Р Е Ш Е Н И Е
N
гр. Русе, 10.12.2012 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, Vсъстав, в открито съдебно заседание на 15 ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
Бисерка Василева и прокурора Ива Христова като
разгледа докладваното от
съдията Върбанова адм.д. дело N297
по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.233
от ЗМВР, във вр. чл.145 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от Н.П.К. *** против
Заповед Рег. №з-3631 от 21.08.2012 год. на Директора на ОД на МВР за налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на служебното
правоотношение на полицай Н.П.К. – младши автоконтрольор
І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна
полиция” при ОДМВР - Русе, категория “Е”- І степен, считано от датата на
връчване на заповедта. Навеждат се доводи, че заповедта е постановена при
допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Моли
съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. Претендира разноските по
делото.
Ответникът по жалбата - Директорът на
ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, счита оспорената заповед за законосъобразна,
а жалбата срещу нея - неоснователна. Претендира разноски за юрисконсулт.
Прокурорът от РОП, участвал в
производството, счита жалбата за неоснователна.
След
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 АПК, съдът приема следното:
Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице – адресат на
издадената заповед. Заповед Рег. № з-3631 от 21.08.2012 год. е връчена лично Н.П.К.
на 23.08.2012 год. срещу подпис. Жалбата е входирана на
03.09.2012 г., с което е спазен преклузивният 14-дневния срок за обжалване по
чл.149, ал.1 от АПК. Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
По съществото си същата се явява основателна.
Според разпоредбата на чл.228, т.3 от ЗМВР органите по чл.186, ал.1 от закона налагат всички наказания по чл.226 за служителите от категории Д и Е. С оспорената в
настоящото производство заповед е наложено дисциплинарно наказание по чл.226, ал.1,
т.6 от ЗМВР - “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение на полицай Н.П.К.,
младши автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор
“Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР - Русе, категория
“Е”. Наложеното наказание е такова по чл.226 от ЗМВР по отношение на служител
категория “Е”, което обосновава компетентността за издаване на заповедта на
Директора на ОД на МВР - Русе, тъй като сред изброените органи в разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗМВР изрично са посочени директорите на Областните дирекции
на МВР. Обжалваният индивидуален административен акт, с който е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” е издаден от
компетентен орган.
В административната преписка се съдържат данни за редовно започнала и
проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното производство е образувано със Заповед Рег. № з-697 от 23.02.2012
г., издадена на основание чл.230, ал.1, т.2 и чл.234,
ал.1, т.2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни с писмо Вх. №4881 от 23.02.2012 г. по описа на
ОДМВР - Русе /Рег. №307/22.02.2012 г. и рег.№308/23.02.2012г. по описа на
Дирекция “Вътрешна сигурност/ за допуснати тежки нарушения на служебната
дисциплина - такива по чл.227, ал.1, т.7, предл.2, алт.1 от ЗМВР – “използване
на служебното положение за лична облага” във вр. с чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР
– „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, с които се уронва престижът на службата” от страна на полицай Н.К.,
която заповед съдържа всички реквизити по чл.239, ал.1, предл. второ от ППЗМВР /л.29 от преписката/. С
нея жалбоподателят е запознат на 24.02.2012 г. срещу подпис, вкл. и с правото
му да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в
защитата си от друг служител на МВР, с което е изпълнено изискването на чл.243,
ал.1, предл.2 от ППЗМВР. От приложените по преписката доказателства се
установява, че първоначално определения срок за разследване със Заповед Рег. №з-697
от 23.02.2012 г. е удължаван неколкократно с нарочни заповеди за това на
Директора на ОД на МВР поради необходимостта от събиране на информация и
доказателства от други органи – съд и прокуратура /Заповед Рег. №з-И79 от
22.03.2012 г. на л.32 от преписката; Заповед №з-1707 от 24.04.2012 г. на л.35
от преписката; Заповед Рег. №з-2085 от 22.05.2012 г. на л.38 от преписката;
Заповед Рег. №з-2649 от 25.06.2012г. с
която срокът за разследване е удължен считано от 27.06.2012 г. до 27.07.2012 г.
на л.40 от преписката/. Възможност за удължаване на срока на разследването
изрично е предписана в чл.244, ал.2 от ППЗМВР.
За резултатите от разследването е
изготвена Справка Рег. №ПП-18399 от 01.08.2012 г. от дисциплинарно разследващия
орган, с което е спазено изискването на чл.243, ал.3 от ППЗВМР /л.19-л.25 от
преписката/. Жалбоподателят е запознат с нея в 11,00 часа на 01.08.2012 г.,
удостоверено с негов подпис /л.25 от преписката /, вкл. и с възможността да
даде допълнително писмени обяснения и възражения в срок от 24 часа, както
предписва разпоредбата на чл.243, ал.4 от ППЗМВР. Полицай К. е депозирал възражение на 02.08.2012 г. /л.27 от
преписката/, в което оспорва
констатациите в справката, като излага твърдения, че тези констатации не
са подкрепени с никакви доказателства.
Дисциплинарно-разследващият
орган е приключил дисциплинарното производство със становище до
Директора на
ОД на МВР
Рег. №ПП–18593 от 03.08.2012 г. за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното
правоотношение на полицай Н.П.К. /л.12-л.18 от преписката/.
След получаване на становището и
дисциплинарната преписка, с покана Рег. №28621 от 09.08.2012 г. /л.7 от
преписката/, ръчена лично на К., дисциплинарно-наказващият
орган е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения в срок до 17.08.2012 г.
В указания срок служителят не е представил писмени обяснения.
Административното производство е
финализирано с оспорената в настоящото производство заповед на Директора на ОД
на МВР - Русе, с която е наложено наказание “уволнение” на полицейския служител
и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е издадена в
предвидените по ЗМВР преклузивни срокове. Съгласно ал.2 на чл.225 от закона за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
две години от извършването му. Съгласно чл.223 от ППЗМВР нарушението се счита
за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според ал.3
на разпоредбата нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
последните са изпратени на наказващия орган на 03.08.2012 г., видно от
приложеното на л.12 от преписката писмо-становище на разследващия орган за
наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Липсват данни
за входиране на писмото при директора на ОД на МВР, поради
което следва да се приеме, че датата, на която наказващия орган е запознат с
материалите по дисциплинарната преписка, е 03.08.2012 г. /това е най-ранната
възможна дата/. Това е началният момент, от който започва да тече 2-месечния
срок за упражняване на компетентността на Директора на ОД на МВР по
дисциплинарното наказване. Към 23.08.2012 г., когато е връчена уволнителната
заповед /моментът, към който дисциплинарното наказание се счита за наложено/
посоченият кратък преклузивен срок не е бил изтекъл. Към момента на налагане на
дисциплинарното наказание не е изтекъл и двугодишният срок от извършване на
деянията, които според заповедта са осъществени на 06.07.2011 год.
Съгласно чл.246, ал.1 ППЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, която следва да съдържа изрично
предписани в нормата реквизити, между които: обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, правното основание и др.
Процесната заповед е издадена в
писмена форма. Като фактически основания в нея е изложено следното:
На 06.07.2011 год. около 05.00
часа в гр. Русе по бул.”България”, посока
гр. Русе в района на отбивката за КАТ, в качеството
си на държавен служител полицай Н.П.К. - младши автоконтрольор
– І степен в група ОДПКПД на сектор “ПП” към отдел ОП при ОДМВР - Русе,категория
Е – І степен, осъществяващ административно - контролна дейност в наряд с
полицай Ц.С.Ц. - младши автоконтрольор – І степен в същото
структурно звено по време на извършване на полицейска проверка е поискал от
водач на МПС - свидетеля със скрита самоличност с идентификационен №005-РР пари, които не му
се следват с думите „не петдесет евро, искам по петдесет евро на тримата, чу
ли” и е приел пари, които не му се следват – сумата от 150 евро. Отправил е
обиди и заплахи към свидетел с №005-РР, че ще конфискува автомобила, ще вземе
свидетелството му за управление, а самият свидетел ще отиде в затвора, както и отправил и други нецензурни думи –
„какви 50 евро бе, румънец скапан” и псувни към него. Взел е сумата от 150 евро
при изпълнение на служебните си задължения, свързани с извършване на контрол по
ЗДвП. 50 евро от взетата сума са били за служителя Ц..
Полицай К. е заявил на водача, че има проблем, защото управлявал моторното
превозно средство с нередовни, „фалшиви” холандски регистрационни номера. В
това време полицай Ц. е пристъпил към обективиране на отправените от К.
заплахи, като е започнал да снима с фотоапарат автомобила. Същият е предприел
действия по демонтиране на регистрационните му табели, както и на
регистрационните табели на автомобилите, пътуващи и спрени след този на
свидетеля, които били с румънски транзитни номера. Във връзка с това полицай К.
е поискал и взел парите, за да не бъдат предприети действия, съгласно
задълженията предвидени в длъжностната му характеристика и нормативните актове.
Дисциплинарно – наказващият орган е приел, че с така описаното деяние
полицай К. е извършил дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, предложение
2 и т.8, предложение 1 от ЗМВР – “използване на служебното положение за лична
облага” и “злоупотреба с власт”, за които е предвидено дисциплинарно наказание
“уволнение”, както и дисциплинарно
нарушение по чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР: “деяния несъвместими с етичните
правила за поведение в МВР, с които се уронва престижът на службата”, за което
е предвидено дисциплинарно наказание “уволнение”.
От приложеното по преписката Постановление за привличане на обвиняем и
вземане мярка за неотклонение на следовател в СО при СГП-София /л.50-л.52 от
преписката/ се установява, че за гореописаните деяния на жалбоподателя на 22.02.2012 г. са повдигнати
обвинения по ДП №20-П/2011 г. по описа на СО при СГП за умишлени престъпления
от общ характер по чл.302, т.2 и т.1, алт.2, вр. чл.301, ал.3, пр.1, вр. ал.1,
предложение 1 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.387, ал.1, предложение 2, алт.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение “парична гаранция”. На съда е служебно
известно, че досъдебно производство №20-П/2011 г. по описа на СО в СГП,
обвиняем по което е жалбоподателят К., в момента се разследва и все още не е
приключило.
Основното възражение в жалбата на К. е, че в хода на проведено
дисциплинарно производство не са установени извършени от него дисциплинарни
нарушения, за които му е наложено най-тежкото наказание “уволнение”. Съдът
намира тези доводи за основателни.
Приетата
за установена фактическа обстановка от дисциплинарно-разследващия орган, а
впоследствие и от дисциплинарно-наказващия, е въз основа на изисканите от
разследващия орган материали от досъдебното производство при по описа на СО при
СГП: преписи от протоколи за разпит на защитен свидетел №005-РР и преписи от
протоколи за разпознаване на лица по снимки, изготвени в хода на ДП №20-П/2011
г. на СО при СГП (лист 55 – лист 64 от преписката), както и Постановление за
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение по същото следствено
дело. В хода на дисциплинарното производство от дисциплинарно-разследващия
орган са изискани писмени сведения, в качеството на свидетел от полицай Ц.Ц.(патрулиращия
полицай, съвместно с жалбоподателя на 06.07.2011 г.). Последният е отказал
даването на такива писмени сведения (сведение Рег. №ПП-10155/26.04.2012 г. на
л.69 от преписката).
Вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, дефинирани в чл.227,
ал.1, т.7, предложение 2 и т.8, предложение 1 от ЗМВР и чл.230, ал.2, т.4 от
ППЗМВР, представляват конкретни негови деяния /действия и бездействия/, т.е.
факти, които подлежат на доказване. Доказателствената тежест, както в рамките
на административното производство, така и в съдебната фаза, е изцяло върху
административния орган, съгласно чл.229, ал.4 от ЗМВР. Съдът счита, че
установяването на дисциплинарните нарушения не може да става единствено и само
въз основа на материалите от висящото досъдебно производство за същите случаи,
за който на лицето са повдигнати обвинение за престъпления от общ характер по
НК. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.3 от ЗМВР държавните служители в МВР
носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са
основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл нарушението на
служебната дисциплина не е задължително да представлява престъпление, но дори и
да е така, двете производства - наказателното и дисциплинарното се развиват
независимо едно от друго. Поради автономността на производствата, установяването
на релевантните за всяко от тях факти, следва да стане в съответното
производство. В конкретния случай обстоятелствата, послужили като фактически
основания за издаване на процесната заповед, са приети за установени от дисциплинарно-
разследващия и впоследствие дисциплинарно-наказващия орган, само въз основа на приобщените
материали от следственото дело. От извършените от разследващия орган действия -
искане на сведения от полицай Ц. и обяснения на жалбоподателя тази обстановка
не се подкрепя, напротив обясненията са в обратен смисъл. Приложените по
преписката писмени доказателства също не установяват описаните в заповедта факти,
относими към съставомерността на деянията.
Приобщените по дисциплинарната
преписка доказателствени материали от следственото дело /протоколи за разпит на
защитен свидетел и протоколи за разпознаване на лица от същия този свидетел по ДП №20-П/11 по описа на СО-СГП/ са
ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник на сведения
за правнорелевантните факти от състава на приетите за
извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Следва да бъде съобразено
обаче, че тези материали са изготвени и са събрани за нуждите на наказателното
производство. Свидетелските показания на защитения свидетел /чл.123 от НПК/ са
гласни доказателствени средства, които се
събират по предвидения в НПК специален ред. Те не се ползват с презумтивна доказателствена сила и проверката им се
извършва в рамките на наказателното производство /чл.107 от НК/. В този смисъл,
единствено те не могат да служат за обосноваване на дисциплинарна отговорност на
полицейския служител по реда и при условията на ЗМВР, в какъвто смисъл
жалбоподателят основателно е направил възражения в хода на дисциплинарното
производство. Процесуалната им годност следва бъде изследвана от наказателния
съд. Те не могат да бъдат подлагани на анализ и оценка от други органи, вкл. и
от съд, извън рамките на наказателното производство, поради спецификата на
способа за събиране на доказателството по НПК /чл.141 от кодекса/. Следва да
бъде съобразено и това, че интерпретацията на доказателствената стойност на
доказателственото средство – показанията на свидетел с тайна самоличност, в наказателното производство става при
съобразяване на императивното правило по чл.124 от НПК, а именно - показанията
на свидетели от тази категория, дадени по реда на чл.141 от НПК, да бъдат
подкрепени от други, различни по вид доказателства като предпоставка за
изграждане на обосновано обвинение срещу конкретно лице и за неговото осъждане.
Съгласно забранителна разпоредба на чл.124 от НПК, обвинението и присъдата не
могат да се основават само на показанията на свидетели с тайна самоличност. По
аргумент от нея дори, да се приеме че тези показания са допустими средства по
закон по смисъла на чл.229, ал.3 от ЗМВР, то само и единствено с тях не може да
се обоснове фактически състав на дисциплинарно нарушение. Фактът на образувано
досъдебно производство и повдигнато обвинение срещу служителя К. сами по себе
си не са материалноправни предпоставки по ЗМВР за налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение”. Извършените процесуални действия в хода на досъдебното
производство, не освобождават органите, ангажирани с провеждането на
дисциплинарното, от дължимата процесуална активност за събиране на
доказателства, посредством които може да бъде обоснован предмета на доказване в
това производство. В процесния случай, с изключение на приобщените материали от
досъдебното производство, събраните по преписката други доказателства не
формират извод, че служителят е извършил вменените му нарушения по ЗМВР, за
които е наказан с уволнение. Издадената заповед, оспорена в настоящото
производство, е необоснована. При неустановеност на извършени дисциплинарни
нарушения по чл.227, ал.1, т.7, предложение 2 и т.8, предложение 1 от ЗМВР и
чл.230, ал.2, т.4 от ППЗМВР, актът е издаден в противоречие с материалния
закон. Атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна
поради това.
Предвид основателността на
жалбата и на основание чл.143, ал.1 от АПК на оспорващия се следва заплащане на
разноски в общ размер 510лв., от които договорено възнаграждение за адвокат в
размер на 500 лева и 10 лева държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по направеното оспорване от Н.П.К. *** Заповед Рег. №з-3631 от 21.08.2012 год. на
Директора на ОД на МВР за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и
прекратяване на служебното правоотношение на полицай Н.П.К. – младши автоконтрольор І степен в група ОДПКПД на сектор “Пътна
полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР - Русе, категория “Е”- І
степен, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР - гр. Русе да заплати на Н.П.К. ***,
ЕГН **********, сумата от 510 лв. - разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: