чл.23,
ал.1 от НК,
съдът съобрази следното:
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 213а, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК по отношение на Д.Я.. Изпълнителното
деяние на изнудването по чл.213а, ал.1 от НК е от такова
естество, че то може да се осъществи само чрез действие –заплашване. От
събраните в хода на досъдебното производство доказателства-показанията на
пострадалата, сим-карта на мобилен оператор, записи
от обаждания на тел.112, свалени на диск и приложен по
делото като веществени доказатества, може да се
направи обоснован извод,че Г. е осъществил от обективна страна състава на чл.213а, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК, тъй като през периода
02.03.2012 г. в 19:00 ч. в гр. Бургас, в условията на реална съвкупност и в
реална съвкупност с престъплението по чл.150 ал.1 НК,
с цел да принуди Д.Я.Я., с
ЕГН **********, да се разпореди с вещ – да му предаде сумата от 1000 (хиляда)
лева, я заплашил с насилие, а именно „Аз съм долу с десет мангала и ако не
слезеш да ми донесеш 1000 лева ще се върна и ще избия семейството ти, тъй като
жена ми пометна заради тебе!”. Заплашването с насилие е доведено до знанието на
пострадалата, че в бъдеще ще бъде упражнена форма на психическо въздействие
върху личността й.
Субект на престъплението е подсъдимия Г., за който
по делото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Към датата на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият е бил пълнолетен, разбирал е свойството и значението на
извършеното и можел да ръководи постъпките си.
Изпълнителното деяние се заключава и изчерпва с неблагоприятното и в
частност с принудителното въздействие върху неговия адресат. За довършеността на това престъпление е достаъчно
адресатът да изпита тормоза от страна на дееца, поставил си за цел да накара
адресата да извърши вредоносно имуществено разпореждане. От обективна страна
законът не изисква адресатът действително да е извършил разпореждане и да е
причинил на себи си имотна вреда.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Г.
е съзнавал, че пострадалата Я. не желае да се
разпореди с определена вещ или друго свое право, нито да поеме имуществени
задължения, но Г. е предвиждал, че вследствие на заплашването у жертвата може
да възникне страх, което е била и неговата пряка цел. Г. е съзнавал
съдържанието на волята на пострадалата Я., съзнавал е, че въздейства върху
нейната психика, че я мотивира да предприеме поведение, което не съответства на
волята на Я. и пряко е целял предприетото от него поведение, поради което съдът
го призна за виновен по повдигнато обвинение по 213а, ал.1,
вр. чл.23,
ал.1 от НК.
Относно обвинението по чл.213а, ал.1,вр. чл.26
от НК, съдът съобрази следното:
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.213а, ал.1,вр.чл.26 от НК, тъй като през периода
02.03.2012г.–14.03.2012 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление, и в реална съвкупност, в съучастие като съизвършител
със С.М.Т., с ЕГН ********** с
цел да принуди М.Д.З., с ЕГН **********
да се разпореди с вещ – да му заплати паричната сума, я заплашил с насилие,
че ще я принуди да проституира, а именно:
- на 08.03.2012 г. в гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ – да предаде на него и на Т. парична сума в размер на 240
(двеста и четиридесет) лева, я заплашил с насилие – да отреже врата й;
- на 13.03.2012 г. в гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ – да предаде на него и Т. парична сума в размер на 500
(петстотин) лева, я заплашил с думите: „Ще ти отрежа врата, ако не ми дадеш
парите!”
- на 14.03.2012 г. в гр. Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ – да им предаде с Т. парична сума размер на 10 000 (десет
хиляди) лева, я заплашил с действие с тежки последици за нея – че принудително
ще работи като проститутка за него, като използвал думите: „Ще работиш за нас
за 20 лева на час, докато ни върнеш парите”, а Т. я заплашила с думите: „Курво,
ще дойдеш при нас, ще работиш за 20 лева на час, за да върнеш на Г. парите”.
Съдът прие, че подсъдимата С.Т. също е осъществила състава на чл.213а,
ал., вр. чл.26
от НК , тъй като през
периода 02.03.2012 г. - 14.03.2012 г. в гр.Бургас при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.И.Г., с ЕГН **********, в реална
съвкупност, с цел да принуди Mapчела Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да й заплати парични
суми, я заплашила с насилие, че ще я принуди да проституира, а именно:
- на
08.03.2012 г. в гр.Бургас с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да предаде на нея и
на Г. парична сума в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, я заплашила с
насилие с думите: „Копанарке, знаеш ли колко съм
богата, ще платя на някого 5000 лева да те убие!”
- на
10.03.2012 г. в гр.Бургас, с цел да принуди М.Д.З., с ЕГН ********** да се разпореди с вещ - да предаде на нея и
на Г. парична сума в размер на 500 (петстотин) лева, я заплашила с думите: „Ще
пратя някой да те убие, да те прати на небето!"
- на 14.03.2012 г. в гр.Бургас, с цел да принуди
М.Д.З., с ЕГН ********** да се
разпореди с вещ - да предаде на
нея и на Г. парична сума в размер на 10 000 (десет хиляди) лева,
я заплашила с действие с тежки последици за нея, че
принудително ще работи като проститутка,
като използвала думите: „Ще работиш
за нас за
20 лева на час, докато ни
върнеш парите” и че ще й отреже
главата, ако се опита да
излезе навън.
Изпълнителното
деяние и на двамата подсъдими е извършено чрез действие, а именно чрез заплашване
с насилие доведено до знанието на пострадалата М.З.. Средството,
чрез което подсъдимите са предизвикали основателен страх у пострадалата З. е
заплашване с насилие и увреждане на имуществото–предаване на съответна сума
пари. Тъй като престъпението по чл.213а,
ал.1 от НК е формално престъпление съставът не
предвижда нищо друго освен осъществяване на изпълнителното деяние, като законът
не изисква пострадалият да е предприел исканото от дееца поведение.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искал настъпването им. Наред с това подсъдимите са преследвали и
особена цел-да принудят пострадалата М.З. да извърши
известни разпоредителни действия и да поеме задължение въпреки нежеланието й да
го стори. Деянията са извършени от подсъдимите при условията на чл.26 от НК, а
именно през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, поради което съдът призна подсъдимите за виновни досежно обвинението по чл.213а, ал.1,вр.чл.26
от НК. Въпреки, че в обвинителния акт не е повдигнато обвинение това
престъпление извършено и от двамата подсъдими да било в реална съвкупност и с
останалите деяния, то очевидно от фактологията и от
събраните по делото доказателства е във връзка с чл.23
ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъпленията, за които подсъдимите бяха признати за виновни, законът
предвижда следните наказания:
За
деянието по чл.143, ал.1 от
НК, за което подсъдимата Т. бе призната за виновна, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. За деянията по чл.150,
ал.1 от НК, за които и двамата подсъдими бяха признати
за виновни, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години, а за деянието по чл.213 а, ал.1 от НК лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
При определяне на наказанията за всяко едно от
деянията съдът не намери основания за приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй
като по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
нито изключителни такива, което да дава
основание да се приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко и не съответства на
степента на обществената опасност на деянието
и на личността на подсъдимите. Последната редакция на чл. 373, ал. 2 (§64, т.6 ПЗР ЗИДНК, ДВ бр.27/2009 г.) вече не
задължава съда в случаите на провеждане на съкратено съдебно следствие
императивно да прилага чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства. За разлика
от отменената, действащата разпоредба на чл. 58а НК не
предвижда безусловна индивидуализация на наказанието по чл. 55 НК, а само ако са налице условията за това. В случая, данните за
определящите вината на подсъдимите
обстоятелства не предпоставят наличието нито на изключителни, нито на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, налагащи
да се наложи наказание в хипотезата на чл. 58а, ал. 4,
вр. чл.
55 НК.
Направените
от подсъдимите самопризнания пред настоящия съд
под формата на волеизявления по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се приемат като изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на санкциите,
защото направените самопризнания са основание за разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие , в което
производство при определяне на наказанието съдът съобразно чл.58а, ал.1 от НК намаля така определеното наказание с 1/3.
Настоящият съдебен състав намира, че
наказанията за подсъдимите за всяко едно от деянията следва да бъдат определени,
като се вземе предвид обстоятелство, че е налице превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: високата степен на обществена опасност
на деянията по чл.150, ал.1 от НК (касае се за деяния
против личността и половата неприкосновеност). Интензитета на използваната
сила, младата възраст на пострадалите са също факти, които очертават
изключително високата степен на обществена опасност. Освен това механизма на
извършване на деянията разкрива осъществено от подсъдимите не просто насилие, а
изключително унизително отношение към личността на пострадалите Й., Я., като сексуалните
им гаври значително надхвърлят обикновените случаи на престъпления по чл.150
ал.1 от НК и стигащи до садизъм. От друга страна изнудването по отношение на
пострадалите Д.Я. и М.З. също
се отличава с изключителен цинизъм, като изнудването е за пари. Нещо повече
поведението на подсъдимите по време на инкриминираните деяния съгласно съдебно-псхиатричната и психологична експертиза включва елементи на
садизъм по отношение на подсъдимия Г., като и двамата подсъдими със сексуалните
си изпълнения са търсели унижение на човешкото достойнство на пострадалите. С
оглед високата степен на обществена опасност на самите деяния и изключителния
цинизъм от страна на подсъдимите при тяхното извършване, съдът намира, че за
целите на чл. 36 НК за престъпленията, извършени от
подсъдимите, следва да бъдат наложени наказания към максимума предвиден в
закона с приложенията на редукцията по чл. 58а, ал. 1НК.
По отношение на конкретния размер на наказанията съдът – с оглед изложените
по-горе съображения, като съобрази установената висока степен на обществена
опасност на деянията и изключителната дързост, с която са извършени от страна
на подсъдимите, в относително краткия период от време- от
месец февруари до средата на месец март 2012г., намира, че целите на чл. 36 НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подсъдимите Г. и Т. бъдат наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
максималния предвиден в закона размер за
всяко едно от деянията, за които бяха признати за виновни, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ за деяниято
по чл.143, ал.1 от НК, за което подсъдимата Т. бе призната за виновна. На осн.
чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
За деянията по чл.150, ал.1 от НК, за които подсъдимите бяха признати за
виновни, съдът намира, че следва да
бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в максималния , предвиден в
закона размер, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ на всяки един от подсъдимите. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Досежно деянията по чл.213а,
ал.1 от НК, за които подсъдимите бяха признати за
виновни, съдът намира, че следва да бъде
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в максималния, предвиден в закона
размер, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ШЕСТ ГОДИНИ за всяки един от подсъдимите. На осн. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, така
определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и следва да се
счита за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание глоба, като определи тя да бъде в размер на 2000 лв.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от
НК кумулира наложените наказания на всеки един от подсъдимите и определи едно
общо общо наказание, в размера на най-тежкото измежду
наложените им, а именно ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода, което
да бъде изтърпяно ефективно от всеки един от подсъдимите в затвор при първоначален
строг режим в затвор. С оглед обществената опасност на подсъдимите и чистото им
съдебно минало съдът не счита че така определото общо
и най-тежко наказание следва да бъде увеличено на основание чл.24
от НК с една втора както се иска от прокурора и поверениците на частните
обвинители по делото. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от определеното общо най-тежко наказание съдът
приспадна времето, през което подсъдимите са били задържани по ЗМВР, считано от
22.03.2012г., както и времето, през което им е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 23.03.2012г. На основание чл.23, ал.3 от НК
към така определеното общо най-тежко наказание съдът присъедини изцяло и
наказанието глоба в размер на 2000 лв.
за всеки един от подсъдимите.
Като причини за извършване на деянията следва да се отчете деформацията в съзнанието на подсъдимите, изразяваща се в незачитане на човешките
ценности, незачитане половата неприкосновеност на личността и нейния свободен избор на интимен
партньор, съчетано със стремежа му
за бързо задоволяване на желанието, стремежа им към забогатяване по
незаконен начин чрез изнудване, ниската правна
култура на подсъдимите и незачитане на установения в страната правов ред.
РАЗНОСКИТЕ:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски общо в размер на 953.62 лв. – възнаграждение
на вещите лици по изготвените експертизи. Предвид
признаването на подсъдимите за виновни по част от повдигнатите им обвинение -
на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди двамата подсидими да заплатят на държавата посочените по-горе разноски,
като всеки един от
тях следва да заплати разноски в размер от по 476.81 лв.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят по равно на пострадалите
лица направените от тях разноски
по делото в размер общо от 5000 лева (по 2500 лева всеки един от подсъдимите), да заплатят на четирите частни обвинители
направените от тях разноски в размери, като следва: 1000 лева адвокатско възнаграждение, заплатено от пострадалата
О.В.В. (по 500 лева всеки от подсъдимите), 1000 лева
адвокатско възнаграждение, заплатено от пострадалата
Д.Я.Я. (по
500 лева всеки един от подсъдимите), 1500 лева адвокатско възнаграждение, заплатено от пострадалата М.Д.З. (по 750 лева всеки един
от подсъдимите) и 1500 лева
адвокатско възнаграждение, заплатено от пострадалата
М.С.Й. (по
750 лева всеки един от подсъдимите).
Относно веществените доказателства , а именно :
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА -
1 (един) брой оптичен носител CD-R 80, марка „AXXESS”, със сериен №
R-80-69-11-39 и технически параметри 2х-52 complatible, с ръкописен текст със
синьо мастило: „Рег.№ 487/23.02.2012 г.” съдържащ
записи от обажданията на пострадалата М.С.Й., ЕГН ********** до ЕЕНСП 112, 1 (един) брой оптичен носител
CD-R, марка „AdvanCD”, със сериен № IFPIABM25 и технически параметри 80 min/700
MB 2х-56, с ръкописен текст „по рег.№ 1993/06.07.2012г.”, съдържащ обажданията
на пострадалата М.Д.З., ЕГН **********
до ЕЕНСП 112; 1 (един) брой оптичен носител CD-R, марка „Verbatim”, със
сериен № I06P123D8224806D2 и технически параметри 80 min/700 МВ 53х speed, без
обозначения освен фабричните съдържащ снимки от освидетелстването на
пострадалата М.С.Й., ЕГН **********
до ЕЕНСП 112; 1 (един) брой оптичен носител DVD+R, марка „MAXELL” със
сериен № SE1007071417400, с ръкописен текст с черен цвят „ЗМ 04-385 – Божидар
Желев II”, съдържащ данните от съдебно – техническа експертиза на мобилен
телефон марка „SONY ERICSSON” модел „Т280i”, собственост на пострадалата М.С.Й., ЕГН **********; * (един) брой
оптичен носител DVD+R, марка „MAXELL,” със сериен №SEI007071401000, с ръкописен
текст с черен цвят „ЗМ 04-213/21.II.12. Б. Желев”,
съдържащ данните от извършена съдебно – техническа експертиза на мобилните
телефони на Г.И.Г., ЕГН ********** и
С.М.Т., ЕГН **********; * (един) брой бял лист, формат
А4, съдържащ дактилоскопните
отпечатъци от пръстите и дланите на пострадалата М.С.Й., съдът постанови ДА
ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1
(един) брой мобилен телефон, марка „NOKIA”, с IMEI № 358229 /03/ 259977/4,
ведно със SIM карта с № 8935905100041220569 и 1 (един) брой мобилен телефон,
марка „NOKIA”, с IMEI № 359742/04/ 469943/1, ведно със SIM карта, с №
89359050100302544060, ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.53
ал.1 б. ”а” от НК, тъй като са
собственост на подсъдимите и са средство за извършване на умишлените
престъпления.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 (един) брой пластмасова поилка за птички със зелена
долна част; косми от печката за твърдо гориво; 1 (един) брой обгоряла кутийка
от презервативи „Дурекс”, 1 (един) брой обгоряла
червена пластмаса с надпис „Дурекс”, 1 (един) брой
маша, 1 (един) брой синя пластмасова капачка с бял бутон и дюза, кичур от коса
дълъг около 10 см., кичур от косми дълги 4-6 см., 1 (един) брой черен кожен
кобур за пистолет, 1 (един) брой синя калъфка за възглавница с кафяви петна
зацапана, черна празна опаковка от презервативи „Спортекс”,
2 (два) броя стъклени чаши с жълти и сини цветя, 1 (един) брой син на цвят
дезодорант с надпис „Танго”; 1 (един) брой нож с дължина 22 см. и
къса дървена дръжка с инкрустации по острието, косми от челната, теменната
и тилната област на главата на
пострадалата М. Ст.Й., 1
(един) брой нож с дължина
на острието около 25 см. с дръжка
с пластмаса – имитация на кост, закрепена
с два нита; прегъната на две метална
тръба с метален блясък; метална тръба с метален блясък с дължина около 40 см.
с червен пластмасов
накрайник в единия край; 1 (един) брой розов на
цвят шал със сребристи имитации
на монети с релефно изображение на мъж с шлем, съдът постанови ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл.53
ал.1 б.”а” от НК, тъй като са собственост на
подсъдимите и са послужили за извършване на умишлените престъпления. Поради
своята незначителна стойност същите след това ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
- 1 (един) брой SIM карта на мобилния
оператор „bob”, с №
8935901077081466, ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на собственика Д.Я.Я.,
с ЕГН **********.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Мая Стефанова
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.