Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

28.02.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 януари

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2912 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Г.А.Т., с ЕГН: ********** *** чрез адв. Т.Т. *** против наказателно постановление № 18-0938-004362 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложил на Г.А.Т., глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят Г.А.Т. в депозираната жалба чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т. от ВАК отрича факта на нарушението и оспорва наказателното постановление от към законосъобразност и обоснованост. Навеждат се твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила касаещи задължителното съдържание на НП, както и неправилно приложение на материалния закон.  Искането към съда е  за пълната му отмяна.

Административно наказващия орган ОД на МВР – Плевен, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 13.08.2018 г. е било констатирано, че на 13.08.2018 г. в 13:05 часа, в гр. Плевен, кръстовище образувано от улица „***и улица „***“, като водач на собствения си лек автомобил „***“, с регистрационен номер***, извършва следното:

Движейки се по улица „*** навлиза в горепосоченото кръстовище, като предприема маневра завой наляво ада навлезе в друг път и не пропуска насрещно движещия се по път с предимство по улица „***“, с посока на движение към улица „***“ лека автомобил „***“, с регистрационен номер *** и водач ***и го удря. Реализира ПТП с материални щети по двата автомобила и леко ранен пътник/двете/ возещо се на задната седалка в лек автомобил „***“. Лек автомобил „***“, с рег. № *** се спира от движение.

След изясняване на место на фактическата обстановка на водача Г.А.Т. за горното нарушение бил съставен АУАН, като акта бил съставен в негово присъствие и в присъствието на свидетеля М.С.М..

Актът бил съставен на место в присъствието на жалбоподателя, бил му предявен и връчен за подпис.    

След преглед на АУАН съдът намира, че същият е съставен от компетентния  за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити.

Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление  в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания, на жалбоподателя е наложено съответното административно наказания – глоба  в размер на 200 лв.

Наказателното постановление  е постановено от компетентния за това  орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е  и  съдържа  всички  изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН .

Констатираното нарушение е описано с всички елементи от неговия състав , като в достатъчна степен е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Затова и съдът намира, че са неоснователни наведените в жалбата възражения.

По отношение на описано в НП нарушение съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина.

На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП.

В конкретния случай фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетел на актосъставителя Д.Л.Д., който посочва, че е установил извършването на нарушението по обясненията и на двамата водачи участвали при инцидента. 

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и процесуалният му представител адв. Т.Т. от ВАК изложени в жалбата за незаконосъобразност на НП, поради нарушение на чл. 40 от ЗАНН.

Този извод противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели Д.Л.Д. и М.С.М. се установява еднопосочно, че същите, в качеството им на контролни органи на пътна полиция са получили сигнал от дежурния на районното управление за настъпило ПТП на кръстовището образувано от ул. „***“ и ул. „***“, веднага са отишли на място, видели са фактическата обстановка, като автомобилите на са местени, изпробвали са водачите на двата автомобила, участници в ПТП-то за алкохол.

При така установените по делото обстоятелства съдът счита, че жалбоподателят и процесуалният му представител адв. Т.Т. от ВАК, неправилно са преценили, че АУАН-а е съставен при липса на свидетели по чл.40 ал.1 от ЗАНН.

Безспорно е, че както актосъставителят Д. Л.Д., така и свидетелят М.С.М., са присъствали при установяване на нарушението, поради което не са нарушение законовите условия за съставянето на АУАН.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че правилно е посочена нарушената материално-правна разпоредба.

Нормата на чл. 37 ал.1 от ЗДвП  въвежда задължение за водача  на пътното  превозно средство при завиване наляво за навлизане в друг път , водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Т.е. посочената разпоредба безспорно касае правилата за предимство, тъй като въвежда правило за предимство на насрещно движещите се пътни превозни средства при горната хипотеза. Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от неговия състав и правилно е  съотнесено същото към съответстващата му  санкционна разпоредба.  

Правилно е определена и санкционната разпоредба като предвид настъпилото ПТП е направена при връзка на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 с ал. 2 на чл. 179 ЗДвП.

За така извършеното нарушение административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази си част като правилно и законосъобразно.

При определяне размера на наказанието  – глоба, наказващият орган е съобразил критериите на чл. 27 от ЗАНН.

В случая административното наказание - глоба  е определено от закона в абсолютен размер и оразмеряването му не подлежи на преценката на административно-наказващия орган.

Ето защо като е наложил глобата именно в този размер същият правилно е приложил закона.

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-004362 от 24.08.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложил на Г.А.Т., с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: