Решение по дело №456/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 203-207 от АПК.

Образувано е по искова молба от А.Ж.П., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, с която се иска да бъде осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – София, да му заплати сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, унижение, страх, срам и неудобство вследствие извършено незаконно задържане със заповед № 251зз-248/25.10.2021 г. издадена от разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.), ведно със законната лихва считано от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна - Главна дирекция „Национална полиция“ София оспорва иска, чрез процесуален представител. Изразява становище, че претендираното обезщетение от ищеца към ГДНП в размер на 15 000 лв. за нанесени неимуществени вреди при полицейско задържане на лицето е неоснователно и недоказано. В представени писмени бележки излага съображения, че по делото не са ангажирани сериозни доказателства за нанесени неимуществени вреди на ищеца като съдебнопсихиатрична експертиза, съдебномедицинска експертиза или каквато и да е друга експертиза, нито са представени медицински документи, освен разпита на двама свидетели, които не са били очевидци на задържането. Счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на третият разпитан свидетел - Денислав Йовчев Киров, който е бил пряк очевидец на цялата случка, тъй като същите изцяло опровергават показанията на другите двама свидетели. По подробно изложени в писмените бележки доводи, претендира отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба на А.Ж.П. е посочено, че от 2016 г. до февруари 2022 г. ищецът е работил на длъжност „енергетик“ в Затвора Бургас. На 25.10.2021 г. се явил на работа като започнал да изпълнява обичайните си задачи свързани с поддръжка на енергийната система в учреждението. Към 11:00 бил повикан за отстраняване на неизправност възникнала на пети етаж. Посетил вещеви склад на пети етаж. Там били лишените от свобода Г.С.Д.и Я.– отговорник на склада. В 11:15 на първи етаж го чакали двама оперативни работници, които го накарали да ги придружи до кабинета им. Те му заявили, че е задържан за подбудителство към палеж и затова, че е внесъл запалителна течност в затвора, с цел лишения от свобода Г.С.Д.по прякор „Закса“ да се самозапали. Инспекторите му заявили, че ако подпише изготвен от тях на компютър текст в който пишело, че бил в близки отношения с зам. началника М.В., и той му поръчал да внесе запалителната течност, нямало да спи в ареста. Ищецът обяснил на двамата оперативни работници, че няма да подпише така изготвения текст, тъй като това не отговаряло на истината. Оперативните работници започнали да го убеждават, че Владимиров бил престъпник, не заслужавал да бъде зам. началник, живеел на яхти, пиел уиски и пушил пури и това бил единствения начин да бъде изгонен от затвора. Бил принуждаван поне два часа да подпише текста, като щели да го направят защитен свидетел. Твърди се, че след като за пореден път отказал, инсп. Киров му нанесъл удар в лицето и трябвало да избере дали да лежи в затвора или да подпише.

След психически и физически тормоз в продължение на пет часа, около 16:30 бил изведен с белезници от кабинета на оперативните работници и умишлено държан в двора на затвора около 15 мин. с цел да го видят колкото се може повече служители и лишени от свобода. В 17:00 без проведен преглед при лекар бил отведен в ареста на Пето РУ при ОД на МВР Бургас със заповед за 24-часов задържане по ЗМВР. На 26.10.2021 г. в 10:00 бил освободен от ареста. След оспорване на издадената заповед за задържане № 251зз-248 от 25.10.2021 г. пред Районен съд Бургас, същата била отменена като незаконосъобразна с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. ( влязло в сила на 23.06.2022 г.).

В исковата молба е посочено, че ищецът бил уважаван на работното си място, работата му харесвала и я вършел с удоволствие, като след този случай бил недопустимо злепоставен на работно си място. Променило се отношението на всички към него, вкл. Колегите и администрацията, които започнали да го отбягват и се създало едно неприкрито и ярко изразено негативно отношение към него. В следствие на това, същият не могъл да преодолее негативните нагласи и да продължи да работи в тази среда, поради което на 04.02.2022 г. бил принуден да напусне и да си потърси друга работа. Твърди, че дотогава не бил попадал в арестни помещения като лишен от свобода. Стресът свързан със страха от принудителното му несправедливо задържане и осъждане, ограничаване на правото му на свободно предвижване за един твърде дълъг период от време му причинили негативни преживявания и дискомфорт, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Излага още, че изпитал несравнимо унижение и неудобство пред колегите и администрацията на затвора, от положението в което бил незаслужено поставен. В исковата молба е посочено, че в резултат на престоя му в ареста развил пневмония, която започнал да лекува непосредствено след задържането му. Счита, че стреса и студа са довели до спад в имунитета му и развилата се пневмония била лекувана твърде дълго. Чувствал се безпомощен, сам, изолиран смачкан и опозорен, което довело до силен емоционален срив и му оставило белег за цял живот.

По делото са разпитани като свидетели В.М.М. ( служител в Затвора Бургас) и М.И.В.(бивш зам. директор на Затвора Бургас), които излагат възприятията си относно следните правнорелевантни факти - обстоятелствата, свързани със самото прилагане на мярката, престоя на ищеца в Пето РУ и здравословното му и психическо състояние след задържането. Като свидетел е разпитан и Д.Й.К.(оперативен работник в Затвора Бургас и служител в МВР).

Свидетелят М. заявява, че на 25.10.2021 г. е бил на работа, като прибирайки се от поста негов колега, който е на КПП-то му е казал, че енергетика е бил задържан от оперативни служители. Същият бил изкаран с белезници от централния вход като синът му го е чакал отпред и го е видял. След няколко дни се опитал да се свърже с него, като същият бил отчаян и се притеснявал какво мислели колегите му за него. На следващия ден след задържането му на инструктажа началника на затвора е споменал пред около 20-30 служителя, че П. е бил задържан и ще бъде осъден. Месеци наред се коментирало задържането му от служителите на затвора и от лишените от свобода. След като се върнал на работа, П. не искал да говори с колегите, променило се отношението и на колегите му към него, тъй като всички мислели, че е извършил голямо престъпление и искал да запали затвора. Лишените от свобода също говорели, че ще го вкарат в затвора, което за него било голям шок. Напуснал работа тъй като не знаел как да погледне колегите му, които го мислели за престъпник и се притеснявал, че ще бъде тормозен.

Свидетелят М.В. заявява, че разбрал от колеги за задържането на П., като на другия ден отишъл до Пето РУ да го види и разбере какво е станало. Ищецът изглеждал зле, като човек, който никога не е попадал в ареста, пребледнял с кървясали очи. Разказал му какво се е случило, като бил много уморен и искал да се прибере. На следващия ден му звъннал и имал кашлица, която в последствие се развила до пневмония.Бил видимо притеснен, затворен в себе си, не искал да контактува с никой, тъй като смятал, че ще му повдигнат обвинение. След като се върнал на работа повечето колеги са го отбягвали, като на тези от тях на които им се налагало да контактуват с него единственото нещо, за което се интересували било дали ще бъде съден и дали му е повдигнато обвинение. Била му назначена охрана –служител, с който трябвало да се придвижва за изпълнение на поставените му задачи. При изпълнение на задачите му и влизане в спалните помещения на лишените от свобода има подмятания и подигравки с него. Заявява, че най вероятно белезниците му са били сложени от оперативните работници.

Свидетелят Д. К., служител в МВР, пояснява, че една от задачите му е по разкриване и предотвратяване на престъпления на територията на затвора. Във въпросния ден, получили информация, че на територията на затвора е влязла запалителна течност и тя се намира при лишени от свобода, като след обсъждане с началника на затвора и с тогавашния адм. ръководител на РП – Бургас, пристъпили към действия по установяване и задържане на лицето П.. Същият бил поканен за беседа в техния кабинет. Пояснява, че те не са му поставили белезници, тъй като не разполагат с такива. При извеждането от кабинета им до предаването му на служители на Пето РУ бил без белезници, като такива са му били постановени при извеждането му от полицаите от Пето РУ.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за частична основателност на исковата молба като счита, че съгласно константната съдебна практика следва да му бъде присъдена сумата от 500 лв., която е достатъчна да обезвъзмезди така заведената искова претенция.

Административен съд - Бургас, след като се запозна с приложените по делото писмени и гласни доказателства приема следното от правна страна:

Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от А.Ж.П. срещу ГДНП София и се основа на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 251зз-248 от 25.10.2021 г., разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по н.а.х.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.).

По делото е прието за послужване н.а.х.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за съдържание.

Искът е предявен срещу Главна дирекция „Национална полиция“ София, която съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице и притежава надлежна пасивна процесуална легитимация по чл. 205 от АПК.

Според настоящият състав на Административен съд – Бургас, исковата молба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Главна дирекция „Национална полиция“ - София.

Налице е незаконосъобразен акт – Заповед за задържане на лице № 251зз-248/25.10.2021 г. издадена от разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.) Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната Главна дирекция „Национална полиция“ София, която е юридическо лице, видно от чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице издадена на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл като властнически акт, издаден от административен орган, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно е установено по делото, че Заповедта за задържане на лицето е била отменена като незаконосъобразна.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността на Главна дирекция „Национална полиция“ София по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди за ищеца и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

С оглед изложеното в исковата молба, в случая се претендира обезщетение за твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, унижение, страх, срам и накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото и на работното място, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане.

На първо място следва да се посочи, че в резултат на постановената заповед за задържане ищецът е престоял в помещение за временно задържане на Пето РУ към ОДМВР Бургас от 11:30 часа на 25.10.2021 г. до 10:00 часа на 26.10.2021 г. без основателна причина (с оглед отменителното решение на съда), което само по себе си е довело до настъпване на неимуществени вреди за него, изразили се в преживените негативни емоции, посочени в исковата молба – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане.

Освен в ограничение на правото на свободно придвижване на ищеца за посочения по-горе период, вредите в случая се изразяват също така и в претърпените от него унижение, неудобство и притеснение, както и злепоставяне на доброто му име пред обществото и колегите му. По делото е установено, че по време на задържането А.П. е работил като енергетик в Затвора Бургас. На първо място следва да се посочи, че от ищеца са претърпени неимуществени вреди от начина, по който е бил задържан и извеждането му и престоя на двора на Затвора Бургас с поставени белезници, което в случая може и да не е било умишлено, но безспорно е злепоставило П. пред колегите му и всички лишени от свобода, които са били на двора по това време. Задържането по този начин, безспорно е накърнило доброто му име на работното място като същият е изпитал срам и притеснение. Независимо от твърденията на свидетеля Д. К., че той и колегата му не са поставили белезници на задържания, а същите са били поставени от конвоиращите служители на ОДМВР Бургас, тези обстоятелства не променят извода на съда за претърпени вреди с оглед начина му на задържане.

Съдът намира за доказана по основание исковата претенция и в частта, според която в резултат на задържането ищецът е претърпял стрес, притеснения и неудобства, унижение и накърнен авторитет, и съществено се е променил в негативен план начинът му на живот. В случая следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. М. и М. В., които са непротиворечиви и последователни, макар и същите да не са били преки очевидци на задържането. От дадените показания от безспорно се установява какво е било отношението на колегите и лишените от свобода към П. след задържането. Видно от същите, колегите му не са избягвали да комуникират с него, като основно са му задавали въпроси относно задържането и дали ще му бъдат повдигнати обвинения. При изпълнение на ежедневните му задачи на работното място му е бил назначен служител охрана, който е трябвало да го придружава навсякъде. Ищецът е бил обект на подигравка и от лишените от свобода, което се е случвало много често с оглед мястото на изпълнение на служебните му задължения, а именно килиите и други помещения в Затвора. В тази връзка следва да се приеме, че незаконосъобразното задържане на ищеца безспорно е причинило изброените последици в психическото състояние на ищеца, както и накърняване на авторитета и доброто му име в обществото и сред колегите.

Съдът счита, че в случая е доказано е и настъпилото влошаване в здравословното състояние на ищеца в следствие на извършеното незаконосъобразно задържане. Безспорно задържането за 24 часа на човек, който никога не е бил задържан или лишаван от свобода освен причинените неудобства и притеснения води и до стрес, който от своя страна може да доведе до спад на имунитета и влошаване на здравето на ищеца. Действително, в по делото не е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да удостовери здравословното състояние на ищеца, но според съда дори и да беше назначена такава същата не може да доведе до изясняване на спорните обстоятелства относно здравето на ищеца, тъй като от задържането са изминали повече от две години. В тази връзка съдът кредитира представените писмени доказателства – болничен лист № Е20212323318/26.10.2021 г., както и болничен лист № Е20212323341/01.11.2021 г., удостоверяващи твърдените обстоятелства, че ищецът е развил пневмония. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на изпълнение на същата задържаното лице претърпява тези вреди.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Самото задържане безспорно е имало за него травмиращ характер, макар последното да е било само за 24 часа. Незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло и върху психиката П.. Поради промененото отношение на колегите и лишените от свобода в следствие на незаконното задържане, ищецът е бил принуден да напусне работното си място, макар и по собствено желание, но принуден от обективни фактори свързани с изпълнение на задълженията си, което безспорно го е лишило от получаване на доходи от трудово правоотношение за известен период от време. Преценени съвкупно, релевантните обстоятелства обуславят основателност на претенцията в размер от 3 000 лева (приблизително равностойността на четири минимални работни заплати), с които изброените неимуществени вреди на ищеца ще бъдат овъзмездени справедливо. Над този размер, до пълния предявен размер от 15 000 лева, исковата претенция е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за вреди, но считано от 26.06.2022 г. Лихвата за забава се дължи от датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на заповедта – 26.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, какъвто е и разглежданият случай.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3, от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, както и заплатената държавна такса в размер на 10 лева. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 990 лева, като съобразно уважената част от иска (20%) на ищецът се дължат разноски в размер на 410 лв. (400 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. ДТ). На осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът дължи разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 120 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ – София, да заплати А.Ж.П., ЕГН **********, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице заповед № 251зз-248/25.10.2021 г. издадена от разузнавач при СООМЛС в Главна дирекция „Национална полиция“ София, отменена с Решение № 294/25.03.2022 г. по а.н.д. № 4989/2021 г. описа на Районен съд – Бургас (влязло в сила на 26.06.2022 г.), ведно със законната лихва считано от 26.06.2022 до окончателното изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Ж.П., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Национална полиция“ – София за разликата над 3 000 лева, до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ – София, да заплати на А.Ж.П., ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 410 ( четиристотин и десет) лева.

ОСЪЖДА А.Ж.П., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ – София, направените по делото разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: