Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр. Враца 22.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.05.2021
г. /двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа
година/ в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело
№ 104 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Комисията
за регулиране на съобщенията, депозирана чрез ** Й.С., против Решение № 260052/26.10.2020
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 580/2020 г., с което е отменено
НП № 34/16.04.2020 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
В
касационната жалба са изложени аргументи за незаконосъобразност на оспореното
решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния
закон, в противоречие с доказателствата по делото и действителната фактическа и
правна обстановка. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В
с.з. касаторът, редовно призован, се представлява от ** Е.М., който изцяло поддържа
и доразвива изложените в касационната жалба съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „С.п. “ ООД, редовно призован, не
се представлява в с.з. и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за
основателност на касационната жалба. Счита, че нарушението е безспорно
доказано, а изводите на съда, довели до отмяна на НП, намира за неправилни,
като отправя искане към съда да уважи жалбата.
В настоящото производство са представени и
приложени към делото писмени доказателства – 2 бр. НП от 16.04.2020 г. и 2 бр.
съдебни решения към тях.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в законоустановения
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение № 260052/26.10.2020
г., постановено по АНД № 580 по описа на Районен съд – Враца за 2020 г., с
което е отменено НП № 34/16.04.2020 г. на Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията. С последното за извършено нарушение по чл. 21, ал. 8
от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и на основание чл. 105в, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗПУ, на ответника по касация „С.п.“ ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 700,00 (седемстотин) лева.
От
фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това,
че на 15.11.2019 г. при извършена проверка от служители на касатора в пощенска
станция на „С.п.“ ООД, ***, е установено, че дружеството не е поставило на
видно и достъпно място в пощенската станция приетите от него Общи условия на
договора с потребителите. Прието е, че деянието представлява нарушение на чл.
21, ал. 8 от ЗПУ.
При
извършената проверка за законосъобразност на оспорения пред него санкционен
акт, районният съд е посочил в мотивите си, че АУАН е съставен и НП издадено от
компетентни органи, в рамките на предоставените им правомощия, в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като описанието на
нарушението както в АУАН, така и в НП, е конкретизирано в достатъчна степен, за
да се приеме, че не е нарушено правото на защита на дружеството.
За
да отмени НП, въззивният съд е приел в оспореното решение, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-ответник по
чл. 21, ал. 8 ЗПУ, тъй като от доказателствата по делото, позовавайки се на
свидетелските показания на служители на ответното дружество, се установява, че Общите
условия /около 30 листа/ са поставени в прозрачна папка на бюрото на офис-мениджъра,
което се намира непосредствено срещу входа на офиса, като папката е поставена с
лице към влизащите клиенти, т.е. изпълнено е изискването за видно и достъпно за
посетителите място така, както повелява посочената от АНО за нарушена
разпоредба.
Като
допълнителен мотив за отмяна на НП, съдът е посочил обстоятелството, че
наказващият орган не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност
на случая.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, но неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Касационният състав не споделя мотивите на
районния съд, довели до отмяна на санкционния акт. При правилно и вярно
установена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло с приетите писмени и
гласни доказателства, съдът е извел неправилни изводи за незаконосъобразност на
издаденото НП и го е отменил.
Не може да се приеме, че бюрото на офис-мениджъра,
което е и неговото работно място, е видно и общодостъпно за посетителите място
за запознаване с Общите условия, независимо кое по ред е то в офиса, как е
разположено спрямо входа и по какъв начин върху него е позиционирана папката,
съдържаща Общите условия. Подобно твърдение може да се приеме като защитна теза,
изградена в процеса по обжалване на НП, но е правно необосновано основание за
отмяна на НП с мотив, че така именно в пълнота е изпълнена повелята на закона. Върху
бюрото на мениджъра по презумпция е възможно да има неизброимо разнообразие от
служебни документи, в това число и такива, съдържащи лични данни на служители
от офиса или клиенти и като обособено индивидуално работно място не може да се
приеме, че е общодостъпно за външни лица. Действително обемът на Общите условия
от около 30 листа не позволява те да бъдат поставени като „плакат“ на стената в
офиса, както е посочил в мотивите си районният съд, но и законодателят не
вменява такова задължение в сочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 8 от ЗПУ.
Основателни са доводите на касатора, че в зависимост от интериора на
съответната станция, ответното дружество разполага с различни възможности за гарантиране
на информиран избор и лесен достъп до общите условия от всички потребители –
стелажи, масички и пр., като дали ще се запознаят с тях или не, законът
предоставя на свободната воля на потребителите. Именно от показанията на
поискания от ответното дружество свидетел И. Д., кредитирани от въззивния съд,
се установява, че в офиса има оформен кът с материали, съдържащи информация за
посетителите в офиса, но общите условия се намират на бюрото на мениджъра. Императивната
норма на чл. 21, ал. 8 от ЗПУ не предоставя алтернативни възможности, поради
което с изготвянето и публикуването на общите условия на интернет страницата на
дружеството не може да се приеме, че е изпълнено заложеното от законодателя
изискване в цитираната разпоредба. Това е така, защото нормата повелява в условията
на кумулативност
поставяне на същите на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски
станции и публикуването им на страницата в интернет. Неизпълнението на едно от
двете условия, представлява нарушение на материалния закон.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на Районен съд - Враца, че наказващият
орган не е направил преценка за „маловажност“ на случая. В санкционната част на
НП АНО изрично е посочил, че нарушението не е маловажно, т.е. не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За доказване на това
обстоятелство в настоящото производство касаторът е представил два броя НП, от
които се установява, че няколко дни преди съставянето на АУАН за процесното
нарушение дружеството - ответник в други два негови офиса е извършило същото административно
нарушение, за което на същото основание му е наложено същото по вид и размер
наказание. Наличието на предходни идентични нарушения обуславя неприложимост на
института на „маловажен“ случай на административно нарушение. Наложената
имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.
105в, ал. 2 от ЗПУ.
Предвид
изложеното, касационната инстанция приема, че в случая е налице неизпълнение на
административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство са установени всички релевантни за
отговорността на дружеството факти. Доводите в оспореното решение в обратния
смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в
несъответствие с относимите материалноправни норми, поради което и
постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Касационният
съд следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване
на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и
не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са
достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП следва да
бъде потвърдено, като издадено при
спазена административнонаказателна процедура, при правилно дадена правна
квалификация и приложена съответна санкционна норма. С оглед на
обстоятелството, че наложената имуществена санкция е в минимален размер, тя се
явява и справедлива.
В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева, съобразно
фактическата
и правна сложност на делото, по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260052/26.10.2020 г., постановено по АНД № 580 по описа на Районен съд – Враца
за 2020 г., с което е отменено НП № 34/16.04.2020 г. на Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 34/16.04.2020 г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „С.п.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.В., е наложена
имуществена санкция в размер на 700,00 /седемстотин/ лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 8 от ЗПУ.
ОСЪЖДА „С.п.“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.В., да
заплати на Комисията за регулиране на съобщенията сумата от 100,00 /сто/ лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.