РЕШЕНИЕ
Номер
20.02.2023г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, втори касационен
състав, на осми февруари две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и с участието на
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
КАНД № 394 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на К.Г.А.,
ЕГН **********,*** против Решение № 640/01.11.2022 г., постановено по АНД №
837/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № Е-240/28.03.2022 г., издадено от кмета на Община Русе. С
наказателното постановление на Г., за нарушение на чл. 55, ал. 1 във връзка с чл.
51 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови,
строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе
(Наредба № 15) е наложена глоба в размер на 1 000 лева. Решението се
обжалва като неправилно и необосновано поради неустановяване на фактическата
обстановка и неприлагане на института маловажен случай. В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв. Г.Г.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени
в нея. Иска присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба – кмет
на Община Русе, се представлява в процеса от старши юрисконсулт Е.Х., редовно
упълномощена, която оспорва жалбата и представените доказателства, и иска от
съда да остави в сила първоинстанционното решение. Представя писмени бележки,
като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката, ако той надхвърля размера по
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за
неоснователност на оспорването, като липсват твърдяните от касационния
жалбоподател нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила,
защото фактическата обстановка е правилно установена. Споделя напълно развитите
от въззивния съд мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на К.Г.А. против Наказателно
постановление № Е-240/28.03.2022 г., издадено от кмета на Община Русе, с което за
нарушение на чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 51 от Наредба № 15 на Г. е наложена
глоба в размер на 1 000 лева. По делото е налично Удостоверение за
идентичност на имена изх. № ВП-1478/22.06.2022 г., издадено от Община Русе, от
което се установява, че К.Г.Г., К.Г.А. и К.Г. Н. са едно и също лице. Установено
е, че в имот с административен адрес гр. Русе, ул. „Духовно възраждане“ № 30, е
налично голямо количество смесени отпадъци – битови, строителни и други, които
създават предпоставки за инциденти и са опасни от хигиенна гледна точка.
Първоначално е установено, че посочения имот съгласно Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 23/05.07.1988 г. е собственост на А., като е съставен
Констативен протокол № 44-НК/13.12.2021 г. за извършената проверка относно
състоянието на имота. В протокола е обективирано предписание за почистване на
събраните отпадъци и е определен срок за целта – 31.12.2021 г. При проверка,
извършена на 04.01.2022 г. в 10, 37 ч. в гореописания имот от общински
служители е установено, че предписанието не е изпълнено – имотът е в
първоначалното си състояние и отпадъците не са отстранени. На основание чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН е съставен АУАН № Е-240/20.01.2022 г. е съставен и е връчен лично
на нарушителя К. Г., която при връчване на АУАН е вписала възражение, че не е
съгласна с написаното в него.
На 21.01.2022 г. А. е
внесла в деловодството на Община Русе възражение вх. № 94К-1583-1/21.01.2022
г., с което твърди, че притежава 1/2 идеални части от имота и че отпадъците, с
изключение на няколко плочки, не са нейни, а на другите собственици. На
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е извършено изследване на твърденията на Г..
Установени са другите съсобственици на имота – З.М.Г. и Г.К.П.. Ангажирани са
доказателства, че З.М.Г. живее в чужбина, поради което
административнонаказващият орган е приел, че тя не може да е отговорна за
натрупването на отпадъци. Пейкова не е открита на постоянния й адрес, но поради
факта, че не обитава имота, органа е приел, че тя също не е отговорна за
натрупването на отпадъците. По изложените причини и на база събраните
доказателства, административнонаказващият орган е постановил процесното наказателно
постановление за ангажиране отговорността на Г..
Решението на
Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, функциониращ в надлежен
съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена
форма и е подписано, поради което е валидно.
Решението
е допустимо, защото е постановено с участието на надлежни страни.
В решението на районния съд правилно е
обсъдено приложението на чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците,
съгласно която размерът на наложената санкция е от 2 000 лева до
10 000 лева, но поради забраната за утежняване положението на
жалбоподателя е потвърдил наложената санкция в размер на 1 000 лева.
Въпреки посоченото правилно приложение на чл. 156,
ал. 1 от ЗУО, касационният съд намира, че обжалваното съдебно решение е
неправилно, както и потвърденото с него наказателно постановление.
На първо място следва да
се посочи, че в съставения констативен протокол е обективирано задължително
предписание, с което в тежест на А. е възложено
почистването на процесния. Това предписание следва да се разглежда като индивидуален
административен акт, тъй като с него се въвежда задължение за действие и срок
за изпълнение. Не се спори между страните, че А. е внесла възражение. Фактът,
че А. е наименувала несъгласието си с термина възражение не променя характера
на нейното оплакване, което Община Русе е следвало да възприеме като жалба
срещу индивидуален административен акт. На практика, с внасянето на
възражението (жалбата) се спира изпълнението на административния акт
(предписанието) и по този начин А. не може да бъде санкционирана за
неизпълнение на предписанието докато не е налице произнасяне на
административния орган. Дали А. е обжалвала в срок издаденото постановление е отделен
процесуален въпрос. Видно е обаче, че административният орган, издал
предписанието, въобще не е възприел същото като административен акт и не е
приложил правилата и нормите на АПК в тази връзка, поради което издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е приложен друг
процесуален ред.
Дори да се приеме (а това
не е така!), че във връзка с даденото предписание административният орган
правилно е започнал административнонаказателно производство срещу А., съдът
намира, че същото е реализирано при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като както съставения АУАН, така и
издаденото на база него наказателно постановление са постановени при неизяснена
фактическа обстановка – факт, който въззивната инстанция е пренебрегнала. Безспорно,
задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН на административно наказващият орган е да
изясни същата. Действително, в мотивната част на процесното наказателно
постановление са посочени действия, извършени във връзка с цитираната правна
норма и в опит да се установи съпричасността на останалите собственици на имота
към неговото състояние, но този опит е останал само опит. На първо място
относно З.М.Г. не е ясно от кога същата пребивава в чужбина; дали наистина тя
няма отношение към натрупаните отпадъци, след като в обясненията на нейния
пълномощник (нейната майка) ясно е посочено, че именно на Г. е възложено законосъобразно
да събори сграда/част от нея преди известен период от време. Не е изяснено дали
тези отпадъци не са именно в тази връзка. На следващо място звучи изключително
несериозно факта, че Община Русе не е в състояние да намери на адрес другата
собственичка Г.К.П.. Не е ясно доколко същата действително не обитава процесния
имот. Само поради факта, че П. е регистрирана на друг адрес, не означава
автоматично, че тя няма връзка с имота. Индиция в тази насока е и факта, че тя
не може да бъде намерена и на адреса, за който се твърди, че е регистрирана. Всички
тези нарушения сочат на неизяснена фактическа обстановка. Напълно допустимо е
след изясняване на всички тези въпроси действително да се окаже, че
отпадъците следва да се отстранят от А.,
но тогава този извод ще бъде направен след като са положени всички необходими
усилия в тази насока и фактите и обстоятелствата в тази връзка са изяснени.
Не на последно място,
тази неизяснена фактическа обстановка рефлектира пряко в правната сфера на А.,
която от представените доказателства е видно, че е самотна майка на четири
непълнолетни деца, две от тях (близнаци) с аутизъм, като по сведение на нейния
процесуален представител, А. е личен асистент само на едното болно дете и тези
обстоятелства са известни на общинската администрация. Определеният срок за
изпълнение на предписанието е прекалено кратък предвид социалния статус на
задълженото лице.
По изложените причини
съдът счита, че следва да отмени въззивното решение, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила – при изяснена фактическа обстановка
въззивният съд би достигнал до други изводи относно
административнонаказателната отговорност на А..
Като е достигнал до
изводи, различни от изложените, въззивният съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени. На отмяна подлежи и процесното наказателно
постановление, издадено в нарушение на изискването да се изясни фактическата
обстановка.
При така изложените мотиви
касационният състав счита, че е следвало да бъде приложен института маловажност
на нарушението, като се отмени изцяло наложената имуществена санкция и
нарушителят бъде предупреден по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
По делото искане за присъждане на
разноски са направени от двете страни.. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото
касационният жалбоподател е представил списък на разноските, като претендира
присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лева.
Касационният ответник не е реливирал възражение относно размера на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на А. следва
да се присъди сума в размер на 100,00 лева, които тя действително е заплатила –
факт, който се установява от приложения Договор за правна защита и съдействие №
16854 (без дата на сключване.)
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 640/01.11.2022 г.,
постановено по АНД № 837/2022 г. на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-240/28.03.2022
г., издадено от кмета на Община Русе.
ОСЪЖДА Община Русе
да заплати на К.Г.А.,
ЕГН **********,*** възнаграждение за един адвокат в размер на 100,00 (сто)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.