№ 156
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502633 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 45739/1007.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 2503/22.06.2020г.
по гр.д. № 17797/2019г. на ВРС, 51св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С.
Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Оборище“ № 38, ет. 7, ап. 98 сумата от общо
2011,48 лв. (две хиляди и единадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в размер на 285 часа за периода от
30.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 216,44 лв. (двеста и
шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.01.2017 г. до 29.10.2019 г., вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът е изложил твърдения и за нарушаване на процесуалните правила, а
именно не е редовно призован от ВРС за дата на единственото проведено по дело открито
съдебно заседание, като по този начин не е могъл да вземе становище по ССЕ, приета в
същото, както и относно искането на ищеца по чл.214 от ГПК.Отправено е искане за
връщане на производството на ВРС за ново разглеждане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
1
твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово правотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. ,в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент
клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. . Твърди се , че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон, а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 299.71лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/138.89лв. и 160.82 лв./ и обезщетение за забава в размер на 43.98 лева /сбор от дължима за
първо и второ тримесечие на 2018г. - 22.26лв. и 21.72 лв./ съгласно заключението на вещото
лице.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба,
моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага
аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент
1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество въззиваемия, редовно призован не се явява лично,
чрез процесуалния си представител, излага твърдения за неоснователност на въззивната
2
жалба идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Я. К., ЕГН ********** срещу
ОД на МВР гр. Варна да бъде осъден ответникът да му заплати сумите, както следва:
главница от общо 2011,48 лв. (две хиляди и единадесет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд в
размер на 285 часа за периода от 30.10.2016г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
както и сумата от 216,44 лв. (двеста и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2017 г. до 29.10.2019 г.,
вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност ст.полицай в РУ-Аксаково при ОД на
МВР Варна в периода 30.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Твърди, че през същия период е
положил и не са му заплатени общо 263.12 часа извънреден труд, след преизчисляването на
положения от него нощен труд с коефициент 1.143.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки
правопогасяващо възражение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните
си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи
специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на
положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
3
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка - л.16 от дело/, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът – мл.инспектор С. Я. К., през периода от
30.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на длъжност последно ст.полицай/ВПА/ в група
„ОП“ към РУ-Аксаково при ОД МВР Варна, която дирекция е на структурно подчинение в
МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за ползвани
болнични и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за
претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 30.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Видно от същото ищецът е
отработил извънреден нощен труд в размер на 2003 часа общо, които не са
преизчислявани с коефициент - 1.143. При преобразуването им с коефициент
- 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 2288 часа. Останали
незаплатени са общо 285 часа, като размерът на допълнителното възнаграждение за
положен труд, възлиза на сумата от 2011.48 лв.Размерът на мораторната лихва е в
размер на 261.44 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения
нощен труд през периода 30.10.2016г. до 30.09.2019 г., в едно с акцесорна претенция за
заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на претенцията , както и за мораторна лихва.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в МВР
и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение
4
разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от
27.06.2014г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е
специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2
ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си
задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща
като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените
часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва и мораторна лихва, предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 30.10.2016 г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането
му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014
г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата
извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 30.10.2016 г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
5
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено,
както за присъдената главница в размер на 2011.48лева, за акцесорната претенция за законна
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда , така и за мораторна лихва в общ
размер на 216.44 лева.
Неоснователно е възражението на въззивника относно нередовността на призоваването му
за проведеното пред ВРС открито съдебно заседание на 01.06.2020г. Видно от материалите по
делото, в изпълнение на Определение № 4557от 23.03.2020г.,ответникът е призован по телефона,
което не представлява процесуално нарушение по смисъла на ГПК и във връзка с Решение на НС
на Р.България от 13.03.2020г. за обявяване на извънредно положение на територията на
Р.България, Решение по т.2 от Протокол № 9/15.03.2020г. , допълнено с Решение по т.24 от
Протокол № 10/16.03.202г. на Съдийската колегия на ВСС и Заповед № 41/16.03.2020г. на
6
Председателя на РС –Варна.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 480.00 лева с ДДС,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда
намира възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената
на иска с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2503/22.06.2020г. по гр.д. № 17797/2019г. на ВРС,
51св.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Оборище“
№ 38, ет. 7, ап. 98 сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС,
представляваща направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7