Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ............./ |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
шести юли |
Година 2022 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 104
по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл.
266 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 92 ЗЗД и възражения
за прихващане по чл. 79 ал. 1 предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „П.М.“ ЕООД, представляван в процеса от адв. О.Л. от ВАК, твърди по възлагане от ответника „Г.И.“ ЕООД с договор от 03.05.2017 г. да е извършил строителни и ремонтни работи по възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на територията на Столична община. Ищецът издал четири фактури с номера 0155/22.12.2017 г. за сумата 27934,82 лв.; 0156/22.12.2017 г. за сумата 5235,44 лв.; 0158/29.01.2018 г. за сумата 22294,91 лв. и 0159/28.02.2018 г. на стойност 7524,07 лв. въз основа на съставени актове образец 19 и справки-приложения към тях. Претендира се общо сума в размер на 62989,24 лв. Ищецът твърди също така по възлагане на ответника да е изготвил оферта „Изпълнение на инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД при договорено възнаграждение от 3600 лв.. Тази сума не била платена, за което се иска да бъде осъден ответникът. Ищецът твърди да е договорено и обезщетение в случай на забавено плащане като при отчитане изминалия период след изтичане на 45-я ден от приемане на съставената от ищеца фактура претендира пълния размер от 6658,92 лв. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва върху всяка от сумите от завеждане на исковете до окончателното им заплащане.
Ответникът, представляван от адв. Н.Н., с отговора по исковата молба признава, че договорът е сключен, но поддържа предпоставка за плащане да е искане за плащане – сметка обр. 22, съответно приета работа от „Софийска вода“ АД, подлежащо на отделно документиране по сключения между ответника и възложителя договор, което смята да ангажира ищеца да го докаже. Твърди, че остойностените с фактура 156 дейности, изпълнени през м. 06.2017 г., са отчетени, приети и разплатени изцяло по предходна фактура № 146/28.07.2017 г. При условията на евентуалност противопоставя вземане за начислена на ответника неустойка за забавено изпълнение по възлагане № 924214.
Ответникът твърди да са му начислени и неустойки за некачествено изпълнение по възлагания № 910361, № 1922070, № 910011 и № 905076 по договора със „Софийска вода“ АД като начислените неустойки за месеците 09.2016 г., 02.2017 г. и 03.2017 г. касаят неизпълнение на задължения на ищеца по предходен договор между страните. Ответникът изплатил на ищеца цялото възнаграждение поради отправено възражение срещу исканите неустойки, като основанието за начисляването им било установено при последващо извършени проверки. Застъпва теза, че ангажираната му отговорност обосновава предвидима вреда с оглед указаната връзка с Договор № 7231/25.01.2017 г., сключен между ответника и „Софийска вода“ АД и претендира възстановяването й. Ищецът бил уведомяван за констатираните дефекти по изпълнението на настилките по електронна поща, които той в повечето случаи отстранявал, но със закъснение.
Ответникът твърди и че ищецът отказал да изпълни работи, възлагани му на 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г., довело до забава в сроковете на изпълнение и наложени неустойки в размер на 100 % от стойността на работите, а и ответникът превъзложил на трето на спора лице същата работа като заплатил сумата 43057,64 лв. Навежда се довод, че според чл. 2 ал. 3 от договора между страните неразделна негова част са всички процедури и правила съгласно Техническо задание, Общи и Специфични условия на Договор № 7231/25.01.2017 г., сключен между ответника и „Софийска вода“ АД и приложенията към договора. Смята, че регламентираната възможност възложителят да поиска възстановяване на стойността на изпълнените работи от третото лице – чл. 3.1. от Раздел В „Специфични условия“ обвързва и ищеца като подизпълнител.
В допълнителната искова молба се твърди, че сметка обр. 22 предполага да е по изготвен от ответника образец, какъвто не е предоставян. Ответникът не го изисквал при предходно извършвани плащания, а и договорът не признава на сметката придаденото й от ответника значение. Ищецът конкретизира, че претендираната сума по фактура № 156 касае извършена работа извън остойностената с фактура № 146. Оспорва възраженията за прихващане с довод, че не са доказани обстоятелствата, от които произтичат вземанията на ответника, съответно навежда довод вземанията да са погасени по давност. Оспорва приложенията към договора със Софийска вода да са му били предоставени, съответно наложените санкции да произтичат от поведението на ищеца. Твърди, че пропаднала настилка не обосновава недостатък на полаганото от ищеца асфалтово покритие, а на такъв при изпълнение на основата, което било задължение на ответника. Оспорва да е договаряно възстановяване на наложени неустойки от главния възложител, а и твърди част от тях да предхождат процесния договор.
В отговор по допълнителната искова молба ответникът твърди, че и преди процесния договор страните са имали търговски отношения помежду си във връзка с предходен договор. Сочи и префактурираните санкции с фактура № **********/15.03.2018 г. на обща стойност 4330,78 лв. – наложени на ответника, да съставляват неустойки за забава по извършено от ответника възстановяване на пътни настилки, за което му било платено възнаграждение съответно на 21.12.2016 г. и 12.01.2017 г. за изпълнени СМР през м. септември 2016 г., на 31.07.2017 г. за извършени работи през месец февруари 2017 г. и на 04.07.2017 г. за извършени СМР през м. март 2017 г. Същевременно признава, че ищецът отказал да извърши възложени му работи със заявка от 16.02.2017 г., но оспорва да е имал основание за това като твърди, че отказът е направен 12 дни след възлагането или след като вече сроковете за изпълнение, съгласно условията по договора със „Софийска вода“ АД, били изтекли. Сочи да е получил отказ и за изпълнение на възложени работи през месец март 2017 г. Оспорва да е извършвана работа, остойностена с фактура № 156 с довод за посочения обект да е призната като изпълнена работа от Софийска вода за 182,16 кв.м., изцяло съответстваща и на Протокол № 50, която била разплатена между страните. Твърди и възлаганията да са следвали положен от ответника обратен насип със земна маса – баластра и да са осъществявани чрез електронна поща и определения координатор по проекта. Конкретизира, че начислените му неустойки от „Софийска вода“ АД касаят забава, допусната през месеците юли-декември 2017 г. и януари 2018 г. На ответника била наложена и санкция за неспазени изисквания БЗР за период м. 05-м. 11. 2017 г. на обща стойност 11280 лв. Вземане в размер на 43057,64 лв. се свързва с възложено изпълнение на задълженията съгласно възлагателни писма от 02.01.2018 г., 19.01.2018 г., 12.02.2018 г. и 15.03.2018 г. поради отказ на ищеца да изпълни възложените му работи. Твърди и че констатираните недостатъци в изпълнението на положените настилки да са довели до забава в отчитане на работите по възлагания с номера 910361, 922070, 910011 и 905076 на обща стойност 911,54 лв. Наведен е довод, че с оглед клаузата на чл. 23 от договора приложение следва да намери и чл. 5.3. от Специфичните условия на договора със „Софийска вода“ АД. И на това основание се твърди да е възникнало вземане в общ размер от 43057,64 лв. Сочи се с електронно писмо от 18.09.2018 г. представителят на ищцовото дружество да е признал задължението си за част от наложените неустойки в размер на 5128,78 лв. При условията на евентуалност ответникът основава възраженията си за прихващане на чл. 22 от договора между страните.
Ответникът
оспорва претендираните дейности от 19.11.2018 г. да
са били възлагани от него и да са приети от представляващия ответното
дружество.
Ищецът
оспорва преди 03.05.2017 г. да е имало сключен договор между страните. Сочи, че
ищецът е получавал инцидентни възлагания от ответното дружество за изпълнение
на конкретни ремонтни дейности по възстановяване на пътни настилки и не са
договаряли неустойки. Твърди през месец декември да са актувани оспорени през
м. юни 2017 г. обеми, а протокол № 50 и фактура № 146 твърди да касае
безспорните дейности. Тези дейности били заплатени, но за останалите породили
полемики. Твърди, че заявките през м. януари и м. февруари 2018 г. са
отклонени поради неблагоприятни
атмосферни условия. Въпреки това ответникът превъзложил
работите на друго лице. Твърди, че изготвянето на оферта било прието от Т.В.,
чиито подписи били положени за ответника и по договора за възлагане на
строително-монтажни работи от 03.05.2017 г. с изключение на последната
страница, където стоял подпис на управителя Л.Г.. Сочи, че фактури № 155 и 156
са подписани от инж. М.Г., посочен като представител на ответника , а фактура №
158 била подписана от Р.С.. Инж. Г. подписвал и текущите месечни актове-образец
19. Твърди, че забавянията през м. декември 2017 г. и м. януари 2018 г. се
дължали на неблагоприятни метеорологични условия – чл. 4 и чл. 3.2 от договора.
Оспорва към ищеца да са отправяни претенции за неспазени безопасни и
здравословни условия на труд както от „Софийска вода“, така и от ответника.
В съдебно
заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Л.,
поддържа исковете. Навежда довод да е доказано, че ищецът, като подизпълнител
на ответника, е положил асфалтова настилка след приключване на възложени
ремонти от „Софийска вода“. Оспорва за периода преди датата на сключения
договор да е съществувало задължение за приемане на заявки като твърди, че всички
инцидентно възложени и приети от него работи са били изпълнени. Евентуално оспорва
по претендираните работи да е налице договорена
неустойка, която да ангажира отговорността му. Оспорва да е доказана и връзката
между платените неустойки от ответника чрез прихващане към „Софийска вода“ и
твърдяното забавено или некачествено изпълнение. Поддържа и довод, че не е
доказано твърдяното закъснение да се дължи именно на забавата на ищеца като
смята, че отговорност за закъснение предполага своевременно възложена работа. Навежда доводи в писмени бележки.
Претендира разноски.
Процесуалният
представител на ответника – адв. В. от АК-Добрич,
оспорва исковете с довод да са недоказани и неоснователни. При условията на
евентуалност поддържа направеното възражение за прихващане. Застъпва теза, че претърпените
вреди преди сключване на договора произтичат от заплатено от ответника
обезщетение, а не от сключен между страните договор. Смята възлагането за
доказано с оглед липсата на оспорване, че той е извършил твърдяните
работи. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски.
Като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на
страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:
По делото
не се спори, а и от представения договор се установява писмено изразено
съгласие на 03.05.2017 г., че ищецът, наричан по договора възложител, възлага,
а ответникът, наричан изпълнител, приема да извършва срещу заплащане възстановяване на пътни настилки след
отстраняване на аварии на територията на Столична община. Посочено е, че
възложителят ще възлага изпълнение на работите чрез възлагателно
писмо с указание за датата, на която изпълнителят следва да има готовност за
започване на строително-монтажните работи, мястото и обема на работата. Изразено
е съгласие писмото да бъде изпратено на-малко три дни преди започване на
строително-монтажните работи по съответното възлагане като изпълнителят е
длъжен да потвърди възможността за изпълнение в срок от един ден. Договорено е,
че очакваното изпълнение включва всички видове работи, свързани с предмета на
договора, съгласно добрата производствена практика за този вид дейност, които
са необходими за окончателното завършване на работите по предмета на договора,
а именно качество на извършените строително-монтажни работи, всички дейности по
безопасни условия на труд и спазване на въведената временна организация на
движение. Изразено е и съгласие, че неразделна част от договора са и всички
процедури и правила съгласно Техническо
задание (л. 55-58, 60, относима към спора част от
документа), Общи и Специфични условия на
Договор № 7231/25.01.2017 г. между възложителя и „Софийска вода“ както и Приложение № 2 – Процедура за фактуриране
и Приложение № 7 – Последователност на
процесите при проверка на протоколи и екзекутиви
(СМР, приети от Технически контрол). Съгласно чл. 3(1) Срокът за изпълнение на всяко отделно възлагане започва да тече … при
наличието на подходящи метеорологични условия за изпълняването на възложените
строително-монтажни работи. В случай, че не са налице такива, установяването на
фронт за работа става с подписването на двустранен протокол (чл. 3 ал. 2). Посочено е, че срокът за изпълнение на
работите по всяко конкретно възлагане е минимум 3 дни и започва да тече от
деня, следващ датата на получаване на възлагателно
писмо (чл. 1 ал. 2 т. 2 от договора). Съгласно чл. 4 при неблагоприятни метеорологични условия, температура на въздуха под 5
°С, наличие на валежи от дъжд или сняг, наводнени повърхности, които не
позволяват извършването на възстановителни работи по пътна … настилка, срокът
на изпълнение се удължава със сътветния дни забава-
Предаването и приемането на извършените работи се извършва с приемо-предавателни протоколи и актове, подписани от
представители на страните по договора като за ответника е посочен инж. М.Г..
Съгласно чл. 11 ал. 1 от договора изпълнителят се задължава да извърши всички
работи качествено и в определените от
договора и възлагателните писма срокове. Клаузата
на чл. 6 ал. 1 предписва стойността всяко възлагане да се определи на база реално изработени количества и въз основа на
единичните цени, заложени в Приложение № 1. Договорено е обемът на СМР да
се отчита и заплаща въз основа на посочени документи, сред които: Протокол за установяване и заплащане на действително
извършените видове СМР от началото на изпълнението – Акт Обр.
19, придружен с двустранно подписана, подборна количествена сметка, подписани
от представители на възложителя и изпълнителя и Искане за плащане (Сметка обр. 22 по образец
на Възложителя) – чл. 7 ал. 1 от договора. Клаузата на чл. 11 ал. 3
предписва, че изпълнителят е длъжен
ежедневно до 10,00 ч. да предоставя на възложителя писмена информация по
електронна поща за всички изпълнени СМР през Предходния ден с посочване на
дата, номер на възлагателното писмо, адрес, вид
настилка, квадратура. С чл. 17 ал. 2 е указано, че изпълнителят не носи отговорност за пропадане на настилката вследствие
некачествено уплътнена основа (обратен насип), направен от възложителя, при
условие че след всяко отнемане на материал за полагане на съответната настилка
основата бъде подготвена (трамбована) за полагане на същия. Клаузата на чл.
21 предвижда при забавено плащане възложителят да дължи неустойка в полза на изпълнителя в размер от 0,1 % от стойността
на дължимата сума за всеки работен ден закъснение, но не повече от 10 % от
стойността на дължимата сума. Съгласно чл. 22 от договора ако изпълнителят
се забави с извършването на възложените му строително-монтажни работи след
посочения във възлагателното писмо за конкретното
възлагане срок или не изпълни точно договорните си задължения, дължи неустойка
в размер на 10 % от стойността на възложената работа.
Ответникът
не оспорва, че ищецът е изпълнил и е приета отчетената работа както следва: с
протокол 56/22.12.2017 г. за месец ноември 2017 г., за която е издадена фактура
№ 155 на стойност 27934,82 лв. (с ДДС); с протокол № 58 към 29.12.2017 г., за
която е издадена фактура на стойност 22294,91 лв. (с ДДС); С протокол № 59 за
месец януари 2018 г., за която е издадена фактура на стойност 6270,06 лв. (с
ДДС).
Неоспорено
в процеса се явява твърдението на ищеца, че протокол от 19.11.2018 г. и фактура
№ 173 от 19.11.2018 г. са подписани от Т.В. в качеството й на служител на
ответното дружество.
Свидетелката
Р.С., доведена от ответника, сочи да се е занимавала с изготвяне на актове към
„Софийска вода“ АД. Представител на „Софийска вода“ АД присъствал при
изпълняване на възложения ремонт включително и на обратния насип и приемали
тези работи, които впоследствие оставали скрити. Контролът за срочно изпълнение
се осъществявал от „Софийска вода“ АД. При постъпил отчет за възстановени
настилки служители на ответника изпращали получения от ищеца отчет към
„Софийска вода“ АД и изпращали на електронния адрес евентуално получени
забележки за качество на изпълнението или наложени неустойки. Ответникът
оставял обектите до кота съществуващ асфалт, за да
може безпрепятствено да се движат коли, а ищецът трябвало да отнеме част от
обратния насип до съответната дебелина, каквато изисква конкретния тип път, за
да бъде възстановен асфалтът. Екипите на ответника определяли площта, която
трябва да бъде асфалтирана. Страните имали много спорове относно възстановената
квадратура, която била различна от подадената от ответника, което налагало
измерване на кръпката и заснемане на резултатите. Ответникът определял
подлежащата на асфалтиране площ, а площта, която „Софийска вода“ АД плащала и
признавала била фиксирана. В случай на наложено разрушаване в повече на ищеца
била заплащана подадената квадратура и разликата оставала за сметка на
ответника.
Свидетелят
Георгиев, доведен от ищеца, сочи заданията от ищеца да са получавани по
електронната поща. Кръпките били правени с трошен камък до ниво старата
асфалтова настилка и за да положат асфалтовата настилка се налагало да отнемат
част от трошения камък съобразно типа на пътя. След отнемане на камъка слагали
асфалтовата смес, покривали, уплътнявали и обкантвали
от четирите страни. Когато отивали на място виждали площта да е по-голяма от
посочената в заданието и с оглед предписанията на техническата спецификация
възстановявали цялата площ.
Ежедневно
по електронен път отчитали към ответника изпълнените работи като добавяли
информация в получаваните от него електронни таблици и отразявали реално
обработената площ. В края на месеца правели т.нар. актуване на изпълненото и
обобщавали всички изпълнени кръпки за съответния месец с всичките им
подробности. Изпращали на ответника за проверка, която ответникът осъществявал
в порядъка на две седмици и след като получат отговор по телефона, че няма
забележки, до края на месеца ищецът пускал фактура към ответника. В един момент
ответникът отказал да приеме площ извън заданието и да приемат акта. Започнали
спорове, което наложило да се приеме вариант с посочване на безспорното, а
останалата квадратура да бъде доуточнено по какъв начин ще бъде платена. След
известно време получили съгласие да пуснат втори акт, което и направили –
вторият акт отразявал невключеното количество работа в първия акт. Ответникът
не оспорва, че приложеният към исковата молба протокол № 57 (л. 23) е подписан
от инж. Г., който според чл. 4 от сключения между страните договор е определен з
представител на ответника в отношенията с ищеца по договора. Същевременно ответникът
сочи, че първоначално отчетената и твърдяна като заплатена сума за м. юни 2017
г. се свързва със заплатената на ответника и от Софийска вода. Свид. С.обаче определя като практика ответникът да поема
разликата между определена от Софийска вода площ за възстановяване и фактически
възстановената. При тези данни съдът приема за доказано, че отразената в
протокол № 57 работа не е отчетена с предходния отчет за м. юни 2017 г., изпълнена
е от ищеца и е приета от ответника.
Свидетелят
Г.сочи, че всеки си уплътнявал това, което изпълнявал. Трошенокаменната основа
и обратния насип бил изпълняван от ответника и служителите на ищеца се
доверявали на това, което са направили служителите на ответника. Ищецът
уплътнявал положената смес с виброплоча при по-малките
площи и дебелини и валяк при по-големите площи На свидетеля е известно, че
Софийска вода връщали забележка „пропаднала настилка“ включително и година
по-късно. Информацията получавали чрез ответника.
При
налични условия за изпълнение ищецът съобразявал определените срокове като
най-късият бил 3, а най-дългият – 5 работни дни, освен когато времето не било
подходящо за изпълнение. През зимните периоди нямало как да изпълняват работата
в срок, тъй като техническата спецификация не позволявала изпълнение с топли
смеси. Случвало се да отказват изпълнение в посочен период, който е неподходящ
за изпълнение на настилка – няма откъде да вземат асфалтова смес, защото през
зимата асфалтовите бази не работят и поради риск да бъде компрометирано
качеството на изпълнената настилка.
От приложението към фактура № ********** от 15.03.2018 г. на стойност 4330,78 лв. с ДДС (л. 105 от делото) следва извод, че сумата включва префактурирани санкции по възлагателни писма - 888535; 888444; 888707; 888734; 888847; 888840; 889378; 889213;889840; 889852; 889286; 889878 за месец 02.2017 г. на обща стойност 1844,99 лв. и за месец м.03.2017 г. на обща стойност 931,66 лв. по възлагателни писма - 884419; 886353; 887719; 887813; 887909; 887899. Сред представените описи за периода 01-31.03.2017 г. и 15-28.02. 2017 г. не се установяват отчетени възлагания с тези номера.
От приложеното по делото и неоспорено от ищеца електронно писмо от 18.08.2018 г. (л. 252) с указание да изхожда от И.Г.с приложен файл: санкции с които сме съгласни.xls, се налага извод за известни на автора на изявлението санкции по номера на възлагане съответно номера 870832 на стойност 247,94 лв., 888444 на стойност 234,82 лв. 888840 на стойност 40,09 лв.
Макар и всички твърдяни от ответника възлагания като изпълнени през м. 09.2016 г. да се установяват сред Приложение към акт 19 за периода 01-30.09.2016 г., отразените дати по задание и изпълнение опровергават забавата, с каквото обстоятелство се свързва претендираната вреда. Налага се извод, че три от заданията, а именно 870832, 872241, 872976 са изпълнени на указаната дата, а задания с номера 872445 и 866871 са изпълнени предсрочно. Представеният протокол № 44 изхожда от трето на спора лице, поради което и доказателствената му сила е ограничена до авторството – чл. 180 ГПК. Още повече, че отразява и задължения, които се твърди да касаят гражданско дружество с участието на ответника, а не идентифициран проблем с изпълнена от ищеца работа. Следователно това писмено доказателство не подкрепя твърдението на ищеца за допуснато закъснение и то именно от ищеца.
От приложените протоколи за нива на неизпълнение по договора, сключен между ответника и „Софийска вода“ АД се установява, че за периода август-ноември 2017 г. са му налагани санкции за неспазена отчетност.
От заключението на вещото лице Д. се установява, че при ответника са осчетоводени издадените от ищеца фактури с номера 155/22.12.2017 г., 156/22.12.2017 г., 158/29.01.2018 г. и 159/28.02.2018 г. Фактурите са вписани в дневника за покупки и справката-декларация по Закона за данък добавена стойност за месеца, през който са издадени. Вещото лице заключава, че счетоводните записи у ответника не позволяват разграничаване на наложените неустойки от Софийска вода на ответника и връзката им с възложената работа на ищеца в това число според отделните възлагания. Ответникът не поддържа счетоводна информация, позволяваща разграничаване на извършвана със собствени сили дейност и осъществена посредством възлагане. Осчетоводени са фактури без да са възпроизведени данни по пера и протоколи, съответно по вид неустойка. Дори да се приеме, че ответникът поддържа твърдяната от адв. В. информация в свои регистри, меродавно в случая определеното от трето на спора лице задължение, а не идентифициран от ответника и осчетоводен разход. Връзката между счетоводно отразената информация и документи, съпътстващи счетоводното отразяване, но ненамерили място в обобщената информация предполага извличане на информация от писмени доказателства. Възприемането на писмен текст не предполага специални знания, за да налага допълнително експертно мнение. Вещото лице сочи също така, че възлагания с номера 922198, 922351, 925156, 926657, 927222, 931996 са отразени от ответника като възложени на ищеца и превъзложени на друг подизпълнител – „Г.К.“ АД. С неоспореното електронно писмо от 18.09.2018 г. е признато задължение за наложена санкция по възлагане с номер 922351 на стойност 475,20 лв.
Представените
по делото документи, отразяващи таблици с указание да съставляват извлечение от
регистъра на „Софийска вода“ АД не носят подпис на издател, но, доколкото не се
спори по делото, съдът приема, че са издадени от трето на спора лице. Както бе
посочено вече това обстоятелство не позволява фактически извод за отразените в
документа и спорни в процеса обстоятелства – допуснато неизпълнение от страна
на ищеца.
От
заключението на вещото лице П. се установява, че причина за пропадане на
настилката е било некачествено уплътнена земна основа, било наличие на
неотстранени течове. Възможно е изследване на уплътняването, което се прави
съгласно техническата спецификация на обекта или по искане на възложителя.
Пробите следва да бъдат направени на ниво на уплътнената основа преди полагане
на асфалтовата настилка, която се полага след положителен резултат от пробите и
приемане на обратния насип от възложителя. Некачественото полагане на
асфалтовата настилка или лошото качество на сместа може да доведе до
разрушаване на настилката в кратък период след нейното полагане, но не и до
пропадане. Трошенокаменна настилка се изпълнява първоначално до ниво настилка.
За полагане на асфалтовата настилка е необходимо изпълнителят да отнеме част от
трошенокаменната настилка, за да може да се получи настилка на ниво асфалт. При
отнемането е възможно да се наруши вече уплътнената трошенокаменна настилка.
Новата настилка се полага с дебелина на околната настилка. Дебелината както на
основата, която се полага на пластове, така и на асфалтовата настилка се
определя в зависимост от класа на улицата и интензивността на движението. При
изрязване на участъка, което се прави вертикално, се вижда какви са пластовете
асфалт и същите трябва да бъдат възстановени. При тези обстоятелства съдът
споделя формирания от вещото лице П. категоричен извод, че наложеното възстановяване
на пътни настилки по възлагания с номера 922198, 922351, 925156, 926657,
927222, 931996 се дължи на некачествено уплътнена основа (обратен насип).
Липсват данни да е установявано качеството на основата преди , върху която се
полага асфалтовата настилка.
При възприетата фактическа обстановка от събраните
доказателства, относими към повдигнатия в случая спор, от правна страна съдът
намира следното:
Ищецът
твърди да е извършил възложена му работа срещу възнаграждение, което не му е
заплатено и претендира. Ето защо и в негова тежест е да докаже изпълнение на
работата до степен, годна да бъде ползвана по предназначение, както и договореното
възнаграждение. Както бе посочено вече по делото не се спори, че възложената и
отчетена работа с протоколи номера 56, 58 и 59 е изпълнена от ищеца. Обсъдените
доказателства позволяват еднозначен извод, че ищецът е изпълнил, а упълномощен
от ответника представител е приел и работата, очертана по съдържание и обем в
протокол № 57.
Клаузата
на чл. 8 от договора придава меродавност за резултата от проверката на верификация
от „Софийска вода“ АД. От съдържанието на текста следва възможност за ответника
да откаже плащане при отправени забележки от страна на „Софийска вода“ АД.
Затова и ответникът следва да докаже отправени забележки, относими към
качеството на изпълнение, наличието на каквито едва овластява възложителя да
откаже плащане на договореното възнаграждение (чл. 265 ЗЗД). С други думи,
клаузата на чл. 8 от договора е относима към
механизма за оценка на свършената работа. По делото нито се твърди, нито се
установяват отправени забележки досежно видими
недостатъци при изпълнението на отчетената работа и претендирана
в настоящото производство. По изложените съображения съдът приема възникнали за
ищеца вземания в указаните във фактурите размери.
Неоснователно
е и поддържаното възражение за ненастъпила изискуемост. Действително договорът
предписва представяне на три разграничени документа, сред които и сметка обр. 22. Съгласно чл. 266 ал. 1 изр. първо ЗЗД възложителят
дължи да заплати възнаграждение за приетата работа. Следователно, паричното задължение
пряко произтича от факта на надлежно извършената непарична престация.
Освен
право, приемането на извършената работа е и задължение за възложителя, когато
изработеното отговаря на договореното (чл. 264 ЗЗД). Преценката за необходимото
съответствие се осъществява в рамките на проверка, за чието осъществяване
изпълнителят дължи съдействие, доколкото е необходимо. В случая страните са
договорили и срок, в който да бъде осъществена проверката (чл. 8). Въпросът
дали, как и кога трето на спора лице е извършило своята проверка в рамките на
самостоятелно от правна гледна точка правоотношение остава без значение в
рамките на отношението между страните. Нормата на чл. 63 вр.
чл. 264 ал. 2 ЗЗД задължава ответника на собствено основание да приеме работата
на ангажирания от него подизпълнител в договорения срок при предписано
съдържание. В контекста на дължимата грижа в тежест на ответника е било да си
осигури съдействието от третото на спора лице с оглед установяване на видимите
недостатъци. Следователно, без значение за изискуемостта на вземанията за
възнаграждение остава дали и кога „Софийска вода“ АД е приело изпълнението.
Страните
са договорили срок за изпълнение на паричното задължение – 45 дни, началото на
който изрично е свързан с приемането на издадена от изпълнителя данъчна фактура
(чл. 9 от договора). Макар и този документ да не се съдържа сред описаните в
чл. 7 фактурата съдържа указание за размера на очакваното плащане. Ответникът
не оспорва, че е получил фактурата, което обстоятелство еднозначно произтича и
от заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза. При тези
обстоятелства предметът на очакваната престация е
еднозначно определен и не се установява зачетен от закона интерес на ответника,
чието охраняване да налага представяне и на договорената сметка обр. 22 и то като предпоставка за изпълнение на паричното
му задължение. Ето защо и установените вземания са станали изискуеми с изтичане
на договорения срок за плащане. Установеният по делото факт на вписване на
фактурите налага извод, че те са били получени от ответника. Той не спори и досежно претендирания от ищеца
момент на забавата,
Съгласно
чл. 301 ТЗ извършените действия от името на търговец го обвързват дори и да не
е упълномощил изрично волеизявилото лице, ако не се
противопостави веднага след узнаването. По делото нито се твърди, нито
събраните доказателства сочат на противопоставяне от законния представител на
ответника на приетата от името на „Г.и.“ ЕООД работа с очертан предмет в
протокол от 19.11.2018 г. (л. 36). От документа следва, че работата е била
възложена устно на 08.11.2018 г., а представените документи удовлетворяват
очакванията на възложителя. Неоспорена от ответника фактура № 173 от същата
дата досежно авторството в контекста на посоченото
правило ангажира ответника и с указаната във фактурата цена на договорената
услуга. Следователно, за ищеца е възникнало вземане за сумата 3600 лв.
По
възраженията за прихващане
При
достигнатия извод за основателност на предявените искове налице са
предпоставките за разглеждане на противопоставените възражения за прихващане.
Ответникът
се позовава на допуснато неточно изпълнение на задълженията от страна на ищеца
като негов подизпълнител, довело до ангажирана отговорност на ответника пред
възложителя на работата. Отговорността се свързва със забавено неизпълнение,
некачествено изпълнение на СМР на обща стойност, неспазено задължение за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и несвоевременно
отчетена работа.
Макар и
страните да обвързват сключения между тях договор с постигнати договорености
между ответника и „Софийска вода“ АД прави впечатление, че препратката е
ограничена до правила, очертаващи очаквания резултат. Следва да бъде споделено
разбирането на адв. Л., че тази привръзка
не поражда неустоечно задължение за ищеца, но в
случая и не се претендира такова – ответникът не се позовава на постигнато
между страните съгласие. Отразеното в страничния договор неустоечно
задължение прави предвидима вредата, което е необходимо, но и достатъчно, за да
ангажира ищеца да възмезди ответника, ако вредата произтича от ненадлежно
изпълнена работа. Вземанията се обуславят от понесени от ответника санкции като
резултат от неизпълнен ангажимент от ищеца, обуславящо претенции за
обезщетение по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. второ вр. чл. 82 ЗЗД. Без значение остава дали ищецът е получил
преписи от указаните документи и съответно кога това е станало. Добросъвестното
договаряне предполага положена от негова страна грижа да се увери в обхвата на
поетите задължения. Цитирането на конкретни документи го ангажират да се
запознае със съдържанието им като от него зависи как ще го направи – дали като
поиска преписи от документите или след като ги прочете.
Досежно
наложените санкции за неосигурени здравословни и безопасни условия на труд
Специалните
правила предвиждат неустойка за неизпълнени изисквания за безопасни и
здравословни условия на труд на обекта. От доказателствата по делото обаче не
се установява наложената санкция на ответника да е провокирана от неизпълнени
ангажименти от страна на ищеца. В подкрепа на тези свои твърдения ответникът се
позовава на документи, съставени от трето лице – „Софийска вода“ АД. Ищецът
оспорва да е допуснал твърдяните нарушения и по
изложените вече съображения доказателствената сила на
представените писмени доказателства не обхваща отразените в документите факти –
констатирано нарушение на изискванията за БЗР.
Разпечатаните
таблици отразяват подпис за възложител и изпълнител. Предвид очертаният
механизъм за установяване на нарушението логично следва извод за съставен
документ в рамките на отношението между ответника и „Софийска вода“ АД. И така
създадения документ не е годен да обвърже ищеца с отразените в него
констатации.
Освен
това, съпричастността на ищеца към наложените санкции се извежда от уникалния
номер на възлагане. От представените документи не е възможен извод за кои от
множеството указани като възлагани обекти се отнася констатираното
неизпълнение, за да бъдат свързани с конкретно възлагане. Същевременно ответникът
обаче не оспорва, че на обекта са работили както ангажирани от ищеца работници,
така и работници на ответника. Това само по себе си изключва необходимия в
случая еднозначен извод, че нарушенията са извършени от работници, на които е
била възложена работа именно от ответника. По изложените съображения така
противопоставеното възражение за прихващане със сума в размер на 11280 лв. е
неоснователно.
Досежно
наложените санкции за несвоевременно представени отчетни документи
Установените
като наложени на ответника санкции за неспазена отчетност не обосновават
ангажиране отговорността на ищеца. Ответникът основава тези си вземания на
допуснато от ищеца некачествено изпълнение. Отчетната дейност предполага
отразяване на постигнатото, а в контекста на целена от страните срочност значение придобива и конкретен момент. Клаузата на
т. 5.4. от Специфични условия на договора, сключен между ответника и Софийска
вода, с оглед на която е и ангажирана отговорността на ответника, изисква
своевременно подадена информация. Некачественото изпълнение не препятства
своевременното подаване на предвидената информация било то и с указание за
констатиран недостатък.
Дори да
се приеме, че твърдяната от ответника връзка е възможна, от доказателствата по
делото не се установява конкретно възникнало за ищеца задължение и кога това е
станало, за да бъде съотнесено с договорения между
страните срок за периодичен отчет. Всяка отговорност, включително и основаната
на неизпълнение на договорно задължение може да бъде ангажирана само ако и
доколкото са доказани по категоричен начин фактите, от която законът я извежда.
Недоказаността на правопораждащите факти ангажират
съда да приеме, че те не са се проявили, съответно не са в състояние да
обусловят и търсената отговорност.
Досежно
наложените санкции за забавено изпълнение
От потвърденото неизгодно за ищеца обстоятелство – признато задължение за неустойка по възлагания с номера 870832, 888444 и 888840 съдът приема за доказани вземания в размер на 247,94 лв. за месец септември 2016 г. и 274,91 лв., възникнало през месец февруари 2017 г.
По изложените вече съображения при
обсъждане на доказателствата не се доказа забавено изпълнение за месец март
2017 г.
Както бе посочено вече указаната връзка между процесния договор и сключения договор от ответника като главен изпълнител с възложителя на работата прави предвидими вредите както с оглед факта на следващата се отговорност, така и досежно техния размер. Признанието от законния представител на ищеца изрично отразява и конкретен размер на признатото вземане, поради което без значение остава дали предварително е бил запознат със съдържанието на цитираните части от договор № 7231/25.01.2017 г.
Ответникът
твърди през месец ноември и декември 2017 г., както и за месец януари 2018 г.
ищецът да е допуснал закъснение с
конкретизация на възлагания, за които се отнася. Ищецът не оспорва да е
изпълнявал идентифицираните работи с молбата-уточнение (л. 277-285). Законният
представител на ищеца признава санкции, наложени на ответника както следва:
|
Възлагане
№ |
Месец |
Стойност (лв.) |
|
906574 |
август 2017 |
261,63 |
|
911468 |
септември 2017 |
305,24 |
|
912761 |
септември 2017 |
171,44 |
|
917398 |
октомври 2017 |
267,60 |
|
916868 |
ноември 2017 |
93,66 |
|
917097 |
ноември 2017 |
89,91 |
|
917041 |
ноември 2017 |
187,32 |
|
916657 |
ноември 2017 |
80,28 |
|
916171 |
ноември 2017 |
89,99 |
|
918658 |
ноември 2017 |
74,53 |
|
919071 |
ноември 2017 |
50,00 |
|
918642 |
ноември 2017 |
31,22 |
|
920447 |
ноември 2017 |
212,91 |
|
921795 |
декември 2017 |
57,65 |
|
920485 |
декември 2017 |
38,71 |
|
922198 |
декември 2017 |
1165,82 |
|
922393 |
януари 2018 |
321,83 |
|
924214 |
януари 2018 |
321,83 |
|
Общо: |
3821,57 |
|
Доколкото констатираното неизпълнение не засяга качеството, легитимиращо възложителя да откаже плащане по силата на чл. 265 ЗЗД, на общо основание засегнатият интерес от срочно изпълнение, изрично заявен от ответника като значим за него, обосновава наличие на самостоятелно вземане. Ищецът не твърди установените вземания да са погасени, поради което съдът приема те да съществуват в указания размер и понастоящем.
Признанието на законния представител на ищеца, че отделни вземания съществуват не позволява фактически извод, че и останалите твърдяни от ответника, но изрично оспорени от ищеца наложени санкции произтичат от допуснато от ищеца закъснение. Дори напротив, фактът, че част от тях са признати определя спорния характер на всички останали. В тази насока и погасителният ефект е предпоставен от доказано в съдебния процес проявление на обстоятелствата, от които произтичат ангажиментите на ищеца, а именно – конкретно възложена работа, чийто резултат е довел до конкретна по съдържанието си вреда за ответника. Макар и да не се спори, че възлаганията, на чиито идентификационни номера се позовава ответника касаят възложена на ищеца работа, страните не спорят, че възстановяването на пътната настилка – очаквания от възложителя резултат, предполага изпълнение на обособени действия както от страна на ищеца, така и от ответника. Ето защо номерът на възлагане не е достатъчен, за да определи именно ищеца за отговорен при констатираното от възложителя забавяне.
Досежно стойността
на превъзложената работа поради некачествено
изпълнение в размер на 1670,89 лв.
В процеса
не се спори, че посочените от ответника възлагания с номера са проявили и твърдяния дефект – пропаднала асфалтова настилка. Няма също
така спор, че вредата е претърпяна в конкретизирания размер с молба-уточнение
(л. 283) от делото. Спорно между страните е дали ищецът носи отговорност за
тази вреда.
Вещото
лице П.идентифицира като причина за пропадане на пътната настилка
некачественото изпълнение на основата. С чл. 2 ал. 1 от договора изрично е
посочено, че Договореното изпълнение
включва всички видове работи, свързани с предмета на Договора, съгласно добрата
производствена практика за този вид дейност, които са необходими за
окончателното завършване на работите по предмета на договора, а именно качество
на извършените строително монтажни работи… Съгласно чл. 1 ал. 1 от договора
ищецът приема да извършва срещу заплащане следните
СМР: „възстановяване на пътни настилки след отстраняване на аварии на
територията на Столична община“. Клаузата на чл. 11 ал. 2 от договора пряко
ангажира ищеца с отговорност за пропадане на асфалтовата настилка, освен ако след всяко отнемане на материал за полагане
на съответната настилка основата бъде подготвена (трамбована) за полагане на
същия. Тълкувани съвместно тези клаузи от договора позволяват еднозначен
извод за споделена отговорност между ответника, изградил обратния насип и ищеца
при осигуряване на необходимото уплътняване на основата.
Съгласно
чл. 7 ГПК съдът дължи да разреши повдигнатия спор като служебно установи
приложимото право. В контекста на договорната отговорност относимото
право включва и съдържанието да съгласуваната воля като без значение остава, че
ответникът не се позовава на чл. 11 ал. 2 от договора.От показанията на свид. Г.се установява, че основата не е трамбована от
ангажираните от ищеца работници, а те са се доверявали на извършеното от
работниците на ответника. При положение, че добрата производствена практика
изисква адекватно уплътнена основа, качественото полагане на асфалтовата
настилка изисква сигурност, че това е осигурено. При дефинираното задължение за
ищеца да осигури качествена настилка на пътя, отсъствие на изрично
регламентирано в договора изискване към ответника да обезпечи конкретен
резултат при уплътняване на основата и изрично поетата отговорност от него при
неосъществено трамбоване, ищецът дължи да се увери, че необходимата плътност е
постигната, за да пристъпи към полагане на настилката. Само такъв подход
осигурява резултата, за постигане на който се е ангажирал ищецът – да осигури качествено
възстановяване на пътната настилка.
При положение, че ответникът не се е ангажирал изрично да осигури необходимото уплътнение на основата, а напротив, изрично е договорено ищецът да трамбова основата при всяко отнемане, следователно при всяко възлагане, настоящият състав не намира основание да държи ответника отговорен за явилия се недостатък – пропадане на изградената настилка. Неуплътнената основа е пряка последица от неосъществено трамбоване, поради което в тежест на ищеца е да отстрани явилия се недостатък. Ищецът не твърди, а и не се установява да е сторил това досежно изрично признатата санкция по възлагане № 922351. Същевременно обаче ответникът твърди за така идентифицирания недостатък да е заплатил сума в размер на 349,20 лв. Ето защо и в негова тежест е възникнало задължение да компенсира тази вреда.
Останалите
възлагания се свързват с превъзложена от ответника
работа по повод рекламации при установени размери от неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза (л. 443-444) както следва:
|
Възлагане № |
Рекламация
на № |
Стойност (лв.) |
|
922198 |
910595 |
667,51 |
|
925156 |
916168 |
223,86 |
|
926657 |
856576 |
178,08 |
|
927222 |
761780 |
47,97 |
|
|
1117,42 |
|
Ищецът не
оспорва, че рекламираните възлагания са му били възложени от ответника, което и
се потвърждава от доказателствата досежно № 916168. Така
твърдяната и неоспорена връзка сочи на допълнителен разход за ответника,
обуславящ и подлежаща на възстановяване вреда. Нормата на чл. 265 ЗЗД овластява
възложителя да избере как да отстрани недостатък на изпълнената работа. Макар и
чл. 19 от договора да предписва възможност за отстраняване на недостатък от изпълнителя,
тази клауза не дерогира приложението на законовата
норма. Освен това, с електронно писмо от 06.02.2018 г. (л. 247) ищецът е
уведомен за възложено на Гарантстрой
отстраняване на рекламации. На същата дата с електронно писмо, чиято структура
сочи отговор на визираното писмо по л. 247, е изразено нежелание за поемане на
сумата по възстановени рекламации преди да се установи по чия вина е получена
рекламация. Поискано е пренасочване само на редовните
настилки без да е изразена готовност за отстраняване на недостатъка (л.
343). Ето защо дори да се приеме, че клаузата на чл. 19 от договора дерогира законовата норма, ищецът е бил информиран за
предстоящото отстраняване, а дължимата грижа включително към собствения му
интерес го ангажира и да предложи отстраняването. Това обаче не се твърди. Ето
защо и при установената в случая причина – неуплътнена основа преди полагане на
асфалтова настилка, ищецът дължи да възстанови и доказаните разходи на
ответника в общ размер от 1466,62 лв.
Досежно заплатено
възнаграждение за превъзлагане поради отказ от страна
на ищеца да поеме възложена му работа
Ищецът не
оспорва, че е отказвал да поеме възложена му работа като твърди причина за
отказа да са били неблагоприятни атмосферни условия за надлежното й изпълнение.
Според чл. 3 ал. 2 от договора общо предвиденият минимален срок от 3 дни тече
при наличието на подходящи метеорологични условия. Страните са свързали
продължаване на срока включително и поради непреодолима сила с постигнато
съгласие (чл. 5 т. 3 от договора). Следователно едностранната преценка в тази
насока от страна на ищеца не го освобождава от задължението да извърши
възложената работа в договорения срок. Определящ е заявеният с договора интерес
за възложителя да получи изпълнението в договорения срок. При все че ищецът
дължи да гарантира качественото асфалтово покритие, по аргумент от чл. 261 ал.
1 ЗЗД той би бил освободен от отговорност, ако възложителят наложи изпълнение
въпреки, че е известен за произтичащите от това проблеми.
Същевременно
обаче доказателствата не позволяват еднозначен извод, че наложените санкции за
неспазени срокове по чл. 5.2.1. и чл. 5.2.2. са пряка
и непосредствена последица от отказа за изпълнение. Както бе посочено вече в
рамките на отношението между Софийска вода и ответника срокът обхваща обособени
по предмет и съдържание задължения както на ищеца, така и на ответника. От
доказателствата не е възможен извод кога ответникът е осигурил фронт за работа
на ищеца.
Освен
това, отчитайки значимия за възложителя срок договорът предвижда и осигурена възможност
за изпълнителя да се организира посредством задължение на възложителя да
предупреди за предстоящата работа и ангажимент за ищеца да потвърди възможността за изпълнение преди срокът да е започнал
да тече (чл. 1 ал. 2 т. 3). Следователно и по силата на самия договор за ищеца
не произтича пряк ангажимент да поеме възложената работа, а да се отзове при
наличие на възможност за изпълнение.
Твърдение,
че ответникът е закъснял с отказа си е въведено в процеса единствено за възложена
работа през месец февруари 2018 г.. От доказателствата по делото се установява,
че за този период на ответника е начислена неустойка в размер на 330,10 лв. за
неспазено „време за реакция“ (т. 5.2.1. от Специфичните условия на договора).
Това обаче не е достатъчно, за да ангажира отговорността на ищеца.
Както
несвоевременното уведомление за липсваща възможност за изпълнение, така и
необоснованият отказ за изпълнение на възложена работа поставят под съмнение
своевременното отстраняване на вредата. По аргумент от чл. 83 ал. 2 ЗЗД обаче
длъжникът не дължи обезщетение за вреди, които кредиторът е могъл да избегне, като положи грижата на добрия стопанин.
Следователно при адекватна организация на процеса ответникът пропуснатият срок
за потвърждаване на ангажимента – 2 дни преди да започне да тече възложеният
срок, осигурява предвиденото с договора и преценено от страните като достатъчно
време за организация и своевременно възстановяване на настилката.
Ответникът
претендира от ищеца и сума, изплатена на трето на спора лице за превъзложена му работа поради отказа на ищеца да я поеме.
Обстоятелството, че ищецът не е поел и съответно изпълнил работата спестява на
ответника принципно договореното възнаграждение. Действително клаузата на т.
3.2. от Специфичните условия на договора свързва наложено от виновно
неизпълнение ползване на услугите на трето лице с възстановяване стойността на
изпълнените от третото лице работи. Тази клауза обаче не обвързва ищеца.
Съдържанието на очертаното правило сочи на неустойка – договорно установен
механизъм за определяне обезщетение в случай на виновно неизпълнение. Неустоечното вземане произтича от съгласувана воля и не
подлежи на разширително тълкуване. Съдържанието на т.
3.2. определя като задължен по нея главният изпълнител – ответникът, а правоимащ основният възложител – Софийска вода. Систематичното
място на препратката от процесния договор е в раздел I, наречен Предмет
на договора, поради което следва да бъде споделено предложеното от адв. Л. тълкуване. Препращането към част от договора касае обстоятелствата,
относими към очакваното изпълнение. В тази насока несъмнено ищецът е обвързан
от всички предписани изисквания за качеството на изпълнението и съпътстващите
го зачетени от закона специфични интереси за възложителя – Софийска вода. Неустойката
обаче не е елемент от изпълнението, а последица от липсващо или неточно
изпълнение. С процесния договор изрично са
регламентирани последици от неизпълнението без да е направена препратка към
установените неустойки с основния договор в това число и с т. 3.2., какъвто
подход обаче е използван по отношение на друга предвидена неустойка (чл.23 от
договора). При тези обстоятелства няма основание за извод, че заплатено от
ответника възнаграждение на трето лице ангажира ответника да възстанови
разходваната сума.
Дори
хипотетично да се приеме, че обвързването с неустоечно
задължение е възможно и без изрично препращане, по делото не се установява
извършената от твърдяното трето лице работа извън изследваните от вещото лице Д.
и безспорни между страните превъзлагания. Въпреки
изрично възложеното задължение на ответника по делото не бяха ангажирани
доказателства, позволяващи извод за превъзложени
работи. Представеният документ – писмо, изходящо от служител на ответника, цитирано
и в заключението на вещото лице Д., не се ползва с материална доказателствена сила досежно
ползващо работодателя обстоятелство. Това само по себе си изключва възможността
за извод, че заплатеното на третото лице е относимо към предходно възложена работа
на ищеца. От друга страна вещото лице Д. идентифицира припокриване частично
припокриване на идентифицирани с номерата им възлагания (л. 413). От
представените доказателствата обаче не е възможно идентифициране на относимите към тези възлагания суми.
Ответникът
не твърди превъзлагането на трето на спора лице да е
довело до допълнителен пасив в имуществото му, поради което и изследването на
тази хипотеза остава безпредметно.
При
условията на евентуалност ответникът основава възраженията си за прихващане на
договорена между страните клауза – чл. 22 от договора. Тази клауза визира като правопораждащо закъснялото или неточно изпълнение на
възложена работа. С оглед диспозитивното начало
изследването на така твърдяното основание е ограничено до отречените вземания,
основани на произтичаща от неизпълнението вреда за кредитора по активното
вземане – ответникът. Понеже твърдяните вземания са
отречени не поради неприложимост на предпочетеното основание, а недоказаност на
елементите, обуславящи твърдяното неизпълнение, неустоечната
клауза не обосновава съществуване на отречените вземания.
При
положение, че се установяват възникнали в полза на ответника парични вземания
срещу ищеца следва да бъдат преценени и останалите предпоставки за извършване
на прихващане. Настоящият състав приема, че институтът на прихващането
утвърждава потестативно право за длъжника в едно
правоотношение да откаже изпълнение на задължението си, ако същевременно
освободи и своя кредитор от негово насрещно задължение.
Процесният
договор е рамков, поради което, макар диференцирани във времето и с оглед
предмета на престацията, всяко от установените в случая
вземания на ищеца съставлява част от вземане за възнаграждение, което не попада
сред вземанията, изискващи съгласие на кредитора съгласно чл. 105 ЗЗД. На това
вземане ответникът противопоставя свои насрещни парични вземания, установени в
случая на обща стойност 5811,04 лв.
Както
изпълнението, така и разпореждане с вземане изисква индивидуализация,
обуславяща и изискуемата от закона ликвидност. Това условие в случая е
изпълнено. По силата на чл. 104 ал. 2 ЗЗД погасителният ефект не държи сметка
за момента на утвърждаване ликвидността (така изрично и Тълкувателно решение №
2/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Меродавни са условията за изпълнение на вземанията.
Предпоставка длъжникът да откаже плащане е възможността да наложи изпълнение на
своето вземане. Досежно вземането, чието изпълнение
се отказва (пасивното вземане) достатъчно е то да бъде изпълняемо.
Установените
в процеса активни вземания произтичат от неточно изпълнение, поради което и
възникват с факта на неизпълнение. Законът обаче не определя момент за плащане
на следващото се обезщетение. Затова и по силата на чл. 69 ал. 1 ЗЗД изпълнението
е предпоставено от покана – получено от длъжника
изявление за очаквано плащане при яснота за обстоятелствата, от които произтича
задължението и размера на търсената сума.
От
неоспореното електронно писмо от 18.09.2018 г. се налага извод, че към тази
дата ищецът е бил уведомен за очакваното възстановяване на наложени санкции за
забава при изпълнение на работата в общ размер от 4693,62 лв. В списъка на
признатите санкции е включена е относимата към
възлагане под номер 922351, касаеща неточно
изпълнение. Установената дата на покана следва възникналите задължения към
ищеца по договора от 03.05.2017 г., поради което налице са предпоставките за
прихващане и пасивното вземане на ищеца бива погасено до размера на активното и
остава да съществува за разликата от 58295,62 лв.
С
уведомяване на ищеца и за извършвано прихващане с вземане за направени разходи
за отстраняване пропадане на асфалтовата настилка в общ размер от 11172,42 лв.
и така установеното вземане е станало изискуемо, а пасивното вземане се явява
погасено до сумата 57178,20 лв., до която сума предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата – отхвърлен поради извършено прихващане.
