Р Е Ш Е
Н И Е
260048/22.1.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесети януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3326 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.92 и
чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството
заедно и поотделно, излага, че със съобщение по ч.гр.д. №2415/2019 г. по описа на ШРС, дружеството
е уведомено за
разпореждане на съда, постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за
подаване на установителен иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело Р.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***. В молбата се излагат твърдения, че между „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***,
като кредитор и Р.А.Р., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за издаване на
кредитна карта №138РКО-А-0128/26.10.2007 г., по силата на който Банката е
предоставила на ответника банков кредит, тип овърдрафт в размер на 5000.00
лева. Кредитът изцяло е усвоен от длъжника. Съгласно общите условия към
договора за кредит, ответникът се бил задължил да погасява усвоените суми всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, като
погасяването е предвидено да става чрез минимални погасителни вноски, посочени
в извлечението по картовата сметка. Предвидено било в договора, че ако
длъжникът не погаси на падежа пълния размер на усвоените суми, същият дължи на
Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в
размери, както следва: при безналични плащания на ПОС терминал- 16% и за всички
останали- трансакции-18%. В случай, че не се плати месечна погасителна вноска
или се надвиши кредитният лимит, Банката начислявала наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Длъжникът не изпълнявал
задълженията си и не извършвал плащания по кредита, като последното плащане от
негова страна е сторено на 11.06.2009 г. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,
за което длъжникът бил уведомен от ищеца. Между Банката и ищеца, на 02.04.2018
г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който
кредиторът е прехвърлил на ищцовото дружество своето вземане, ведно с лихвите,
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по
процесния договор за кредит. Ответникът бил надлежно уведомен за смяната на
кредиторите. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 5000.00 лева -
представляващи главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 3733.33 лева - дължими лихви в общ
размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна база),
за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата на изискуемост
на вземането); 166.67 лева - законна
лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019
г.; 117.00 лева - годишни такси за
поддържане на кредитната карта за период от 26.10.2009 г. до 25.10.2011 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. За посочените суми е
издадена Заповед № 1213 от 15.08.2019 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 2415/2019 г. по описа на Районен съд Шумен.
Претендира и разноски. В хода на делото поддържа претенциите.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор. Изразява становище за неоснователност на исковете, излагайки правни и
фактически доводи и възражения. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва и
истинността на представен от ищеца документ- Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“
АД и ответника, касателно автентичността на същия.
С оглед
така направеното оспорване, съдът, на основание чл.194 от ГПК, е разпоредил да
се извърши проверка автентичността на договора досежно положения в графата „За
титуляра“ подпис.
По
отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе,
съобрази следното:
Във
връзка с представения от ищеца документ, а именно: Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответника и при оспорване истинността му, по
отношение авторството на документа, касателно положения в графата „За титуляра“
подпис, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на
ищеца, че желае да се ползва от него, е открил производство по чл.193 от ГПК по
отношение на така оспорения документ, досежно проверка автентичността на
документа, касателно подписа, положен в графата „За титуляра“. Така оспореният
документ представлява по същността си частен диспозитивен документ и като такъв
притежава т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на
чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена
в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в
настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху страната, която
го оспорва, в настоящия случай- ответникът. Съобразявайки се със събраните по
делото писмени доказателства и с изготвеното заключение по извършената СГЕ,
според която подписът в графата „За титуляра“ в оспорения документ е положен от
Р.А.Р., ЕГН **********, заключава, че в случая не е установена неистинността на
оспорения документ. Напротив, ангажирани са доказателства, даващи основание да
се направи извод за истинност /автентичност/ на документа. Ето защо счита, че
оспорването не е доказано и документа не следва да се изключва от
доказателствения материал по делото.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2415/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, в полза на ищеца, срещу длъжника Р.А.Р., ЕГН ********** за следните
суми: 5000.00 лева - представляващи
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 3733.33 лева - дължими лихви в общ
размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна база),
за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата на изискуемост
на вземането); 166.67 лева - законна
лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019
г.; 117.00 лева - годишни такси за
поддържане на кредитната карта за период от 26.10.2009 г. до 25.10.2011 г., като
е присъдена и законна лихва за забава върху главницата от 15.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото
разноски. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът е
уведомил заявителя за постъпилото възражение. В срока по чл.415 от ГПК, ищецът
предявява настоящите искове.
От представените
по делото писмени доказателства /Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №138РКО-А-0128/26.10.2007 г. и общи условия
към договора/, се установи, че на 26.10.2007 г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* /Банката/ и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който
банката е предоставила на ответника възможност да ползва кредит, тип овърдрафт
в размер на 5000.00 лева, като за целта му е осигурена международна кредитна
карта с чип MasterCard Standard. В договора е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта е до 31.10.2010
г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в
общите условия на Банката. Ответникът се е задължил да погасява усвоените суми
в сроковете и при начините, предвидени в общите условия. Предвидено е в
договора, че ако длъжникът не погаси на падежа пълния размер на усвоените суми,
същият дължи на Банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен
лихвен процент в размери, както следва: при безналични плащания на ПОС
терминал- 16% и за всички останали- транзакции-18%. В случай, че не се плати
месечна погасителна вноска или се надвиши кредитният лимит, Банката начислявала
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. От
заключението по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да
се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че общо чрез картата
са усвоени суми в размер на 8 603, 64 лева, като първото усвояване на 31.10.2007
г. и е в размер на 3 000.00 лева, а последното е извършено на 11.06.2009 г. и е
в размер на 140.00 лева. Общо плащанията, извършени от страна на длъжника за
погасяване на усвоените по картата суми са в размер на 4 846, 93 лева. С внесените
от ответника суми, Банката е погасявала задължения за лихви /договорни и
наказателни/, такси и главница. Съгласно т.18 от общите условия към договор за
кредит, ответникът се задължил да погасява усвоените суми всеки месец до падежа
или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, като погасяването е
предвидено да става чрез минимални погасителни вноски, посочени в извлечението
по картовата сметка. Според т.24 от същите общи условия, ако Титулярът не
извърши, което и да е плащане по овърдрафта повече от пет работни след датата,
на която такова плащане е станало изискуемо, Банката има право да блокира
всички, издадени към Сметката карти, а т.25 гласи, че ако в дадения от Банката
срок титулярът не погаси всички изискуеми задължения, Банката има право да
деактивира картите, да обяви всичките му задължения за изцяло и предсрочно
изискуеми, и да прекрати едностранно договорните си отношения. Според заключението
на ВЛ, задълженията на ответника по договора са следните: 5000.00
лева-главница; 33 545, 31 лева- общ размер на такси, договорни и
наказателни лихви, като сочената сума е формирана за периода от 11.06.2009 г.
до месец юли 2015 г. на основание изричните уговорки в договора за кредит,
Общите условия и Тарифата за такси и комисионни на Банката. В периода от месец
юли 2015 г. до датата, на която вземането е прехвърлено на ищеца, Банката е
начислила лихва в размер на 2555, 27 лева, като общият размер на таксите,
договорните и наказателните лихви възлиза на сума от 36100, 58 лева. На
12.08.2015 г. Банката е начислила годишните такси за обслужване на кредитната
карта за годините 2009, 2010, 2011 по 39.00 лева годишно или общо 117.00 лева.
В разглеждания случай, освен предоставената от Банката и усвоена от
кредитополучателя главница, в размер на 5 000.00 лева, се претендира и
сума, в размер на 3733.33 лева - дължими лихви
в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на годишна
база), за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. Според текста на
т.8 от договора за кредит, при неплащане на месечна погасителна вноска или
надвишаване на разрешения кредитен лимит, Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Описаната наказателна
лихва има характер на изрично уговорена между страните компесаторна неустойка,
имаща обезщетителна и санкционна функция. На 02.04.2018 г., между „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК ********* и
ищцовото дружество е сключен Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземанията си срещу ответника
по процесния договор, възлизащи на сума в общ размер на 41 217, 58 лева. За
последния извод, съдът се съобрази с представените от ищеца писмени
доказателства-договор за прехвърляне на вземания и приложение към договора.
Длъжникът е надлежно уведомен за така настъпилата смяна на кредиторите през
месец април 2019 г. На следващо място, съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с
оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента,
действащ чрез пълномощника си /ищеца/, уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията е и уведомителното писмо за
настъпилата цесия. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема,
че по отношение на ответника е настъпил прехвърлителният ефект на цесията, като
в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Няма
данни ответникът да е извършвал някакви плащания по договора, след посочената
по- горе дата, на която е установено, че е извършено последното плащане /11.06.2009 г./. Предвид изложеното,
съдът стига до извода, че в случая между ответника и „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* са възникнали валидни договорни правоотношения, по силата на които
Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответника и последният е
получил, в качеството на кредитополучател, паричен кредит в размер на
5 000.00 лева, при задължението на последния да върне сумата по кредита по
начин и срокове, изрично и ясно посочени в договора. В договора и общите
условия към него ясно са описани размерът на лихвения процент, определящ се в
зависимост от начина на усвояване на средствата, като по този начин точно е посочен
размерът на следващото се на банката възнаграждение за предоставяните и усвоени
от ответника суми. Договорът, общите условия към него и Тарифата
на Банката съдържат изрични клаузи за таксите във връзка с ползване на сумите
по кредита, както и клаузи относно последиците при неточно изпълнение
задълженията на кредитополучателя и по-конкретно за неплащане в срок на
дължимите по договора суми. Няма данни ответникът, след 11.06.2009 г. да е извършвал плащания по договора,
с които да е погасявал задълженията си по същия. Ето защо съдът стига до
извода, че по процесния договор за ответника са възникнали и останали
непогасени задължения, както следва: 5000.00
лева - представляващи главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“
АД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 3733.33 лева - дължими
лихви в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на
годишна база), за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата
на изискуемост на вземането); 166.67
лева - законна лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението
в съда - 15.08.2019 г.; 117.00 лева
- годишни такси за поддържане па кредитната карта за период от 26.10.2009 г. до
25.10.2011 г. Поради изложеното заключава, че ищецът, в качеството на частен
правоприемник на Банката, кредитодател, има вземане към ответника, равняващо се
на горепосочените суми, като в този смисъл намира исковете за основателни.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената
част от исковете, в размер на 1 580, 18 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Шумен изплатените от бюджета на съда разноски за
възнаграждение на ВЛ по извършената, по искане на особения представител на
ответника, СГЕ в размер на 80.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството
заедно и поотделно, сумите, както следва: 5000.00
лева /пет хиляди лева/- представляващи главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено
на ищцовото дружество; 3733.33 лева
/три хиляди седемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/- дължими
лихви в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28% на
годишна база), за тригодишния период от 15.08.2016 г. до 09.04.2019 г. (датата
на изискуемост на вземането); 166.67
лева /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/- законна
лихва от 09.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 15.08.2019
г.; 117.00 лева /сто и седемнадесет
лева/- годишни такси за поддържане на кредитната карта за период от 26.10.2009
г. до 25.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.08.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д.
№2415/2019 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването, направено от особения представител на ответника, на
документ, представляващ Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
138РКО-А-0128/26.10.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и
ответника.
ОСЪЖДА Р.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В.,
представляващи дружеството заедно и поотделно, сумата от 1 580, 18 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в
размер на 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на ВЛ по извършената, по искане на
особения представител на ответника, СГЕ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: