РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Перник, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500075 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. С., С. С., С. П. и М. П., последните двама чрез
майка си М. С. и Д. С., всичките чрез адв.С., против решение № 1260/24.11.2022 г. по гр.д.
№ 3725/2022 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По
подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че първия съд е установил неправилно
фактите и е направил незаконосъобразни правни изводи. Незаконосъобразно било прието, че
е налице „случайно деяние“, което е термин на наказателното право и е дефинирано в чл.15
на НК. В тази насока съдът не бил отчел факта, че воденото досъдебно производство е
прекратено от прокурора с мотив за липса на умисъл, но същият бил посочил, че макар и да
липсва престъпление е налице деликт. Избирателно първоинстанционния съд е кредитирал
едни факти и обстоятелства, за сметка на други, от един и същи източник, а именно
доказателствата на досъдебното наказателно производство.
Според жалбоподателите при непозволеното увреждане вината се предполага и за
разлика от престъпленията, за съставомерноста на деянието е достатъчно то да е дори
небержно, а не умишлено.
1
След като ответника е видял и децата, и кучето на пътното платно е следвало да се
съобрази с разпоредбите на чл.5 и чл.20 от ЗДвП, като управлява моторното си превозно
средство в пълен контрол върху него, съобразно пътната обстановка, да бъде внимателен и
предпазлив така, че да може да спре пред всяко препятствие.
При гореизложеното се моли обжалваното решение да се отмени изцяло и да се
постанови ново такова с което предявените искове да се уважат изцяло.
Претендират се и разноски за две инстанции.
От ответникао е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по
същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Излагат се подробни доводи за това, че от събраните по делото
доказателства е несъмнено, че смъртта на кучето е настъпила следствие на непроявената от
собствениците му отговорност, тъй като същото е било пуснато свободно без каишка на
пътното платно. Твръди се също така, че по делото ищците не са установили противоправно
поведение от страна на ответника, нито причинна връзка с настъпилите вредни последици.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Фактите по делото са следните:
Районния съд с нарочно определение е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищците са стопанисвали куче на име Р., порода Джак Ръсел, което на
02.01.2022 г. е умъртвено от ответника при управление собствения му автомобил марка
Хонда, модел Сивик, с рег. Номер РК *** по ул.„***“, гр.***.
От събраните доказателства се установява, че на горната дата Р. Д. се е движел бавно
по ул.*** с цитирания автомобил, тъй като наближавал кръстовище и завой, а в района
имало хора. По същото време там се намирали и ищците, и тяхното куча, което било
пуснато свободно без повод. В един момент то навлязло на платното, попаднало под задните
гуми на кола и било прегазено.
Районния съд е извършил изключително обстоен анализ на събраните доказателства,
който настоящата инстанция възприема изцяло и препраща към него на основание чл.272
ГПК. Поради това не се налога неговото преповтаряне.
При така установеното от фактическа страна районния съд е развил правни
съображения в точно съответствие с материалния закон и задължителните указания по
2
ППВС № 7/59 г.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД включва
извършено от делинквента виновно, противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия. За наличие на вина закона въвежда с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Именно затова в гражданския
процес в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на
предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди, респ. да докаже
случайния характер на деянието, като обстоятелство изключващо вината. Доказването на
всички останали елементи по чл.45, ал.1 ЗЗД е в тежест на ищеца.
Неоснователни са претенциите по въззивната жалба, че неправилно първия съд не
бил възприел приетото от прокурора в постановлението за прекратяване на сл.дело № 1/22 г.
наличие на деликт. Много ясно районния съдия е посочил, че в тази връзка и по арг. от
чл.300 ГПК, заключението на прокурора е ирелевантно в гражданското производство, тъй
като не може да се приравни на влязла в сила присъда. Тези съображения изцяло се приемат
от контролната инстанция.
Неоснователно е и възражението за това, че приетото от районния съд наличие на
случайно събитие е неприложимо, тъй като е термин от наказателното право. Както се
посочи съобразно задължителните указания дадени с ППВС № 7/59 г. фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД се състои от деяние което е противоправно, извършено е виновно, от
него е настъпила вреда и между деянието на деликвента и вредата е налице пряка причинно
следствена връзка. За дефиниране на вината и нейните форми са приложими правилата на
чл.11 от Наказателния кодекс НК/, съответно на това са важими и изключенията
предвидени от нея в чл.12 до 16а от НК. Едно от тези изключения е случайното деяние по
чл.15.
Установено е по делото, че на процесната дата ответника се е движел с нормална
скорост предвид жилищния район, наличието на хора и предстоящият му непосредствено
завой.
С НАРЕДБА за придобиване, притежаване, отглеждане, контрол и регистрация на
животни на територията на Община Перник относима и за кметство гр.*** за собствениците
на кучета е въведено задължението при присъствие на животно домашен любимец на
обществено място собственикът да не оставя животното домашен любимец без надзор и да
осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му, както и да води кучето
винаги и навсякъде само на повод- чл.24. В пълно нарушение на тези правила пострадалото
куче Р. е било пуснато да тича свободно и безконтролно.
Именно заради това макар и най- вероятно Р. Д. да е видял кучето на пътя, нито е
имал обективна възможност, нито субективно задължение да следи движението му през
цялото време. Такова задължение са имали собствениците.
Така, в един момент, когато животното е било отстрани и отзад на автомобила без
водача да разбере и без да има възможност да възприема поведението му кучето,
3
неконтролирано от собственика, е навлязло на платното за движение и е попаднало под
задните колела на колата. В този смисъл то не се е явило дори препятствие на пътя пред
колата на ответника /по см. на т.37 §6 ДР ЗДвП/ в какъвто случай той е бил длъжен да
реагира съобразно възможностите си. Д. не е бил нито длъжен да контролира поведението
на кучето, нито да следи за неговото движение зад колата. Именно поради това настъпилото
трагично прегазване съставлява случайно деяние по смисъла на чл.15 НК в какъвто и смисъл
районния съд е развил подробни и законосъобразни мотиви.
Наличието на случайно деяние на основание чл.15 НК изключва виновно поведение
от страна на дееца под която и да е от формите на вината.
С оглед изхода на делото в тежест нажалбоподателите следва да се присъдят
сторените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 1500 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1260/24.11.2022 г. по гр.д. № 3725/2022 г. по
описа на Районен съд– Перник.
Осъжда М. Е. С., С. П. С., С. С. П. и М. С. П., последните двама представлявани от
своята майка М. С. и Д. П. С., всичките със снета самоличност и ЕГН, да заплатят солидарно
на Р. Д. Д., със снета самоличност и ЕГН, сумата 1500 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4