По предявения
иск по чл. 92 ЗЗД
Страните
в процеса са договорили, че закъснението на възложителя да изплати
възнаграждение за приетата работа го ангажира да заплати обезщетение при
договорен механизъм за неговото остойностяване (чл. 21 от договора). Макар и да
не се установява датата на предаване на данъчните фактури, с който факт е
свързано и началото на договорения срок за изпълнение на паричното задължение,
обстоятелството, че те са отразени в периодично изготвяната справка-декларация и
от ответника предполага извод, че той е разполагал с тях.
Неизпълненото
в договорения срок парично задължение изпълва хипотезата на неустоечната
клауза. Към възприетата най-ранна дата на поканата за възстановяване направени
от ответника разноски – 18.09.2018 г., са изминали повече от 100 работни дни за
вземанията за процесните периоди смятано дори от
крайния срок за подаване на справка декларация. Дължимото възнаграждение обаче
е в размер на 62989,24 лв. Страните са договорили лимит на неустоечното
задължение до сума, формираща 10 % от размера на забавеното вземане.
Следователно, дължимата на това основание сума възлиза на 6298,93 лв., до която
и предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По искането,
предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон не регламентира нито предпоставките, при които възниква визираното в
нормата вземане за лихва, нито определя механизма за формиране на размера му,
но изрично го разграничава от общите правила за предявяване на иск. При тези
обстоятелства съдът приема, че нормата утвърждава изключение от процесуалното правило,
задължаващо съда да определи установено от него вземане както по основание така
и по размер досежно вземане за лихва, формирано след
датата на предявяване на претенцията за защита на лихвоносно вземане. Ето защо
и на общо основание досежно това самостоятелно от
правна гледна точка вземане приложение следва да намери материалният закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 ЗЗД възлага в отговорност на длъжника при неточно изпълнение да
заплати и обезщетение за допуснатото отклонение от правилата. Досежно паричното задължение нормата на чл. 86 ЗЗД
утвърждава необоримо предположение за причинена вреда както и механизъм за
остойностяването й. Ето защо и предявената при условията на чл. 214 ал.2 ГПК
претенция за законна лихва предполага да бъде установено възникнало парично
задължение в тежест на ответника, определен момент за неговото изпълнение,
който да е настъпил.
Както
бе посочено вече установеното вземане за възнаграждение по договора от
03.05.2017 г. е станало изискуемо преди датата на предявяване на иска, поради
което установената като дължима част и към датата на приключване на устните състезания
подлежи на плащане ведно със законната лихва.
Съгласно
чл. 69 ал. 1 ЗЗД когато не е договорен срок за изпълнение кредиторът може да го
поиска веднага. Ето защо и получената за ответника фактура за сумата 3600 лв.
го ангажира да плати в рамките на същия ден. Макар и фактура № 173/19.11.2018
г. да е подписана за ответника, съдържанието на документа не позволява яснота
кога това е станало. По делото не са ангажирани други доказателства досежно това значимо за спора обстоятелство преди датата на
предявяване на иска. Както бе посочено вече поканата предполага възможност за
длъжника да разбере какво и защо се търси от него. Това е обективно невъзможно
към момента на предявяване на иска, поради което настоящият състав приема за
доказано, че ответникът е поканен да заплати и тази сума на 03.02.2021 г.
Вземането поизтича от главното правоотношение, поради което изпълва
съдържанието на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД. Ето
защо и вземането е станало лихвоносно, считано от 04.02.2021 г. и подлежи на
изпълнение ведно с формираното обезщетение за целия период на забавата.
Настоящият
състав приема, че макар и да не съставлява самостоятелен иск, доколкото касае
самостоятелно от правна гледна точка притезание,
което е разгледано в процеса, достигнатият извод, че не съществува за част от претендирания период следва да бъде изрично огласен с
решението. Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение от правилата за
предявяване на иска, но не и от изискването повдигнат пред съд въпрос да получи
трайното си разрешаване (чл. 2 вр. чл. 297 ГПК).
Ищецът
претендира вземане за законна лихва върху всяка
от претендираните суми, поради което съдът приема
да е сезиран с такава претенция и досежно вземането
за неустойка. Настоящият състав приема, че макар и парично вземането за неустойка
не е лихвоносно. Както текстът на чл. 79 ал. 1 ЗЗД, така и систематичното място
на нормата при утвърдения обезщетителен характер на
отговорността за обезвреда и установената граница – на
възстановяване подлежат само вредите, явяващи се пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, на възстановяване подлежат единствено вредите от
неизпълнение на основното задължение. Увеличаването на дълга е оправдано, но и
ограничено до претърпените вреди от неудовлетворения интерес, обусловил
възникване на правоотношението. В тази насока и законът разграничава
терминологично изпълнението, относимо към произтичащото от правоотношението
главно задължение от обезщетението – средство за възмездяване на ненадлежно
изпълнение. При тези съображения настоящият състав не намира основание да
признае лихвоносен характер на акцесорното вземане за
обезщетение.
Освен
това, присъдената в случая неустойка е за забавено изпълнение. Макар и нормата
на чл. 86 ал. 1 изр. първо ЗЗД да фингира претърпяна
вреда, това необоримо предположение изрично е ограничено до размера, определен
при прилагане на установения със следващата алинея механизъм, използващ за база
лихвоносното вземане. Изрично е посочено, че вреди в по-голям размер подлежат
на доказване, което изключва възможността за кумулиране
на фикции било установени от закона, било утвърдени по воля на страните. По
изложените съображения отречената лихвоносност на неустоечното задължение подлежи на огласяване с решението.
По разноските
При
установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца и доказани по делото разноски – заплатено възнаграждение
за един адвокат и заплатено възнаграждение за вещо лице, съобразно уважения
размер на исковете.
Ответникът
е в правото си да получи част от направените и доказани разноски –
възнаграждение за адвокат и депозит за вещи лица, съразмерно отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Г.х.“ да заплати на „П.М.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на
основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД
сумата 57
178,20 лв. – неизплатена част от
възнаграждение по договор от 03.05.2017 г. съгласно фактури № 0155/22.12.2017
г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК,
считано от 18.01.2021 г. до окончателно погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 5 811,04 лв. поради извършено
прихващане с вземания за обезщетение на „Г.И.“
ЕООД за неточно изпълнение на възложена работа по договор от 03.05.2017 г.
по възлагания с номера: 870832, 888444, 888840, 906574, 911468, 912761, 916171,
916657, 916868, 917041, 917097, 917398, ,918642, 918658, 919071, 920447,
920485, 921795, 922198, 922351, 922393, 924214, 925156, 926657 и 927222.
2. на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 3600,00
лв. – възнаграждение за изготвена оферта „Изпълнение на
инженеринг-проектиране, авторски надзор и СМР за изпълнение инфраструктура за
обекти за „Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД, за която сума е
издадена фактура № 173/19.11.2018 г. ведно със
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК,
считано от 04.02.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ предявената при условията на чл. 214 ал.
2 ГПК претенция по чл. 86 ЗЗД за периода 18.01.2021 г. – 03.02.2021 г.,
включително.
3. на основание чл. 92 ЗЗД сумата 6298,92 лв. – неустойка на основание чл. 21 от договор от 03.05.2017 г. досежно вземанията по фактури № 0155/22.12.2017 г., № 0156/22.12.2017 г., № 0158/29.01.2018 г. и № 0159/28.02.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 360 лв. – разлика до пълния предявен размер, както и предявената при условията на чл. 214 ал. 3 ГПК претенция по чл. 86 ЗЗД върху неустойката.
4. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 6730,71 лв. - разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „П.М.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Г.И.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, Бизнес сграда „Г.х.“ сумата 294,87 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – пред
настоящия съд по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: