Решение по дело №411/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 29
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 28 март 2023 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20224150100411
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Свищов, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Й.
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Й. Гражданско дело №
20224150100411 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:

Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК

Ищецът И. Е. И. твърди, че с ответницата са сключили
граждански брак на ****** година, след кое3то заживели в дома и в гр.
*****. Заявява, че през **** година и **** година се родили двете им деца, а
през 1996 г. той започнал работа в И., за да може да издържа семейството си.
Работил около пет години като преводач и около средата на престоя му, в И.
пристигнала и ответницата, но с пристигането й започнали проблемите между
тях, защото му създавала проблеми в работата, държала му сметка кога отива
и се прибира от работа, ако закъснеел го търсела на работното му място и
устройвала скандали, като го злепоставяла пред служителите и
ръководството. При тези скандали била агресивна ,нападала го физически и
словесно, гонела го от дома им, събирала багажа му и го изнасяла пред
вратата. След това се завърнали в България, но понеже имали роднни в И.,
решили да заминат да работят при тях, като първо заминала тя, а той и децата
я последвали след определен период. Там пребивавали около десет години,
децата се обучавали , той започнал работа като ****** в жилищен комплекс,
1
където ответницата била *****. Твърди, че известно време отношенията им
били добри, но в един момент започнала отново да го тормози, изпитвала
неоснователна ревност, правела скандали , създавала му проблеми и на
работното място, пречела му да изпълнява служебните си задължения, дори
сложила камери в дома им. Така в пристъп на гняв дори изхвърлила дрехите
му през балкона на улицата. Твърди, че след десет години прекарани в И.,
страните заминали за ********, но и там ответницата продължила да
упражнява тормоз спрямо него. Той започнал работа в зала за хазартни игри,
съпругата му го ревнувала неоснователно от шефката му, устройсвала
скандали, поради което и той не можел да продължи да работи повече на това
място. При един от скандалите ответницата го изгонила от дома им, а той
отишъл при сестра си, която също живеела в Г., докато си намери квартира.
Той не желаел повече да се събира със съпругата си и затова заминал за М.,
прекратил всякакви отношения с ответницата, не комуникирали помежду си.
Заявява, че от около четири години са във фактическа раздяла и не поддържат
никакви контакти. Счита, че това състояние на брака е продължително и
трайно и е довело до разстройство на брачните отношения до степен на
непоправимост. Посочва, че единственото, което свързвало съпрузите било
наличието на брачното правоотношение между тях, което не отговаряло на
законовите изисквания и на приетите в обществото разбирания за такова.
Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината относно това състояние
на брака, но в случай, че ответницата направи искане за произнасяне по
въпроса за вината, моли брака да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата. Не претендира ползването на
семейното жилище. Моли след развода ответницата да носи предбрачното си
фамилно име, а в случай на произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разспройство на брака, претендира разноски.
Ответницата В. Р. И., чрез процесуалният си представител
адв. М. К. от ВТАК, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, в дадения от
съда срок е подала отговор по исковата молба, в който взема становище, че
иска е неоснователен и недоказан, а в случай, че бъдат събрани доказателства
за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, същият да бъде прекратен с
развод без съда да се произнася по въпроса за вината, а след развода
ответницата да носи брачното си фамилно име. В хода на устните състезания
2
процесуалният представител на ответницата моли да бъде постановено
решение, с което иска да бъде отхвърлен. В случай, че с оглед показанията на
свидетеля бъде прието, че страните живеят разделени, бракът да бъде
прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по
въпроса за вината, като бъде постановено след развода ответницата да носи
брачното си фамилно име, тъй като липсва изявление от нея дали е съгласна
да възстанови предбрачната си фамилия.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за
установено:
Страните по делото са законни съпрузи от ****** г., видно от
приложеното удостоверение за граждански брак издадено от Община *****
по акт № 0015/****** г. на Община *****. Не се спори по делото, че
родените от брака деца са навършили пълнолетие.
Видно от превод от нидерландски език на информация за
самоосигуряващия се , ищецът пребивава в Г., като е посочен
идентификационен номер на самоосигуряващия се ищец – съдружник в
посоченото дружество, считано от 1.11.2022г.. Съгласно превод от
нидерландски език на молба за адресна регистрация до Община Г., К. *****,
ищецът е подал искане за подаване на декларация за адресна регистрация, в
качеството си на търсещ работа. Приложен по делото е превод от
нидерландски език на договор във връзка с прехвърляне на дялове, видно от
който ищецът е закупил част от посоченото предприятелие, на адреса в гр.
Г..
За отношенията на страните се събраха доказателства,
посредством показанията на свидетеля Е.М., посочен от ищеца. Св. М. заяви,
че с ищеца са братовчеди, израснали заедно. Видно от показанията му,
откакто ищецът се оженил, заминал да живее в гр. ***** в жилището на
родителите на ответницата и „мъките му започнаха, те го използваха, не само
жената му, а и на сестра й мъжа“. Той заяви, че не знаел дали ответницата се
държала със съпруга си така заради ревност, но тя не му позволявала да каже
дума, възпирала го от всичко, правела му постоянно забележки да мълчи,
посягала му пред роднини, толкова го унижавала. Видно от неговите
показания, страните по делото от около 5-6 години не живеят заедно – когато
3
били в Г. се разделли „той избяга и отиде в друг град да работи“. Този
свидетел заяви, че ищецът не контактувал с ответницата, а сега дори „избяга“
в друга държава „само и само да се махне от нея. Обясни, че с ищеца често се
чуват по телефона, счита, че страните по делото не могата да продължат да
бъдат семейство. Допълни, че бил свидетел на скандали помежду им, докато
живеели в гр. Свищов, преди около 10 години. Посочи, че и преди това той
си идвал в града, но тя идвала и се събирали отново. При разговорите с ищеца
, той му казвал, че търпи заради децата си, но според св. М. било голямо
унижение, а децата вече били големи, имали свои деца, а „той все вика заради
децата“.

Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност
намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните
отношения според морала още преди около четири години, когато се
установи, че е настъпила фактическа раздяла между страните. Установи се от
показанията на св. М., които съдът кредитира, като непротиворечиви,
съответстващи на писмените доказателства по делото, че ищецът живее в Б.,
като според изнесеното от св. М. ищецът не контактува с ответницата.
Ответницата е настоящ адрес Г., като същата е призована по реда на чл. 47 от
ГПК, тъй като не е открита на постоянния адрес по делото, няма данни за
адреса на който пребивава в Г., или дали въобще е в тази държава. Между
страните е налице трайна и необратима фактическа раздяла, която е изява на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Събраните по делото
доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е
обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да
се преодолеят. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не
може да се преодолее. Брачната им връзка съществува само формално и в
случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно
състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.
По делото се установи безспорно, че страните не се възприемат
вече като семейство и са се разделили окончателно. Установи се, че повече
от четири години страните живеят разделено. Това обстоятелство сочи
нежеланието и на двете страни да направят опити за поддържане на нормални
4
брачни взаимоотношения. Тези отношения между страните са лишили брака
от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието
между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод, без съдът да
се произнася по въпроса за вината за това състояние на брака.
По въпроса за семейното жилище, установи се, че семейното
жилище в Г. е напуснато от ищеца преди около четири години, в момента
същия живее в друга държава, няма данни за местонахождението на
ответницата, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за
ползването на семейното жилище, още повече, че никоя от страните не е
направила искане в тази насока.
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване
на брака, ищецът желае след прекратяване на брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име. Разпоредбата на чл. 53 от СК гарантира
правото на съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на
съпруга си, да поиска да бъде възстановено предбрачното му фамилно име.
Единствено от титуляра на това субективно и лично право зависи дали
последният ще се възползва или не от тази законова възможност да промени
фамилното си име след прекратяване на брака, като върне фамилното си име
отпреди брака или да запази брачното фамилно име. Предвид липсата на
становище от ответницата, след развода същата следва да носи брачното си
фамилно име – И..

Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат
присъждани. При този изход на делото, ищецът и ответницата следва да
заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 15,00 лева всеки, както
и по 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между И. Е. И. с ЕГН ********** от гр.
Свищов, ул. *****, съдебен адрес гр. Свищов, ул. *****, чрез адв. С. Г. и В.
Р. И. с ЕГН ********** от гр. *****, ул. *****, сключен с акт № 0015/******
5
г. на Община *****, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.


След влизане на решението в сила жената ще носи брачното си
фамилно име- И..

ОСЪЖДА И. Е. И. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. *****
да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 15,00 лева, както и
5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В. Р. И. с ЕГН ********** от гр. *****, ул. ***** да
заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 15,00 лева, както и
5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6