Решение по дело №7787/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1126
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20184520107787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 21.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

        Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7787 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

                        

К.П.В. твърди, че е собственик на лек автомобил Фолксваген Джета“ с рег.№ Р...+ закупен като нов на 14.11.2017г. като на същата дата В. сключва с ответника „Дженерали застраховане“ АД договор за застраховка „Каско“ по отношение на автомобила със срок на действие 12 месеца. На 23.05.2018г. автомобилът бил блъснат в задната част от друг автомобил, при което били увредени задна броня, среден водач, водач под стоп ляв, стоп ляв външен, стоп десен външен, абсорбер задна броня, престилка задна, калник заден, капак заден, панта капак. За настъпилото ПТП „Дженерали застраховане“ АД образува преписка по щета № *********. След първоначалния оглед ремонтът бил оценен от сервиза на „Хоби Кар“ ЕООД на 3372 лева, която стойност била одобрена от застрахователя. В хода на ремонта се установило, че задният капак е усукан, поради което се налага да бъде подменен с нов при което стойността на ремонта нараснала на 4679,68 лева, но представител на застрахователя бил на мнение, че капака може да се възстанови и не е необходимо да бъде сменен. Застрахователят отказал да признае и възстанови разхода по подмяна на капака.

За извършения ремонт на 13.07.2018г. ищецът В. заплатил сумата 4684,76 лева, за което получил фактура, която представил на застрахователя. На 26.07.2018г. застрахователят превел на ищеца сумата 3513,88 лева с основание щета № *********, което е с 1170,88 лева по-малко от платеното за ремонта. Спорът между страните е как следва да се отстрани щетата по увредения капак- чрез замяна с нов или чрез ремонт на стария. Ищецът излага доводи, че съгласно чл. 386 ал.2 от КЗ при определяне на възстановителната стойност се взема предвид цената на нови части, в който смисъл сочи практика на ВКС.

К.П.В. иска ответникът „Дженерали застраховане“ АД да бъде осъден да му заплати сумата 1170,88 лева представляваща неизплатената част от обезщетение по застрахователния договор във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Ответника „Дженерали застраховане“ АД оспорва предявеният иск.

Признава съществуването на застрахователно правоотношение между страните към момента на настъпване на ПТП и също заявява, че основния спор между страните е как трябва да се отстранят щетите по задния капак- чрез замяна с нов или капакът следва да бъде ремонтиран. Твърди, че капакът не е бил усукан, а вероятно приблемите при напасването се дължат на други съседни на капака детайли, които също са били увредени, но са били ремонтирани, а не са били заменени с нови.

По делото е конституирана „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на лицето причинило процесните вреди.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2017г. е бил сключен договор за застраховка „КАСКО НА МПС” (л.12-13) със застрахователна полица № 0312170068019621 между К.П.В.  и ответника по делото „Дженерали застраховане“ АД. Застрахован обект е бил фабрично нов лек автомобил марка Фолксваген Джета“, който към момента на сключване на застрахователния договор е бил без регистрация, а на 15.11.2017г. е регистриран с № Р...+.  Срока на действие на застрахователния договор е определен на 12 месеца, в периода 14.11.2017г. до 13.11.2018г.

Не е спорно между страните, че на 22.05.2018г. застрахованият автомобил претърпял ПТП, като бил блъснат в задната част. За настъпилото застрахователно събитие в „Дженерали застраховане“ АД  била образувана преписка по щета № ********* от 23.05.2018г. При първоначалния оглед на автомобила на 28.08.2018г. във фирмения сервиз на дружеството, от което същият бил закупен, били калкулирани разходите за възстановявяване на автомобила, като в тях било предвидено подмяна на следните части: броня задна, водач среден, задна броня, водач под стоп ляв, стоп ляв външен, стоп десен външен, абсорбер задна броня. Не е било предвидено подмяна на задния капак. На 25.06.2018г. в сервиза констатират, че при монтажа на новата задна броня се установява увеличена фуга между капака и задната броня в задната част. Констатира се, че капака е усукан, поради което се налага да бъде подменен с нов (л.22) Издадена е нова проформа фактура за разходите, в която е включена и подмяна на задния капак с нов, на стойност 1203,28 лева, като така общите разходи по ремонта стават 4769,68 лева.

Страните по делото са провели кореспонденция при която „Дженерали застраховане“ АД отказва да заплати за подмяната на капака, като изразява становище, че същият следва да бъде ремонтиран. В едно от писмата от „Дженерали застраховане“ АД до К.П.В. се сочи:

„На 25.06.2018г. е извършен контролен оглед, при който е констатирано, че капак заден не води с фугите на съседните детайли- калник заден ляв, калник заден десен и задна броня. Капакът не е описан за подмяна защото е нямало основателна причина за това…. По време на огледа са направени снимки на монтиран нов капак и монтиран увреден капак. Конастатирана е лека деформация в долната част на детайла към задна броня с размери 10 см на 5 см.“

Комисията назначена от застрахователя заключава, че капакът може да бъде подменен.

На 04.07,2018 година К.П.В. получава писмо от „Дженерали застраховане“ АД със следното съдържание:

„Здравейте, информирм ви, че крайното и окончателно решение на ръководството на „Дженерали застраховане“ АД е ремонт на заден капак 3.1 ч.ч. плюс боядисване. Поздрави!“

Автомобилът на ищеца е ремонтиран, като стойността на ремонта е 4684,76 лева и сумата е заплатена в брой- установява се от приложена фактура и касов бон (л.31). „Дженерали застраховане“ АД е заплатило на К.П.В. сумата 3513,88 лева (признава се в исковата молба)

По делото е разпитан свидетелят П. М.- служител на дружеството ответник, който се е занимавал с процесната щета. М.твърди, че при огледите била констатирана „лека деформация“, поради което капакът нямало нужда да бъде подменян.

Вещото лице дава заключение, че общият размер на щетите по автомобила е 4684,76 лева, от които стойността на нов заден капак е 1203,28 лева, а като се включът труда по подмяната на капака, боядисването и ДДС сумата става 2005,54 лева. По отношение на състоянието на увредения капак вещото лице сочи следното: „Капакът е бил функционално годен. Има видими следи от усукване. Поради това не е било възможно да се осигури неговото положение каквото е било преди произшествието. Становището на „Хоби-Кар“ (лист 22) по моя преценка е правилно. За нов автомобил е неприемливо да бъде в това състояние каквото би било с повредения заден капак след неговия ремонт“

По отношение възможността капака да бъде ремонтиран вещото лице в съдебно заседание заявява следното: „Обясних, че капакът има особена структура. Той се състои от две повърхности- горна и вътрешна, която е за усилване. Когато се увреди този капак с усукване е практически невъзможно неговото изправяне в състояние, в каквото е бил преди да се деформира. Не може да има достъп от двете страни на повърхностите от които е създаден този капак. Пространството между двете плоскости на задния капак е малко, няма достъп за почти никакъв инструмент, за да бъде възстановен в нормално състояние този детайл.“

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано и кореспондира с останалите доказателства по делото. Заключението, че капака е функционално годен не може да се приравни на това, че капакът може да бъде възстановен в същия вид- в каквато насока са доводите на ответника. Капакът може да е фунционално годен- да може пълноценно да изпълява функциите си, но от друга страна естетически да не може да бъде възстановен във вида преди увреждането. Ответникът оспорва обосноваността на заключението, но във връзка с тези оспорвания вещото лице направи уточнения в съдебно заседание, като обясни защо капакът не може да бъде възстановен в първоначалния вид- поради специфичната му конструкция от две плоскости между които няма достъп с инструменти. Ответникът писмено поставя въпроси към вещото лице, които бяха зададени в съдебно заседание и получиха съответните отговори. Ответникът не се възползва от възможността да изпрати представител в съдебно заседание, който да постави допълнителни въпроси към вещото лице, предвид изразеното несъгласие със заключението. Заключението е логически обосновано, като изводите на вещото лице са обяснени по разбираем начин и кореспондира със становището на сервиза извършил ремонта, поради което съдът го възприема изцяло.

Релевантни правни норми и съдебна практика:

Съгласно чл. 386 ал.2 от КЗ:

При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Съгласно чл. 400 от КЗ:

(1) За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

(2) За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

В практиката на ВКС последователно се приема, че при възстановяване на увреденото имущество не следва да се прилагат корекционни коефициенти за овехтяване и имуществото следва да се възстанови във вида, в който е било преди застрахователното събитие.

В Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК се приема:

При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност

В същия смисъл е и Решение № 206 от 3.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 107/2011 г., II т. о., ТК.

В Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК се приема, че „…застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на  чл. 203, ал. 3 КЗ.

Съгласно чл. 203 ал.3 от КЗ (отм.) „За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.“, като разпоредбата е идентична на сега действащата норма на чл. 400 ал.2 от КЗ.

При така събраните доказателства и като се съобразят цитираните норми и съдебна практика съдът намира предявеният иск за основателен. От заключението на вещото лице се установява, че е невъзможно капакът да бъде възстановен до първоначалното си състояние. Това заключение се потвърждава и от заключението на сервиза ремонтирал автомобила. Освен това, то се потвърждава и от лица представляващи ответника в кореспонденцията им с ищеца, в която се сочи „…констатирано, че капак заден не води с фугите на съседните детайли…“ както и „По време на огледа са направени снимки на монтиран нов капак и монтиран увреден капак. Констатирана е лека деформация в долната част на детайла към задна броня с размери 10 см на 5 см.“

Т.е. ответника е признал, че капака „не води с фугите на съседните детайли“ и има видима деформация с размери 10 см. на 5 см. И вещото лице и сервиза извършил ремонта заявяват, че тази деформация не може да се ремонтира поради спецификата на детайла. Всички изброени доказателства разгледани в тяхната съвкупност сочат, че капакът не може да бъде възстановен в първоначалния си вид, от което следва, че същия трабва да се замени с нов. Не може да се цени преценката на свидетеля Марков, че деформацията била „лека“ и капака нямал нужда от подмяна. М.е служител на ответника и е заинтересован от изхода на делото, а преценката му за това какво е „лека“ деформация не може да бъде обективно и количествено преценена. На следващо място М.е участвал при формирането на становището на ответника, поради което неговите изявления са ниска доказателствена стойност и могат да се приравнят на твърдения на една от страните. И не на последно място няма никакви данни за комнпетентността на М.да прецени дали капака може да бъде възстановен или не. При наличие на обратно становище на сервиза извършил ремонта и на вещото лице- че капакът не може да бъде възстановен в първоначалния вид- съдът не кредитира мнението на Марков, че капакът можел да се ремонтира.

От цитираните по-горе норми и съдебна практика следва несъмнения извод, „че възстановителната стойност“ е цената за възстановяване на имуществото в същия вид в което е било преди увредата. Несъмнено се установи, че задния капак на автомобила не може да се възстанови в същия вид, а това налага той да бъде подменен. Застрахованият не е длъжен да приеме капак, който е „функционално годен“ (какъвто той е според вещото лице), а има право имуществото му да бъде възстановено във вида преди увреждането. Капакът би бил фунционално годен и без да се боядисва, тъй като би изпълнявал своите функции, но това не значи, че по този начин вредата на ищеца е репарирана в степента, която КЗ изисква.

Стойността на ремонта, с включване на подмяна на увредения заден капак е 4684,76 лева, това е и размера на вредата претърпяна от ищеца, съответно това е размера на дължимото от ответника обезщетение. „Дженерали застраховане“ АД са заплатили на ищеца 3513,88 лева и следователно са останали задължени за разликата от 1170,88 лева, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло. Сумата се дължи със законната лихва за периода от 19.11.2018г. до окончателното изплащане. На ищеца следва да се присъдят и 600 лева разноски по делото съгласно приложения списък.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Княз Александър Дондуков“ 68 да заплати на К.П.В., с ЕГН ********** с адрес *** сумата 1170,88 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО НА МПС” сключена със застрахователна полица № 0312170068019621 на 14.11.2017г. относно лек автомобил марка Фолксваген Джета“с рег.№ Р...+, което обезщетение е за претърпените имуществени вреди изразяващи се в разходи за подмяната на задния капак на лекия автомобил Фолксваген Джета“ в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на 22.05.2018г. със законната лихва върху тази сума от 19.11.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 600 лева - направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* като трето лице помагач на „Дженерали застраховане“ АД.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

                                                                 Районен съдия: /п/